№ 198
гр. Ямбол, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20232300500126 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция "Пожарна безопасност и
защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юр.к. Т. С., против Решение
№28/17.01.2023г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д. №20222310100249/2022г., с
което ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР е осъдена да заплати на
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5,т.2 ЗМВР (ред. ДВ бр.14/2015г.) на Д. М. К. от
гр.****** сумата 386,88лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.01.2020г. – 09.07.2020 год., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 25.05.2022 год. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД
да му заплати сумата от 76,18 лв. – лихва за забава върху главницата и сумата 400 лв. –
разноски, като ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР е осъдена да
заплати по сметката на ЕРС сумата от 50 лв. – държавна такса, 200 лв. – разноски за вещо
лице и 5лв. -ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.
Оплакването в жалбата е за неправилност на обжалваното решение, поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивникът счита, че в нарушение на
материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните
правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че ищецът има качеството на
държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и КТ не
намира субсидиарно приложение към правоотношението му на държавен служител, работещ
в МВР и нито в ЗдСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ. Изтъква,
че в процесния период на основание чл.179, ал.2 ЗМВР и чл.187, ал.9 ЗМВР е действала
издадената от министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-776/29.07.2016г., която има
еднакъв предмет на регламентация с НСОРЗ и НЗСДА и тези наредби са специални както
спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ и за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа
дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната
продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност
1
през нощта и тя е 8 часа. Навежда, че различието на двете уредби е обяснимо със
спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР,
какъвто служител е ищецът, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения,
с които е свързано изпълнението на техните функции, като специалният закон - ЗМВР
урежда адекватно по-различни условия, завишени изисквания и ограничения при полагане
на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и затова за служителите
в МВР в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни
материални стимули и нематериални блага. Въззивникът изтъква, че правилото на чл.9, ал.2
НСОРЗ, която наредба по изричната норма на чл.2, ал.3 от същата не се прилага за
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация и още по-малко за
държавните служители, цели при превръщането на нощния труд в дневен да установи, дали
в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. За превръщането се
сочи, че е чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 8 : 7
= 1,143, но разпоредба, идентична на тази на чл.9, ал. 2 НСОРЗ не е предвидена в наредбите
по чл.187, ал. 9 ЗМВР, защото за държавните служители нормална продължителност на
дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по горепосочения начин, би бил
1. Въззивникът сочи практика на ВКС, от която извежда изводи за невъзможност за
субсидиарно прилагане на общия трудов закон и подзаконовите актове по неговото
прилагане, към държавните служители в МВР и поддържа, че отсъствието на норма, която
да регламентира преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент, равен на
отношението на нормалната продължителност на работното време през деня и нормалната
продължителност на работното време през нощта, не означава, че е налице празнота в
правната уредба, а означава, че органът, комуто е делегирано правомощието по създаването
на наредба относно полагането и отчитането на труда, е последователен - не урежда такъв
коефициент, тъй като съгласно ЗМВР нормалната продължителност на работното време
през деня и през нощта е еднаква и този коефициент е 1. Израз на тази последователност е и
последния ЗИДЗМВР (Обн. ДВ бр.60 от 7.07.2020г.), който е в сила от 11.7.2020г. и с който,
за да се избегне нееднозначното тълкуване на съдържанието на нормата на чл.187 ЗМВР,
която обосновава и разнородната практика на съдилищата при нейното прилагане при
решаването на спорове, идентични със спора по това дело, в нейния текст са извършени
редакции, като в ал.1 е създадено изречение трето, което гласи, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. В
обобщение е направено заключение, че уредбата на материята в ЗМВР е изчерпателна,
защото законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на
труд в МВР, каквато уредба се съдържа и в КТ относно трудовите правоотношения, и в
ЗДСл за служебните правоотношения в държавната администрация, а подзаконовият
нормативен акт - наредбата по чл.187, ал.9 ЗМВР няма основание да предвиди превръщане
на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл.187,
ал.1 и ал.З ЗМВР еднаквата нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд.
При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират
специалните норми, които изключват действието на общите.
Според въззивника, налице е и друг съществен порок на обжалваното решение,
изразил се в необоснованост на извода на съда, че при преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като
извънреден труд. За този извод на съда се сочи, че не е подкрепен от доказани в хода на
делото факти за полаган от ищеца труд извън редовното работно време, като самият ищец е
посочил в исковата си молба, че претендира заплащане на извънреден труд за време,
попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства, положени по график.
По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното решение изцяло и за
постановяване на ново от окръжния съд, с което предявените искове бъдат отхвърлени
изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество,
включително юрисконсултско възнаграждение. В случай на потвърждаване на решението на
първата инстанция, въззивникът е направил и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна.
Въззиваемият Д.К. не е подал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е
2
изразил становище по жалбата.
В о.с.з. въззивникът не се представлява. С писмена молба процесуалният
представител на въззивника заявява, че поддържа жалбата и излага подробни съображения, с
искане при решаване на спора съдът да съобрази задължителното тълкуване, дадено от ВКС
с ТР №1/15.03.2023г. по т.д.№1/2020г.
Пълномощникът на въззиваемия - адв.М. също депозира писмена молба, с която
оспорва жалбата и излага съображения, според които обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което моли за неговото потвърждаване и за присъждане на
разноските пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на Д. М.
К. от гр.******, с която против Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението" към МВР гр.София са предявени искове, които след изменение на размерите са
- главен иск по чл. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 386,88лв., представляваща дължимото и неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 01.01.2020г.
– 09.07.2020г., получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца
нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху сумата по главницата от депозиране
на исковата молба до окочнчателното й изплащане, и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на сумата 76,18лв.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска по
съображения, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен и заплатен и при
приложение на уредбата по специалния закон - ЗМВР, а именно Наредба №8121з-
776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020г., която нормативна база изчерпателно
урежда основанието и реда за изплащане възнагражденията за нощен труд на държавните
служители в МВР, е изключено приложението на Наредбата на структурата и организацията
на работната заплата, издадена на основание КТ и приложима само за работници и
служители по трудово правоотношение.
Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е
разкрита от районния съд.
Не е налице спор и е установено, че през процесния период - 01.01.2020г. –
09.07.2020г. страните са били обвързани от служебно правоотношение, като Д. М. К. е
заемал длъжността "ВСА, той и пожарникар" в РС"ПБЗН"- гр.Елхово към ГД"ПБЗН" при
МВР – София, която длъжност заема и към момента на подаване на исковата молба, т.е. е
бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С
оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12
и 24-часови смени, т.е. и през нощта (22.00– 06.00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи
за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и
ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от
01.01.2020г. – 09.07.2020г. ищецът е полагал труд на 12 или 24 – часови смени по график,
включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 312 часа
/подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към
заключението/. От заключението ва ВЛ-це се установява, че положеният от ищеца нощен
труд от общо 312 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 356,62 часа
/колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата
между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в
размер на 44,62 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. ВЛ-це е
посочило, че допълнителното възнаграждение за този положен от ищеца извънреден труд за
процесния период възлиза на сумата от 386,88лв., изчислена съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР. Върху сумата за извънреден труд вещото лице е изчислило
3
мораторната лихва за забава в размер на сумата 76,18лв.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил
изцяло предявените искове, тъй като е приел, че при липса на специално правило относно
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която
следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, уреждащ при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време, който
коефициент е 1, 143.
Решението на ЕРС е валидно и допустимо, но неправилно.
Основното оплакване на въззивника е, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат специалните норми на ЗМВР и наредбите, издадени от министъра на
вътрешните работи на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат
реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота в ЗМВР, която да бъде
преодоляна чрез субсидиарното прилагане на НСОРЗ.
