Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. К., 02.08.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на девети юли две хиляди двадесет
и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: Й. Апостолова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 519 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
ПРОИЗОВДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124
ал.1 от ГПК.
Ищците К.Д.Ч. с ЕГН ********** и М.Г.Ч. с ЕГН **********,***
твърдят, че са собственици по силата на реституция, наследствено
правоприемство, съдебна делба и постояване на сгради по време на брака им на следните
недвижими имоти: И №.с площ 12.897 дка в местността „п.“ в землището на град К.,
представляващ земеделска земя - посевна площ, при граници и съседи: имоти №.,
ведно с построени в имота битова сграда с площ 54 кв. метра, овчарник
(краварник) с площ 185 кв. метра и торохранилище с
площ 64 кв. метра и имот №.с площ 2.062 дка в местността „п.“ в землището на
град К., представляващ земеделска земя - ливада, при граници и съседи: имоти №.;
... Двамата ищци сключили граждански брак на 19.06.1977 г., като първият
от тях бил собственик на двата имота, битовата сграда и торохранилището,
а двамата били собственици в режим на СИО на сградата овчарник (краварник) с
площ 185 кв. метра. И двамата ищци били регистрирани земеделски производители.
Отглеждали стадо, състоящо се към момента на предявяване на иска от 140 броя
говеда (преобладаващо крави); 30 броя коне, 25 броя овце. През 2018 г.,
при издаване на скици от о.с. з. - к.- № .г. за имот . и № .г. за имот .. в
графата ограничения и на двата имота било записано: „61 Защитена територия. Н.
п.. Изключителна държавна собственост съгласно ЗЗТ. Забраняват се дейностите
посочени в чл. 21 от ЗЗТ и други дейности, определени от заповедта за обявяване
на защитената територия и плана за управление.“. Подадената молба за
отстраняване на очевидна фактическа грешка до ОСЗ - К. била уважена и в последващите издадени скици - за имот . с № .. г. и за имот
.. с № .. г. вече било коригирано: „67 Защитена зона за опазване на природните
местообитания и на дивата флора и фауна, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 и т, 2 от
Закона за биологичната разнообразие. Забраняват се дейности, определени със
заповедта за обявяване на защитената зона и с плана за управление.“. Съгласно
издадена заповед № РД-559 от 05.09.2008 г. на МОСВ, обнародвана в ДВ
84/2008 г., т. 4.22 и двата имота попадали в защитена зона „Ц. Б.“ съгласно
Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Член 13 от ЗБР гласял, че
обявяването на защитената зона не променя собствеността върху земите в нея. При
кандидатстване за съответни субсидии като земеделски производители от ДФ „Земеделие“
се оказало, че подаваната от МОСВ, респ. нейните структури - РИОСВ - Пловдив и
НПЦБ информация е, че двата техни имота били в защитената територия на НПЦБ,
т.е. влизали в определената площ на парка. На това основание исканията им не
били уважени за календарните 2016, 2017, 2018 и 2019 г., и това е довело до
вреди и пропуснати ползи за хиляди лева. Освен това търпели и санкции.
Програмите на м. НА З.и неговите структури били свързани с информационните
масиви на МОСВ и неговите поделения, и наличната подавана от МОСВ и поделенията
му информация, че имотите им са в защитена територия, като това било основание
за отказване на дължими субсидии. Напротив - искало се връщане на получени
суми. Опитът да постигнат някакъв диалог и решаване на проблема със структурите
на МОСВ не дал резултат. Твърденията, че двата им имота са защитена територия
юридически означавал, че статутът им се уреждал не от ЗБР, а от Закона за
защитените територии (ЗЗТ), съгласно чл. 8 на който имотите им били изключителна
държавна собственост, в конкретния случай като част от НПЦБ. Да, но съгласно
Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1 от Закона за защитените територии, територията
на НПЦБ била определена със Заповед № РД-396 от 15 октомври 1999 г. н.М.н.о.с.и
в. Е. М.- обнародвана в ДВ 44/30.05.2000 г. Посочената заповед не обхващала
имоти . и ... Имотите, влизащи в територията на парка в землището на град К.
били само горски земи и гори по лесоустройствения проект на ДЛ – К., т.е.
нямало никакво основание Държавата да продължава да приема, че имотите им са
защитена територия, Н. п.и изключителна държавна собственост, като по този
начин ги лишавала от дължимо субсидиране, накърнявала правата им и във всеки
следващ момент можело да предяви неоснователни претенции към имотите им. Изложеното
определяло правния им интерес от предявяване на настоящия иск. Тъй като
владеели и ползвали имотите си, искът им бил установителен. По правилата на
гражданския процес следвало да предявят иска си срещу МРРБ. В същото време
подаваната официално невярна информация от МОСВ водела до техни загуби. Прекият
орган на МОСВ, който контролирал на място защитената територия и техните имоти,
респ. бил зависим и подчинен, бил НПЦБ. Данъчните оценки на двата имота били в
общ размер на 1260 лева.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ДЪРЖАВАТА, представлявана от М.Н.З.И Х. с адрес: ***,
че К.Д.Ч. с ЕГН ********** и М.Г.Ч. с ЕГН **********,*** са собственици по
силата на реституция по ЗСПЗЗ, дарение, съдебна делба и постояване по време на
брака на сгради, на следните недвижими имоти:
- И №.с площ 12.897 дка в местността „п.“ в землището
на град К., представляващ земеделска земя - посевна площ, при граници и съседи:
имоти №., ведно с построени в имота битова сграда с площ 54 кв. метра, овчарник
(краварник) с площ 185 кв. метра и торохранилище с
площ 64 кв. метра;
- имот №.с площ 2.062 дка в местността „п.“ в
землището на град К., представляващ земеделска земя - ливада, при граници и
съседи: имоти №.; ...
За представителството на държавата като ответник по
иска:
При образуване на производството като представител на
държавата е бил призован Министър на регионалното развитие и благоустройството,
и като ответници в процеса са били конституирани, М. на о. с и в., адрес: С.-1000,
ул. „У. Г. № .. и Д. „н.п. ц.б.“, адрес: г- .. УЛ. б. с. №., които са оспорили
иска като неоснователен, ищецът е счел, че същите са необходими другари.
С определение № 260036 от 28.11.2022 г. е
прекратено производството по отношение на ответниците
- М. на о. с и в., адрес: С. УЛ. г. №. „н.п. ц.б.“, адрес: г- .. ул.. б. с. №.
поради недопустимост на иска по отношение на тях. Заличен е като представител
на държавата министъра на регионалното развитие и благоустройството и е
призован настоящия представител.
Съдът е приел, че предметът на спора се определя от
ищеца, който твърди, че процесните имоти
представляват земеделски земи, подлежащи на реституция и реституирани. Приел е,
че с оглед заявените от ищците факти, държавата следва да се представлява от м.н.з.и
х. посочен в ЗСПЗЗ и че решението обвързва всички държавни органи. Т.е. при
преценката кой да бъде представител на държавата, съдът е изходил от очертания
предмет на спора, както е заявен първоначално с исковата молба и приема, че последващите възражения на ответната страна са такива по
същество на спора.
Ответникът ДЪРЖАВАТА, представлявана от М.Н.З.И Х. с
адрес: *** оспорва иска като неоснователен. М.н.з.и х. в изрично становище оспорва
иска, заявява, че поддържа всички надлежно направени доказателствени искания
процесуални действия, направени от МРРБ, и поддържа всички направени възражения
от ответниците – М. на о. с и в., адрес: С. УЛ. г. №.
„н.п. ц.б.“, адрес: г- .. УЛ. б. с. №. срещу иска. Сочи следното: видно било от
представените по делото документи и книжа, процесните
имоти № № ., .., за които ищците твърдят, че са собственици, са разположени в
местността „п.“, в землището на гр. К., общ. К., обл.
Пловдив, Е... Същите попадали в границите на Н.П. Ц. Б.“, по-късно преименуван
на н.п. ц.б.“ със Заповед №РД-396/15.10.1999г. Териториите, които НПЦБ обхващал
били определени със заповед № 843/31.10.1991 г. н.м.н.о.с.и в. (обн. ДВ бр.93/1991 г.), с която бил обявен Н. П. Ц. Б.“
- защитена природна територия. В пункт I, т.10 на заповедта от 1991 г. бил
посочен горският фонд от Д. Л.К., общ. К. по лесоустройствения проект от . г;
който се обхваща от територията на Н. П.. В пункт II.6 на заповед № 843/31.10.1991 г.
била посочена общата площ на високопланинските пасища и ливади, които се намирали
между включените в границите на парка отдели и подотдели по лесоустройствения
проект от . г., попаднали са в природния парк и били защитена територия. С
оглед приложените книжа, както и изложеното от предходно конституираните
ответници, съгласно чл. 25 (2) ЗЗП и пункт I, Тт.3 от
заповед № 988/04.11.1993г. н.м.н.о.с. (обн. ДВ бр.
97/1993г.), територията на НПЦБ била обявена за защитен природен обект с
национално и международно значение. Съгласно чл. 18 КРБ, парковете с национално
значение са изключителна държавна собственост и в тази връзка през 1997 г.
бил издаден акт за изключителна публична собственост № 1 от .. г. за
територията на Н. П.. Със заповед № РД-396/15.10.1999 г. н.м.н.о.с.и в. обнародвана
в ДВ бр.44/2000 г., народният парк бил прекатегоризиран
в Н. п., като площта му била намалена единствено с горска територия, попадаща
извън община К.. Процесните имоти попадали в обема на
територията, с която бил намален НПЦБ. В пункт III.1.10 на заповед
№РД-396/15.10.1999 г. н.м.н.о.с.и в. били посочени отделите и подотделите
по лесоустройствения проект от ** г. на Д. Л.- К., които попадат на
територията на националния парк. В тази площ се включвала площта на всички
пасища и ливади, които се намират между включените в границите на парка отдели
и подотдели по лесоустройствения проект от ** г. на Д. Л.К.. В извод на
горното, процесните земи, попадащи в предметния
обхват на заповед №843/31.10.1991 г. на МОС, били с придобит и запазен статут
на защитена природна територия и с национално и международно природоохранно значение, като до момента нямало извършена
процедура по изключване на тази територия от границите на парка. Поради
горното, земите с актуални номера по действащата КВС за землището на гр. К. № №
., .., представлявали част от всички земи, за които сумарно бил издаден
констативен акт за изключителна публична собственост № 1/16.01.1997 г. за
територията на Н. П.. В този смисъл, ищците нямали собственост върху въпросните
имоти и за тях оставала налице възможността да се удовлетворят по реда на
ЗСПЗЗ. При така развилите се обстоятелства, земите попадали в материалноправния обхват на чл. 24 ал. 4 вр. ал. 6 ЗСПЗЗ. Според текста й, не се възстановява
правото на собственост върху земеделски земи, включени в паркове с национално
значение и природни резервати - изключителна държавна собственост, определени
по реда на Закона за защита на териториите. За тези лица, чиито земи попадат в
рамките на национални паркове била предвидена възможността да бъдат обезщетени
по реда на чл. 106 от ЗСПЗЗ съгласно чл. 24 ал. 6 от ЗСПЗЗ. Не оспорва
твърденията на ищците, че процесните имоти попадат в
защитена зона „Ц. Б.“. Същото се установявало съгласно заповед № РД-
559/05.09.2008 г., издадена от МОСВ на основание чл. 6, ал. 1, т. 3 и т. 4
ЗБР. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗБР било предвидено, че държавата
изграждан Национална екологична мрежа, включваща защитени зони като част от Е.
е. м. „Н .“, в които могат да участват защитени територии. Следователно, ЗБР
предвиждал възможността един обект да има едновременно качеството на защитена
територия по ЗЗТ и защитена зона по ЗБР. Тъй като не била налице колизия,
следва да се приеме, че н.п. ц.б.“ съчетава и двете качества по ЗЗТ и ЗБР. Видно
от представените документи, собствеността върху двата имота се основавала на решения
за възстановяване на собствеността върху земеделски земи с № №
02272/12.08.1997г. и 02271/12.08.1997г.на П. К.- К..
Разпоредбата на чл. 24, ал.4 от ЗСПЗЗ съществувала в актуалната си редакция от
1992 г. (ДВ бр. 28/1992г.). Следователно налице било противоречие в
издадения краен акт на П. К.- К. и императивната
норма в чл. 24, ал.4 от ЗСПЗЗ. Съобразно общите правила за действителност на
актовете, противоречието със закон водело до нищожност на решенията. С оглед
изложеното и от предходни ответниците за нуждата от инцидентно произнасяне на
съда за наличието на основание за прогласяване на решенията за възстановяване
на собственост за нищожни, евентуално незаконосъобразни, поддържа искането за такова
произнасяне.
МОЛИ съда да постанови решение, с окото отхвърли иска
като неоснователен.
Доколкото м.н.з.и х. като процесуален представител на
държавата поддържа всички направени възражения срещу иска, съдът намира че
следва да ги обсъди, в частите им, касаещи основателността на иска. По
допустимостта е налице произнасяне от съда, което не изисква преразглеждане в
ход по същество.
Министъра на регионалното развитие и благоустройството
взема следното становище:
Липсвал правен интерес у ищеца за предявяване на
установителен иск за собственост. Ищците били безспорни собственици на процесните
имоти и построените в тях сгради на основание проведена земеделска реституция в
полза на наследодателя на ищеца и по силата на нотариални актове и договори за
делба. Държавата не оспорвала правата на собственост на ищците, процесните
имоти били частна собственост, а не собственост на държавата, същите били
възстановени в стари реални граници, включени били в плана за земеразделяне
през 1996 г. Била издадена Заповед №РД-396/15.10.1999 г. на М. на о.
с. и в., публикувана в неофициалния раздел на Държавен вестник през 2000 г.,
с която бил прекатегоризиран Н.П. Ц. Б.“ в Н. п.със
същото наименование, като били изброени и териториите, които се включвали в
него. Със Заповед № РД-559/05.09.2008 г. на Министър Д. Ч.била обявена
защитена зона „Ц. Б.“ и кои землища обхваща. Заповедта била издадена съобразно
Закона за биологичното разнообразие и РМС № 122/02.03.2007 г. Процесните имоти
попадали в защитена зона (точка 4.22 на заповедта) и за същите важели ограниченията на защитената зона. Съобразно нормата
на чл.13 от Закона за биологичното разнообразие и чл.9, ал.2 от Закона за
защитените територии, обявяването на конкретни имоти за защитена зона не
променяло тяхната собственост; същите имоти можели да бъдат обект на
разпореждане и единственото ограничение било свързано със запазване
местообитанието на отделни видове или опазване на територии, в които има
размножаване, линеене, зимуване и миграция. Собствениците на имоти в национални
паркове следвало да спазват стриктно ограниченията, визирани в чл.21 на Закона
за защитените територии. Цитираните две заповеди запазвали своето действие и
към настоящият момент, тоест същите не били отменяни или променяни. Промените и
обявяването в защитените територии било вменено по чл.35 на ЗЗТ н.М.н.о.с.и в.
В настоящият случай не била приложена и разпоредбата на чл.9, ал.1 на ЗЗТ,
тоест липсвало отчуждаване в полза на Държавата по реда на Закон за държавната
собственост на процесните имоти, съобразно включването им по приложение на
чл.8, ал.1 на Закона за защитените територии. Ищците, чийто имоти попадали в
защитена територия следвало да спазват разпоредбата на чл.11 на ЗЗТ
„собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените
територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със
заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й“, и
това не можело да бъде отменено или премахнато, без да има изменение на
съществуващата заповед № РД-559/05.09.2008 г. Обявяването и промените в
защитените територии се извършвали по реда на глава трета на Закона за
защитените територии и в тези процеси МРРБ, респективно областен управител на
Област Пловдив участвали. Областният управител на област Пловдив, съобразно
дадените му от закона правомощия и задължения, регистрирал, управлявал и опазва
държавната собственост на територията на областта. За процесните
имоти нямало съставени актове за държавна собственост, тоест същите били
изключени от патримониума на държавата.
М.н.о.с.и в. прави следните възражения срещу основателността
на иска:
Видно от представения акт за публична държавна
собственост № 1/16.01.1997 година било, че н.п. ц.б.“, респективно и процесните имоти, попадащи в неговите граници, притежават
характера на изключителна държавна собственост, съгласно чл. 18 от Конституцията на Р. Б.. Имотите с идентификатори: . и .. по картата на
възстановена собственост (КВС) на гр. К., община К., област Пловдив попадали в
границата на н.п. ц.б.“, обявен за природен парк със заповед № 843/31.10.1991
г. н.м.н.о.с.и в. Прекатегоризиран в Н. п.със заповед
№ РД-396/15.10.1999 г. н.м.н.о.с.и в. Границата за защитената територия
била определена още със заповедта за обявяване, както и с всеки последващ административен акт за извършени промени в тях,
като същата била описана по отдели и подотдели, съгласно действащите
Лесоустройствени проекти, техните площи и площите на земите, заключени между
тях в обхвата на външния контур, който образували. Националният парк обхващал
части от землищата на 30 населени места в 9 общини и 5 административни области
на страната. Над 60% от територия му била заета от гори, попадащи в четири
горски растителни пояса, останалата територия на парка представлявала земи,
вкл. високопланински пасища, ливади и др., като за община К. тези земи били с
площ 11780.8 ха. Границата на парка на много места достигала почти до
населените места на около 500 - 750 м н. в., но във всеки един случай границата
минавала през горски пояс. В този смисъл твърдението на ищците, че в границата
на парка били включени само горски територии било невярно, некоректно и
необосновано. Територията на НП „Ц. Б.“, включително и имотите предмет на иска,
попадали и в границите на защитени зони (Н . места) BG.. „Ц. Б.“ за опазване на
местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка на защитените зони,
приет с решение на МС № 122/02.03.2007 г. (обн.,
ДВ, бр. 21/2007 г.) и BG.. „Ц. Б.“ за опазване на дивите птици, обявена
със заповед № РД - 559/05.09.2008 г. на МОСВ (обн.,
ДВ, бр. 84/2008 г.) по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).
Съгласно нормата на чл. 14 от ЗБР, за защитените територии, попадащи в
границите на защитени зони, се прилагал Законът за защитените територии. Съгласно
чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ, подземните богатства, крайбрежната плажна
ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално
значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са
изключителна държавна собственост. Според решение № 11 от 1997 г. на
Конституционния съд, изразът „национално значение“, използван в чл.18, ал.1 от
КРБ, се отнасял и за парковете, както и за всички обекти, упоменати в
конституционния текст - подземни богатства, крайбрежна плажна ивица и т.н. То
трябвало да бъде определено със съответните закони, като изразът „национално
значение“ следвало да бъде разбиран в смисъл на национална публичноправна
значимост и всеобща полезност. Тези две характеристики на изключителната
държавна собственост се намирали в определена логическа връзка и обусловеност -
конституционният законодател възложил на държавата опазването и съхраняването
на посочените в Конституцията природни обекти, и именно по тази причина само
държавата и никой друг не можел да ги притежава. Посочената норма задължавала
държавата както да се въздържа от действия (правни и фактически), накърняващи
уникалността и естественото състояние на поверените й природни обекти, така и
да не позволява други лица - както общините, така и частноправни субекти, да
предприемат такива действия. Заедно с това държавата имала и задължението,
пряко произтичащо от редакцията на разпоредбата на чл.18, ал.1 от КРБ, да уреди
статута на обектите на изключителната държавна собственост със закон, който да
осигури адекватната им защита. Това било подчертано изрично в решение № 11 от
1997 г., в което било прието следното: „Публичноправната
значимост може да бъде определена по различни начини и критерии, например в
зависимост от икономическата стойност и характеристика на ресурса, неговата
уникалност и пр. Всички тези критерии е невъзможно да бъдат описани в
конституционния текст. Ето защо той предвижда това да стане със съответни
закони.“. Във връзка с горното, съгласно чл. 25, ал. 2 на Закона за защита на
природата (ЗЗП) и Заповед № 988 от 04.11.1993 г. н.м.н.о.с. територията на н.п.
ц.б.“ била обявена за природен обект с национално и международно значение. Съгласно
чл. 8, ал. 1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) парковете с национално
значение, посочени в приложение № 1 на ЗЗТ, които служели за задоволяване на
обществени потребности с общонародна значимост, в т.ч. НП „Ц. Б.“, били
изключителна държавна собственост. Цитираната нормативна уредба уреждала
статута на имотите, които са изключителна държавна собственост. В приложното
поле на посочените разпоредби попадали и процесните имоти, по отношение на
които било извършено възстановяване на собственост и в последствие
разпореждане, като същите били включени в издаден акт за изключителна държавна
собственост за НП „Ц. Б.“. Границата на националния парк и териториите, които
попадали в обхвата й, били определени със заповедите за обявяване, които били
посочени в акт за изключителна държавна собственост (АИДС), като основание,
поради което имотите станали държавни. Във връзка с гореизложеното счита, че от
момента на включването им в предметния обхват на заповед № 843/31.10.1991 г.
на МОСВ (обн. ДВ бр.93/1991 г.), съгласно Закона
за защита на природата (отменен), имоти . и .. по КВС на гр. К. са придобили
статут на защитен природен обект, като до момента нямало извършена процедура по
изключване на тази територия от границите на парка. Видно от наличните по
делото данни собствеността върху посочените по-горе имоти била възстановена на
собственици с решения на поземлената комисия. Ищецът - К. Д.Ч. придобил процесните имоти с договор за доброволна делба на ПИ ., вписан
под № 189, том 1/19.03.2015 г. в СВ - К. и договор за дарение по нотариален
акт, вписан в СВ - К. с вх. № 2065/15.05.2007 г., цитиран в констативния
нотариален акт за собственост за ПИ .., вписан в СВ - К. под № 119, т. 5, дело
№ 834/06.04.2015 г. Същите се явявали нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречие на императивната разпоредба на закона - чл. 7, ал. 1
от ЗДС, както и на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради невъзможен предмет.
Обобщавайки всичко до тук следвало да се направи извод, че посочените по-горе
имоти са изключителна държавна собственост и поради това попадат под забраната
за разпоредителни сделки. В този смисъл сделките за придобиване на собственост
се явявали недействителни поради противоречие с императивна разпоредба на
закона - чл. 7 от ЗДС. Счита, че по отношение на тези имоти сделките не са
породили транслативния си ефект и ищецът не е
придобил правото на собственост. Следвало да има предвид, че с оглед
прилагането на чл. 24, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ЗСПЗЗ): „Не се възстановяват правата на собственици върху
земеделски земи, включени в резервати, определени по реда на Закона за защита
на природата, както и другите защитени природни територии с национално и международно
природоохранно значение, включително и земите, под и
върху които се намират неотделими от тях археологически обекти и паметници на
културата.“. В тази връзка, на основание чл. 17 и чл. 25, ал. 2 от ЗЗП, във
връзка с прилагането на чл. 24, ал.4 от ЗСПЗЗ със заповед № 988 от 04.11.1993
г. н.м.н.о.с. територията на н.п. ц.б.“ била обявена за природен обект с
международно значение. В този смисъл съгласно действащата нормативна уредба към
посочения момент спрямо имотите, попадащи в определените граници на парка, не е
могло да се предявяват реституционни претенции. В допълнение, тази разпоредба
(на чл. 24, ал. 4 от ЗСПЗЗ), действала от 1991 г. до приемането на ЗЗТ
през 1998 г. (като до 1991 г. била ал. 3, а през 1992 г. била
трансформирана в ал. 4 на ЗСПЗЗ), след което била изменена с приемането на
Закона за защитените територии (ЗЗТ), обн. в ДВ, бр.
133 от 1998 г., като ограничението за възстановяване било единствено за
имоти, попадащи в изключителната държавна собственост: „(4) Не се възстановява
правото на собственост върху земеделски земи, включени в паркове с национално
значение и природни резервати - изключителна държавна собственост, определени
по реда на Закона за защитените територии, както и върху земите, под и върху
които се намират неотделими от тях археологически обекти“. В този смисъл,
съгласно действащата нормативна уредба спрямо имотите, попадащи в определените
граници на НПЦБ, не могло да се предявяват реституционни претенции от физически
или юридически лица. В тази връзка били разпоредбите на чл.7, ал.1 и ал.4 от
Закона за държавната собственост. С оглед горното счита, че процесните имоти били
придобити в нарушение на императивни правни норми, което несъмнено влечало
нищожност на правните сделки. Съгласно член 26 от Закона за задълженията и
договорите нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и
договорите върху неоткрити наследства. Очевидно в настоящия случай ищците
изповядвали по частно-правен ред сделки с недвижими имоти, за които важела разпоредбата на чл. 7 от ЗДС, според която имотите и
вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане
и да се придобиват по давност. Нормата била императивна, което означавало, че
нейното изпълнение и прилагане е задължително. Коментираната разпоредба
съдържала конкретно поведение, регламентиращо правата на държавата по отношение
на имотите публична държавна собственост и задължението на всички останали
субекти да се съобразяват с тях, като не ги ограничават и нарушават по никакъв
начин. Във връзка с казаното прави възражение за нищожност на сделките за
придобиване на процесните имоти. В представените
нотариални актове за продажба на недвижими имоти било посочено, че при
издаването им са били представени Решения на поземлена комисия, град К. №
02271/12.08.1997 г. и 02272/12.08.1997 г. Същите не били представени по делото,
а те обосновавали вещно-правния способ за придобиване на субективни права от прехвърлителя по представените нотариални актове, на
имотите. С оглед на това следвало решенията на поземлената комисия да бъдат
приобщени към делото, тъй като счита, че въз основа на тях частно-правните
субекти черпели претендираните с исковата молба права
по отношение на посочените имоти. В случай че съществували такива решения, счита,
че те са нищожни административни актове, постановени при нарушения на закона,
обосноваващи невалидност на актовете, тъй като били изцяло лишени от законови
основания, и съдържанието им не можело да бъде изведено от никакъв закон, както
и делегация за издаването им не можела да се вмени на нито един орган. Счита,
че административните актове са нищожни поради липса на предмет, тъй като
обектът на разпореждането, описан в тях, към момента на възстановяване е бил
със статут на изключителна държавна собственост и не можело при никакви
обстоятелства да се прехвърля в собственост на частно-правни субекти. Предвид
горното и във връзка с чл. 17, ал. 2 от ГПК счита, че съдът следва да се
произнесе инцидентно по валидността на административните актове. н.п. ц.б.“ бил
защитената територия в Б. с най-много международни признания. Заради своите
съхранени местообитания и изключителното биологично разнообразие, от 2008 г. Ц.
Б. бил обявен за Защитена зона за опазване на местообитанията и Защитена зона
за опазване на дивите птици в Европейската екологична мрежа Н .. От 2006 година
паркът бил член на EURO PARC - Федерацията на природните и национални паркове
на Е.. През 2009 г. Националният парк бил отличен с Е. д. за з. з.- първият и
единствен в Б. носител на престижната международна награда, присъждана от
Комитета на министрите на Съвета на Е.. С дипломата се удостоявали защитени
територии със специална европейска значимост за опазването на биологичното,
геоложкото и ландшафтно разнообразие. Тя била
отличие, което оценявало не само качествата на природното наследство, но и
ефективността на защитата и системата на управление. С решение от 4 юли 2018 г.
Комитетът на министрите към Съвета на Е. подновил Европейската диплома за
защитени територии, предоставена на н.п. ц.б.“ за още десет години или до 21
октомври 2028 г. През 2017 г. националният парк бил обявен и като съвременен
пост - Севилски биосферен парк по програмата „Човекът
и биосферата“ на Ю., като частта от землището на гр. К., попадаща в границите
на НПЦБ била включена в ядровата и буферна зони на Биосферния парк. Отново през 2017 г. буковите гори в деветте
резервата на националния парк били включени в европейски сериен обект на
световното наследство на Ю.. С решение 41 COM 8В.7 на Комитета за световно
наследство на Ю. от 41-та му сесия, състояла се в гр. К., П. (2017г.) буковите
гори в деветте резервата на н.п. ц.б.“ („Б.“, ,Д.“, „К. с.“, „С.“, „С.“, „П. с.“, „С. р.“, „Д.“ и „С. Д.“) били включени в
сериен обект на световното наследство, с наименование „С. и в. б. г. на К. и д.
р. в Е.“. Серийният обект включвал 78 компонента, разположени на територията на
12 европейски държави – А., А., Б., Б., Р., С., И., И., Х.., Г.., У..
и С.. Серийният обект на световното наследство представлявал изключителен
пример за незасегнати, комплексни гори в умерения пояс, които демонстрирали
разпространението на европейския бук от последната ледникова епоха до днес. Уникално
за обекта били големия брой участващи държави - прецедент в историята на
Конвенцията за опазване на световно наследство. Включването на Б.. в
европейския сериен обект на световно наследство на Ю. било изключително признание
за уникалността на българската природа и традициите в нейното опазване. Решението
за участие на Б. в серийния обект било взето след допитване до заинтересованите
институции на регионално и местно ниво - съответните областни управители и общини,
в чийто териториален обхват попадат въпросните резервати. Съгласно чл. 5 ал. 4
от КРБ, Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство на
Ю. била част от вътрешното право на страната. В тази връзка, промени в
националния статут на защита на вече определени обекти на световното наследство
и техните буферни зони (в случая категория „Н. п.“ съгласно ЗЗТ) не било
препоръчително.
Дирекция „н.п. ц.б.“ прави следните възражения по
основателността на иска:
В исковата молба се твърдяло, че имотите, предмет на
исковата претенция, не попадат в границата на защитената територия - тази на н.п.
ц.б.“, тъй като не се обхващали от заповед № РД-396/15.10.1999 г. на МОСВ,
обн. ДВ бр. 44/2000 г. Ответникът оспорва това
твърдение с аргумента, че имотите с № № ., .. по сега действащата карта на
възстановена собственост (КВС), намиращи се в землището на гр. К., община К.,
област Пловдив, Е.., са попадали в обхвата на Н.П. Ц. Б.“, а от 1999 г. в
обхвата на н.п. ц.б.“ и на основание чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ (с ДВ бр. 28 от 1992
г. става ал. 4) не са подлежали на възстановяване. Според цитираната разпоредба
правата на собственици върху земеделски земи, включени в защитени природни
територии с национално и международно природоохранно
значение не се възстановявали. Съгласно следващата алинея на чл. 24,
собствениците следвало да се обезщетят, като им се заплати равностойността на
земята или им се предостави от държавния или общинския поземлен фонд
равностойна земя от същото или съседно землище, а с тяхно съгласие - в друго
землище. Териториите, обхванати от НПЦБ били първоначално определени със заповед
№ 843/31.10.1991 г. н.м.н.о.с.и в. (обн. ДВ
бр.93/1991 г.), с която бил обявен Н.П. Ц. Б.“ - защитена природна територия. В
пункт I, т.10 на заповедта от 1991 г. бил посочен горският фонд от Д. Л.К.,
общ. К. по лесоустройствения проект от . г., който се обхващал от територията
на Н. П.. В пункт 11.6. на заповед № 843/31.10.1991 г. била посочена общата
площ на високопланинските пасища и ливади от община К. в П. о.. - 13745 ха.
Всички високопланински пасища и ливади, които се намирали между включените в
границите на парка отдели и подотдели по лесоустройствения проект от . г.
попадали в природния парк и били защитена територия. В изпълнение на заповед №
843 от 1991 г. Комитетът по горите означил границите на парка на терена с
трайни и ясно видими знаци. Процесните имоти се намирали навътре към парка от
така означената му на терена граница. Външната граница на природния парк
минавала по отдели и подотдели, включени в лесоустройствения проект от . г. на Д.
Л.К., т.е. по цялото си протежение границата на парка минавала през горски
пояс. В този смисъл твърдението на ищците, че в границата на парка били
включени само горски територии било невярно. Съгласно чл. 25, ал. 2 на Закона
за защита на природата (ЗЗП) и пункт I, т. 3 от заповед № 988 от 04.11.1993 г. н.м.н.о.с.
(обн. ДВ бр. 97/1993г.), територията на н.п. ц.б.“
била обявена за защитен природен обект с национално и международно значение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ парковете с национално значение
са изключителна държавна собственост. В тази връзка през 1997 г. бил издаден
констативен акт за изключителна публична държавна собственост № 1 /16.01.1997
г. за територията на Н. П.. Със заповед № РД-396/15.10.1999 г. н.м.н.о.с.и в.
обнародвана в ДВ бр. 44/2000г., народният парк бил прекатегоризиран
в национален, като площта му била намалена само с горска територия, попадаща
извън община К.. В пункт III.1.10. на заповед № РД-396/15.10.1999 г. н.м.н.о.с.и
в. били посочени отделите и подотделите по лесоустройствения проект от ** г. на
Д. Л.- К., които попадат на територията на националния парк. В тази площ се
включвала площта на всички пасища и ливади, които се намират между включените в
границите на парка отдели и подотдели по лесоустройствения проект от ** г. на Д.
Л.К.. Във връзка с изложеното счита, че от момента на включването им в
предметния обхват на заповед № 843/31.10.1991 г. на МОС (обн.
ДВ бр.93/1991 г.), съгласно Закона за защита на природата (отм.), частта от
земната повърхност, попадаща в имоти с актуални номера по сега действащата КВС
за землището на гр. К. - ., .., придобила статут на защитена природна територия
с национално и международно природоохранно значение,
като до момента нямало извършена процедура по изключване на тази територия от
границите на парка. В този смисъл съгласно чл. 24, ал. 4 ЗСПЗЗ от приемането на
реституционния закон до настоящия момент спрямо процесните имоти не можело да
бъде реализирано валидно възстановяване на собственост. В тази връзка оспорва
ищецът Ч. да е собственик на двата процесни имота,
съответно оспорва двамата ищци да са собственици на краварник, построен в ПИ ..
Разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от ЗСПЗЗ, действала от 1991 г. до изменението с
ДВ бр. 133/1998г., била със следната редакция: „Не се възстановяват правата на
собственици върху земеделски земи, включени в резервати, определени по реда на
Закона за защита на природата, както и другите защитени природни територии с
национално и международно природоохранно значение,
включително и земите, под и върху които се намират неотделими от тях археологически
обекти и паметници на културата.“ Невключването на информация за територията на
Н.П. Ц. Б.“ в първоначално одобрената КВС не водела до отпадане правата на
държавата. В КВС се регистрирали данни за имотите, но вписванията в регистрите
на КВС нито пораждали, нито водели до отпадане на вещни права. В тази връзка
заявява, че отразените данни за статута на двата имота на скици с № № К05589 и
К05588/15.02.2019г. на ОСЗ-К., а именно, че същите попадат в Защитена зона за
опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна съгласно чл. 6,
ал. 1, т. 1 от ЗБР, били непълни. Без да било изисквано становището на ДНПЦБ
или на друга институция ОСЗ изменила данните за административните ограничения
на ползването, като изключила от тях тези за „Защитена територия. Ц. Б..
Изключителна държавна собственост съгласно ЗЗТ...“, отразени на скици с № № .г.
и .г. Процесните имоти действително попадали в
защитена зона „Ц. Б.“ съгласно заповед № РД-559/05.09.2008 г., издадена от МОСВ
на основание чл. 6, ал.1, т. 3 и т. 4 от ЗБР. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от с.з., включена в раздел „Общи положения“, изрично се предвиждало, че
държавата изгражда Национална екологична мрежа, включваща защитени зони като
част от Европейската екологична мрежа „Н .“, в които могат да участват защитени
територии. Т.е. двата имота попадали както в защитена територия на н.п. ц.б.“
по ЗЗТ, така и в защитена зона „Ц. Б.“ по ЗБР. Видно от документите, описани в
приложените по делото нотариални актове като основание за издаването им било,
че собствеността върху двата имота била възстановена с решения с № № 02272 от 12.08.1997
г. и 02271 от 12.08.1997 г. на Поземлена комисия-К.. Издаването на тези решения
било в противоречие и с чл. 24, ал. 4 ЗСПЗЗ. Тези решения представлявали
нищожни, евентуално незаконосъобразни административни актове, постановени в
противоречие с императивна правна норма. Предвид това и във връзка с чл. 17,
ал. 2 от ГПК счита, че съдът следва да се произнесе инцидентно по валидността
(евентуално относно тяхната материална незаконосъобразност) след представянето
им по делото. Допустимостта на този косвен съдебен контрол била възприета в тълкувателно
решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г.,
ОСГК на ВКС. Към исковата молба не било приложено Решение № .. от 12.08.1997 г.
на ПК-К., въз основа на което ищецът Ч. сключил договор за доброволна делба на
ПИ .. Самият договор за доброволна делба, макар и сключен под формата на
нотариален акт, не бил достатъчен да го легитимира като собственик. В този
смисъл договорът за доброволна делба, вписан под № 189, том 1/19.03.2015г. в CB-К.
и договорът за дарение по нотариален акт, вписан в СВ-К. с вх. №
2065/16.05.2007г., цитиран в констативния нотариален акт за собственост за ПИ ..,
вписан в CB-К. под № 119, т. 5, дело 834/06.04.2015 г., се явявали нищожни на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с императивна разпоредба на
закона - чл.7, ал. 1 от ЗДС, както и на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради
невъзможен предмет. Оттук и предвид тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г.
по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК на ВКС вещнопрехвърлителното действие на сделките, сключени с тези
нотариални актове, не настъпило, доколкото праводателите
не са били титуляри на вещното право на собственост. По изложените по-горе
съображения и предвид тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тьлк. д. № 11/2012 г, ОСГК на ВКС констативните нотариални
актове за собственост, вписани в СВ-К. под № 119, т. 5, дело 834/06.04.2015г. и
под № 53, т. 17, дело № 3236/01.11.2016г., не удостоверявали принадлежността на
правото на собственост в полза на ищците по делото.
От
събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Съдът намира, че за установяване на точните факти,
следва писмените доказателства да се проследят хронологично.
Не се спори и се установява от представеното
удостоверение за граждански брак (л.12), че ищците са съпрузи, сключили
граждански брак на 19.06.1977 година.
Със заявление вх. № 1016 от 03.09.1991 г. наследниците
на М. К.Ч. и К. Хр. Ч. са заявили за възстановяване общо 6 земеделски имота
като в т.1 и т.5 от заявлението са посочени
две ниви, едната с площ от 15.3 дка, другата с площ от 12.7 дка в
землището на град К., местността „п.“.
Със заповед № 843 от 31.10.1991 г. на МОСВ,
обнародвана в ДВ, бр. 93 от 12.11.1991 г. (л.94-96), на основание чл. 17 и чл.
22 от Закона за защита на природата, е обявен Н.П. Ц. Б.“. В заповедта е
посочено в НПЦБ е включен горски фонд с обща площ 44079.8 ха, като в П. о.от Д.
Л.– К. по ЛУП от . г. са включени в подробно посочените в заповедта
отдели, включително отдели от 410 до 415.
Със заповед № 998 от 04.11.1993 г. на МОСВ,
обнародвана в ДВ бр. 97 от 16.11.1993 г.(101), на основание чл. 25, ал.2
от Закона за защита на природата и във вр. с чл. 24,
ал.1 от ЗСПЗЗ, са определени защитените природни обекти с международно и
национално значение, като в раздел І „Защитени обекти с международно значение“
в групата Народни паркове, в т.3 е определен Ц. Б., включващ общините – Т., Т.., А.., С.., А.., К., П.. б...
С решение от 15.08.** г. по гр. дело № 930 от ** г. на
КрлРС (л.185-186) е обявено за нищожно решение №
6222, взето с протокол № 021 от 20.07.1993 г. на ОПК – К. по заявление №
1016/03.09.1991 г., с което е отказано възстановяването на собствеността
на наследници на М. Ч.,***, починал през … г., върху наследствени имоти в
землището на гр. К., а именно нива от 15.3 дка, в местността „П.“ и нова от 12.7
дка в същата местност.
С решение № 0231/11.10.** г. (л. 187-188), взето
по преписка вх. № 1016/03.09.1991 г. на наследниците на М. К.Ч. са
възстановени в стари реални граници две ниви, находящи
се в землището на гр. К., в местността „п.“, едната с площ 15.3 дка, втората с
площ от 12.7 дка, заявени с поредни номера 1 и 4 от заявлението, като решението
е първично и имотите не са индивидуализирани с номер, граници и съседи. По
отношение на първия имот е посочено, че собствеността е установена с нотариален
акт, а по отношение на втория не е посочено начина на установяване правото на
собственост.
С акт № 1 за държавна собственост – изключителна,
съставен на 16.01.1997 г. в МФ (л. 113), на основание чл. 18 от КРБ, чл.
69 от ЗДС и Заповед № 843/31.10.1991 г. на МОС държавата е призната за
собственик на Н.П. Ц. Б.“, планински масив с обща площ 73261.8 ха, в това число
горски фонд 44079.8 ха и високопланински пасища и ливади – 29182 ха, с
местонахождение на имота С., П.. Л.. и Х.. области. В т.10 на АДС е посочено,
че имотът се стопанисва и управлява от ГС – Ч..в. Р.., Т.., Ч. О.., А.., С.., С., К., Р.., К., Д. С...
С решение № 02271/12.08.1997 г., взето по
преписка вх. № 1016/03.09.1991 г. (л.181) на наследници на М. К.Ч. е
възстановено правото на собственост върху двата процесни
имота, като в решението е посочено, че има ограничение при ползването на всеки
от тях: защитена територия, Н. п., изключителна държавна собственост съгласно
ЗЗТ, забраняват се дейностите, посочени в чл. 21 от ЗЗТ и други дейности,
определени от заповедта за обявяване на защитена територия и плана за управление.
Посочено е, че имотът е на К.Д.Ч.. Към
решението е приложена скица от СГКК – Пловдив от 2019 г., в която ищецът е
посочен като собственик на имот 252.
С нотариален акт № 29, том І, дело № 52 от 1998 г. на КрлРС (л.183) Р.. Х.Ч., М. Д.. К.. и К.Д.Ч., като
наследници на М. Н. Ч., са признати за собственици на четири земеделски земи, в
землището на гр. К., като първата от тях съответства на имот 252 – процесният.
Със заповед № РД-279/25.08.1999 г. на МОСВ
(л.743) е назначена комисия, с посочен в заповедта състав, със задачи: да
разгледа постъпилите предложения за промени в границите на Н. п.Ц. Б. и вземе
решение по тях, оформено в протокол. Да подготви проект на заповед за прекатегоризиране на Н. п.Ц. Б. в Н. п., в граници,
съгласно решенията по т. І.
С протокол от 09.09.1999 г.
на комисията, назначена със заповед № РД-279/25.08.1999 г. на МОСВ (л.744-749)
са взети решения за изключване на територии от парка, като в б. „А“, за
изключване на територии липсват такива в землището на гр. К.. С този протокол е
взето следното решение: Н. п.Ц. Б. се прекатегоризира
в Н. п.със същото наименование и в граници по приложената проекто-заповед.
В т. ІІ площта на парка е намалена, като в тази си част решението не касае
площи, находящи се в землището на община К.,
включително и в землището на гр. К..
Със заповед № РД-396/15.10.1999 г. на МОСВ (л.107),
на основание чл. 42, ал.5 във вр. с чл. 18, чл. 41,
ал. 3 и ал. 4 и параграф 2, ал.1 от ЗЗТ Н. п.Ц. Б. е прекатегоризиран
в Н. п.със същото наименование. В т. ІІ от заповедта е намалена площта на парка
съобразно приетото в протокола, а в т. ІІІ е регламентирано териториите, които
обхващат Н. п.Ц. Б., като в т. 10 е посочено, че от община К. влизат територии
по ЛУП на ДЛ – К. от ** г. с обща площ от 8610,5 ха, като в. 10 от заповедта са
изрично посочени отделите по ЛУП, включително отдели от 410 до .на ДЛС Калово.
С договор за дарение на недвижим имот, сключен с
нотариален акт № 91 том ІІІ, рег. № 5397 дело № 445/2007 г. на Нотариус С.
Р.(л. 240), М. К.е дарила на брат си К.Ч. собствената си ½ ид. част земеделските имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ
на М. Ч., включително частта си от двата процесни
имота.
Със заповед № РД-559/05.09.2008 г. на МОСВ (л.50),
на основание чл. 12, ал.6 във вр. с чл.6, ал.1, т. 3
и т. 4 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) в т. 1 е обявена защитена
зона „Ц. Б.“ в землищата на редица населени места, между които и гр. К., община
К.. В заповедта са изброени видовете птици, защитени от тази заповед и целта на
защитата, като в т. 4.22. са изброени всички имоти в землището на гр. К. към
14.01.2008 г. с обща площ от 73114.7 дка, които имоти попадат в защитената
територия. Констатира се, че процесните имоти са включени в имотите обявени за
защитена територия.
С договор за доброволна делба от 19.03.2015 г.,
сключен с нотариален акт № 98, том І, рег. № 1261 дело № 80 от 2015 г. на Нотариус
Р. К., К.Ч. и М. К., като наследници по закон на М. Ч. са извършили делба на И
№.с площ 12.897 дка в местността „п.“ в землището на град К., представляващ
земеделска земя - посевна площ, при граници и съседи: имоти №., ведно с
построени в имота битова сграда с площ 54 кв. метра, овчарник (краварник) с
площ 185 кв. метра и торохранилище с площ 64 кв.
метра, като ищецът е получил имота в изключителен свой дял и е заплатил
уравнение за дела си на своята съделителка.
С нотариален акт № 155, том І, рег. № 1650 дело №
124/2015 г. на Нотариус Р. К., ищецът К.Ч. е признат за собственик на
земеделска зема – ливада, имот №.с площ 2.062 дка в
местността „п.“ в землището на град К., представляващ земеделска земя - ливада,
при граници и съседи: имоти №.; ...
С нотариален акт № 44, том ІІІ, рег. № 5230 дело №
368/2016 г. на Нотариус Р. К., ищците са признати са собственици на
краварник с площ 185 кв. метра, построен в земеделска земя – посевна
площ,представляваща И №.с площ 12.897 дка в местността „п.“ в землището на град
К., представляващ земеделска земя - посевна площ, при граници и съседи: имоти №..
От първоначалното заключение на вещите лица Г. и С. се
установява следното:
Вещите лица са се запознали лесоустройствените проекти
(ЛУП) на „Г. С.“ К., община К., на чиято територия са се намирали процесните имоти и са открили картен материал по ЛУП от ...и
** г. в М 1:10 000. Запознали са се със сега действащия ЛУП и картния материал
към него, на който са изключени териториите на н.п. ц.б.“, предвид на това, че
от 2000 г. тези територии са приети от създадената структура Д.. „н.п.
ц.б.“ и са преминали към М. на о. с. и в.. Във връзка с прецизно определяне
границата на съответните ПИ и горско-стопански отдели извършили посещение на
терен. При огледа е открито око (граничен знак между горско-стопански отдели –
ГСУ), което ясно определя границата между отдели . и 415, която преминава и
през ПИ ..и двата отдела, попадащи в границите на „н.п. ц.б.“. В тази връзка
към заключението са изготвени приложения №№ 1, 2 и 3.
Сочат, че във връзка с необходимостта от снабдяване с
извадка от КВС са установили, че кадастрално-административната информационната
система на АГКК (свободно избираема) не предоставя справка по отношение на
собственика и документа му за собственост. От нея се вещите лица са се запознали
с изследваната територия и по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. К. с Е.., са изготвили цветни приложения за територията в която попадат ПИ ..-
приложение 6, ПИ ..приложение 7, ПИ ..- приложение 8 и ПИ ..- приложение 9,
касаещи въпросите по делото. За яснота по отношение на нанесените в КККР отдели
и подотдели, относно действащия ЛУП, изготвихме и приложение 10 с нанесена
граница на н.п. ц.б.“ с жълт контур.
Вещите лица дават следното заключение:
Разглежданите имоти представляват част от землището на
гр. К., за което е в сила одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър,
съгласно заповед № РД-18-615/ 04.09.2019 г. на Изпълнителния директор на
АГКК-С... Същите са с идентификатори ..и ..и представляват имоти с номера . и ..
в местността .,п.“, землище на гр. К. с Е.., указани в скици, издадени от О.. с.
по земеделие по Картата на възстановената собственост (стр. 13,14,15,16,17,18 и
19 от д.), обявена в ДВ от 05.04.1996 г.
При възстановяване на процесните
имоти, същите са попадали в защитената територия на Н.П. Ц. Б.“ по приложение
1, което е картен материал по ЛУП, действащ в периода . г.-** г., послужил за определяне границите на парка и издаване на
заповед № 843 от 31.10.1991 г.
В момента на прехвърлителна
сделка през 2015 г. и към настоящия момент, имотите попадат в територията
на н.п. ц.б.“ по картния материал на действащия ЛУП от 2014 г. Приложение
3
В приложение 1 са видни границите на Н.П. Ц. Б.“ съгласно
заповед № 843 от 31.10.1991 г. - картен материал по ЛУП от . г.
ПИ ..по КККР, отговарящ на имот с номер .. по КВС на
землище гр. К. и обозначен като залесена територия включва по заповед № 843 от
1991 г. целите отдели с номера . и .и самозалесила
се гора между имоти … - приложение 1 и приложение 2, а за ПИ ..- приложение 9 с
нанесена южна граница на Н. п.и съседни отдели и подотдели.
Имот .. по КВС попада в територията на н.п. ц.б.“ - приложение
1 и 2, за съответния му ПИ … по КККР- приложение 8 с нанесена южната граница на
н.п. ц.б.“. Същият попада в .и . отдели, както и северно разположените от него
имоти.
Външните граници на Н.П. Ц. Б.“ по заповед № 843 от
1991 г. са определени по ЛУП-. г.: от югозапад - 406 а,д,е; 408 б;
409 в,г, изток- 411е; 410 г,в,а,6,1 запад,югоизток 415г,2,б.в юг-. г.
Разликата по двата ЛУП от . г. и . г. е в
номерацията на подотделите и тяхната площ. Външните граници се запазват.
Отдели и подотдели по ЛУП от ** г. и предвидени като
външна граница на н.п. ц.б.“ са: от югозапад-406 а,в,г; 408 б; 409 в,г изток-
411е; 410 а,б,в.1 запад, югоизток .б,5,в,г,б,д юг-.г съгласно заповед №
РД-396/15.10.1999 г. на МОСВ.
Съгласно изложеното в т. II, т. 1 и II, т. 2, процесните два имота попадат на територията на Народен,
респективно н.п. ц.б.“, съгласно заповеди № 843 от 1991 г.иРД-396 от 1999 г.
Изведената южна граница на н.п. ц.б.“ по действащата
кадастрална карта на землище гр. К., съвпада с гореописаните граници, съгласно приложения
6, 7, 8 9 и 10.
Местоположението на процесните
два имота, съгласно ЛУП от . г. до 2014 г. и съответно приложеното
копие от КВС попадат в защитена територия Народен/н.п. ц.б.“.
Прилагат в приложение 11 писмо на МОСВ, съгласно което
З. за б. р. б. с т. з.по Н ., като в тия зони се включват различни територии и
такива определени със ЗЗТ като тяхната защита се запазва съгласно този закон –
т.8.
Представят и допълнение съм съдебно техническата
експертиза, съгласно което:
След изискани документи от различни институции – ОСЗ К.,
СГКК – П., вещите лица са получили отговор, че в кадастралната карта за землище
град К. няма отразени граници на н.п. ц.б.“, отдели и подотдели, които не са
предмет на кадастъра и искането не може да се изпълни. Съгласно акт за държавна
собственост № 1/16.01.1997 г., издаден от Министерството на финансите, е
добавила, включително и към указани частни имоти като собственик и държавата. Бил
е издаден ситуационен план в М 1:10000, със съдържание единствено кадастър, за
спорните ПИ ..и ПИ …. По действащия към момента ЛУП от ** г., който също е
в М 1:10000- пр. 3, вещите лиза са пренесли южната граница на н.п. ц.б.“, в
червен цвят - комбинирана скица- пр. 15. В жълт цвят опознали и подчертахме
част от елементите, послужили за съвпадането. Имотите, оцветени в син цвят,
остават северно от южната граница, в границите на парка. Проверката в
кадастрално-административната информационна система на АГКК установи, че за ПИ ..и
ПИ .., сега записаната вид собственост е: Съсобственост. Частната собственост,
описана в пр. 6 и пр. 7 е променена. Същата не следва да се чете, че е само
частна. Описаните по-горе данни не променят извода, че към настоящия момент
имотите попадат в защитената територия н.п. ц.б.“.
От заключението на вещите лица С. и Я.-П. се установява
следното:
1. По задачата: да
посочат на какво се дължи разликата от 19642 декара високопланински пасища
получена от сравнение на заповед 843/31.10.1991 г. на МОС за Н. п.ЦБ, р-л
II, т. 6 за Община К. и заповед РД-396/15.10.1999 г. на МОСВ за НПЦБ, р-л ІІІ.2.,
т. 6 за О. К.. Да се съставят поясняващи скици относно намалението и процесиите
имоти, в частност за землището на град К., като се отразят и двата процесии
имота, дават следния отговор:
И в двете заповеди площта на високопланинските пасища
и ливади, влизащи в територията на НПЦБ, е дадена за цялата община К.. Имайки
предвид, че на територията на общината са разположени три лесничейства: К.,
Розино и К., е невъзможно по наличните данни да се установи откъде идва
разликата в площите. За да се отговори на въпроса е необходимо териториите,
заети от високопланинските пасища и ливади да бъдат индивидуализирани с номера
на имоти по КВС, тъй като те представляват земеделски земи.
По задачата: да
посочат на какво се дължи разликата от 432 декара относима
към горския фонд на ДЛ - К. и получена от сравнение на заповед 843/31.10.1991
г. на МОС за Н. п.ЦБ, р-л I, т. 10 за ДЛ - К. (с посочена площ от горския фонд
в размер на 8653.7 ха) и заповед РД- 396/15.10.1999 г. на МОСВ за НП ЦБ, р-л
III, т. 10 (с посочена площ от 8610.5 ха). Да се съставят поясняващи скици
относно намалението и процесиите имоти, сочат, че от сравнението на
териториите горски фонд по двете цитирани заповеди се установява следното:
От територията на ГФ са изключени следните подотдели
по заповед №843/31.10.1991 г: 195-5; 269-1:392-1,2; 396-з; 406-д, е;
От друга страна в ГФ са включени следните подотдели по
заповед № РД-396/15.10.1999 г: 260-1; 399-1-3; 406-1, 2; 408-3; .-1-4;
За да бъдат установени площите на изключените и
съответно включени подотдели е необходимо да бъдат представени цялостни ЛУП от .
и ЛУП от ** г, по които да бъдат проследени конкретните подотдели, както и
описи на включените във всеки отдел подотдели със съответните им площи.
Единственото, което може да се установи от
информацията в заповедите е, че от територията на парка са изключени както
залесени, така и незалесени територии, а са включени само незалесени земи.
Всички, изброени в заповедите отдели и подотдели представляват земи от ГФ.
Процесните имоти не попадат в списъка на включените или
изключени територии, тъй като те са земеделски земи.
По задачата: съществува
ли техническо определение за понятията „високопланински пасища и ливади“ -
например над каква надморска височина са, трябва ли да са елемент (част) от
горския фонд или не, минимално допустима площ и други характерни признаци? Може
ли високопланинско пасище или ливада да е застроено, да има в него съоръжения
за стопанска дейност? Да се проследи исторически статута на високопланинските
пасища и ливади - били ли са част от горския фонд, докога, поради каква причина
или на какво основание са настъпили промени в статута им, вещите лица сочат
следното:
Легално определение на понятието „високопланински пасища
и ливади, не е установено.
Съгласно Класификационната схема на типовете горски месторастения в Р. Б. (2011, Приложение 2) и горскорастителното райониране на Р Б., процесните
имоти са разположени в Т. Г.Област. В Т. Г.Област, В. п.с неговите подпояси е разположен на надморска височина над 2000 м.
Съгласно геодезическо
заснемане, процесните имоти са на 582-626 м.
надморска височина.
Съгласно горскорастителното
райониране на Р Б., процесните имоти не попадат във В.
п.на Т. Г.област.
Ако високопланински пасища и ливади са земи в горския
фонд, условията за застрояване се определят от Наредба № 5 от 31 юли 2014 г. за
строителството в горските територии без промяна на предназначението им. С
Наредбата се определят условията за строителство на обекти по чл. 54, ал. 1 ЗГ
и условията и редът за изграждането на сградите и съоръженията по чл. 153, ал.
1 от ЗГ.
Ако високопланински пасища и ливади са земеделски земи
условията за застрояване се определят от Наредба №19 от 25 октомври 2012г. за строителство
в земеделските земи без промяна на предназначението им.
За да се проследи исторически статута на
високопланинските пасища и ливади - били ли са част от горския фонд, докога,
поради каква причина или на какво основание са настъпили промени в статута им е
необходимо за всички площи, които се включват в тези 19 642 декара, за
конкретен период от време, да бъде представена детайлна информация, вкл. графична
информация за принадлежност към ССФ или ГФ, за начин на трайно ползване, за вид
собственост и не само.
По задачата: процесиите
два имота с идентификатори ..и ..високопланински пасища и ливади ли са? Ако са
- влизат ли в посочените 19642 декара в т. 1 от настоящите въпроси, сочат
следното:
Съгласно геодезическо
заснемане, процесните имоти са на 582-626 м надморска
височина и не попадат във В. п.на Т. Г.област и не са високопланиниски
пасища и ливади в според Класификационната схема на типовете горски месторастения в Р. Б..
За да се отговори на въпроса - влизат ли процесните имоти в посочените 19642 декара в т. 1 от
настоящите въпроси, е необходимо всички площи, които се включват в тези 19 642
декара, да бъдат индивидуализирани с номера на имоти по КВС, тъй като те
представляват земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ.
Необходимо е да бъдат изяснени характеристиките и
параметрите, по които са включени всички тези имоти от посочените 19642 декара,
като В.п.и л..
По задачата: да
се изследва въпросът дали ДФ „А.“ е извършвала експертна ревизия по отношение
на процесните имоти през периода 1993-1999 г. с
оглед разграничаване между горски и селскостопански фонд при действието на
ЗСПЗЗ. Както и налице ли е в МЗХГ, ИАГ и ОСЗ - К. - документация относима към процесните имоти,
създадена съгласно чл. 3-6 от Наредба с Вх.№ КД-00-10/04.05.1995 г. за
реда, процедурата и режима на възстановените по чл. 10, ал. 5 и § 9 от ЗСЗПП
залесени и самозалесили се земеделски земи, както и
безвъзмездно включените в Държавния горски фонд, сочат следното:
Каквато и ревизия да е извършвана през периода 1993 –
1999 г., данните от нея са отразени в КВС, актуална към 27.09.2005 г.
От данните в последната КВС, актуална 10.09.2019 г. се вижда, че за процесните имоти няма промяна в периода 2005 - 2019 г.
По снимки от Google Earth от 1985 г. до днес, се
вижда, че процесиите имоти никога не са били залесени или самозалесили
се земеделски земи. С оглед на това Наредба, вх.№ КД-00-10/04.05.1995 г.
за реда, процедурата и режима на възстановените по чл. 10, ал. 5 и § 9 от ЗСЗПП
залесени и самозалесили се земеделски земи, както и
безвъзмездно включените в Държавния горски фонд няма отношение към процесните имоти.
По задачата: представляват
ли процесните имоти към момента на реституирането им
през периода 1992 -1997 г. резервати или защитени природни обекти,
дават следното заключение:
Към момента на възстановяване на собствеността върху процесните имоти: 12.08.1997 г. и съответно
регистрацията им в кадастралната информационна система действащ е бил Законът
за защита на природата (ЗЗП). На основание чл. 17 и чл. 22 ЗЗП е издадена заповед
№ 843/31.10.1991 г., с която се обявява Н.П. Ц. Б.“.
В заповедта са описани горските площи по отдели и
подотдели, влизащи в територията на Н. П., по Л.. п.. (ЛУП) на ДЛ К. от . г.
с обща площ 8653,7 ха. Отделно е записана общата площ на високопланинските пасища
и ливади - 13745,0 ха. По ЛУП от . г. процесните
имоти не попадат в ГФ.
Към момента на възстановяване на собствеността върху процесните имоти с решения на ПК К. по силата на ЗЗП и заповед
№ 843/31.10.1991 г. имотите са попадали в територията на защитен природен обект
Н.П. Ц. Б.“ по ЛУП . г.
Към момента на реституирането 1997 г. процесиите
имоти по силата на действащия тогава ЗЗП и заповед № 843/31.10.1991 г. са
представлявали защитени природни обекти.
От допълнителното заключение на вещите лица се
установява:
Въз основа на направени допълнителни проучвания по
отношение местоположението на високопланинските пасища и ливади в землището на
гр. К. вещите лица дават следното заключение:
Съгласно Класификационната схема на типовете горски месторастения в Р. Б. (2011, Приложение 2) и горскорастителното райониране на Б., процесните
имоти са разположени в Т. Г.област, в която високопланинският пояс с неговите подпояси е разположен на надморска височина над 2 000 м.
Съгласно горскорастителното
райониране на Б., процесиите имоти не попадат във В. п.на Т. Г.област.
Показват схема, на която в най-общ вид е отразено разпределението
на културните видове по височина и сочат, че надморската височина на процесните имоти е не повече от 1100 м, и не съответства на
надморската височина за високопланински ливади и пасища (над 2000м).
Експертизата намира, че при съставянето на заповед №
843/31.10.1991 г. използваното понятие „високопланински пасища и ливади“
по смисъл и съдържание не се покрива със специализираното такова. Съставителите
на заповедта и подписалият я министър на околната среда най-вероятно са имали
предвид всички планински пасища и ливади, влизащи в начертаната върху картата
граница, без да отчитат факта, че с това в границите на парка се включват земи
на частни лица.
Съобразявайки се с Класификационната схема на типовете
горски месторастения в Р. Б. и горскорастителното
райониране и имайки предвид надморската височина на процесните
имоти, считат, че процесните имоти не представляват
високопланински пасища и ливади по смисъла на цитираната Класификационната
схема и терминологията, свързана с горското стопанство.
Освен това, в предложението за създаване на Н.П. Ц. Б.“,
направено от БАН през . г., за земите от поземления фонд, предложени за
включване в територията на парка, т. 3.1 е записано: „високопланинските и
горски пасища, затворени между горните насаждения и главното старопланинско
било на площ приблизително 5000 ха“.
Прилагат баланс на землището по НТП, от който се
вижда, че в класификатора по начин на трайно ползване няма такова понятие
,,високопланински пасища и ливади“, т.е. това наименование е свързано
единствено с надморската височина на пасищата и ливадите - около и над 2000 м
надморска височина. Процесните имоти, а и не само те,
не отговарят на този критерий.
Прилагат схема на фондовете (приложение 3), съставена
на база данните от предоставената от МЗХГ КВС за землище К.. Високопланинските
пасища и ливади заемат северната част на землището и представляват земи от
горския и селскостопански фондове. С червена линия е означено местоположението
на процесните имоти. От схемата се вижда, че
местоположението на имотите не отговаря на критерия за разположение и надморска
височина. Те са разположени всред гората и както е казано по- горе, надморската
им височина едва надхвърля 1000 м.
С оглед на това намират, че границата на защитената
територия, така както е нанесена в КВС на гр. К., и на защитената зона според
данните от МОСВ, не са съобразени с фактическото положение за масиви 62, 63 и
67, които са земеделски земи. Г. з.. т.. би трябвало да минава по границата на
тези земеделски земи и да ги изключва от защитената територия, така както е
направено частично за масив 63, разположен между масив 62 и масив 67 (приложение
3).
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Съдът е сезиран с установителен
иск за собственост върху земеделски земи, като ищците основават правото си на
собственост върху процесните имоти с извършена в
полза на техен праводател реституция по ЗСПЗЗ и на последяващи
прехвърлителни сделки между наследниците и
построяване на сграда, която не е предмет на спора. За ищците е налице правен
интерес от търсената защита, доколкото държавата – ответник в процеса им
противопоставя свое насрещно право на собственост и твърди, че процесните два имота попадат на територията на парк с
национално значение и по силата на чл. 18 от Конституцията на Р. Б.
представляват изключителна държавна собственост.
Настоящият съдебен състав намира, че за правилното
решаване на спора е от значение да се установи дали имотите, на които ищците
претендират да са собственици са подлежали на реституция по смисъла на чл. 10
от ЗСПЗЗ или попадат между изключенията, в които държавата запазва
собствеността си върху земеделски земи по силата на изричната забрана на чл. 24
ал. 4 от ЗСПЗЗ.
Земеделският характер на двата процесни
имота не е спорен по делото, установява се и посредством заключенията на вещите
лица. Не е оспорено и правото на собственост на праводателя на ищците към минал
момент – този на масовизацията на земеделските земи, т.е. налага се изводът, че
за наследниците на починалия им праводател е бил
налице интерес да поискат възстановяване правото на собственост върху процесните имоти чрез способите, уредени в реституционния
закон. Спорният по делото въпрос е спазил ли е административния орган
задължението си да провери дали имотите на попадат под забраната за реституция към
момента на постановяване на реституционното решение на някое от основанията,
предвидени в ЗСПЗЗ, и доколкото при приключване на процедурата е бил приет – и
под забраните, установени със Закона за държавната собственост, респективно –
породило ли е конститутивното си действие решение №
02271/12.08.1997 г., взето по преписка вх. № 1016/03.09.1991 г. на ПК
К., с което на наследници на М. К.Ч. е възстановено правото на собственост
върху двата процесни имота. Съдът осъществи косвен
съдебен контрол по направеното от ответника възражение за нищожност реституционното
решение по реда на чл. 17 ал.2 от ГПК.
С Тълкувателно решение № 5/2011 от 14.01.2013 г.
по т.д. 5/2011 г. на ОСГК на ВКС, задължително за прилагане от съдилищата,
е прието, че при спор за собственост държавата не е обвързана от постановен
административен акт за възстановяване право на собственост върху земеделски
земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Върху такъв акт е допустимо
упражняването на косвен съдебен контрол по чл. 17 ал. 2 ГПК. Прието е също, че
държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване на правото на
собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.
Недопустимо е упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на
административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск
за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк
съдебен контрол. В настоящия случай претендираните права
на ищците произтичат от позитивно за тях решение на ОСЗ (с предишно
наименование – П. к..), върху което няма данни да е упражнен пряк съдебен
контрол и такъв не се твърди от самите ищци. Един от ищците, К.Ч. е й пряк
участник в реституционната процедура като наследник по закон на М. Ч., същият е
участвал в административното производство по възстановяване на собствеността.
Поради това, проверката по чл. 17 ал.2 от ГПК е допустима, защото решението на
ОСЗ не може да се противопостави на държавата. С решение № 198 от 2006 г. по
гр.д. № 2898/2004 г. на ВКС, І.V г.о. е прието, че когато въпросът за
законосъобразността на административния акт обуславя изхода на гражданско-правния
спор, съдът не само има право, но е и длъжен да упражни косвен контрол за
законосъобразност.
По същество, възраженията на ответника за нищожност на
реституционното решение са основателни.
От изслушаните в производството експертни заключения на
вещите лица ведно с допълненията към тях, които съдът кредитира изцяло като обективни,
безпристрастни и изготвени от компетентни експерти, а също и като пряко
кореспондиращи със заповедта за определяне границите на парка - заповед № 843
от 31.10.1991 г. на МОСВ, и последащата заповед
№ 998 от 04.11.1993 г. на МОСВ, с която са определени защитените природни
обекти с международно и национално значение, се налага изводът, че преди датата
на извършената реституция на процесните имоти, същите
са имали статут на земи, включени в паркове с национално значение -
изключителна държавна собственост по смисъла на чл. 18 от КРБ, т.е. към датата
на постановяване на решението на ОСЗ през … г. имотите, които са били
възстановени на ищеца, не са подлежали на реституция на основание разпоредбата
на чл. 24 ал.4 от ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 28 от 1992 г.). С определянето на
границите на парка през 1991 г. и при липса на корекция в последващ момент, касаеща именно процесните имоти, както и с посочването на конкретни отдели
и потдодели от лесоустройтвените
планове, които попадат в границите на парка, имотите, като попадащи именно в
отдели, регламентирани със заповедта, са представлявали изключителна държавна
собственост и реституцията им е била забранена от закона. Без правно значение
за изхода от настоящия спор е установената разлика между площите на
високопланинските пасища и ливади по заповед № 843/31.10.1991г. и заповед №
РД-396/15.10.1999г., доколкото границите отделите, определени с действащите съм
издаването на съответната заповед лесоустройтвени
планове са установими и ясно установени от
експертите. Вещите лица сочат, че разликите при изчисление на площи се дължат
на изменените методи за изчислението им, включително на по-точни карти.
С приемане на Закона за държавната собственост, в сила
от 01.06.1996 г., т.е. преди реституционната процедура да е приключила,
започва да действа и забраната по чл. 7 ал.4, прогласяваща забрана за
възстановяване на собствеността върху имоти, публична държавна собственост.
Нормата е императивна, пряко кореспондира с посочената по-горе разпоредба на
чл. 24 ал.4 от ЗСПЗЗ, и доколкото според съда от необорените в хода на
производството писмени доказателства и експертни заключения се установи по
несъмнен начин, че процесните имоти са попадали в
територия, представляваща публична държавна собственост, то намира, че
постановеното решение на П. К.К. не е произвело не
ефект и наследниците на М. Ч. не са придобили права върху процесните
имоти, решението е нищожно като постановено в противоречие на императивна
законова забрана, т.е. представлява административен акт, лишен от законово
основание.
При констатирана нищожност на административен акт
съдът я обсъжда само в мотивите си без да се произнася с изричен диспозитив,
доколкото това е изключително правомощие на административния съд в процедура по
обжалване. В гражданския процес хипотезите, при които съдът се произнася с
отделен диспозитив по възражения на ответник са изчерпателно уредени и
възражението за нищожност на административен акт не е между тях.
Следващите разпоредителни действия, договор за дарение
и договор за доброволна делба, не са нищожни, но не са породили правно
действие, доколкото отчужидетлят/съделителят
не е притежавал права с които да се разпорежда, съответно – не са противопоставими на действителния собственик – държавата.
По така изложените мотиви, съдът намира, че ищците не
установяват при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост
върху процесните имоти, поради което искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Ответникът претендира разноски и такива му се следват
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Следва да се осъдят ищците да заплатят на ответника
възнаграждение на юрисконсулт. Съдът определя възнаграждението в размер на 300
лева, на основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП, вр. с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
По отношение на останалите разноски е постановено
определение по реда на чл. 248 ал.3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК
във вр. с чл. 14 ал.1 от ЗСПЗЗ, предявен от К.Д.Ч. с
ЕГН ********** и М.Г.Ч. с ЕГН **********,*** за признаване за установено по
отношение на ДЪРЖАВАТА, представлявана от М.Н.З.И Х. с адрес: ***, че са
собственици по силата на реституция по ЗСПЗЗ, дарение, съдебна делба и
построяване по време на брака на сгради, на следните недвижими имоти: И №.с
площ 12.897 дка в местността „п.“ в землището на град К., представляващ
земеделска земя - посевна площ, при граници и съседи: имоти №., ведно с
построени в имота битова сграда с площ 54 кв. метра, овчарник (краварник) с
площ 185 кв. метра и торохранилище с площ 64 кв.
метра и имот №.с площ 2.062 дка в местността „п.“ в землището на град К.,
представляващ земеделска земя - ливада, при граници и съседи: имоти №.; ..,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК К.Д.Ч. с ЕГН **********
и М.Г.Ч. с ЕГН **********,*** за признаване за установено по отношение на
ДЪРЖАВАТА, представлявана от М.Н.З.И Х. с адрес: *** деловодни разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 300.00 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.