№ 267
гр. Пазарджик, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500263 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд В. е сезиран с искова молба,подадена от С.С. Г. , ЕГН **********, от гр. В., ул. „ Х.С. „ № 73
,против ТП Държавно ловно стопанство“Чепино“-В. , кв. „Индустриален“, БУЛСТАТ 2016195800244.
С исковата молба са предявени обективно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 , 2 и 3 от КТ, във вр. с чл. 225
ал. 1 от КТ.
С Решение № 62 /28. 03.2022г. на районен съд В., постановено по гр. д. № 1238/2021г. по описа на същия съд,
исковете по чл. 344 ал. 1 т.1, 2 и 3 от КТ са отхвърлени ,като неоснователни .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство С.С. Г.
, ЕГН **********,подадена чрез пълномощника на страната . Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на обжалването решение поради назаконосъобразност ,необоснованост и съществено нарушение
на процесуалните правила. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение
от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат предявените искове. Прави се искане за
присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстации. Във въззивната жалба не се правят
нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна ,подаден чрез пълномощника на
страната. В отговора се оспорва въззивната жалба . Моли съда решението на районния съд , като правилно и
законосъобразно да се остави в сила . Не прави нови доказателствени искания..
В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си. Не правят нови доказателствени искания .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение,които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната страна, изразено в писмения
отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата
на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
1
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
От доказателствата по делото се установява,че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание
чл. 328 ал. 2 от КТ – поради сключване на договор за управление.
Фактическият състав на това основание за прекратяване на трудовото правоотношение е следния:
1/ Сключването на нов договор за управление.
►Касае се за граждански договор (договор за поръчка –мандат) със страни собственикът на предприятието
/принципала / и лицето, което ще управлява предприятието . Съдържанието на договора се определя свободно от
страните, които са ограничени само от императивните разпоредби на закона. Договорът трябва да бъде сключен в
изискуемата се от закона форма . С договора, управлението на предприятието се предава на определено лице,
което се задължава срещу възнаграждение да постигне определен стопански резултат.
►Няма правно значение дали договора за управление се сключва с досегашния управител, който е имал
предходен договора за управление или с ново лице.
►С договора за управление се поема задължението да се постигнат конкретни икономически цели и
показатели по време на управлението. Това дава право на новия управител да подбере екип от
специалисти,заемащи съответни ръководни длъжности, с които да постигне възложения стопански резултат. На
това основание новия управител може да прекрати трудовите правоотношения с досегашни специалисти ,които
са заемали ръководни длъжности. Поставянето на тези конкретни цели следва да бъде доказано,за да се
приеме,че е възникнало правото на работодателя по чл. 328 ал. 2 от КТ. Именно за това съдебната практика
приема,че съществен елемент на договора за управление е той да съдържа бизнесзадача с конкретни
икономически показатели. Въз основа на бизнесзадачата управителя следва в определен срок да разработи
безнеспрограма, която следва да изпълни по време на действието на договора.
По отношение на бизнесзадачата и бизнеспрограмата съдебната практика приема следното :
-Няма правно значение дали безнеспрограмата е нова по съдържание , сходна или идентична с предходната ;
-Бизнесзадачата с конкретни икономически показатели може да се съдържа в договора за управление, но може
да се съдържа и в друг отделен документ , който да има връзка с договора за управление;
-В договора за управление може да се съдържа изрична клауза,с която да се възлага на управителя в определен
срок да разработи и представи за утвърждаване бизнес план в отделен документ;
В горния смисъл виж Определение № 848/ 15. 07. 2009г. по гр. д. № 609/2009г.на ІІІ-то гр.отд. на ВКС; Р. № 481/13. 12. 2011г. по
гр. д.№ 168/2011г. на ІV-то гр.отд.на ВКС; Определение № 913/ 18. 07. 2011г. по гр. д. № 437/2011г.на ІІІ-то гр.отд. на ВКС; Р. №
179/04. 06. 2012г. по гр. д.№ 665/2011г. на ІV-то гр.отд.на ВКС; Р. № 76/27. 03. 2012г. по гр. д.№ 937/2011г. на ІІІ-то гр.отд.на ВКС; Р.
