ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№307
гр.
Пловдив, 07.02.2018 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
XIV състав в закрито
заседание на седми февруари, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно частно гр.д. № 278 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 278 от ГПК във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 344, ал. 3 изр. второ от ГПК.
Жалбоподателят Г.Н.Я.- ответник по иска за делба в първоинстанционното производство, моли да бъде отменено решение № 4106 от 24.11.2017г. по гр.д. № 6831/2017 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с., в частта му имаща характер на определение, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл. 344, ал. 2 от ГПК за разпределяне на реалното ползване на делбения имот с идентификатор 56784.514.922.1.1, съставляващ ап.№ 1, находящ се в ***.
От ищцата в първоинстанционното производство и въззиваема в настоящето С.Д. А.а е подаден отговор на същата в срок. Със същия частната жалба се оспорва като неоснователна.
ПОС след като констатира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в законния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, разгледа частната жалба по същество.
В производство по чл. 341 и сл. от ГПК, образувано по иск за делба на горепосочения жилищен имот, в първа фаза – по допускане на делбата, с писмения отговор на исковата молба от ответника Г.Я. е направено искане на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК за разпределяне на реалното ползване на делбеното жилище, съобразно с правата на страните- по ½ ид.ч..
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че, тъй като делбеното жилище е неподеляемо, не е възможно да бъде извършено реално разпределение на ползването, като се имат предвид и крайно влошените отношения между страните.
Жалбоподателят Г.Я. счита, че обжалваното решение, в частта му имаща характер на определение по чл.344, ал.2 от ГПК е незаконосъобразно и неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил подписано между страните споразумение, утвърдено с решение от 29.07.2015г. по гр.д.№ 5884/2015г. на ПРС, V бр.с., влязло в сила на 21.08.2015г., с което решение е прекратен граждански брак между страните. По силата на посоченото споразумение ап.№ 1, находящ се в *, в качеството му на семейно жилище на страните, бил предоставен за безвъзмездно ползване на С. А. / с предходно фамилно име Я./ за срок от една година от влизане в сила на решение от 22.06.2015г. по гр.д.№ 5707/2015г. на ПРС, ХХ гр.с.. Към датата на постановяване на решение № 4106 от 24.11.2017г. този срок бил изтекъл, но това не било отчетено от първоинстанционния съд. Твърди се също така, че погрешно е прието, че отношенията между страните са конфликтни, тъй като тази констатация се базирала единствено на пристрастните показания на свидетелката Г. Б.. Разпределението на реалното ползване било възможно, съобразно с предложените от вещо лице В. Р. варианти в заключението й на л.83 и сл. От гр.д.№ 6831/2017г. на ПРС, ХІІІ гр.с.
Въззиваемата С. А. счита, че съвместното ползване на делбеното жилище действително е невъзможно по причина на крайно влошените отношения между нея и бившия й съпруг.
С решение № 4106 от 24.11.2017г. по гр.д. № 6831/2017 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с. е допусната делба на съсобствения между страните ап.№ 1, находящ се в *, при равни квоти от по ½ ид.ч.. В тази му част решението е влязло в сила. Ето защо следва да се приеме, че не е налице какъвто и да било спор относно квотите в съсобствеността. Безспорно е също така, че процесното жилище е във фактическа власт на въззиваемата С. А. и се ползва единствено от нея. Горното обстоятелство се потвърждава и от показанията на разпитаните пред първоинстнационния съд свидетели И. Д. /без родство/ и Г. Б. / дъщеря на страните/.
В самото бракоразводно решение, в което е възпроизведено споразумението по чл.49, ал.4 от СК, е записано, че жилището на * се предоставя за безвъзмездно ползване на С. А. за срок от не по- малко от една година от влизане в сила на решението по гр.д.№ 5707/2015г.. Решението по гр.д.№ 5807/2015г. / л.30 и 31 по гр.д.№ 6831/2017г./ е влязло в сила на 09.07.2015г.. Формулировката „ не по- малко“ не дава основание да се счита, че жалбоподателят е дал съгласие за безвъзмездно ползване на жилището за определен срок след 09.07.2016г.. Независимо от горното настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за съвместно ползване на делбения имот от двамата съделители поради неговото естество- жилище. Жилището е предназначено за трайно обитаване от едно или повече лица. Когато жилището се обитава от няколко лица, между тях следва да е налице определена връзка, като например между съпрузи или между непълнолетни деца и родители, или общо съгласие за съвместно обитаване. Когато липсва такава връзка, както и общо съгласие, е неприемливо по силата на съдебен акт ползващият съсобственик да бъде принуден да съжителства с друг някой съсобственик.
Отделно от горното следва да се отбележи и това, че, видно от писмения отговор и определението от 20.09.2017г. на л.53 и сл. и л.56 по гр.д.№ 6831/2017г., от жалбоподателя е заведено гр.д.№ 5753/2017г. на ПРС, Х гр.с., по което същият е предявил иск против бившата си съпруга за обезщетение за ползването на собствената му идеална част от жилището за период от 27.09.2016г. до датата на прекратяване на съсобствеността. Тъй като става дума за ползването на семейно жилище, би следвало да се приеме, че се претендира наем по чл.57 от СК, при което е напълно допустимо същият да бъде определен и за напред, т.е. за период след датата на подаване на исковата молба. Този период ще се припокрива с периода на претендираното от жалбоподателя в делбеното производство ползване на реална част от жилището. Двете претенции- за наем и за разпределяне на ползването, са взаимно изключващи се и по принцип могат да бъдат предявени само алтернативно. В случая, макар и в две отделни производства, се е достигнало до комулативното предявяване на двете претенции, като е напълно възможно, ако бъде уважено искането в настоящето производство, едновременно с това да бъде определен и наем. Недопустимо би било по силата на два съдебни акта жалбоподателят да се ползва с правото да живее в делбеното жилище и същевременно да получава наем за същото.
Предвид изложените обстоятелства ПОС приема, че частната жалба като неоснователна не следва да бъде уважена. С оглед на крайния изход на производството по чл. 344, ал. 2 от ГПК в полза на въззиваемата С. А. ще следва да бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 300 лева.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4106 от 24.11.2017г. по гр.д. № 6831/2017 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с., в частта му имаща характер на определение, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл. 344, ал. 2 от ГПК за разпределяне на реалното ползване на делбения имот с идентификатор 56784.514.922.1.1, съставляващ ап.№ 1, находящ се в гр.*.
ОСЪЖДА Г.Н.Я. ***, ЕГН: ********** да заплати на С.Д. ***, ЕГН: ********** сумата от 300 лева- съдебни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/