Р Е Ш Е Н И Е
№.........../............2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1511/2018 г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от З.В.Н. срещу Областта дирекция на МВР – Варна иск с
правно основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 5 263,
24 лв. за претърпени имуществени вреди от отменено с влязло в законна сила решение
по н.а.х.д. № 5534/2017 г. на ВРС незаконосъобразно наказателно постановление №
17-0442-001128/27.10.2017 г. на началника на група към ІV РУ при ОД на МВР –
Варна, представляващи според обстоятелствената част на исковата молба
необходими разходи за възстановяването на пострадал автомобил на ищеца при
пътно-транспортното произшествие, във връзка с което е издадено отмененото наказателно
постановление, уточнени по отделни пера с приложената към исковата молба
заключителна калкулация за ремонт № 007/03.05.2018 г. /л. 15 от делото/.
С определение № 1807/07.06.2018
г. съдът първоначално е прекратил производството по делото както в частта на иска
по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди в размер на 4 737 лв. от отмененото незаконосъобразно наказателно постановление
№ 17-0442-001128/27.10.2017 г., така и в частта на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер 5263 лв. /л.
26 от делото/. С постановено по реда на глава ХІІІ АПК определение №
11214/25.09.2018 г. по адм. дело № 10807/2018 г., задължително за по-долния
съд, на основание чл. 235 ал. 2 АПК, ВАС РБ, състав на ІV отделение, е отменил
определение № 1807/07.06.2018 г. в частта, с която е прекратено производството
по делото по предявения иск за обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 5 263 лв. и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводството в тази част, приемайки в решаващите мотиви, че искът за
обезщетение за имуществени вреди е уточнен както по основание и вид на
увреждането, така и по отношение на заявената с исковата молба цена. При
произнасянето си касационният състав изрично е посочил в мотивите на
определението, че заявената с исковата молба претенция по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е
за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от отменено наказателно
постановление.
В първоинстанционното съдебно
производство искът по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди от
отмененото наказателно постановление се поддържа изцяло от ищеца чрез
пълномощника му адвокат Д.. В първото по делото съдебно заседание на основание
чл. 214 ал. 1 изр. последно ГПК съдът е допуснал увеличението му от 5263 лв. на
5263, 24 лв. в съответствие с приложената на л. 15 от делото заключителна
калкулация.
Ответната по делото страна ОД на
МВР – Варна изразява чрез пълномощника си юрисконсулт Г. становище за
неоснователност на иска поради отсъствието на пряка и непосредствена причинна
връзка между отмененото наказателно постановление и твърдяните в исковата молба
имуществени вреди, които според пълномощника на ответника са резултат от
настъпилото ПТП, а не от наказателното постановление и поради това не подлежат
на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. В отношение на евентуалност оспорва размера
на иска поради отсъствието на доказателства за вида на щетите и за размера на
разходите по отстраняването им чрез ремонт на автомобила.
Относно процесуалната легитимация
по делото на Областна дирекция на МВР – Варна съгласно чл. 205 АПК вр. чл. 1
ал. 2 ЗОДОВ следва да се съобрази, че на основание чл. 37 ал. 2 ЗМВР областните
дирекции, които съгласно чл. 37 ал. 1 т. 2 ЗМВР са основни структури на МВР, са
със статут на юридически лица, какъвто законът не признава на районните
управления, които съгласно чл. 42 ал. 3 ЗМВР могат да се създават към тях.
Поради това надлежно легитимирана да участва в съдебното производство и да
отговаря по предявения иск по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е Областна дирекция на МВР –
Варна поради признатата й от закона правосубектност, а не намиращото се в
структурата й Четвърто районно управление, началникът на група в което е издал
отмененото по съдебен ред наказателно постановление № 17-0442-001128/27.10.2017
г.
Окръжна прокуратура – Варна, участваща
по делото в процесуалното качество на контролираща страна на основание чл. 10
ал. 1 ЗОДОВ, също изразява чрез явилия се по делото прокурор становище за
неоснователност на иска поради липсата на причинна връзка между отмененото
наказателно постановление и твърдяните от ищеца имуществени вреди.
За да се произнесе по основателността
на иска, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
От приложеното на л. 14 от делото
заверено копие на наказателно постановление № 17-0442-001128/27.10.2017 г. се
установява, че с него началникът на група към ІV РУ при ОД на МВР - Варна е
наложил на ищеца З.В.Н. на основание чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 предл.
четвърто ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за виновното
нарушаване на чл. 25 ал. 2 ЗДвП. Според извършеното на основание чл. 57 ал. 1 т.
5 ЗАНН фактическо описание на нарушението в обстоятелствената част на
наказателното постановление на 07.10.2017 г. в община Аврен на път Първи клас №
І-9 на кръстовището за поделение „Родни балкани“, посока гр. Бургас, З.В.Н.
като водач на лек автомобил „Дачия сандеро“ с рег. № В****НС при частичното
навлизане в съседна лента не е пропуснал и по този начин е допуснал ПТП с
незначителни материални щети с попътно движещия се отляво лек автомобил „Хонда“
с рег. № 59FK681.
От изисканото за послужване
н.а.х.д. № 5534/2017 г. на ВРС се установява, че то е образувано по подадена по
реда на чл. 59 ЗАНН въззивна жалба на З.В.Н. срещу издаденото наказателно
постановление № 17-0442-001128/27.10.2017 г. като с постановено по делото решение
№ 388/09.03.2018 г. наказателното постановление е отменено от съда с решаващия
мотив, че осъщественото от наказаното лице деяние е несъставомерно по смисъла
на посочения като нарушен чл. 25 ал. 2 ЗДвП като липсват и доказателства наказаният
водач да е нарушил чл. 25 ал. 1 ЗДвП. Според приложените по делото разписки
решението е съобщено на двете страни по делото: на ОД на МВР – Варна на
15.03.2018 г. /л. 44 от н.а.х.д. № 5534/2017 г. на ВРС/ и на З.В.Н. – на
16.03.2018 г. /л. 45 от н.а.х.д. № 5534/2017 г. на ВРС/, като в срока по чл. 211
ал. 1 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН не е подадена касационна жалба срещу
него, поради което е влязло в законна сила.
Ищецът обвързва претенцията си
срещу ответника за заплащането на обезщетение за причинени имуществени вреди от
отмененото по съдебен ред наказателно постановление с твърдяните в исковата
молба значителни щети по управлявания от него автомобил при настъпване на
пътно-транспортното произшествие, във връзка с което е издадено отмененото
наказателно постановление, стойността на възстановяване на които според
направеното от него допитване в сервиз „Алианс ауто Варна“ възлиза на
5 263, 24 лв. За доказването на това твърдение към исковата молба е
приложена изготвена на 03.05.2018 г. от „Алианс ауто Варна“ ООД калкулация за
ремонт № 007 с посочени разходи за ремонт на обща стойност 4 386, 03 лв.
/без ДДС/ и 5 263,24 лв. /с ДДС/ - л. 15 от делото, наред с няколко детайлни
документи от „Алианс ауто Варна“ ООД за възможните разходи по ремонт № 007 /л.
16 – 20/, от които се установява, че ремонтът касае автомобил „Dacia sandero“ с рег. № В****НС и с номер на
шаси UU15SDAG********* /посочено е в документите
на л. 17 и 20 от делото/. Същевременно за доказването на собствеността върху посочения
в НП № 17-0442-001128/27.10.2017 г. лек автомобил „Dacia sandero“ с рег. № В****НС ищецът е представил
по делото заверено копие на издаденото му свидетелство за регистрация на МПС,
от което се установява, че именно той е регистриран като собственик на автомобила
/л. 13/. Съдът констатира несъответствие в първата цифра от регистрационния
номер на автомобила по свидетелството за регистрация на МПС и по наказателното
постановление /от една страна/ и по представените документи от „Алианс ауто
Варна“ ООД за калкулирани ремонтни разходи /от друга страна/ - в свидетелството
за регистрация на МПС и в наказателното постановление автомобилът е с рег. № В5283НС, докато в разчетните документи
от „Алианс ауто Варна“ ООД е с рег. № В****НС,
но като се има предвид съвпадението на всички останали цифрови, както и на
буквените знаци от регистрационния номер, които навсякъде са в една и съща
поредност, както и пълното съвпадение във всички документи на изписаните марка
и модел на автомобила и номер на шаси, намира, че става въпрос за едно и също
МПС като допуснатото несъвпадение в първата цифра от регистрационния номер се
дължи на техническа грешка в документите от „Алианс ауто Варна“ ООД.
При така събрания доказателствен
материал и направените във връзка с него фактически констатации съдът намира предявения
иск за неоснователен.
За основателността на иска по чл.
1 ал. 1 ЗОДОВ е необходимо установеното посредством пълно и главно доказване
кумулативно наличие на следните материално-правни предпоставки: 1/ незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на административен орган при или по повод на административна
дейност; 2/ настъпила вреда /както
имуществена, така и неимуществена/ в патримониума на ищеца и 3/ пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие
по т. 1 и вредата по т. 2.
В случая първата предпоставка
безсъмнено е налице като се има предвид, че с влязло в законна сила решение съдът
е отменил като незаконосъобразно издаденото срещу ищеца наказателно
постановление № 17-0442-001128/27.10.2017 г. на началника на група към ІV РУ
при ОД на МВР – Варна.
Действително, по правната си
природа наказателното постановление, макар да се издава от административен
орган, е правораздавателен акт, тъй като е резултат от упражняване на възложена
със закон правораздавателна дейност на администрацията, свързана по аргумент от
чл. 6 от ЗАНН със защитата на реда в областта на държавното управление и
представляваща поради това санкционираща управленска дейност. Както се приема в
мотивите към т. 1 на ТП № 2/19.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГК и
Първа и Втора колегия на ВАС, наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност, класифицирани според предметното им съдържание и цел като правотворческа,
правоприлагаща и договорно-правна, дейността по административно наказване
посредством издаването на наказателни постановления, представлява също форма на
административна /изпълнителна/ дейност, тъй като се извършва по административен
ред чрез властнически метод и въз основа на законово предоставена
административнонаказателна компетентност. Поради това, въпреки че наказателното
постановление няма характеристиките на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК, с ТП № 2/19.05.2015 г. се приема, че основният вид на
дейността по налагане на административното наказание не дава основание за
ограничителното тълкуване на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ посредством стесняване на
приложното му поле само до издаваните по реда на АПК административни актове и изключването
на наказателните постановления от
предметния му обхват поради техния правораздавателен характер. Както се сочи
по-нататък в мотивите на тълкувателното постановление, независимо, че
наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по
чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ
е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, има
властнически характер и въпреки че поражда наказателноправни последици, е
резултат от санкционираща административна дейност и упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на тяхната административна правосубектност. С допълнителното
съображение, че разпоредбата на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е наименована „Отговорност за
дейност на администрацията“ е прието, че от приложното й поле не могат да се
изключат исковете за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, тъй
като не видът на административния акт, определян по признаците на чл. 21 АПК, е
законовият критерий за приложението на чл. 1 ЗОДОВ, а фактът, че става въпрос
за незаконосъобразно упражняване на публични функции на администрацията /в
случая свързани със законово предоставена й правораздавателна компетентност/.
Налице е и втората материално-правна
предпоставка за основателност на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ - настъпила
имуществена вреда в патримониума на ищеца. Под имуществена вреда се разбира
както претърпяната от пострадалото лице имуществена загуба, така и пропуснатата
от него имуществена полза. Имуществена загуба е материалното благо, с което
обективно е намалено имуществото на пострадалия от непозволеното увреждане, а
пропусната имуществена полза е пропуснатото материално благо, с което това
имущество реално е могло да се увеличи. Претенцията на ищеца се основава на
настъпили щети по собствения му лек автомобил „Dacia sandero“ с рег. № В5283НС, за наличието
и остойностяването на които е представил изготвена от оторизирания сервиз
„Алианс ауто Варна“ калкулация за ремонт с обща стойност на ремонтните разходи
4 386, 03 лв. /без ДДС/, респективно 5 263, 24 лв. /с ДДС/. Със
стойността на щетите по автомобила безсъмнено е намалено имуществото на ищеца,
поради което те представляват за него претърпяна имуществена загуба.
Не са представени обаче никакви
доказателства, че калкулираните разходи за ремонт на автомобила се налагат
именно заради претърпяното ПТП, във връзка с което е издадено наказателното
постановление. Пътно-транспортното произшествие датира от 07.10.2017 г., а
документите, остойностяващи необходимите ремонтни разходи за автомобила, са
издадени близо седем месеца по-късно /на 03.05.2018 г./, поради което не могат
директно да се отнесат към настъпилите щети по автомобила при пътно-транспортното
произшествие. Още повече, че в наказателното постановление е посочено, че ПТП е
с незначителни материални щети.
Дори и обаче по делото да бяха
събрани доказателства, от които да се установи съществуването на подобна
връзка, това пак не би обусловило наличието на третата кумулативно изискуема
предпоставка за основателност на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, а именно пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт на администрацията
и настъпилата за ищеца имуществена вреда. В първото по делото съдебно заседание
на 23.01.2019 г. съдът е указал на ищеца, че носи тежестта да установи
посредством пълно и главно доказване настъпването на имуществените вреди на
претендираната стойност 5 263, 24 лв. като пряка и непосредствена
последица от отмененото по съдебен ред наказателно постановление № 17-0442-001128/27.10.2017
г. Такива доказателства няма. Разпоредбата на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ не случайно е
наименована „Отговорност за дейност на администрацията“, защото тази отговорност
е свързана с репарирането само на онези причинени на гражданите и юридическите
лица вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица
при или по повод изпълнението на административна дейност. В основата на отговорността
по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ стои възприетият още от римското право в действащата ни
правна уредба институт на непозволеното увреждане, според който всеки има право
да бъде обезщетен за непозволено причинените му вреди. В случая не става въпрос
за причинени от административна дейност вреди на ищеца. Нанесените щети по
автомобила, каквито и да са по своя характер и размер, поначало не се намират в
причинно-следствена връзка с издаденото и отменено по съдебен ред наказателно
постановление № 17-0442-001128/27.10.2017 г. на началника на група към ІV РУ
при ОД на МВР – Варна, тъй като са изцяло резултат от настъпилото ПТП. Липсата
на причинно-следствена връзка, която при това законът изисква да е пряка и
непосредствена, поначало изключва отговорността на ответника по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
В съвкупността си изложеното обуславя
извод за неоснователност на предявения иск, поради което той следва да се
отхвърли от съда. Тъй като от страна на ответника не е направено искане за
разпределяне на отговорността за разноски съобразно с крайния изход на спора,
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.В.Н. срещу Областта дирекция
на МВР – Варна иск с правно основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение в размер на 5 263, 24 лв. за претърпени имуществени вреди от
отменено с влязло в законна сила решение по н.а.х.д. № 5534/2017 г. на ВРС
наказателно постановление № 17-0442-001128/27.10.2017 г. на началника на група
към ІV РУ при ОД на МВР – Варна.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
СЪДИЯ: