Решение по дело №291/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         /…..10.2018г.; гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Районен съд - Варна, 10-и състав, на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                                                Районен съдия:  П. ***

 

               при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията *** гражданско дело № 291 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.

               Образувано е по предявени искове от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, чрез юр. ***, срещу П.С.Н., ЕГН **********, с искане да бъде прието за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовата страна сумата от 927,23 лв., от която главница – 487,74 лв., договорна лихва – 41,30 лв. за периода от 02.06.2016г. до 31.08.2016г., такса разходи – 45,00 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение – 291,20 лв. за периода от 02.06.2016г. до 31.08.2016г., обезщетение за забава – 62,01 лв. за периода от 03.06.2016г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, както и законната лихва за забава върху главниците от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 9065/31.10.2017г по ч.гр.д. № 16472/2017г.

               Излага се в исковата молба следното: На 31.03.2016г. между ***и П.С.Н. е сключен договор за паричен заем с № 2527501, в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на ответника (заемател), съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем. Заемодателят по договора се задължил да предостави на заемателя сума в размер на 600,00 лв. Договорът за заем има силата на разписка. Уговорен е погасител план, като всяка погасителна вноска съдържа в себе си изплащане на главница, ведно с надбавка, покриваща разноските по обслужване на кредита, добавка – печалба и лихва по фиксиран лихвен процент, като общата стойност на плащане по договора е 661,30 лв. Договорната лихва е уговорена в размер на 61.30 лв. Заемателят се е задължил да върне заема в срок до 31.08.2016г. на 5 равни месечни вноски, в размер на всяка вноска от 132.26 лв., като падежът на първата погасителна вноска е на 03.05.2016г., а падежът на последната е 31.08.2016г. Начислена е такса в размер на 45.00 лв. с оглед на това, че ответникът е забавил плащането с повече от 30 календарни дни. Забавата за всеки период от 30 календарни дни е 9.00 лв. Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение, изразяващо се в две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на конкретизираните в договора изисквания. С оглед на неизпълнението на тази клауза на заемодателят е начислена неустойка в размер на 364,00 лв., което вземане е било разсрочено на 5 вноски, всяка от по 72,80 лв. Следователно заемателят е следвало да заплаща вноски в размер на 205.06 лв. Начислена е лихва за забава за периода от 03.06.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 62.01 лв. – съвкупност от лихвите по всяка падежирала вноска. Към настоящия момент длъжникът е погасил сума в размер на 205.06 лв., с която са погасени неустойка за неизпълнение – 72,80 лв., 20,00 лв. – договорна лихва и главница – 112,26 лв. Срокът на договора е изтекъл на 31.08.2016г. и не е обявен за предсрочно изискуем. На 01.12.2016г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. между ***и „А.з.с.н.в.“ ООД, сред които вземания е и това спрямо настоящия ответник. Последният е уведомен за цесията от страна на ***. Подадено е заявление по реда на чл. 410 ГПК от настоящия ищец, което заявление е уважено и за процесните суми е издадена заповед за изпълнение. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.

               В срока за отговор на исковата молба ответната страна е взела становище в следния смисъл: Искът е процесуално допустим, но по съществото си е неоснователен. Ответникът е узнал от исковата молба за сключения договор за цесия. Оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за паричен заем. Оспорва датата в сключения договор за заем, като твърди, че същият е антидатиран. Излага, че не е бил уведомен за извършената цесия, поради което не дължи процесните суми. В договора за цесия липсва индивидуализация на прехвърленото вземане по основание и размер. Сочи, че прехвърлянето на вземания е недействително. Твърди се и нищожност на договора за цесия поради липса на продажна цена и липса на предмет. Оспорва се и процесният договор за паричен заем, с оглед на липсата на подпис на представляващ и управляващ дружеството. Излага, че не е ясно кое лице е имало мандат към момента на сключване на договора да действа в качеството си на член от съвета на директорите. Сочи прекомерност на таксите и лихвите, уговорени по договора за заем. Моли се исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

               С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

               От представения по делото заверен препис на договор за паричен заем номер 2527501 се установява, че на 31.03.2016г. между ***и П.С.Н. е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се задължил да предаде на заемателя сумата от 600,00 лв. Установява се, че са уговорени условия в следния смисъл: 1) вид ползван заем – потребителски заем; 2) размер на месечна погасителна вноска – 132,26 лв.; 3) срок на заема – 5 месеца; 4) брой вноски – 5; 5) падежи на вноските – 03.05.2016г; 02.06.2016г.; 02.07.2016г; 01.08.2016г. и 31.08.2016г. Фиксираният годишен лихвен процент е 40,00 %, а ГПР е 47,7 %. Договорната възнаградителна лихва е в размер на 61,30 лв.

               Установява се от представения заверен препис на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., че ***е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.“ ООД всички дължими на продавача от негови неизправни длъжници суми по станали ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително и изтекли лихви, посочени в Приложение 1 към договора.

                Видно от Приложение 1 от 01.12.2016г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., задължението на П.С.Н. е прехвърлено на ищеца. Основанието е договор за кредит с номер 2527501, отпуснат на 01.04.2016г. в размер на 600,00 лв.

                Видно от заверен препис на уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от „А.з.с.н.в.“ ЕАД с адресат П.С.Н., същото е било доставено, но непотърсено.

                Установява се от представения заверен препис на договор за поръчка, изработка и реклама с номер 22-42 от 02.12.2015г., че ***има представителна власт да предоставя парични заеми със средства на възложителя ***като сключва от името на възложителя договори за паричен заем за заемните продукти.

                По делото е допусната ССЧЕ, от чието заключение се установява следното: Поради неспазване на задължението на заемателя да предостави на заемодателя в определен срок обезпечения на заема е влязъл в сила нов погасителен с план с нов размер на погасителните вноски. Размерът на всяка вноска е 205,06 лв. На 13.05.2016г. заемателят е погасил 205,06 лв., с които заемодателят е събрал 112,26 лв. главница, 20,00 лв. договорна лихва и 72,80 лв. неустойка с падеж 03.05.2016г. След датата на цесията – 01.12.2016г. заемополучателят не е извършвал плащания. Остатъкът на задължението на ответника е в размер на 820,24 лв., от които 487,74 лв. – главница, 41,30 лв. – договорна лихва, 291,20 лв. – неустойка. Общата дължима лихва за забава е в размер на 62,67 лв.

                От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

                Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът по едно вземане го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента в патримониума на цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права - арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора, така и на трето лице, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията - чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица. Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника на извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента),  въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Задължението ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор, като няма пречка това да се осъществи и от цесионера като негов пълномощник. Съгласно константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. първо Т.О., ТК - уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл.235, ал. 3 ГПК. Ответникът възразява, че не е надлежно уведомен за извършената цесия, но такова уведомяване е извършено с връчване на исковата молба, като няма твърдения на ответника за извършени преди това плащания към цедента.

                 По отношение размера на претенциите на ищеца бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, от която се установи размерът на внасяните от ответника суми и как същите са осчетоводени за погасяване на задълженията му по договора за кредит.

                 Уговорената в чл.4.2 от договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира за нищожна клауза по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД.

                 Практиката на върховните съдилища е категорична, че според разпоредбите на ЗЗД нищожност е налице, когато договорите страдат от тежки пороци, които правят недопустимо пораждането на действие от такъв вид договор спрямо страните по него или спрямо трети лица. Дори и последващото потвърждаване на договора от страните не може да доведе до неговата валидност. Противоречието с добрите нрави съдът свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот, от гледна точка на които е морално недопустимо да бъде сключен конкретен договор и той да породи целените от страните правни последици. Добри нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респективно търговски правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка дали поведението на даден правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“, злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена облага. Накърняване на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е изрично законодателно формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливост, на добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Същевременно понятието „добрите нрави” предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност.

                 Aвтономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. (Решение № 1270 от 09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о. на ВКС).