По този въпрос към датата на произнасяне на настоящото решение е постановено
задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №1/15.03.2023г. по т.д.№1/2020г. на
ОСГК на ВКС, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд от служители на Министерство на вътрешните работи, не са приложими разпоредбите
на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в
частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите
на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на посоченото ТР е прието, че съгласно
разпоредбата на чл.46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия, са
необходими определени предпоставки, които следва да бъдат разгледани, като първата
предпоставка е празнота в закона, но ЗМВР не съдържа празнота относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете,
тъй като нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на
работното време е 8 часа. По смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8
астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага – през деня, в неговата "светла" част и през нощта – в неговата "тъмна" част, в
последната хипотеза от 22 часа до 6. 00 часа. При съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и
3 ЗМВР с чл.140 КТ ВКС е приел, че разпоредбите на ЗМВР установяват по–голяма
продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с
тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Независимо от това,
различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по–голяма продължителност на
работното време на нощния труд за служителите от МВР, според ВКС се аргументира с
основните функции на МВР, регламентирани в чл.2, ал.1 ЗМВР. Посочено е, че
разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които
предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и
заплащането, да се извършват със съответните актове – наредба и заповед. С последната,
представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на
вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд от
служителите на МВР. Посочено е от ВКС, че действително в издадените на основание
чл.187, ал.9 ЗМВР от министъра на вътрешните работи наредби (които са цитирани и от
районния съд) липсва правило като това на чл.9, ал. 2 НСОРЗ за превръщане на нощните
часове труд в дневни с коефициент, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се
създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. С ТР е прието, че не са налице и
останалите две предпоставки за прилагането на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА, тъй като случаите по
ЗМВР и по КТ не са сходни - трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на
частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна
власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни и при разработването и
4
приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на
служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се
компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за
прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.
189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1
ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7
ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни
условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на
І категория труд /чл. 69 КСО/ и др. Именно тези разрешения на специалния закон ЗМВР,
според ВКС съответствуват и на правото на ЕС, както и на решението на Съда на
Европейския съюз по дело № С-262/20г.
Независимо от досегашната практика на съдилищата, след приемане на
посоченото тълкувателно решение на ВКС, съдът е длъжен да се съобрази и да приложи
даденото от ВКС тълкуване на правните норми. При така даденото разрешение на спорния
по делото въпрос за приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ и преобразуването на нощния труд в
дневен на служителите в МВР, оспореното решение на ЕРС е неправилно и следва да бъде
отменено. Предявеният главен иск е неоснователен и недоказан, тъй като положеният от
ищеца в процесния период нощен труд от 312 часа е надлежно заплатен от ответника. Тези
положени от ищеца часове нощен труд не подлежат на преобразуване с коефициента на
чл.9, ал.2 НСОРБ и не се явява незаплатена от ответника разлика, дължима на ищеца като
допълнително трудово възнаграждение. При отхвърляне на предявения главен иск,
неоснователен се явява и акцесорният иск за мораторна лихва върху главницата, който също
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото, обжалваното решение следва да бъде отменено и в
частта на възложените на ответника за заплащане ДТ и разноски, направени от ЕРС, както и
в частта на присъдените на ищеца разноски. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК право на
разноските по делото пред двете съдебни инстанции има ответникът, сега въззивник, на
който следва да се присъдят разноски в размер на сумата общо 225лв. (25лв. - ДТ за
въззивната жалба и 200лв. юрисконсултско възнаграждение – 100лв. за първата и 100лв. за
въззивната инстанция, съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП, вр. с чл.78, ал.8 ГПК).
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №28/17.01.2023г. на Елховски районен съд,
постановено по гр.д. №20222310100249 по описа за 2022г. на този съд И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Д. М. К. от гр.******,
обл.******, ул.*****№**, с ЕГН **********, със съдебен адресат адв.В. М.: гр.********,
ул.******№*, ет.*, офис*, против Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населенето" при МВР- гр.София, ул.“Пиротска“№171А, представлявана от главен комисар
Н.Н. искове – главен по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР (ред. преди изм. ДВ
бр.60/2020г.) за присъждане на сумата 386,88лв., представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода 01.01.2020г.-09.07.2020г.,
получен след преизчисляване на положен нощен труд в дневен с коефициент 1.143, ведно
със законната върху главницата, считано от подаване на исковата молба, и иск по чл.86, ал.1
ЗЗД за заплащане на сумата 76.18 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода на забавата по тримесечия до подаване на исковата молба в съда – 25.05.2022г.
ОСЪЖДА Д. М. К. от гр.******, обл.******, ул.*****№**, с ЕГН **********,
със съдебен адресат адв.В. М.: гр.********, ул.******№*, ет.*, офис*, да заплати на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населенето" при МВР- гр.София, ул.“Пиротска“№171А, представлявана от главен комисар
Н.Н., сумата 225лв, представляваща направени по делото разноски пред първата и
въззивната инстанция.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6