РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Кърджали, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20235140200800 по описа за 2023 година
Издадено е Наказателно постановление № ********** от
16.08.2023г. от Началник група в сектор „Пътна полиция“- К. при ОДМВР-
Кърджали, с което на Ф. С. С. с ЕГН ********** от гр.К. е наложено на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 1000лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца, както и на основание
Наредба № Iз- 2539 на МВР отнемане на общо 12 точки, за това, че на
30.07.2023г. в 16.00ч. в гр.К. извършил виновно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДвП.
Недоволен от него е останал жалбоподателят Ф. С., който го считал
за незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени
административнопроцесуални нарушения и при неправилно приложение на
материалния закон. Наред с това при издаването на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са допуснати
съществени нарушения, които опорочават административно наказателното
производство. Нарушенията, които се сочи че е извършил, не са
индивидуализирани, както и правната квалификация не съответства на
словесното описание. Тези пороци са съществени и не могат да бъдат
1
остранени в хода на проведеното съдебно производство, нито да се санират и
представляват самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се представлява
от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество последният моли
съда да отмени обжалваното наказателно постановление по процесуални
съображения, тъй като нарушителят не може да разбере в какво е обвинен,
както и никъде не е записано, че става въпрос за наличие на алкохол в кръвта.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно
заседание, не се представлява. Постъпила е молба от юрисконсулт, с която
излага съображения за неоснователност на жалбата, твърди, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени при спазване на процесуалните правила, и моли съда да потвърди
наказателното постановление като претендира юрисконсултско
възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
30.07.2023г. свидетелката Р. Х. била на работа като служител в Районно
управление- К. Този ден около 16.00ч. се намирала на на ул.О. в гр.К. до
магазин „Б. н.“, където спряла за проверка лек автомобил „Ш. С.“ с рег.№
*******. При нея тя установила, че спряното МПС се управлява от
жалбоподателя Ф. С., който бил сам в автомобила. Тъй като имало съмнение,
че последният е употребил алкохол, свидетелката Р. Х. извикала за
съдействие колегите си от сектор „Пътна полоция“- К. По този повод на
место пристигнал свидетелят Н. П., който изпробвал водача Ф. С. за употреба
на алкохол. Техническо средство „Д.“ отчел резултат от 1,31 промила на
хиляда. След това свидетелят П. му съставил акт за установяване на
административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, който нарушителят
подписал без възражения. На место му бил издаден и Талон за изследване с
бланков номер *******, в който жалбоподателят вписал, че не приема
2
резултата от изследването с уреда, при което бил уведомен, че следва да се
яви в СПО при МБАЛ- К. за медицинско и химическо изследване. По този
повод жалбоподателят Ф. С. в срок се явил в СПО при МБАЛ „А.Д.“- К.,
където му била взета кръв. На следващият ден с мотивирана резолюция №
***********/ 31.07.2023г. било прекратено административно наказателното
производство по акт за установяване на административно нарушение серия
GA № ******** от 30.07.2023г. против Ф. С. С., при което било образувано
бързо производство № ***/ 2023г. по описа на РУ- К. Съдебно химическата
експертиза установила наличие на етилов алкохол в кръвта взетата от водача
С. в количество от 1,19 промила. С Постановление от 07.08.2023г. прокурор
при Районна прокуратура- Кърджали прекратил наказателното проиводство
по бързо производство № ***/ 2023г. по описа на РУ- К. образувано за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като след влизането му в сила
материалите по него са изпратени на началник сектор „Пътна полиция“- К.
при ОДМВР- Кърджали за преценка относно налагане на административно
наказание на Ф. С.. По този повод на 16.08.20203г. било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя С. на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на
1000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, както
и на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР отнемане на общо 12 точки.
Тази безспорна фактическа обстановка се установи на база гласните
доказателства дадени от свидетелите Н. П. и Р. Х., от писмените- акта за
установяване на административно нарушение серия GA № ******** от
30.07.2023г., Талон за изследване № *******, Протокол за химическо или
химико- токсилогично изследване № **, Протокол за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за употреба на алкохол или наркотични
вещества или техни аналози от 30.07.2023г., Заповед за прилагане на ПАМ №
********** от 30.07.2023г., Справка за нарушител/ водач. Всички тези
доказателства са еднопосочти, кореспондират си и взаимно се допълват,
поради което бяха кредитирани.
От правна страна съдът установи следното: Жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в законоустановеният 7- дневен срок- на
датата 25.09.2023г., а наказателното постановление е връчено лично на
11.09.2023г. Както акта за установяване на административно нарушение, така
3
и Наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според
задължителните разпоредби на ЗАНН.
Текстът на чл.174 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата
санкционира водач на МПС, който управлява с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и
глоба 1000лв. От установената фактология по- горе, която се подкрепя от
всички събрани по делото деказателства- гласни и писмени, се установява, че
обжалваното наказателно постановление е издадено по повод извършване на
деяние от жалбоподателя изразяващо се в управление на МПС след употреба
на алкохол над допустимата от закона граница от 0,8, а именно 1,19 промила.
Вярно е, че е налице промяна на количество алкохол при химическото
изследване, което се различава от отчетения алкохол с техническото средство,
но това не променя факта по делото, че жалбоподателят Ф. С. на
инкриминираната дата 30.07.2023г. е управлявал МПС след употреба на
алкохол, а се редуцира само количеството на установения алкохол, който е в
размер на 1,19 промила на хиляда и е в границите над 0.8 на хиляда до 1,2 на
хиляда, което прави деянието административно нарушение, а не
престъпление по наказателния кодекс. Правилно административно
наказващият орган е подвел извършеното под нормата на чл.174 ал.1 т.2 от
Закона за движението по пътищата и е наложил наказание в единствено
възможния фиксиран размер при отчитане на всички относими към деянието
и дееца обстоятелства. Законосъобразно са отчетени и контролните точки,
които ex lege ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а
именно 12 точки на основание чл.6 ал.1 т.1 б.“б“ от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012г. Поради изложеното настоящата инстанция намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно
и законосъобразно.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон в хода на административнонаказателното производство.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
4
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които
е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.
Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна
норма, както и на санкционната такава. Настоящата съдебна инстанция не
споделя доводите на жалбоподателя изложени в жалбата и в съдебно
заседание за допуснати съществени нарушения, тъй като такива не бяха
установени. В наказателното постановление са налице всички изискуеми
реквизити по чл.57 ал.1 и ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания, като нарушението е описано ясно и разбираемо. Освен това самият
Ф. С. е дал кръв за химическо изследване и е запознат с неговия резултат, така
също е наясно, че образуваното наказателно производство, за деянието
извършено от него на 30.07.2023г., е прекратено и същото е изпратено на
наказващия орган за преценка за реализиране на административно
наказателна отговорност, поради което не се споделя довода, че той не може
да разбере за какво е санкциониран. Вярно е, че наказващият орган първо е
описал количеството алкохол установено с техническото средство, и едва
след санкционната норма и наложените наказания е изписал фактите по
химическото изследване и установеното с него количество алкохол, което е
част от фактическия състав на установеното нарушение, но това по никакъв
начин не нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво
нарушение е санкциониран.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН
поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
от страна на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира
искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на
ответната страна сумата в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.63д, ал.5 вр. ал.4 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК
вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за
5
заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с
фактическа и правна сложност, както и по него не е налице явяване, а
изготвяне само на писмено становище, поради което и присъди същото към
предвидения минимален размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат
присъдени на ОДМВР- Кърджали, които са юридическото лице, както е
поискано по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от
16.08.2023г. от Началник група в сектор „Пътна полиция“- К. при ОДМВР-
Кърджали, с което на Ф. С. С. с ЕГН ********** от гр.К. е наложено на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 1000лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца, както и на основание
Наредба № Iз- 2539 на МВР отнемане на общо 12 точки, за това, че на
30.07.2023г. в 16.00ч. в гр.К. извършил виновно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Ф. С. С. с ЕГН ********** с адрес гр.К. местност А. Х. №
** да заплати на ОДМВР- Кърджали сумата от 80лв. представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6