№ 249/04. 07. 2013г. по гр. д.№ 1358/2012г. на ІV-то гр.отд.на ВКС; Р. № 351/31. 10. 2013г. по гр. д.№ 2188/2013г. на ІV-то гр.отд.на
ВКС; Р. № 215/03. 07. 2014г. по гр. д.№ 7007/2013г. на ІV-то гр.отд.на ВКС; Определение № 209/ 07. 02. 2014г. по гр. д. №
5680/2013г.на ІІІ-то гр.отд. на ВКС; Р. № 259/20. 12. 2017г. по гр. д.№ 1235/2017г. на ІV-то гр.отд.на ВКС; Определение № 57/ 24. 01.
2019г. по гр. д. № 2556/2018г.на ІІІ-то гр.отд. на ВКС;
2/Уволненият служител да бъде от ръководството на предприятието.
Легално определение на понятието“ръководство на предприятието „ е дадено в параграф1 т.3 на ДР на
КТ,където е казано,че ръководство на предприятието е ръководителя на предприятието , неговите заместници и други лица ,на
които е възложено ръководството на трудовия процес. Според практиката на ВКС, когато се преценява дали на едно
лице е възложено ръководството на предприятието трябва да се изхожда от следните обективни критерии:
-Задълженията на лицето по длъжностна характеристика – дали тези задължения включват пряко ръководство на
трудовия процес;
-Мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието ;
-Йерархическата подчиненост на съответната длъжност;
-Обстоятелството,че длъжността носи наименованието „ръководител „ не обосновава извод,че служителя е
имал ръководни и управленски функции ;
2
Без правно значение е обстоятелството,че длъжността се определя ,като ръководна по Националния
класификатор на професиите и длъжностите 2011г./НКПД-2011г./ ;
По въпроса дали една длъжност е ръководна длъжност по смисъла на параграф1 т.3 на ДР на КТ,съдебната
практика приема,че длъжността по длъжностна характеристика трябва да включва пряко ръководство на
трудовия процес във връзка с дейността на предприятието и йерархическа подчиненост на ръководителя на
предприятието .
3/Уволнението трябва да бъде извършено 9-месечен срок от започване на изпълнението по договора за
управление.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства въззивната инстанция прави извода,че е
осъществен фактическия състав на уволнението по чл.328 ал. 2 от КТ.
Според възприетата съдебна практика,при иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344 ал.1 т.1 от
КТ съдът следва да преценява законността на уволнението според основанията , които са посочени в исковата
молба. Съдът не може служебно да изследва пороци на уволнението, които не са посочени в исковата молба.
Допустимо е единствено в хода на съдебното производство ищеца да допълни исковата си молба ,като посочи
нови факти ,на които се основава конкретно възражение против законността на уволнението, което е посочено в
исковата молба ( виж Р. № 459/27. 10. 2011г. по гр. д.№ 1532/2010г. на ІV-то гр.отд.на ВКС; Р. № 158/01. 07. 2013г. по гр. д.№
1008/2012г. на ІV-то гр.отд.на ВКС; Р. № 23/02. 02. 2016г. по гр. д.№ 4553/2015г. на ІV-то гр.отд.на ВКС; )
В исковата молба, с която е сезиран районния съд са посочени два порока на уволнението, а именно :
-уволнението е незаконно ,тъй като ищеца не е служител от ръководството на предприятието ;
-уволнението е незаконно, тъй като няма сключен нов договор за управление с директора на предприятието;
И двете възражения са неоснователни.
а/По първото възражение за незаконност на уволнението.
Както бе посочено по-горе, обстоятелството ,че длъжността се определя или не се определя,като“ръководна „в
определени съпътстващи документи не може да обоснове извод за ръководните функции на длъжността . Такъв
извод не може да се направа и от записванията в НКПД. Единственият верен критерии,за да се определи една
длъжност ,като „ръководна „ е обстоятелството дали по длъжностна характеристика,длъжността
съдържа ръководни функции в определен трудов процес. Следва също така да се отчете мястото на
длъжността в общата структура на предприятието(когато по делото се представят такива писмени доказателства ) и
подчинението на длъжността на ръководителя на предприятието ( когато по делото също се представят доказателства
в тази насока).
Въззивната инстанция счита,че длъжността“заместник- директор“ в ответното предприятие е ръководна
длъжност по смисъла на закона.
Видно от приетите писмени доказателства (трудов договор , длъжностна характеристика , структура на предприятието)
ищецът е бил назначен на длъжност „заместник директор“,която съобразно закона и съобразно структурата на
ответното предприятие е от тези включени в „ръководството на предприятието“. От длъжностната характеристика
на ищеца се установява, че мястото му в структурата на предприятието е на пряко подчинение на директора на
стопанството, а на пряко подчинение на ищеца са останалите служители на предприятието.На ищеца са
възложени следните ръководни функции:
-да ръководи, организира, контролира и координира дейности по опазване на горите и горския фонд, ловно-
стопанската дейност, рибовъдството и рибностопанските мероприятия;
-да следи за спазване на трудовата, технологичната и производствена дисциплина на служителите от ловната
дейност и по охрана на гората;
-взема решения по въпросите, за които отговаря в съответствие с длъжностните си функции и задължения и с
делегираните му от прекия ръководител права ;
Посочените функции имат пряко отношение към дейността на предприятието и към определените за
постигане съответни цели.
3
Изложеното сочи на извода, че ищецът е лице от ръководството на предприятието по смисъла на
смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ.
По отношение спазване деветмесечния срок по чл. 328, ал. 2 КТ съдът намира,че срока е спазен, дори да се
приеме за основателно възражението на ищеца, че процесната заповед му е връчена лично на 01.11.2021 г., при
дата на сключване на договорът за управление 29.07.2021г..
б/По второто възражение за незаконност на уволнението.
От доказателствата по делото е безспорно установено,че преди уволнението на ищеца има сключен нов
договор за управление на ответното дружество.
Както бе посочено по – горе, съдебната практика на ВКС приема ,че уволнението по чл. 328 ал. 2 от КТ не може
да бъде самоцелно и да преследва субективни намерения ,различни от тези ,които са посочени в закона.Това
изисква пред съда да се установи необходимостта от промяна на специалистите,които ръководят
предприятието,за да се постигнат икономическите показатели ,които са заложени в бизнес- плана. Именно по тази
причина съдебната практика изисква поставянето на бизнес-задача в договора за управление с конкретни
икономически и стопански показатели и разработването на бизнес-план въз основа на бизнес- задачата.
Съдебната практика приема също така,че бизнес-задачата може да бъде поставена от принципала в друг
документ,който има връзка с договора за управление.
Приема се също така,че уволнението по чл. 328 ал. 2 от КТ ще бъде законно ,когато в договора за управление
принципала е посочил срок ,в който управителя трябва да разработи бизнес-програма и в този срок програмата
да бъде разработена и представена на принципала.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че между страните е било налице валидно
трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор, по силата на който ищецът е заемал при
ответника длъжност „заместник директор“. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал. 2
от КТ, със Заповед № 18/06.10.2021г., считано от 11.10.2021г. Изложеното се потвърждава и от
представените писмени доказателства- трудов договор №29 от 03.10.2017г., длъжностна характеристика към
него, писмо от директора на ЮЦДП Смолян за съгласуване по смисъла на чл. 12, т.13 от Договор за управление
№12/29.07.2021г. прекратяването на трудовия договор с ищеца, Заповед № 18 от 06.10.2021г. на директора на
ТП ДЛС„Чепино“ А.А., с която се прекратява трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.2 от КТ.
От приетия по делото Договор за управление №12/29.07.2021г., се установява, че с А.П.А., в качеството му на
директор на ТП ДЛС Чепино, е сключен Договор за управление от 29.07.2021г.
Съгласно определение № 313 от 27.04.2012 г. на ВКС по ч. гр.д. 261/2012 г., IV г. о., ГК и определение № 600 от
09.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7162/2013 г., I г. о.на ВКС , няма пречка, когато отделен закон изрично
съдържа уредба(както е предвидено в ЗГ) да бъде сключен договор за управление по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ за
държавно или общинско предприятие, на което е предоставена държавна, респ. общинска собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 1 от ЗГ, за управление на горските територии - държавна собственост, които не са
предоставени на ведомства или юридически лица, се създават държавни предприятия съгласно приложение № 1,
които са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, а съгласно чл. 163 ЗГ те имат
двустепенна структура: 1. централно управление; и 2. териториални поделения-държавни горски стопанства и държавни ловни
стопанства.
Съгласно чл. 172, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗГ директорът на държавно предприятие сключва договорите за управление с
директорите на териториалните поделения и утвърждава финансовите планове на териториалните поделения на държавното
предприятие.
Съгласно чл.174, ал.1, т.1, т. 2 и т.6 от ЗГ териториални поделения - държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства
сключват от свое име и за своя сметка и на своя отговорност търговски и други договори, в рамките на предоставената им от закона, и
от директора на държавното предприятие правомощия, водят счетоводство и представят в централното управление изготвените
годишни финансови отчети съгласно Закона за счетоводството, и са работодатели по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ.
Съгласно чл.173, ал.2 и 3 от ЗГ териториалните поделения се ръководят от директори, с които директорът на държавното
предприятие сключва договори за управление с 5 годишен срок.
От съдържанието на тези правни норми съдът счита за неоснователни възраженията на ищеца по отношение
характера на сключения договор. Установява се, че този договор е за възлагане на управлението, като видно от
него (чл.3, чл.12, т.1, т.2, т.9, т. 10, т. 12, т. 17, чл.16 и чл.17, чл. 21, т. 4, т. 5 ) директорът е задължен в определения срок
и срещу възнаграждение да постигне на свой риск определен стопански резултат. В този смисъл е и
Решение № 15 от 2.02.2017 г. на ВКС по гр. д. N 2303/2016 г., IV г. о.на ГК на ВКС. Задължението на директора
4
на поделението за постигане задачите на финансовия план следва от закона ,чл. 172, ал. 1, т. 6 от ЗГ, вр. чл. 175,
ал. 3 от ЗГ, съгласно който всяко поделение на предприятие има финансов план и без значение е дали преди или
след възлагане на управлението е изготвен такъв, щом в договора, в съответствие със закона е предвидено
изготвяне на годишен финансов план на поделението и финансов отчет по него за всяко тримесечие от годината.
В зависимост от финансовия резултат от дейността на държавното предприятие и от изпълнението на дейностите
в конкретното поделение, което съгласно чл. 176, ал. 3 и ал. 4 от ЗГ администрира приходи в полза на
предприятието, съгласно предвиденото във финансовия план, се формират и средствата за работна заплата.
Постигането на определени финансови резултати е изискване, което следва от закона, с оглед същността и
структурата на управление на двустепенното държавно предприятие. Възнаграждението на директора на
поделението е уговорено, че се формира по Наредба N 22 от 14.12.2012 г. за условията и реда за определяне на
средствата за работна заплата в държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите и техните териториални
поделения.В Наредбата е предвидено, че средствата за работна заплата в централното управление на държавното
предприятие, както и в териториалните поделения на държавното предприятие, се определят в зависимост от
финансовия резултат и от изпълнението на дейностите в цялото предприятие,респ. в зависимост от финансовия
резултат от дейността на държавното предприятие и от изпълнението на дейностите в съответното поделение.
Това води до извода , че директорът на поделението разполага с правото по чл. 328 ал.2 от КТ, с цел да сформира
управленски екип.
От приетия финансов план на ТП ДЛС „Чепино“ за 2021 г., утвърден от директора на ЮЦДП гр.Смолян,се
установява,че за ТП ДЛС „Чепино“ има изготвен финансов план, съобразно който по отделни дейности следва да
се постигнат конкретни финансови резултати. От приложенията към него е видно, че по всяка от дейностите
са заложени определени разходи и приходи, като в крайна сметка след изпълнението им следва да са постигнати
финансови резултати за всяка от тях поотделно, към края на годината, за която е приет. Това прави
неоснователни възраженията на ищеца, че в процесния договор за управление не е възложена бизнес цел и
икономически показатели за постигане. Видно от чл. 11 т.3 от договора за управление, директорът на
предприятието утвърждава финансови план на териториалното поделение, а директорът на поделението изготвя и
представя годишния финансов план на поделението, годишен доклад за дейността му и отчет, съгласно ЗСч,
писмен доклад за дейността си и финансов отчет за дейността на всяко тримесечие (чл. 12, т. 9,10, т. 12 и т. 17 от
договора за управление ). Изпълнението на годишния финансов план е именно поставяне на бизнес задача пред новия
управител (директор) на предприятието, като при липсата на друга уговорка, новият директор е ангажиран с
постигането на икономическите показатели по приетия и действащ финансов план на държавното
предприятие. Без правно значение е обстоятелството по чие предложение е приет финансовия план и дали той се
съдържа в самия договор или в други документи (в този смисъл виж Решение № 144 от 4.07.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4350/2018 г., IV г. о., ГК).
При положение ,че фактическите и правни изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на районния съд , на
основание чл. 271 ал. 1 от ГПК , решението на районния съд ще следва да се потвърди , като правилно и
законосъобразно .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 62 /28. 03.2022г. на районен съд В., постановено по гр. д. № 1238/2021г. по описа
на същия съд
На основание чл. 280 ал.3 т.3 от ГПК решението на въззивната инстанция по исковете по чл. 344 ал.1
т.1, 2 и 3 от КТ подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5