№ 785
гр. Варна, 11.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500099 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 9299/10.12.2024г.
подадена от С. В. Й., чрез процесуалния й представител срещу решение № 316/19.11.2024г.
постановено по гр.д.№ 894/2024г. по описа на РС - Провадия, с което Е ОТХВЪРЛЕН иска
на жалбоподателката предявен против Детска градина „В... Л...“, ЕИК ... с адрес с.В... да
бъде признато за незаконно и отменено наложеното й със Заповед № ЛЗ-301/15.02.2024г. на
директора на Детската градина дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“,
на основание чл.357 от КТ.
Въззивникът – С. В. Й., чрез процесуалния си представител оспорва решението с
твърдения за неправилност и незаконосъобразност и моли за отмяната му и постановяване
на ново, с което предявеният иск да бъде уважен и да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Оспорва изводът на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е издадена в законоустановения срок по чл.194 от КТ, който
счита, че тече считано от 14.12.2024г., когато директорката е узнала за извършеното
нарушение на трудовата дисциплина. Срокът е изтекъл на 15.02.2024г. при съобразяване, че
служителката е ползвала разрешен отпуск на 14.02.2024г. /по аргумент от чл.194, ал.3 от КТ/,
а заповедта е издадена на 16.02.2024г., т.е след изтичане на срока. Оспорва се и
материалната законосъобразност на обжалваната заповед с твърдения, че не е налице
извършено от ищцата нарушение на трудовата дисциплина, в случая нарушение по чл.49, т.8
от Правилника вътрешния трудов ред на детската градина и чл.187, т.8 от КТ, а именно
нарушение на задължението на служителите да пазят името на детската градина, да не
уронват неговия авторитет и престиж, да не злоупотребяват с доверието на работодателя и
да не разпространяват поверителни за него сведения. Възразява и срещу установеното от
1
първоинстанционния съд нарушение на чл.60, ал.2 и ал.3 и чл.62 от Етичния кодекс на
детската градина, изразяващо се в това, че ищцата е замълчала при откриване на
записващото устройство на 12.12.2024г. и не е уведомила за него директора. Посочва, че
именно по инициатива на ищцата, на 14.12.2024г., след като се е убедила, че става дума за
записващо устройство, е уведомила директорката и полицията, така че не е налице соченото
нарушение на Етичния кодекс. Отделно от горното се посочва, че Етичният кодекс не е
нормативен акт и не е сред посочените в чл.187, т.10 от КТ, чието нарушаване се приема за
неизпълнение на трудовите задължения. Излага, че нарушение на Етичния кодекс би било
основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност само в хипотезите, при които това е
предвидено в закон, а в случая КТ не предвижда такова.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Детска градина „В... Л...“, село В..., чрез процесуалния й
представител. Заявява становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на
обжалваното решение, респективно за неоснователност на въззивната жалба. Счита изводът
на първоинстанционния съд за срочно налагане на дисциплинарното наказание на ищцата за
правилен, предвид на това, че директорът е узнал за факта на извършеното от ищцата
дисциплинарно нарушение едва след изслушването на всички лица в детската градина,
които са запознати със случая, състояло се на 15.12.2023г. поради което и отчитайки
ползвания от ищцата отпуск на 14.12.2023г., заповедта е издадена срочно на 15.12.2024г. и е
връчена на ищцата на 16.12.2024г. Нещо повече, посочва, че съдът е обосновал извода си за
срочно издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание отчитайки ползван
от ищцата отпуск в размер само на 1 работен ден, при положение, че от трудовото досие на
ищцата е видно, че тя е била в отпуск в периода от 20.12.2023г. до 02.01.2024г., т.е 7 работни
дни. При съблюдаване на посоченият срок на ползван отпуск от ищцата, срокът за налагане
на дисциплинарното наказание изтича на 20.02.2024г. Счита, че законосъобразността на
наложеното дисциплинарно наказание е изведено правилно от съда при отчитане на
изложената в обстоятелствената част на заповедта фактическа обстановка, установена и от
анализа на събраните по делото доказателства. Посочва, че ищцата не оспорва факта, че е
узнала за записващото устройство в джоба на елека на друга учителка, като реакцията и е
била то да бъде върнато на мястото му, т.е е премълчала пред прекия си ръководител за
записващото устройство, при наличие на забрана за внасянето на такива устройства съгласно
§ 16 от Правилника за вътрешния трудов ред, което счита, че следва да се разглежда като
нарушение на трудовата дисциплина и на Етичния кодекс като източник на „други трудови
задължения“ по смисъла на чл.187, т.10 от КТ. Позовава се и на чл.71, т.12 от Правилника за
вътрешния трудов ред, според който задължение на учителите е да спазват Етичния кодекс и
нарушението му води до дисциплинарна отговорност. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Представена е заповед № ЛЗ-272/13.12.2023г., за която въззиваемата страна посочва,
че не е ново доказателство и вече е приета в първоинстанционното производство като част
от личното трудово досие на ищцата.
2
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от получаване на съобщението от процесуалния
представител на ответника, съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и
приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. Представеното с
отговора на въззивната жалба писмено доказателство не следва да бъде повторно приемано,
предвид на това, че същото вече е приобщено към доказателствения материал /л.25 от
първоинстанционното дело/.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 9299/10.12.2024г. подадена от
С. В. Й., чрез процесуалния й представител срещу решение № 316/19.11.2024г. постановено
по гр.д.№ 894/2024г. по описа на РС - Провадия.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 99/2025г. за разглеждане в открито съдебно
заседание на 05.03.2025г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение. На въззивника да се
изпрати копие от депозирания писмен отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3