Р Е Ш Е Н И Е
№ 260147 12.05.2021
г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, І-ви въззивен състав,
в публично съдебно заседание, проведено
на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година,
в следния съдебен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1166 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е
по въззивна жалба на “А.С.В.” ЕАД, ЕИК № ****, със седалище и
адрес на управление: гр.С., р-н **********, представлявано от законния си
представител Д.Б.Б.- изпълнителен директор, действащо чрез юрк. Г.Г., против решение № 260476/23.12.2020 г., постановено по гр.д. № 6693/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.
Решението се обжалва като неправилно поради нарушение
на материалния закон и необоснованост.
Излагат се оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че сключеният между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и „А.С.В.“ ЕАД договор за цесия не е произвел
действие спрямо длъжника, поради което ищецът не притежава материално-правна
легитимация на кредитор.
Претендира се отмяната на обжалваното решение и
постановяването на ново, с което предявения иск бъде уважен, а на страната
бъдат присъдени сторените във въззивното производство
разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от особения представител на въззиваемата
П.Н.К., с който жалбата е оспорена като неоснователна.
Изложени са доводи, че първоинстанционното
решение е правилно, т.к. съответства на разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, а
изводите на съда съответстват на събраните по делото доказателства.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.
В откритото съдебно заседание въззивното
дружество не се представлява от законен или процесуален представител, въпреки
че е било редовно призовано.
Въззиваемата се представлява от особения си представител, чрез
когото оспорва въззивната жалба и пледира за
потвърждаване на обжалваното решение.
След
преценка на становищата на страните и като взе предвид доказателствата по
делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Пред първоинстанционния съд
е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът “А.С.В.” ЕАД твърди, че на 08.11.2017 г. между “БНП П.П.Ф.” ЕАД като кредитодател, и П.Н.К.,
като кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит № PLUS-15453658, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.
Съгласно сключения договор, кредиторът се е задължил
да предостави на кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на
4000 лв., представляваща, чиста стойност на кредита отбелязана в Договора в
поле “размер на заема/кредит”. Редът и условията, при които кредиторът отпуснал
кредита били уредени от Договора и Общите условия за предоставяне на кредити,
които били неразделна част от Договора. С полагането на подписа си в Договора
за потребителски кредит, кредитополучателят, удостоверявал, че е получил сумата
на заема в брой от представител на заемодателя. Така предоставянето на
посочената в поле “размер на кредита/заема” сума съставлявало
изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създавало
задължение на заемателя да заплати погасителните
вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се бил задължил да изплаща на заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвения процент бил фиксиран за срока на договора и посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в
размер на 4773,00 лв. Така договорната лихва по кредита била уговорена от
страните в размер на 773,00 лв.
На основание сключения между страните
договор, кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.02.2019 г. , на 15 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка от които по 318,20 лв., при първа погасителна
вноска на 20.12.2017 г., съгласно погасителен план , който бил неразделна част от
договора за кредит, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна
вноска. Срокът на договора бил изтекъл на 20.02.2019 г. с последната
погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Съгласно Общите условия към договора за
потребителски кредит, при забава в плащането на месечна погасителна вноска,
кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава
за периода от 21.08.2018 г. (датата на която станала
изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на
начислената лихва бил 133,27 лева , който бил съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена
погасителна вноска.
Длъжникът не заплатил изцяло дължимия
паричен заем към “БНП П.П.Ф.” ЕАД. Сумата, която била погасена до момента, била в
размер на 2753,40 лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва в размер на 651,53 лв. и главница в размер на 2101,87
лв.
Междувременно на 27.07.2017 г. бил сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание
чл.99 от ЗЗД между “БНП П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК № ****** и “А.С.В.” ЕАД, ЕИК № ****, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски
кредит № PLUS-15453658 от 08.11.2017 г., сключен между “БНП П.П.Ф.” ЕАД и П.Н.К., било прехвърлено в полза на “А.С.В.” ЕАД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. На 11.12.2018 г. било подписано Приложение №
1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г. сключен
между “БНП П.П.Ф.” ЕАД и “А.С.В.” ЕАД, съгласно който цедентът
“БНП П.П.Ф.” ЕАД прехвърлил в полза на цесионера
“А.С.В.” ЕАД вземането,
произтичащо от договора за потребителски кредит, ведно с всички привилегии,
обезпечения, принадлежности и лихви.
Кредитополучателката
П.Н.К. била уведомена по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия чрез изпратено
уведомително писмо с известие за доставяне /обратна разписка/ , чрез “Б.П.” ЕАД. Писмото било
върнато в цялост с отбелязване върху обратната разписка “непотърсена пратка” след повторно
изпращане. Евентуално се прави искане уведомяването за цесията да се счита за
извършено с връчването на ответника на препис от исковата молба и прилогжените към нея писмени доказателства.
Назначеният на ответницата особен представител е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като недопустим и
неоснователен. Оспорил е изложените в исковата молба обстоятелства и твърдения
относно съществуването на претендираното вземане.
Възразява, че договорът за потребителски кредит, от който ищецът черпи права е
недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит и противоречащ
на императивните разпоредби на чл.11 от ЗПК. Също така начинът по който било
формирано задължението не отговарял на изискванията, предвидени в същия закон.
Относно извършената цесия възразява, че кредитополучателката не е била валидно уведомена от цедента за прехвърлянето на вземананията
й на новия кредитор, поради което ищецът не бил активно материално легитимиран
да търси изпълнение на това вземане. Досежно
връчването на уведомление на особения представител възразява, че същото не може
да се приравни на връчването на длъжника, т.к представителната власт на
особения представител се изчерпва с осъществяването на процесуално
представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен и
не обхваща получаването на материалноправни изявления.
С оглед на това счита, че цесията няма действие спрямо ответницата, т.к ищецът “А.С.В.” ЕАД не би могъл
да се легитимира като носител на правата по вземането против П.Н.К. в
качеството на длъжник по договор за потребителски кредит. С оглед на изложеното
претендира за прекратяване на производството.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е отхвърли иска като неоснователен, като е приел, че цесията не е породила
правно действие за длъжника поради неуведомяването му.
Въззивният съд намира, че относимите
правно-релевантни факти са били установени правилно от първоинстанционния
съд въз основа на събраните от него доказателства, поради което препраща на
основание чл.272 от ГПК към мотивите на обжалваното решение в тази им част.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 3477/2016 г. по описа на Старозагорски районен съд, съдът е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение №1789/04.07.2019 г., с която е разпоредил на П.Н.К. да заплати на
кредитора “А.С.В.” ЕАД- гр. С.
следните суми: 1898,13 лв.- главница ; 54,27 лв.- договорна лихва за
периода 20.08.2018 г.- 20.02.2019 г. ; 133,27 лв.-
обезщетение за забава за периода 21.08.2018 г. до 02.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 03.07.2019 г. до изплащане на вземането
както и сумите от 41,71 лв.- държавна такса и 75 лв.- юрисконсултско
възнаграждение. Вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за
кредит № PLUS-15453658/08.11.2017 г.
На основание чл.47, ал.5 ГПК, съобщението
до длъжника за издадената заповед за изпълнение, е приложено към делото, като
на заявителя е указано, че може в едномесечен срок, от получаване на
съобщението, да предяви иск за установяване на вземането си. При спазване на
законовия срок, заявителят е предявявил настоящия установителен иск.
Видно от представения договор за потребителски заем,
заемодателят “БНП П.П.Ф.” ЕАД е
предоставил на заемателя П.К., кредит в размер на
4000 лв. Видно от погасителния план, плащането следва да стане на 15 падежни
дати, с размер на всяка погасителна вноска от 318,20 лв. Крайната дата на
плащане е 20.09.2019 г. Общата стойност на плащанията възлиза на 4773,00 лв.,
като в сумата се включва годишен лихвен процент, процент
на разходите, застраховка. В чл.17 страните са договорили възможността кредитодателят да прехвърли правата си на трето лице без
съгласието на кредитополучателя.
На 27.07.2017 г. “А.С.В.” ЕАД като купувач и “БНП П.П.Ф.” ЕАД като продавач са сключили рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания по силата на който
страните се споразумели продавачът да прехвърля и продава на купувача всеки
месец за срока на договора определено портфолио от вземания, произтичащо от
договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници,
които не изпълняват задълженията си на заемополучатели
по тях, а купувачът купува и придобива от продавача вземанията, определени
всеки месец в Приложение № 1, срещу заплащане на покупна цена, а купувачът
приема прехвърлянето на вземания и се съгласява да купува вземанията.
Продавачът е посочил и определил вземанията в Приложение № 1, всяко едно имащо
характер на допълнително споразумение към този договор. Предвиден е едногодишен
срок на договора и възможност за продължаването му с писмено допълнително
споразумение.
Видно от представеното Приложение № 1/11.12.2018 г. фигурира вземането
на продавача, срещу П.Н.К., произтичащо от договор
за потребителски кредит № PLUS-15453658 от 08.11.2017 г. за остатъчни задължения към 11.12.2018
г., както следва: 1 898,13 лв. –
главница; 54,27 лв. – договорна лихва; 41,29 лв. – лихва просрочие. С нарочно пълномощно цедента е упълномощил цесионера да съобщи цесията на длъжника. Нарочно
уведомление за цесията е било изпратено до П.Н.К. на посочения от нея в
договора за кредит адрес за кореспонденция
на 12.12.2018 г., като на 08.01.2019 г.
пощенската пратка е била върната с отбелязване, че не е била потърсена от
получателя. На 26.11.2019 г. е било изпратено наново уведомление за цесията
чрез куриер, но пратката е била върната поради неоткриване на получателя.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието
от съда като компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че по процесния договор ответницата е извършила няколко плащания,
но размерът на неизплатените суми към датата на изготвяне на заключението
възлиза на стойност 2085,67 лв.
Въз
основа на така установените факти , съдът направи следните правни изводи:
Въззивната
жалба е редовна и е допустима, т.к е подадена от процесуално легитимирана
страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
Разгледана по същество въззивният
съд намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:
,,А.С.В.“ ЕАД основава претенцията за съществуването на вземането си по
издадената заповед за изпълнение на сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и Приложение № 1 към него, подписано
на 11.12.2018 г.
Съгласно утвърдената съдебна практика цесията е правен способ за
прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна
в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор.
Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо
от друго правно основание, а предмет на цесионната
сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване
е условие за нейната действителност.
В случая ,,А.С.В.“ ЕАД твърди, а и от рамковия договор се установява, че
“БНП П.П.Ф.” ЕАД и
,,А.С.В.“ ЕАД са сключили договор за цесия на бъдещи неопределени вземания,
които следва да бъдат конкретизирани чрез допълнителни приложения, след
възникването им, като приложението става неразделна част от първоначалния
договор.
С последващото Приложение № 1/11.12.2018 г.,
подписано и от двете страни, страните по рамковия договор са конкретизирали
предметът на договора за цесия, който е включвал и вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № PLUS-15453658 от 08.11.2017 г.
Само по себе си Приложение №
1/11.12.2018 г. съдържа съществените елементи на договор за цесия и предметът
му, досежно вземането срещу П.Н.К., е съществуващо вземане, поради
което цесията е действителна и е
породила действие между страните по договора.
Разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД предвижда, че
прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника
от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Едва със съобщаването на цесията на длъжника цесионерът
може да бъде приет като кредитор на длъжника по цедираното
вземане.
В настоящият случай не е спорно, че уведомление за цесията не е
достигнало до длъжника П.Н.К..
Като такова получаване на уведомление не може да се приеме и връчването
на исковата молба и приложените към нея писмени доказателства на особения й
представител, т.к. книжата не са връчени на длъжника, а на негов представител.
Разпоредбата на чл.36 от ЗЗД предвижда възможността едно лице да може да
представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания,
като последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват
направо за представлявания.
Когато представителната власт на представляващия произтича от упълномощителна сделка обемът й спрямо третите лица се
определя от това, което упълномощителят е изявил
(чл.39, ал.1 от ЗЗД), а когато произтича от законова разпоредба обемът на предсатвителната власт спрямо третите лица се определя от
самия закон.
В случая представителната власт на особения представител произтича от
разпоредба на закона – чл.47, ал.6 от ГПК, представляващ вид особено
процесуално представителство по чл.29, ал.2 от ГПК, и именно законът в чл.34 от ГПК и чл.29, ал.5 от ГПК предвижда обемът от правни действия, които може да
извършва особеният представител, отнасяща се до единствено до извършването и
получаването на процесуално-правни действия и изявления.
Анализът на посочените норми обуславя извод, че особеният представител
не разполага с представителна власт да получи от името на представляваното от
него лице материално-правно изявление, касаещо
изменение на съществените елементи на материалното правоотношение, по което
представляваното от особен представител лице е страна.
В случая уведомлението за цесията съставлява именно такова изявление,
отнасящо се до изменение на съществен елемент на материалното правоотношение, а
именно замяната на страна –кредитор (т.нар. активна субективна новация).
Поради това въззивният съд
намира, че извършеното прехвърляне на вземане от “БНП П.П.Ф.” ЕАД на ,,А.С.В.“
ЕАД няма действие спрямо трети лица и
спрямо длъжника П.Н.К., т.к за цесията не й е било съобщено по предвидения в
закона ред.
По
изложените съображения въззивната жалба се преценява
за неоснователна и не следва да бъде уважена, а обжалваното решение като
правилно следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
С
оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски за настоящото въззивно съдебно производство.
Право на разноски има въззиваемата
страна, но тя не е направила такива.
Водим от изложените мотиви и на основание
чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК и чл.272 от ГПК
Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260476/23.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 6693/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.
Решението не подлежи на касационно
обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/