                 В настоящия казус се установи, че страните са сключили договор при условия, уреждащи задължение за заемателя в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение, изразяващо се в две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на конкретизираните в договора изисквания. С оглед на неизпълнението на тази клауза на заемодателят е начислена неустойка в размер на 364,00 лв.

                Предвид изложеното съдът достига до извод, че клаузата в процесния договор, уреждаща размер на неустойка противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна. А нищожната клауза се приема, че не е породила изобщо правно действие. С оглед на това претенцията за заплащане на неустойка следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

                Относно останалите суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. 16472/2017г., настоящият съдебен състав намира следното:

                По делото се установи, че ответникът е погасил част от задължението си в размер на 205,06 лв., като 72,80 лв. от тях са отишли за погасяване на задължение, представляващо неустойка. С оглед на това, че съдът намира неустоечната клауза за нищожна, то с внасянето на сумата от 72,80 лв. съдът приема, че е погасено изцяло задължението, представляващо договорна лихва в размер на 41,30 лв., както и част от остатъчната главница в размер на 31,50 лв. С оглед на изложеното претенцията за заплащане на договорна лихва е неоснователна поради погасяване й, а претенцията за заплащане на главница е частично основателна до сумата от 456,24 лв., като до пълния претендиран размер от 487,74 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

                В представения договор за паричен заем съдът не намери основание за начисляване на сумата от 45,00 лв., представляваща разходи по заема. Предвид това този установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

                Последната претенция на ищеца е за заплащане на лихва за забава за периода от 03.06.2016г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. С оглед на гореизложеното и че единственото вземане, което е дължимо към настоящия момент е представляващото главница в размер на 456,24 лв., то дължимата лихва за забава е в размер на 58,28 лв., доколкото съдът приема, че е погасена изцяло първата вноска по изготвения погасителен план и част от втората вноска.

                 По разноските:

                 Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство, съобразно уважената част от исковете, а именно сума в размер на 356,73 лв.

 

                  Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.С.Н., ЕГН **********, дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 456,24 лв., представляваща непогасена главница по сключен между П.С.Н. и ***договор за паричен заем с № 2527501 от 31.03.2016г., което вземане е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, с Приложение 1 от 01.12.2016г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен между ***и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 27.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за разликата над 456,24 лв. до пълния претендиран размер от 487,74 лв., поради неоснователност.

 

                  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.С.Н., ЕГН **********, дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 58,28 лв., представляваща дължима лихва за забава върху главница за периода от 03.06.2016г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 27.10.2017г., по сключен между П.С.Н. и ***договор за паричен заем с № 2527501 от 31.03.2016г., което вземане е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, с Приложение 1 от 01.12.2016г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен между ***и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 27.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за разликата над 58,28 лв. до пълния претендиран размер от 62,01 лв., поради неоснователност.

 

                  ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *** против П.С.Н., ЕГН **********, иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът П.С.Н. дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумата от 41,30 лв., представляваща договорна лихва за периода от 02.06.2016г. до 31.08.2016г., дължима по сключен между П.С.Н. и ***договор за паричен заем с № 2527501 от 31.03.2016г., което вземане е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, с Приложение 1 от 01.12.2016г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен между ***и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, поради неоснователност.

 

                  ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *** против П.С.Н., ЕГН **********, установителен иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът П.С.Н. дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумата от 45,00 лв., представляваща такса разходи, дължима по сключен между П.С.Н. и ***договор за паричен заем с № 2527501 от 31.03.2016г., което вземане е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, с Приложение 1 от 01.12.2016г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен между ***и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, поради неоснователност.

 

                  ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *** против П.С.Н., ЕГН **********, установителен иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът П.С.Н. дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумата от 291,20 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 02.06.2016г. до 31.08.2016г., дължима по сключен между П.С.Н. и ***договор за паричен заем с № 2527501 от 31.03.2016г., което вземане е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, с Приложение 1 от 01.12.2016г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен между ***и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, поради неоснователност.

 

                ОСЪЖДА П.С.Н., ЕГН **********, да заплати н.А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 356,73 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство, съобразно уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

                 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

 

 

 

                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................