Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1870 Година
2019, 08.10., град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на
18.09.2019 година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
при
участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1101 по описа за 2019
година и като обсъди :
Производство пред първа инстанция.
Образувано е по искова молба от Г.И.Ч. *** срещу
Национален осигурителен институт, с адрес на призоваване гр.София, бул.“Александър
Стамболийски“№62-64 за присъждане на обезщетение в размер на общо 36 407,47
лева – главница и 10 364,42 лева – закъснителни лихви, представляващо обезвреда
за причинените му имуществени вреди, настъпили от действия/бездействия на
длъжностни лица, служители на ответното юридическо лице за периода 01.02.2014г.
– 31.10. 2018г.
Претендираните вреди, в т.ч. и техният размер,
както и действията/бездействията, от които се претендира настъпването на
вредите, първоначално са заявени в исковата молба /л.3-5/, впоследствие са
уточнени с молба от 09.05. 2019г. /л. 17-19/ и в
о.с.з. на 18.09.2019 г./л.206-207/.
Ответникът – Национален осигурителен институт, чрез
процесуалния си представител юриск. В., счита
исковата претенция с основание в чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди /ЗОДОВ/ за неоснователна и настоява за отхвърлянето и.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за основателност на исковата претенция.
Пловдивският
административен съд – Второ отделение, VII
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното.
По
заявление от 11.04.2000г. на ищеца е отпусната лична пенсия за ОСВ по чл.2,
ал.1 от ЗП във връзка с ПМС 40/1968 г., чл.46а от ЗП и параграф 25 ЗИДЗП/
1996г., считано от 01.10.1999г. Прието е, че към началната дата на отпускане на
пенсията лицето има навършена възраст 45 г. и 07 месеца и 9 дни и следния
осигурителен стаж: от първа категория труд - 08 г. 05 м. 24 дни; от втора
категория труд - 01. 00м.15 дни; от трета категория труд - 06 г. 01 м. 19 дни;
осигурителен стаж по чл.104, ал.3 от КСО - 07 г. 08 м. 02 дни. Общ стаж към
първа категория труд за преценка на право и размер към начална дата - 20г. 07м.
и 13 дни. На основание чл.104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към III
категория труд - 44 г. 07 м. 04 дни. Размерът на пенсията е определен въз
основа на осигурителен доход за период от 01.01.1989г.
до 31.12.1991г. – 49 981 лв. и осигурителен доход от 15.09.1998г. до 30.09.1999г.
– 5073,04 лв. индивидуален коефициент 2,398 (л.39).
С
разпореждане №**********, протокол № ПР-30 от 08.01.2014 г. длъжностното лице
по чл.98, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Териториално
поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив на
основание чл.99, ал.1, т.5 КСО е отменило разпореждане №190 от 24.04.2000г., с
което на ищеца е била отпусната лична пенсия по чл.2, ал. 1, б. "а"
от сега отменения Закон за пенсиите за 20 години 7 месеца и 13 дни осигурителен
стаж от първа категория, и е отказало да отпусне такава пенсия.
С последващо разпореждане от 09.01.2014г. Ръководителят на ПО
при ТП на НОИ-Пловдив, на основание чл.98, ал.2 и чл.114, ал.1 КСО, е
разпоредил неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст да бъде възстановена от Г.Ч. в размер на 98 372,40 лв., от които
главница за периода 01.01.2004г. до 31.01.2014г. в
размер на 54 036,86 лв.(задължението за неправилно изплатените месечни суми за
пенсия за времето до 31.12.2003 г. било погасено по давност според длъжностното
лице) и лихва в размер на 44335,53 лв., начислена към 09.01.2014 г.
С
жалба вх. № МП-7505 от 28.01.2014 г. Ч. е оспорил пред Директор на ТП на НОИ
законосъобразността на разпореждането от 09.01.2014 г. Жалба вх. № МП-28083 от
16.04.2014 г. от Ч. е подадена пред директора на ТП на НОИ и срещу разпореждането от 08.01.2014 г.
С
решение № 39 от 26.02.2014г. Директорът на ТП на НОИ е приел, че разпореждането
от 09.01.2014 г. е издадено въз основа на разпореждането от 08.01.2014г. и с
него е определено по основание и размер задължението на Ч. към държавното
обществено осигуряване, поради което е спрял образуваното пред него контролно
производство по подадената от Ч. жалба вх. № МП-7505 от 28.01.2014 г. срещу
разпореждането от 09.01.2014 г. до влизането в сила на първото разпореждане от
08.01.2014 г.
С
решение № РД-88 от 09.05.2014 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив е отхвърлена
жалба вх. № МП-28083 от 16.04.2014 г. на Ч. срещу разпореждането от 08.01.2014
г.
С определение № 989 от 10.04.2014 г. по адм. дело №910/2014 г. Административен съд – Пловдив е
отхвърлил жалбата на Ч. срещу Решение № 39/26.02.2014 г. на Директора на ТП на
НОИ – Пловдив.
С
определение № 6967 от 26.05.2014г. по адм. дело №
6089/2014 г. на ВАС, шесто отделение, е отменено Определение № 989 от
10.04.2014 г. по адм. дело № 910/2014 г. на
Административен съд – Пловдив, като е
отменено решение № 39 от 26.02.2014 г. на
Директора на ТП на НОИ- Пловдив.
Същевременно
на 26.05.2014г. Ч. е оспорил пред Административен съд – Пловдив решение № РД-88
от 09.05.2014 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него
разпореждане от 08.01.2014 г.
В
изпълнение на постановеното определение № 6967 от 26.05.2014 г. по адм. дело № 6089/2014г. на Върховния административен съд, с
решение № РД-130 от 12.06.2014г. Директорът на ТП на НОИ е заличил погасеното
по давност задължение на Ч. за неоснователно получена пенсия за времето от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. в размер на 50 662,66 лв., от
които 20 205,42 лв. главница и 30 457,24 лв. лихва. Със същото решение на
директора на ТП на НОИ е спряно образуваното пред него контролно производство
по подадената от Ч. жалба вх. № МП-7505 от 28.01.2014 г. срещу разпореждането
от 09.01.2014 г. в останалата му част.
Това
решение е оспорено пред Административен съд Пловдив, по повод на което е
образувано адм. дело № 1442/2014 г., приключило с Решение
181 от 04.02.2015 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена
жалбата на Ч. срещу решение № РД-88 от 09.05.2014г. на Директора на ТП на НОИ –
Пловдив и потвърденото с него разпореждане от 08.01.2014г. Решението на
Административен съд Пловдив по адм. дело № 1442/2014
г. е оставено в сила с решение № №
13958 от 21.12.2015г.
по адм.
дело № 3045/2015 г. на ВАС, шесто отделение.
Междувременно
с Разпореждане №**********, Протокол №Ра-19/09.01. 2014г. на ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е разпоредено
да се възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст и добавка по чл.46, ал.4 ЗП /отм./, от Ч. в общ размер на 98 372,40
лв., от които главница за периода 01.01.2004г. – 31.01.2014г.
в размер на 54 036,87 лв. и лихва в размер на 44 335,53 лв., начислена към
09.01.2014г., като след тази дата допълнително се начислява лихва по чл.116 КСО
до окончателното погасяване на главницата.(л.9)
С
Решение № 2153-15-43/16.02.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, е
оставена без уважение подадената от Ч. жалба с вх.№ МП - 7505/28.01.2014г. срещу Разпореждане №**********, Протокол №Ра-19/09.01. 2014г. С
посоченото разпореждане е прието, че задължението за периода 01. 10.1999г. –
31.12.2003г. е погасено по давност на основание чл.115, ал.1 КСО.
С
Решение № 1040-15-39/29.06.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив на
основание чл.62 АПК, поради допусната поправка на очевидна фактическа грешка, в
Решение № 2153-15-43/16.02.2016г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е
постановено в диспозитива на същото посочената дата
„19.01.2014г.” на Разпореждане №**********, Протокол №Ра-19 да се чете
„09.01.2014г.”.Горното разпореждане е издадено във връзка с разпореждане №**********,
протокол № ПР-30 от 08.01.2014 г. на Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ –
Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, е отменено
Разпореждане № ПР-190/24.04.2000г. за отпускане на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на ищеца и всички последващи
разпореждания за изменения на пенсията, като е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал.1 от ПЗР КСО.
С решение № 2407/19.12.2016г. по адм. дело № 594/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив
е отхвърлена жалбата на Ч. срещу Решение № 2153-15-43/16.02.2016г. на Директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба му с вх.№ МП -
7505/28.01.2014г. против Разпореждане №**********, Протокол №Ра-19/09.01.2014г.
на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. С Решение №
11095 от 25.09.2017г.
постановено по адм.
дело № 1339/2017г. на ВАС, шесто отделение, е отменено решение №
2407/19.12.2016г. по адм. дело № 594/2016 г. по описа
на Административен съд – Пловдив и вместо него е постановена отмяна на Решение
№ 2153-15-43/16.02.2016г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото
с него Разпореждане №**********, Протокол №Ра-19/09.01. 2014г. на Ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
Междувременно
от Ч. е депозирано искане за прогласяване на нищожност на Разпореждане № ********** /Ра-19/09.01.2014 г. на
ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, което е оставено без уважение с Решение №
2153-15-100/15.03.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив. С Решение 1714
от 28.09.2015 г. по адм. дело № 1150/2016 г. на
Административен съд Пловдив е отменено Решение № 2153-15-100/15.03.2016г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставено без уважение искането за прогласяване
на нищожност на Разпореждане №**********/Ра-19/09.01.2014г. на ръководителя на
ПО при ТП на НОИ – Пловдив, и е оставена
без разглеждане жалба № 1012-15-82/15.03.2016г. с искане за прогласяване на нищожност на
Разпореждане №**********/Ра-19/09.01.2014 г. на ръководителя на ПО при ТП на
НОИ- Пловдив.
С
Решение № 1964 от 13.02.2018 по адм. дело №
13596/2016г. на ВАС е оставено в сила решение № 1714/28.09.2016г. на
Административен съд Пловдив по адм. дело №1150/2016г.
и Определение №1894 на Административен съд Пловдив по адм.
дело № 1150/2016г.
В
хода на съдебното производство от процесуалния представител на ответния
административен орган е представен отговор на исковата молба, ведно с приложени
към нея доказателства.
Приобщено
като доказателство е писмо от РП-Пловдив във връзка със запитване на съда, че
срещу Г.Ч. не е водена прокурорска преписка за документно престъпление по НК,
включително и във връзка с липсата на пенсионното досие в архива на ТП на
НОИ-Пловдив
За
изясняване на фактите по делото от ищеца бе поискано, съответно бе допуснато,
изготвено и прието заключение по ССЕ. От него се установява, че размерът на претендираните имуществени вреди, формиран от сумата на
неполучените за спорния период пенсии (на основание предполагаемия размер на
личната пенсия за ОСВ на ищецът за периода от 01.02.2014 г. до 31.10. 2018г. е
в общ размер на имуществените вреди /главница и лихва/ - 46 771,89 лева, от
които 36 0407,47лева – пенсии за периода /главница/ и законна лихва за периода
/лихва/ в размер на 10 364,42 лева за периода от 01.02.2014 г. до 11.04.2019г. Съдът кредитира заключението на вещото лице М. като коректно
и безпристрастно изготвено, изцяло отговарящо на поставените задачи.
При
така установеното се налагат следните изводи от фактическа и правна страна.
Според
чл. 4 от Договора за ЕС съгласно принципа на лоялно сътрудничество, Съюзът и
държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнение на
задачите, произтичащи от Договорите; държавите-членки вземат всички общи или
специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от
Договорите или от актовете на институциите на Съюза; държавите-членки
съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от
всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза.
Както
следва от решенията на СЕО по делата Frankovich и Factortame условията при кумулативното наличие на които
може да се ангажира отговорността на държава членка са три: нарушената норма от
правото на ЕС да предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е
достатъчно съществено и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и настъпилите вреди.
В
случая не се твърди нарушена от служители/органи на ответника норма от правото
на ЕС. Отпускането на пенсии се извършва от пенсионния орган и съгласно реда по
КСО. Цитираните от ищеца норми не въвеждат задължение за служителите на
ответника, които в дадения случай да са нарушили.
Съгласно новелата на чл.203 АПК/в приложимата
редакция/, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава,
като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Според чл.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда,
установен в АПК.
Разпоредбата
на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се отнася само за фактически действия или бездействия на
административен орган или негово длъжностно лице. Доказателствената
тежест е на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и
специалния ЗОДОВ доказателства и доказателствени средства.
Чл. 4 ЗОДОВ изисква тази връзка да е пряка, т.е. да
е типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния акт,
действие или бездействие, както и непосредствена, т.е. неопосредена
от други актове или действия.
Съдът констатира, че ищецът е физическо лице, поради
което се покрива изискването на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, а ответник е Национален
осигурителен институт, който съобразно новелата на чл.33 ал.2 КСО и чл.2 от
Правилника за организацията и дейността на НОИ, е юридическо лице и може
принципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като
съобразно правилото на чл.7 от последния закон, искът следва да се предяви
срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия
са причинени вредите, а съобразно чл.205 АПК ответникът следва да има и
качеството на юридическо лице/каквато бе практиката и преди тази изрична
законова норма съобразно ТР №3/ 2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/.
От изложеното следва, че както ищецът, така и
ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ,
т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали
същите са такива и в материалното/по възникване на фактическия състав на
отговорността/ следва и може да се направи само с решението по същество на
правния спор.
На следващо място следва да бъде съобразено, че за
да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на
няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда –
имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният
акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда.
При липсата на който и да е от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
Право да подаде иск по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
има всяко лице, което счита, че е увредено от незаконосъобразна административна
дейност на орган на държавата или общината. Незаконосъобразната административна
дейност по чл.1 ал. 1 ЗОДОВ може да се изрази в незаконосъобразно действие или
бездействие на административен орган или длъжностно лице при или по повод
изпълнявана от него служебна дейност и може да бъде порочно и поради това
недействително правно /юридическо/ действие, представляващо едностранно
властническо волеизявление - административен акт; изричен или мълчалив отказ да
се издаде административен акт; материално /фактическо/ действие, извършено по
служба от длъжностно лице в съответната администрация; бездействие на държавен
или общински административен орган или длъжностно лице да извърши определено
материално /фактическо/ действие, което органът или длъжностното лице са
задължени да извършат по силата на закон в интерес на гражданите или на техни
организации.
В случая от ищеца се претендират имуществени вреди,
които се твърди, че са произтекли от незаконосъобразно действие/бездействие на
административен орган, в резултат на което е загубено пенсионното досие на
ищецът, на основание на което му е била отпусната пенсия, като се твърди, че
документите по пенсионното досие не са върнати на Ч. по надлежен ред и
унищожаването на архива при осигурителя, и възстановяването на досието в
първоначалния му вид е невъзможно, в резултат на което ищецът е претърпял
вреди-не получава пенсия за прослужено време и старост. Според Ч. основното
действие/бездействие е неполагане на грижи за съхранението и загубването на
пенсионното досие, като се позовава на мотивите на Решение № 11095 от
25.09.2017 г. по адм. дело № 1339/2017 г. по описа на
ВАС.
По този начин, както вече се посочи, делото е
докладвано в първото съдебно заседание и от процесуалния представител на ищеца адв. Б. е поддържана исковата молба съгласно направените
уточнения.
Отговорността по ЗОДОВ е специална деликтна, като се отличава от общата деликтна
отговорност досежно деликвента,
както и досежно спецификата на причинната връзка -
вредите трябва да са причинени при или по повод упражняване на административна
дейност. За противоправността, вината и вредите
приложимият материален закон не установява отклонения от общия състав на деликтната отговорност. ЗОДОВ създава задължение за
държавата и общините да отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Идеята е неблагоприятните последици от евентуално положително за
увредения решение да бъдат понесени от бюджета на това учреждение,
в чийто състав са причинителите на вредите.
Що се отнася до изискването за наличие на вина като
предпоставка за възникването на задължението за обезвреда, то тук такава не е
необходимо да се установява, доколкото последната не е законоворегламентирана
предпоставка по ЗОДОВ, т.е. изследване субективното отношение на лицето,
осъществило незаконосъобразната административна дейност било като е издало
дефектен административен акт, било като е осъществило незаконно действие или е
бездействало неоправдано, не е необходимо. Или в последната насока е налице
пълно сходство с хипотезата на чл.49 ЗЗД, при която говорим за т.нар.
“обективна” отговорност, при която виновно поведение не се търси, тъй като това
не е част от фактическия състав на съответния вид специална деликтна
отговорност.
С аргумент от чл. 154, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения от нея
иск, а на съда - да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто
юридически факт е останал недоказан. Указания за доказателствената
тежест са дадени в разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно
заседание.
Основния спорен въпрос, по делото е налице ли са
незаконосъобразни (неправомерни) действия, респ. бездействия на длъжностни лица
при ответника, вследствие на което ищецът да е понесъл вреди - имуществени в
претендирания размер.
Административният акт, съответно - действието или
бездействието са незаконни, когато противоречат на закона или на друг
нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово
основание. Под действия и бездействия, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение №
3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. д. №3/2004г. на ОСГК, се разбира фактически
действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са
длъжни да извършат по силата на нормативен акт. В този случай на задължение на
административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства
прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или
организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт
административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова
административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона
субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на
правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния
орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това
са основните предпоставки, за да се установи налице ли е "бездействие"
от страна на съответния административен орган и дължал ли е той определено
действие.
Под административна дейност по смисъла на чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ следва да се разбира тази дейност, която има подзаконов,
управленски, властнически, публичен характер и е насочена към възникване на
административно правоотношение между административния орган и съответното лице,
което в случая не е налице. /Решение № 11014 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13742/2014 г., III о./
В конкретния случай, Съдът намира, че ищецът не се е
справил с доказателствената тежест да установи
наличието на незаконосъобразно действие/ бездействие на административен орган.
Пенсионното досие се съставя на основание чл. 9, ал.
1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В него се прилагат заявлението
за пенсия, документите за осигурителен доход, лични декларации, всички последващи заявления и жалби на лицето, постановените
актове и пр. След отпускането на пенсиите, трудовите книжки се връщат на
лицата. Липсата на оригиналното пенсионно досие, обаче не е пречка за
възстановяване на документите по обр. 2 и обр. 3, като се използват вписванията в запазените
ведомости. Документите за осигурителен стаж и осигурителен доход по утвърден
образец, съхранявани в досието, се издават от осигурителите по реда на чл. 40,
ал. 2 и 3 НПОС въз основа на изплащателните
ведомости, други разходооправдателни документи и
договори за възлагане на труд/Решение № 6458/23.05.2017 г. по адм. дело № 2776/2016 г. на ВАС, Решение № 13958/
21.12.2015 г. по адм. дело № 3045/15г., Решение
№10491/12.10.2015 г. по адм. д. № 1609/2015 г.,
Решение № 11387/ 22.08.2013 г. по адм. д. № 5238/
2013 г., решение № 2686/10.03.2016 г. по адм. дело №
6395/2015 г. /.
Съгласно чл.40 ал.1 от НПОС, стажът се установява с
трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец,
издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. След отпускането на
пенсиите трудовите книжки (те съдържат вписвания относно заеманата длъжност и
се ползват с придадената им от чл.347 от Кодекса на труда официална
удостоверителна сила относно вписванията в тях) се връщат на лицата.
Това означава, че за пенсионния орган не съществува
задължение да пази документи за стаж на лицето, напротив, съгласно Наредба за
трудовата книжка и трудовия стаж, "при постъпване на работа работникът...
е длъжен да представи на работодателя трудовата си книжка..."/чл. 1, ал.
1/ и да я съхранява до момента на своето пенсиониране /Решение № 6573 от 18.05.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 6861/2017 г., VI о/.
За да е налице фактическо бездействие, е необходимо
да има неизвършване на такива фактически действия, които административният
орган е длъжен да извърши по силата на закона. Правопораждащият
юридически факт за фактическото действие трябва да е самата правна норма. В
процесния случай визираните от ищеца и вменени от него действия като задължения
по отношение на посочените длъжностни лица не са установени с нормативен акт,
поради което те не са длъжни да ги изпълняват.
Предявеният иск е неоснователен и поради липса на
елемент на фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, а именно наличието на
вреда. Същата е основен елемент от състава на чл. 1 от ЗОДОВ и се определя като
промяна чрез смущаване, накърняване и унищожаване на имуществото на едно лице,
субективните му права, телесна цялост, душевност и психическо състояние.
Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от
акт, действие или бездействие от вида, посочен в чл. 203, ал. 1 от АПК.
Следва да е налице причинно - следствена връзка
между доказана вреда и действието или бездействието, които трябва да са
административни. Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането, което показва, че на
репариране подлежат само действително настъпилите вреди. В настоящия случай
ищецът не е доказал наличието на вреда и причинна връзка между нея и твърдените
незаконосъобразни действия/бездействия.
Инвокираните като дължими, но неизвършени
действия не рефлектират пряко в правната сфера на ищеца, поради което защитата
по този ред е недължима.
В хода на процеса е установено безспорно, че на
ищеца е отпусната с разпореждане № 190 от 24.04.2000 г. лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Ищецът се е възползвал от правото си да ги обжалва
пред административният орган, както и пред съда, т. е използвал е правата си по
оспорване. С Решение на Административен съд – Пловдив по адм.
дело № 1442/2014 г., оставено в сила с решение № № 13958 от 21.12.2015г. по адм. дело № 3045/ 2015 г. на ВАС е отменено разпореждане № 190 от 24.04.2000 г. за
отпускане на пенсията.
В решението на ВАС са изложени мотиви, че „…на Г. И.
Ч. е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от
01.10.1999 г., при навършена от него възраст към тази дата от 45 години и на
основание чл. 1, б. "а" от ПМС № 40/1968 г. без положен от него дори
един ден трудов стаж по тази разпоредба. Нещо повече - за времето от 01.10.1999
г. до 08.01.2014 г. (от която дата с разпореждане № [ЕГН] е отменено
разпореждане № 190 от 24.04.2000 г. за отпускане на пенсията) той е получавал
ежемесечни плащания за пенсия, на каквото не е имал право. Очевидно са налице
предпоставките по чл. 99, ал. 1, т. 5, предложение първо КСО, поради което длъжностното
лице по чл.98, ал.1, т.1 КСО е отменило влязлото в сила разпореждане №190 от
24.04. 2000г. Това длъжностно лице е органът, издал разпореждане №190 от 24.04.
2000 г., поради което то е компетентният орган по смисъла на чл. 99, ал. 1 КСО,
в чиито правомощия е да отмени това разпореждане, с което неправилно на Ч. е
била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст (за изслужено време и
старост)…“
Видно от данните по делото Разпореждане №**********,
Протокол №Ра-19/09.01.2014г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ – Пловдив, на които базира исковата си претенция ищецът, са отменени с
решение № 11095 от 25.09.2017г. постановено по адм.
дело № 1339/2017г. на ВАС, шесто отделение, с което е отменено решение №
2407/19.12.2016г. по адм. дело № 594/2016 г. по описа
на Административен съд – Пловдив и вместо него е постановена отмяна на Решение
№ 2153-15-43/16.02.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив и потвърденото с
него Разпореждане №**********, Протокол №Ра-19/09.01.2014г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
В мотивите на решението е посочено, че в конкретния
случай не са налице елементите от фактическия състав, при който възниква
правото на административния орган да постанови възстановяване на изплатени суми
за осигурителни плащания. Сиреч в случая е налице благоприятен за лицето акт,
който обаче касае единствено получаването на пенсионни плащания, като е прието,
че те са били получени добросъвестно от лицето, но и и самото право на лицето
да ги получи.
От друга страна отмененият административен акт сам
по себе си не е достатъчно условие за ангажиране на отговорността по чл.1 ЗОДОВ. Законът не презюмира настъпването на вредите
като последица и само поради факта на отмяна на административния акт.(Решение №
2719 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5729/2013
г., III о.,).
Съдът намира за нужно да посочи, че претендираният размер на обезщетението е определен въз
основа на представено по делото Удостоверение с изх. № 3042-15-712 от
19.10.2018 г,, издадено на основание чл.89 от НПОС за обстоятелства, свързани с
това дали лицето получава или не получава пенсия, вида, размера и срока на
получаваната пенсия и добавките към нея, както и направените удръжки. Както се
посочи обаче с влязло в сила съдебно решение е потвърдено Решение № РД-88 от
09.05.2014г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него
разпореждане от 08.01.2014 г. и на ищеца е отказано отпускането на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст с мотиви, че не се следва отпускането на пенсия
за ОСВ по заявление от 11.04.2000г, на основание пар.
4, ал. 1 от ПЗР на КСО, поради обстоятелството, че лицето няма необходимият
осигурителен стаж от първа или втора категория труд.
Или следва да се обобщи, че с влязъл в сила акт на
пенсионния орган, проверен от съда за законосъобразност, е отречено правото на
пенсия на ищеца за периода, за който той претендира една заместваща облага,
един сурогат на липсващата такава от фондовете на ДОО. Това права е отречено на
Ч. не защото е „загубено“ досието му, а защото при събиране на всички относими доказателства не е установено той да има пенсионни
права в посочения обем, съобразно първоначалното решение за отпускане на пенсия
от 2000г.
Ако ищецът е твърдял загубване, респ. унищожаване на
първичните документи, установяващи правата му от неговите осигурители през
различните периоди на работа, то за него е бил налице открит исковия път за
установяване на това по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред/чл.1 ал.1,т.3 във вр. с чл.2
ал.3/, тъй като пенсионното досие поначало може да съдържа документите,
посочени в чл.40 ал.1 и ал.2 НПОС, които имат обаче производен, т.е. деривативен характер спрямо тези, посочени в чл.40 ал.3
НПОС/ведомости,
други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд/, които е следвало да се съхраняват от работодателите му, а
ако са прекратени от съответното ТП на НОИ.
По делото няма данни НОИ да е загубило
подобен предаден архив, няма данни и за водено срещу него дело по цитирания в ЗУТОССР
ред.
Всичко, изложено по-горе, обосновава и извода на
настоящия състав – за отхвърляне на така предявените претенции – главници и
лихви, като неоснователни.
При така констатираната неоснователност на исковата
претенция, приетата по делото ССЕ не може да бъде съобразена, което изключва
необходимостта от нейното обсъждане.
По разноските.
При
това изход на спора на ищеца не се дължат разноски, но такива не се следват и
на ответника на основание чл.10 ал.2 ЗОДОВ.
Това
е така, защото разпоредбите на чл.10,
ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ/ тълкувани в тяхната взаимовръзка/ се явяват специални по
отношение общата разпоредба на чл.78,
ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Съобразно новелата на ал.3 разноските по производството и
държавната такса са разходи различни от възнаграждението на адвокат, съответно
юрисконсулт, ползвани от страна на ответника, поради което в производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция ищецът не дължи
на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Изводът
се формира от обстоятелството, че според чл. 76 ГПК разноските по производството са свързани само с
процесуалните действия, които страната иска да бъдат извършени, поради което и
съгласно чл.
75 ГПК за разноски по производството следва да се приемат
възнагражденията за вещи лица и тези за призоваване на свидетели. Както ГПК/ чл.71, чл.75 и чл.78 /, така и ЗОДОВ ясно отграничава института на
разноски по производството от дължимата държавна такса и възнагражденията за
адвокат. Отговорността на загубилия делото ищец, съгл. чл.10 ал.2, предл. първо ЗОДОВ, норма - която има специален характер спрямо чл. 78 ГПК в делата по ЗОДОВ, се ограничава само до разноските по производството, същата
не включва заплащане на държавната такса и възнаграждение за адвокат. Различен
е режимът на отговорността на ответната страна, когато искът бъде признат за
основателен - било изцяло, било частично. В тази хипотеза отговорността на
ответника е пълна - както по исковата претенция, така и за заплащане на
разноските за производството, държавната такса и за възнаграждението за адвокат
съразмерно с уважената част от иска - ал.3
на чл.10 ЗОДОВ/така Решение №2611
от 28.02.2018г. по адм. д. № 592/2017г., Решение
№1521 от 05.02.2018г. по адм. д. №9762/2016г. и
Решение №819 от 22.01.2018г. по адм. д. №10451/2016г.
на ВАС на РБ, а и много други/.
Или исканията и на двете страни за присъждане на
разноски - не следва да се уважават.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд.,
VІІ съсав :
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.И.Ч. *** искови претенции срещу
Национален осигурителен институт с адрес на призоваване гр.София, бул.“Александър
Стамболийски“ №62-64 за присъждане на обезщетение в размер на общо 36 407,47
лева – главница и 10 364,42 лева – закъснителни лихви, представляващо обезвреда
за причинените му имуществени вреди, настъпили от действия/бездействия на
длъжностни лица, служители на ответното юридическо лице за периода 01.02. 2014г.
– 31.10.2018г., както и законни лихви върху посочената главница от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
исканията на Г.И.Ч. ***
и на Национален осигурителен институт
гр.София за
присъждане на разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ
в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :