Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № ..... от 8.01.2010 година по гр.д. № ...../2009 година Районен съд - гр.В. Т. е осъдил СД" В." - с.Л. да заплати на Д. А. Г. сумата 672,04 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за м. март, м. април и м. май, 2009 година в размери съответно 204,61 лева, 216,56 лева и 250,87 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 10.09.2009г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 105,01 лева, представляваща направените по делото разноски - платено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на иска; допуснал е предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените трудови възнаграждения; отхвърлил е като неоснователен и недоказан предявения от Д. А. Г. иск с правно основание чл.128, във връзка с чл.242 КТ в останалата му част до пълния предявен размер от 960 лева - за разликата от 287,96 лева; осъдил е Д. А. Г. да заплати на СД" В." - с.Л. сумата от 44,99 лева, представляваща направените по делото разноски - платено адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на иска; осъдил е СД" В." - с.Л. да заплати по сметката на ВТРС сумата 110 лева, представляваща държавна такса върху уважения иск и възнаграждение за вещо лице, както и 5 лева ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Недоволен от така постановеното решение в частта му, с която е осъден да заплати на Д. А. Г. сумата 672,04 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за м. март, м. април и м. май, 2009 година в размери съответно 204,61 лева, 216,56 лева и 250,87 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 10.09.2009г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 105,01 лева, представляваща направените по делото разноски - платено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на иска, е ответникът СД" В." - с.Л., който го обжалва в тази му част в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В жалбата си дружеството развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност на решението в атакуваната от него част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Посочва, че разпоредбата на чл.270 КТ е приложена неправилно, поради което съдът е достигнал до погрешен правен извод, като е приел за установено по безспорен и несъмнен начин, че претендираните от Д. Г. суми за трудови възнаграждения се дължат.Твърди, че от представените ведомости се установява, че трудовите възнаграждения са начислявани редовно, с което по несъмнен начин е доказано, че дружеството е изпълнило задълженията си като работодател по чл.128, т.1 КТ. С оглед на факта на недобросъвестността на ищеца - същият не се е подписвал в предоставените му в продължение на седмица всеки месец разчетно - платежни ведомости, съдът е направил директен погрешен извод, че възнагражденията не са изплатени. Твърди, че съдът е кредитирал изцяло и единствено показанията на ищеца, при което не е възприел допуснатите, и именно с тази цел, свидетелски показания, от които безспорно се потвърждава фактът на плащането на трудовите възнаграждения в присъствието на всички работници на фирмата. Посочва, че разпоредбата на чл.270,ал.3 КТ определя начина на изплащане, в случая по ведомост срещу подпис, като фактът на недобросъвестното отношение на работника, който месеци наред не се е подписвал във ведомостите, включително и за месеците януари и февруари, за които Г. изобщо не претендира, не води до извода, че не са изплащани трудовите възнаграждения. Моли решението, като порочно в обжалваната от дружеството част, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция на Д. Г. да бъде отхвърлена и в уважената и част.Претендира да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото за двете инстанции. Въззиваемият Д. А. Г. в срока по чл.263,ал.1 ГПК е подал отговор на подадената от СД" В." въззивна жалба, в който отговор заема становище, че същата е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното от дружеството решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова следва да бъде потвърдено. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото за въззивната инстанция разноски. Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на СД" В." - с.Л. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна. Д. А. Г. основава исковата си претенция в уважената и с обжалваното решение част на чл.128,т.2, във връзка с чл.242 КТ, като претендира СД" В." - с.Л. да бъде осъдено да му заплати дължимото му и незаплатено от дружеството за месеците март, април и май,2009 година по сключен между тях трудов договор трудово възнаграждение в общ размер 672,04 лева, в това число за месец март - 204,61 лева; за месец април - 216,56 лева и за месец май - 250,87 лева. По делото не се спори, че по сключен между страните на 1.08.2008 година трудов договор Д. А. Г. е бил на работа в СД" В." до 1.06.2009 година, на която дата сключеният между тях трудов договор е бил прекратен със заповед на дружеството от същата дата на основание чл.328 КТ. Не се спори, че дължимото на Г. за положения от него труд трудово възнаграждение за месеците март, април и май,2009 година е начислено от СД "В." във ведомостите за заплати съгласно чл.128,т.1 КТ, но по ведомост не е изплатено. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.270,ал.3 КТ, съгласно която " Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка.....", при което и съгласно чл.269,ал.1 КТ "Трудовото възнаграждение се изплаща в пари." Цитианите разпоредби са императивни по своя характер. От тяхната редакция се налага по категоричен начин изводът, че свидетелските показания за установяване на заплащането на трудовото възнаграждение са недопустими съгласно чл.164,ал.1,т.4 ГПК, респективно - установяването на това обстоятелство може да стане само и единствено с подписа на работника във ведомостта за получено възнаграждение или с разписка за това. В конкретния случай по делото е установено по безспорен начин, в това число и със заключението на допуснатата пред първата инстанция съдебно-икономическа експертиза, че начисленото на Г. за процесните месеци трудово възнаграждение не е заплатено от СД " В." и не е получено от него при условията на чл.270,ал.3 ГПК.След като това е така, съдът правилно и събразно представените по делото, и допустими доказателства, е приел, че претенцията на Г. за незаплатеното му трудово възнаграждение е основателна. Тази инстанция, този състав, напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви в тази насока, към които мотиви препраща съгласно чл.272 ГПК. Макар и без значение за правилното решаване на делото, с оглед твърдението на въззивника, че изплащането на трудовото възнаграждение е установено по безспорен начин с показанията на допуснатите и разпитани в съдебно заседие пред първата инстанция на 6.11.2009 година като свидетели Р. П. И. и Т. Н. К., следва да се отбележи, че с тези показания е установен само и единствено начинът на изплащане на трудовите възнаграждения от СД" В.", но не и конкретно по размер и месеци, че претендираното от Г. възнаграждение му е изплатено. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на СД" В." е неоснователна и недоказана. Решението на Районния съд в обжалваната от дружеството част е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. По делото Д. Г. не е представил доказателства за извършени от него разноски за въззивната инстанция, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл.271,ал.1 ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № .... от 8.01.2010 година на Районен съд - гр. В. Т. по гр.д. № ...../2009 година в обжалваната му част, с която СД" В." - с.Л. е осъдено да заплати на Д. А. Г. сумата 672,04 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за м. март, м. април и м. май, 2009 година в размери съответно 204,61 лева, 216,56 лева и 250,87 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 10.09.2009г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 105,01 лева, представляваща направените по делото разноски - платено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на иска. В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |