РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Пазарджик, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело №
20215200900134 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.557 ал.1 т.1 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба предявена от М. Г. Д., с ЕГН
**********, с адрес гр.В. ул.“К.“ № със съдебен адрес гр.С. ул.“Ц. А.“ №ет., адв.Р. М.
срещу Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр.София ул.“Граф
Игнатиев“№2 ет.4, представлявана от изп.директори Б. М. и С. С., по реда на чл.557
ал.1 т.1 във вр. с чл.497 ал.1 т.1 от КЗ.
Твърди се, че на 12.02.2019г. в гр. В., на кръстовището, образувано от ул.„Св.
Св. Кирил и Методий“ и ул. „Криволак“, неизвестен водач, с неизвестен автомобил,
нарушавайки правилата за движение ударил пресичащата на пешеходна пътека М. Г.
Д., с което реализирала ПТП. При инцидента сериозно пострадала пешеходката М.
Д..Сочи се, че за настъпилото произшествие е подаден сигнал на тел. 112. Образувано
било и досъдебно производство № ЗМ 342/ 2019 г. по описа на РУ - В.
Ищцата сочи, че била транспортирана до „МБАЛ - Велинград“ ЕООД от
пристигналия на местопроизшествието екип на ФСМП и приета е в отделението по
Ортопедия и травматология с оплаквания за силни болки в левия крак, лявото коляно,
лявата ръка и болезненост в цялото тяло. Назначени и били различни изследвания и
прегледи, от които се установило, че е получила: Контузия на коляното, палпаторна
болка и нестабилност на лява колянна става, ограничени движения, придружени с
болки; вътре ставно увреждане на колянната става, неуточнено, Авулзия на еминенцие
тибие, охлузвания и кръвонасядания по тялото и други. След клинично обсъждане
било взето решение за провеждането на медикаментозно и оперативно лечение. На
14.02.2019г. била извършена Артроскопия на лявата колянна става и Авулзия на
еминенцие тибие с предна кръстна връзка. На 15.02.2019 г., ищцата била изписана,
като са й дадени препоръки да спазва хигиенно-охранителен режим и да приема
предписаните й лекарства. Насочена е за извършване на възстановителна операция на
1
предна кръстна връзка.
Сочи се, че на 25.02.2019г., ищцата била постъпва планово в „Първа клиника по
ортопедия и травматология“ на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – ЕАД, след като преди
това на 20.02.2019 г. била прегледана в същото лечебно заведение. Оплаквала се от
продължаващи болки в лявата колянна става и невъзможност за извършване на
движения със същата. Проведено било диагностично-консултативни процедури, от
които се установило: оток и хематом в областта на лява колянна става; Компресионна
полифрагментна фрактура на латералното тибиално плато, ангажираща и
интеркондилерната емининция с максимална депресия на фрагмент от атералното
плато от около 3 мм.; Вътреставен излив; Данни за фрактура на тибиалното плато на
дясно коляно тип Schatzker ІІ. Поставена и била е следната диагноза: Закрито счупване
на горния край на тибията /големия пищял/ в ляво /Фрактура тибия синистра ин партис
проксималис/; Откъсване на кост от интеркондиларната еминенция на големия пищял
/Авулсио еминенция интеркондилика тибия синистра.Сочи се, че на 01.03.2019 г. М. Д.
е подложена на втора оперативна интервенция, при която е извършена синовектомия и
репозиция на фрагмента, който се фиксира посредством един брой канюилирн „АО“
винт с „фи“ 2,7 мм и дължина 40 мм.След интервенцията крайникът бил имобилизиран
с туторна шина, която се носела в период от 45 дни. На 05.03.2019 г. ищцата била
изписана, като й били дадени препоръки да продължи вкъщи със започнатата
лекарствена терапия, да спазва хигиенно-диетичен режим и да продължи с превръзките
в амбулаторни условия.
Твърди се, че по повод получените увреждания, М. Д. постъпила на 25.04.2019
г. в „СБР - Национален комплекс“ ЕАД - Филиал В. за провеждане на рехабилитация.
Оплаква се от силни болки, болезнени и ограничени движения в лявото коляно,
затруднена походка, като ходи с помощно средство. При направените й прегледи е
установено: ограничения в подвижността на лявата колянна става хипотрофия на
мускулатурата на ляво бедро. Назначени са й рехабилитационни процедури, които
били описани в Епикриза към ИЗ №2128/1685 от 2019г., след провеждането на които
била изписана на 02.05.2019г. На доверителката ми е предписан щадящ двигателен
режим и медикаментозна терапия за дома.
Въпреки провежданото лечение и рехабилитация, ищцата Д. била консултирана
на 03.05.2019г., на 14.05.2019 г. и на 11.06.2019г., както и на 19.06.2019г. от лекар-
специалист в МЦ „Асклепий“ ООД - Велинград по повод продължаващите оплаквания
за оток в областта на лявото коляно и ограничения в обема на движенията на лявата
колянна става. Предписано й било лечение с противовъзпалителни, болкоуспокояващи
и процедури за физикална и рехабилитационна медицина, включващи: хипотермия;
подпомогнати упражнения и други активни мускулно- скелетни упражнения.
Сочи се, че на 11.07.2019г. М. Д. за пореден път постъпва в лечебно заведение.
Приета била в Отделението по ортопедия и травматология на „МБАЛ Здраве-
Велинград“ ЕООД по повод неотминаващата болка в лявата колянна става, независимо
от проведените лечебни процедури до момента. Назначени й били изследвания и
прегледи, в резултат на които се констатирало: Хроничен ставен излив; Повишена
локална температура в областта на лява колянна става; Миграция на поставения в
ставата винт; Изострени иулътнени ставни повърхности на лявата колянна става,, при
средни ръбови остеофити и изострени итеркондиларни еминенции на тибията -
Гонартрозис декстри градус II по скалата на Лауренс и други. Била оперирана поради
възпалителни изменения в ставата със синовиална хипертрофия и формирана
инфрапателарна плика, както и заради мигрирал и стърчащ с 2 см. в ставата
остеосинтезен винт. При интервенцията е направена частична синовектомия и
екстракция на винта. Изписана е на 14.07.2019 г., като са й дадени насоки да пази чиста
превръзката на оперативната рана.
Твърди се, че по повод използваният отпуск поради временна
неработоспособност за период от повече от 5 месеца, считано от 12.02.2019 г. до
2
22.07.2019г., М. Д. се явявала на преглед при териториална експертна лекарска
комисия за продължаване на болничния. След извършения преглед, била
освидетелствана и бил удължен периодът й на временна неработоспособност до
22.09.2019година. Към момента на прегледа се придвижвала с помощта на 2 патерици.
Установен бил и лек ставен излив в супрапателарния рецесус.
Изложени са обстоятелства, че на 06.08.2019г., на 14.08.2019 г., на 14.10.2019г.
ищцата, отново била консултирана в МЦ „Асклепий“ ООД - Велинград, след
предходната интервенция от юли 2019г. За пореден път й било предписано лечение с
медикаменти и процедури за физикална и рехабилитационна медицина, които обаче не
облекчили болките и дискомфорта в колянната става.
Всички негативни емоции и стресът, изживени както при самото ПТП, така и в
последващите множество операции и пролежавания в различни медицински заведения,
съпроводени с продължаващите болки, се отразявали изключително зле на М. Д.. На
05.10.2019г. и на 12.10.2019г., тя провела консултации с психолог. Споделила, че
изпитва страх и тревога всеки път при пресичане на уличното платно поради
случилото й се. Изразявала опасенията си, че няма да може да се справя занапред с
родителските си задължения, като самотна майка. Поради наличието на натрапчиви
мисли, водещи до стрес и напрежения в по-голямата част от деня, както и в случай, че
същите не отминат, са и били дадени насоки, да се консултира с психиатър.А на
28.01.2020г. и на 05.02.2020г. ищцата била прегледана от физиотерапевт, който
извършил тест на обема на движенията в лявата колянна става и установил, че същите
все още са силно ограничени. Предписано й, било лечение с ултразвук, със слабо
честотни токове и с нискочестотно магнитно поле. След тяхното извършване лявото
коляно все още било леко отточно и с ограничени движения.
Твърди се, че за проведеното лечение, ищцата била извършила разходи в общ
размер на 1430,65 лева, от които:
20,40 лева - медицинска услуга и потребителска такса, платени в „МБАЛ Здраве-
Велинград“ ЕООД;
354 лева - канюлиран винт, самонарязващ;
800 лева - самостоятелна стая за денонощие;
17, 40 лева - потребителска такса „МБАЛ - Велинград“ ЕООД;
118,60 лева - медикаменти;
96, 60 - потребителска такса и такса за избор на стая в „СБР-НК“ ЕАД;
23, 65 лева - неоедемалт маз.
В резултат на настъпилия пътен инцидент ищцата била и временно
неработоспособна за периода от 12.02.2019г. до 19.09.2019г. включително, видно от
издадени: Болничен лист № Е20196558702 от 15.02.2019 г., Болничен лист
№Е20196625593 от 05.03.2019 г.; Болничен лист № Е20197032296 от 04.04.2019г.;
Болничен лист № Е20197441484 от 08.05.2019 г.; Болничен лист № Е20197441978 от
04.06.2019 г.; Болничен лист № Е20197930725 от 04.07.2019 г.; Болничен лист №
E20197931163 от 26.07.2019 г. и Болничен лист № Е20197931594 от 21.08.2019 г.
Твърди се още в исковата молба, че пътният инцидент бил причинил на М. Д.
внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. С
големи усилия се справяла в ежедневието си. Силно била ограничила социалните си
контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитвала от болките,
травмите и операциите. Непосредствено след произшествието, както и след всяка
операция не можела да се обслужва самостоятелно и е била изцяло зависима от
грижите на своите близки. При минимална физическа активност продължавала да
изпитва болезненост в областта на нараняванията. Оплаквала се от умаляване и
дискомфорт при заемането на определена поза на тялото. Дълго време не можела да се
3
придвижва самостоятелно, като й се налагало да използва помощни средства и
предимно лежала. Усещала слабост и няма сила в долните крайници и особено в левия
крак. Страда след злополуката и от болки в лявата ръка и по цялото тяло. Не може да
стои продължително време изправена поради изтръпването, отока и болезнеността,
които чувства в левия крак. Изпитвала трудности при извършване на елементарни
битови дейности. Оплаква се от поС.ни болки и неприятни усещания. Не можела да
спи спокойно поради болките в левия крак и коляното. Повишената температура в
областта на лявата колянна става и ограничените движения също й създавали
дискомфорт. ПоС.ните болки се отразявали зле емоционално на ищцата, като това я
направило затворена, тревожна и разсеяна. Все още изпитвала силна болезненост в
областите на травмите и сериозно е затруднена физическата й активност.
Ищцата сочи, че изживеният стрес от произшествието рефлектирал и върху
общото й емоционално съС.ие. Непосредствено след настъпване на инцидента се
чувствала неудобство от синините и имобилизацията, която е трябвало да носи.
Чувствала се изолирана поради продължителният период, в който й се налагало да
използва болнични поради неработоспособност. Отрицателно повлиял инцидентът
върху психиката й. Провеждала консултации с психолог, поради нуждата от
професионална помощ и невъзможността сама да преодолее психологическото
въздействие, което й е указала катастрофата. В резултат на ПТП е станала
раздразнителна, с честа смяна на настроенията, изпитвала чести приливи на чувство на
безпокойство и притеснение, особено когато оставала сама. Тези емоции били
породени, както поради уврежданията от травмите, които е претърпяла, така и поради
поС.ната нужда от лечение заради болките, които все още чувствала. Изпитвала
неувереност и страх от МПС. Притеснявала се всеки път, когато излизала извън дома
си и когато й се налагало да пресича пътното платно, защото мислела, че всичко може
да се повтори. Разстройвала се, спомняйки си ужаса, изживян при случилото се с нея
по време на описаното ПТП. Сънувала кошмари, свързани с преживения инцидент.
Ищцата сочи,че работела като учител и се срамувала от променената походка
вследствие на травмите на коляното. Имала притеснения, за това че никога няма да се
възстанови напълно, няма да може пълноценно да се грижи за себе си и за детето си,
както и че ще изпитва болки завинаги. Станала била избухлива и изнервена, изцяло
променена след произшествието,като оставала в вкъщи, затворена и трудно влизала в
контакт с хора извън своите най-близки.Към настоящият момент страданията
продължавали и възстановяването не било приключило, все още.
Изложени са обстоятелства, че протокол за ПТП не бил съставен, тъй като
водачът на автомобилът предизвикал злополуката не бил открит на мястото на удара, а
ищцата била транспортирана в болница.
Сочи се, че съгл. чл.519 ал.1 т.1 от КЗ, Гаранционният фонд извършва плащания
в полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е
неидентифицирано.
Твърди се, че съгласно чл.558, ал.5 от КЗ и прилагайки изискванията на чл.380
от КЗ, отправили писмена застрахователна претенция, пред Гаранционен фонд, молба
с вх. № 24-01-206/22.04.2021 година,но въпреки че бил изтекъл законоустановеният
срок, Фондът не определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената
извънсъдебна претенция, което пораждало правният им интерес от предявяването на
настоящата претенция по исков ред.
Съобразно разпоредбата на чл.558, ал.1, изр. последно от КЗ, лихвите за забава
на Гаранционния фонд се изчислявали и изплащали при спазването на чл. 497 от КЗ.
Във връзка с изложеното, се моли съдът да постанови съдебно решение, с което
да осъди Гаранционен фонд, да заплати на М. Г. Д., с ЕГН **********, сумата от
50 000 лева, неимуществени вреди - болки, страдания и психичен стрес, причинени на
ищцата в резултата на настъпилото ПТП на 12.09.2019г., ведно със законната лихва, от
4
датата на изпадане на ответника в забава- 14.05.2021 година, до окончателното
изплащане на обезщетението, както и обезщетение за причинени имуществени вреди
в размер на 1430.65 лева, изразяващи се в разход за лечение и медицински изделия в
резултата на настъпилото ПТП на 12.09.2019г., ведно със законната лихва, от датата на
изпадане на ответника в забава- 14.05.2021 година.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Сочи се банкова сметка на основание чл.127 ал.4 от ГПК.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от Гаранционен фонд, чрез
юрк.Ш., в който се оспорват исковете като недопустими.Сочи се, че не е спазена
административната процедура по КЗ, като ищцата не е предявявала претенция за
неимуществени вреди пред ГФ, а настоящата искова молба била подадена без да е
спазена процедурата и да е налице, която и да е от хипотезите на чл.558 ал.5 от
КЗ.Нямало възникнало право на иск, предвид липсата на произнасяне от ГФ, към
датата на депозиране на иска.Не е била образувана щета, което водело до
недопустимост на исковете.Не отговаряло на истината, че задължителната
административна процедура е била изпълнена, тъй като Фондът не се бил произнесъл
по отправена претенция.Това е така, тъй като ищцата не била представила документи
във връзка с настъпване на застрахователното събитие, респ. не била изпълнила
задължението си по чл.498 ал.2 от КЗ, не е удостоверила качеството си на увредено
лице, затова е уведомена, че не можела да бъде образувана щета на базата на
предоставените документи.
Сочи се, че настъпването на ПТП в една част на исковата молба било посочено,
че е по вина на водач на л.а.Хюндай с рег. № който е незастрахован, а от направена
справка било видно, че същият имал валидна застраховка – „ГО“. В друга част на
исковата молба се сочело, че инцидентът е настъпил по вина на неустановен водач, с
неиндетифицирано МПС.
Сочи се, ако ПТП е настъпило по вина на неустановен водач, с
неиндетифицирано МПС, не били налице предпоставките по чл.557 ал.1 т.1 от КЗ.
Нямало представени никакви доказателства установяващи механизма, обстоятелствата
и причините за настъпване на ПТП.
Оспорват се всички твърдения в исковата молба, предвид обстоятелството, че
липсвали доказателства.
Твърди се, че не можело категорично да се установи дали въобще е настъпило
ПТП и дали вина за него има водача, посочен от ищеца. Оспорват и причинната връзка
между процесното ПТП и настъпването на твърдените травматични увреждания.
В депозираният отговор се оспорва също причинната връзка на настъпилите
увреждания и процесното ПТП. За установяване на причинната връзка на
претендираните физически увреждания на ищцата с ПТП от 12.02.2019г. липсвали
доказателства. Също така не били установени и описани следи от движението на МПС,
които да потвърждават изложеното относно механизма на ПТП. Липсвали
доказателства – нямало очевидци, в района на местопроизшествието нямало монтирани
камери за видео-наблюдение, както и не били открити следи от друго превозно
средство.
Считат, че ако изобщо в процесния случай се касае за ПТП, то вина за
настъпване на процесното ПТП имала единствено ищцата, която предприела внезапно
навлизане на пътното платно и попаднала в опасната зона за спиране на
неустановеното МПС.
Алтернативно, предвид липсата на каквито и да е доказателства относно
поведението на участниците в ПТП, правят възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат в значителна степен от страна на ищцата, която е предприела
неправилно пресичане на пътното платно, на неустановено за целта място.
5
Становището на ответника е, че предявените размери искове са прекомерно
завишени с оглед принципа на справедливостта, съществуващите към момента в
страната икономически условия, стандарт на живот и трайната съдебна практика за
процесната 2019 година.
Исковите претенции не кореспондирали със задължителната практика -
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл.290
от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД - решение
№83/06.07.2009 г. по т.д. №795/2008 г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. №
916/2011 г. на I т.о., решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др.
Постъпила е в срок допълнителна искова молба, в която се уточнява, че по
отношение на механизма в началото на исковата молба е допусната техническа грешка,
касаело се за неизвестен водач на неидентифицирано МПС,който нарушавайки
правилата за движение удря пресичащата на пешеходна пътека М. Г. Д., с което
реализира ПТП, при който ищцата сериозно била пострадала, респ. изпълнена е
хипотезата на чл.557 ал.1 т.1 от КЗ, като се твърди, че е депозирана претенция и са
представени доказателства от които се установява, наличието на претърпяно от ищцата
ПТП.Твърди се, че в депозираната пред Гаранционен фонд претенция, ищцата била
представила всички документи, с които е разполагала, поради което процедурата по
чл.498, ал.2 от КЗ е била изпълнена.
Твърди се, че неоснователни били възраженията на ответника относно
механизма на настъпване на процесното ПТП, както и наличието на виновно и
противоправно поведение на водача на неидентифицираното МПС. Неоснователно
било и направеното от ответника оспорване на : приложения към исковата молба
Констативен протокол за ПТП, тъй като такъв документ не бил представян с исковата
молба, поради обстоятелството, че не е изготвен, предвид напускането на
местопроизшествието на неидентифицираното МПС, причинило процесното ПТП.
Поддържат се исковете в размерите в които са предявени. Сочи се, че размерът
на търсеното обезщетение бил съобразен както с принципа за справедливост, визиран в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и с константната съдебна практика по сходни
казуси.
Оспорват се твърденията на ответната страна за виновно поведение от страна на
ищцата, както и възражението за съпричиняване. Твърденията били абсолютно
безпочвени и неподкрепени с никакви доказателства.
Постъпил е допълнителен отговор от ответника Гаранционен Фонд, чрез адв.С.
М., като е посочен съдебен адрес: град П., бул. „Ш. с." №, вх. „", етаж апартамент
Адвокатско дружество „М.", в който оспорва изцяло допълнителната искова молба.
Поддържат отговора на искова молба и направените със същия доказателствени
искания. Оспорва се изложеното от ищцата, тъй като не се навеждали нови
възражения, а част от коментираните въпроси касаели спора по същество.
В допълнителната искова молба ищецът е направил уточнения във връзка с
механизма на ПТП като твърди, че произшествието е причинено от неидентифициран
6
автомобил, поради което в отговора се прави възражение, че въобще произшествието е
причинено с неидентифициран автомобил, доколкото по делото няма каквито и да било
доказателства за участие на неизвестен водач в процесното ПТП.
Поддържат се изцяло всички възражения, заявени с отговора на исковата
молба - за недопустимост на предявените претенции, за виновността на ищцата, за
неяснотата относно механизма на ПТП, за вредите и техният размер, за причинно-
следствената връзка и всички останали своевременно наведени с отговора възражения,
както и този за съпричиняване на вредоносния резултат.
Поддържат се и възраженията за прекомерност на претендирания от ищеца
размер на обезщетение.Развити са подробни съображения.Моли се, производството да
бъде прекратено, поради неспазване на административната процедура, алтернативно
исковете да се отхвърлят.
В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и
възраженията си, ангажират доказателства.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди
и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта: Предявеният иск е с правно основание чл. 557 ал.1 т.1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД, като са предявени претенции за имуществени и неимуществени
вреди.
Разпоредбата на чл.558, ал.5 от КЗ, предвижда възможност увреденото лице да
предяви претенцията си за обезвреда пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в
срока по чл.496 от кодекса, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е
съгласно с неговия размер. Предявеният иск, е допустим с оглед приложеното по
делото доказателство за мълчалив отказ на Гаранционен фонд да определи и изплати
обезщетение на ищцата.Ищцата е сезирала ответника Гаранционен фонд с молба с вх.
№24-01-206/22.04.2021 година /л.66 от делото/, в която е изложила обстоятелства, че е
била блъсната от неизвестен водач на неидентифицирано МПС на пешеходна
пътека.Описала е подробно причинените й вреди, като е претендирала обезщетение в
размер на 70 000 лева за неимуществени вреди и 1430.65 лева за имуществени
вреди.Представени са на ответника с тази молба писмени доказателства по опис и
удостоверение за банкова сметка.
В законния срок, няма данни ответникът да е отговорил по претенцията на
ищцата.
В този смисъл възраженията на ответника, че не е била спазена процедурата и не
е бил уведомяван са изцяло несъстоятелни.
7
Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, в случай на настъпили
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
Гаранционния фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
обезщетения за тези вреди, ако МПС е напуснало местопроизшествието и не е било
установено. За да бъде уважен предявеният иск, следва да бъдат установени следните
кумулативно предвидени предпоставки: настъпило пътно - транспортно произшествие
на територията на Република Б., причинено от водач, който е неидентифициран и
чието виновно противоправно поведение е довело до настъпване на застрахователното
събитие и причиняването на вреди, както и причинно-следствена връзка между
деянието и вредоносния резултат.
Видно от приобщеното на л.19 от делото постановление за частично
прекратяване и спиране на наказателното производство от 26.04.2021 година на
Районна прокуратура Пазарджик – ТО Велинград, че ищцата е пострадала на
12.02.2019г. в гр.В. на ул.“С.С.К. и М.“, като е установено, че това не е станало чрез
лек автомобил Хюндай с рег.№ а от неизвестен участник в движението.Ищцата е била
като блъсната, като пешеходката, като вследствие на това и е причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в скрито счупване на горния край на тибията,
причинило й, трайно затрудняване на движението на крайник, респ. престъпление по
чл.343 ал.3 б.“а“ предложение 1, 2 във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Постановлението на прокуратурата няма обвързваща сила за граждански съд, но
направените изводи в него, следва да се обсъдят в съвкупност с останалите
доказателства.
От представената мед.документация се установява, че ищцата е била третирана,
като пострадала при ПТП, /така е записано в документите/.
В конкретния случай между страните се спори относно механизма на ПТП.
В тази връзка са разпитани свидетели и е допусната САвтЕ.
От съвкупния анализ на посочените доказателствени средства и на установените
чрез тях правнозначими факти и обстоятелства съдът еднозначно и безпротиворечиво
приема, че причина за ПТП, е станал водач на неизвестен автомобил. Съдът приема,
че когато ищцата Д. се е движела по югозападния тротоар страна кв./„ Ч.“/ на ул. „К.“
от бул. „С.“ към кръстовището с ул. „С.С. К. и М.“, се е огледала на ляво и дясно,
видяла в далечината бял автомобил, който преценила, че е далече/по обяснения на
ищцата/. Установила, че може да премине безпрепятствено, тръгнала да пресича.
Стигнала почти на половината от пешеходната пътека, погледнала в дясно и видяла, че
автомобилите са спрели. Когато погледнала напред, с периферното си зрение видяла от
лявата страна левия фар. В този момент разбрала, усетила, че /фарът/автомобилът -
бел./ я ударил и паднала на асфалта, на пешеходната пътека.
Поради инерцията от движението и напред, паднала от ляво на лекия
автомобил.Вещото лице е установило, че нито в настоящото производство, нито по
образуваното ДП, няма данни за очевидци на самия контакт и процеса на падането.
Установените свидетели са разбрали за инцидента и насочили вниманието си към нея,
когато чули „силен вик“.Междувременно, шофьорът И. Ш. преминала с колата през
8
пешеходната пътека и тогава в огледалото за обратно виждане забелязала на около 40
метра зад колата на платното на асфалта в лявата половина една жена, седнала на
улицата, по средата на платното, на около метър може би от тротоара. Инстинктивно
решила да и помогне защото помислила, че не се чувства добре. Спряла колата пуснала
аварийни светлини и слязла да помогне.
След сигнал на тел. 112, дошла линейка и отвела пострадалата в
болницата.Пристигналият патрул на КАТ не намерил следи от инцидента, но
разговарял със свидетели.
От заключението на вещото лице се установява още, че произшествието е
станало в гр.Велинград на кръстовището на ул. „С.С. К. и М.“ и ул. „К.“. Уличното
платно на ул. „С.С. К. и М.“ (по която се е движел процесния автомобил) е с влажно
асфалтово покритие, без повредени зони, ограничено с тротоарни бордюри, без
надлъжен и хоризонтален наклон.
Хоризонтална маркировка:Единична непрекъсната линия „М1“, която в зоната на
кръстовището преминава в: единична прекъсната линия" - М3; без крайни линии, и две
пешеходни пътеки („зебра“) преди и след ул.„К.“.Вертикалната сигнализация:
Непосредствено след кръстовището, по посока движение на лекия автомобил, има
пътен знак № В27 "Забранени са престоят и паркирането'' и преди кръстовището с ул.
„К.“ има пътен знак №Д17 „Пешеходна пътека“.
Произшествието е станало през деня, при ясно време, неограничена метеорологична
видимост.Видимостта към зоната на инцидента от страна на приближаващият лек
автомобил (след кръстовището на ул. „С.С. К. и М.“ с „А. С.) е била около 200 метра.
Установява се, че ищцата се е движела със скорост от 5.3 км./ч., без да е
навлизала внезапно, а при спокойно движение.Непосредствено преди удара,
процесният автомобил се е движел от кръстовището на ул.“С.С..и М.“ към кв.Ч.
/гр.С./, като с оглед причинените наранявания на ищцата, скоростта на движение на
автомобила преди и по време на удара е била около 40 км./ч.
Травматичните увреждания получени от ищцата /контузия на лявото коляно, със
счупване на горния край на левия голям пищял и откъсване на кост от него/ са
причинени от левия край на предната броня на автомобила.Според заключението
на вещото лице ударът е настъпил от страни /от ляво на тялото/ в зоната под
коляното.След удара автомобилът се е установил в дясно на уличното платно, на около
25-30 метра след пешеходната пътека, а пострадалата ищца е паднала и се е установила
в лявата половина на пешеходната пътека към магазина за паркет.
От техническа гледна точка получените травматични увреждания, не би било
възможно да се причинят от самостоятелно падане на ищцата от собствен ръст на
тялото или при друг инцидент, без участието на МПС.
Според събраните материали по делото и констатацията за механизма на
настъпване на процесното събитие, описаните увреждания по пострадалата,
експертизата е приела, че са в причинна връзка с констатирания механизъм на
произшествието - от прекия контакт с движещия се неустановен лек автомобил.
9
От събраните гласни доказателства при проведения по делото разпит на
свидетелят К. М., които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК като
последователни, логични и непротиворечиви на останалия доказателствен материал по
спора, се установява, че непосредствено преди настъпването на произшествието, той е
бил пред магазина си, намиращ се в близост до пешеходната пътека.Пешеходната
пътека е на главна улица в града и той чул удар, писък и видял жената /ищцата/ на
земята, след което позвънил на тел.112.Установява, че не е видял удара, а е видял спрял
на аварийни малък бял автомобил.
Свидетелят Б. К., установява, че в качеството му на полицейски служител
получили сигнал за ПТП и когато пристигнали на местопроизшествието ищцата вече
била откарана в болница.Установява, че видели водача И. Ш., която е медицинско лице
и е била оказала първа помощ на ищцата.Свидетелят автоконтрольор установява, че
тогава ищцата им казала, че е ударена от автомобила на И. Ш., те извършили оглед, но
нямало никакви следи по автомобила, дори имало роса по автомобила и не била
„обърсана“.Дежурният от Криминална полиция, преценил, че няма ПТП.Установява,
че лекарите били заявили, че според тях не било имало съприкосновение с автомобил и
я качили в хирургията.Според свидетелят, тъй като приели, че няма данни за ПТП не
били съставили констативен протокол, имало изготвена докладна.Свидетелят
установява още, че подаденият сигнал на 112 бил за ударено лице от автомобил, но
нямало яснота кой е бил автомобилът.
От проведения по делото разпит на свидетеля П. М. се установява, че той бил в
неговият магазин на кръстовището на ул.“К.“ и ул.“С.С. К. и М.“ в гр.В., където имало
пешеходна пътека.Установява, че в деня на инцидента чул викове, не чул спирачки и
излязъл от магазина си, видял в средата на пешеходната пътека паднала ищцата
Д..Според този свидетел имало спрели много коли и той не разбрал коя от тях точно е
блъснала ищцата.
В контекста на изложеното съдът приема за доказан фактическия състав на
деликта от неизвестен водач на лек автомобил и отговорността на ответника по спора
по т.1 от чл. 557, ал.1 от КЗ, тъй като водачът на превозното средство /участник в
инцидента/, е напуснал местопроизшествието и видно от цитираното по-горе
постановление от 26.04.2021 година по описа на Районна прокуратура гр.Пазарджик
ТО- гр.Велинград, не е установен в хода на наказателното производство, както и до
настоящия момент.
С оглед възражението на ответника, че не е проведено пълно и главно доказване
от ищцата по спора, съдът счита следното: Макар фактическата обстановка, възприета
по-горе да се базира на косвени данни - свидетелства на лица, които са възприели
обстановката непосредствено след инцидента и разказват за случилото се, те както и
всички останали доказателства, събрани по спора, в своята съвкупност,
10
безпротиворечиво водят до единствения извод за обоснованост на твърденията на
ищцата за фактологията на инцидента.
Съдът не кредитира св.показания на св.К., тъй като те не се подкрепят от
мед.документация и изводите на САвтЕ и СМЕ, затова, че ищцата е получила
уврежданията от удар от МПС.В една част те си противоречат, тъй като от една страна
разбрали в болницата от ищцата, че е била ударена от водача Щмидт, а от друга
същият този момент свидетелят дочул от докторите, че ищцата не е пострадала от
ПТП, а сама е паднала, като съдът не възприема тези твърдения на свидетеля /това не
отговаря на действително установеното от лекарите според представената
мед.документация и приетата СМЕ/.
По делото няма събрани никакви данни, които да разколебават изводите за
достоверност на свидетелските показания, които макар и от неочевидци на самия
инцидент, са дадени под угрозата от наказателна отговорност, а и соченият механизъм
за получаване на травмата се подкрепя от експертизата. При тези факти, единственият
възможен извод е за гореописаният механизъм на инцидента.
Недоказани останаха и твърденията на ответника, че ищцата Д. е предприела
неправилно пресичане, тъй като от САвтЕ се установява, че мястото на удара е на
пешеходната пътека, която е обозначена и с пътен знак и с пътна маркировка. Няма
данни по така описания механизъм и нарушаване на разпоредбата на чл.119 ал.5 от
ЗДвП, за неправомерно поведение на ищцата респ. за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат, тъй като такива данни не се събраха. Не са ангажирани и доказателства за
друго действие или бездействие, с което ищецът да е допринесъл за настъпването на
вредите. За водача на превозното средство, както и за другите участници в движението,
пешеходецът е бил видим, и с предимството на пешеходната пътека и зеления
светофар.
От представеното заключение на изготвена СМЕ и приетата по делото
медицинска документация, се установява, че след инцидента ищцата е получила:
Контузия на лявата колянна става. Счупване на външното плато на
голямопищялната кост/тибия/ с авулзия на предната кръстна връзка от
интеркондиларната еминенция. Оток и хематом в областта на лява колянна става.
Според експерта д-р М., медико-биологичния признак на тези увреждания е
трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, като се касае за тежко
увреждане в областта на лявата колянна става, което изисква продължително и
комплексно лечение до възстановяването на функцията на ставата.
Първоначално ищцата е била хоспитализирана в ОТО на МБАЛ-Велинград,
където и е била извършена диагностична артроскопия, установена била авулзия на
предната кръстна връзка и е било препоръчано специализирано лечение по повод на
11
вътреставните увреждания. На 25.02.2019 г. е била приета в Първа клиника по
ортопедия и травматология, УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" ЕАД за лечение. Извършен е
КАТ на лява колянна става, като се установява:Компресионна полифрагментна
фрактура на латералното тибиално плато, ангажираща и интеркондилерната
емининция с максимална депресия на фрагмент от латералното плато от около 3 мм.
От експертизата се установява, че ищцата е била оперирана, като се открива
авулзирания фрагмент от eminentia intercondylica tibiae sin. Извърша се синовектомия и
репозиция на фрагмента, който се фиксира посредством един брой канюлиран винт.
Налага се гипсова имобилизация с туторна шина за 45 дни. Пострадалата е провеждала
физиотерапия и рехабилитация в пълен обем в доболничната помощ и в болнични
условия. Остеосинтезният материал е свален.
От експертизата се установява още, че непосредствено след травмата, при
медицинските диагностични и хирургически процедури и след тях ищцата е търпяла
интензивни болки. Те постепенно са намалявали по интензитет, до приключването на
оздравителния процес. В конкретния случай последният е продължил около 7-8
месеца. В този период работоспособността е била загубена. Налице са били
затруднения в придвижването, което първоначално е ставало с помощни средства –
патерици.Затруднения е имало и при самообгрижването и социалните контакти. В
момента при влошени метеорологични условия, претоварване на ставата от статичен
тип и др. е възможна появата на болеви усещания.
Според д-р М. е налице причинно-следствена връзка между претърпените от
ищцата увреждания и процесното ПТП описано в исковата молба от 12.02.2019
година.
В настоящият момент било налице функционално възстановяване от травмата
на лявото коляно.
От експертизата се установява също, че направените от ищцата разходи в
посочения размер са свързани в пряка връзка с проведеното лечение след травмата.
От СМЕ се установява, че счупванията на тибиалното плато се получават по
директен и индиректен механизъм.
Индиректните счупвания се получават под действието на компресионни,
аддукционни и абдукционни сили и комбинацията от тях. При падане от високо на
стъпалата по оста на крайника се пренася цялата тежест на крайника и бедрените
кондили удрят тибиалното плато, предизвиквайки счупвания най-често двустранни.
Такива данни по делото няма.
Счупванията на външното плато на тибията се получават под действието на
форсирана абдукция в ставата, или комбинация от компресия и абдукция. Те са най
чести. В конкретния случай се касае за удар по външната повърхност на левия долен
крайник, водещ до форсирана абдукция в колянната става при станалото ПТП. Според
експерта д-р М., чието заключение съдът изцяло кредитира, травматичните
увреждания в случая, не могат да бъдат получени при падане от собствен ръст на
тялото.
По делото са разпитани свидетелите.От разпита на св.Н. Л. приятелка на ищцата
12
се установява, че след произшествието ищцата Д. била много зле, притеснена, в шок от
случилото се, изплашена и със силни болки.Изпитвала притеснения по повод
отглеждането на дъщеря й, която била ученичка в трети клас и нямало кой да я
отглежда.Свидетелката установява, че тя и помагала, при къпане, обличане, пазарувала
вместо нея, чистела и изобщо помагала за всякаква домакинска работа.След поредната
операция в болница П., ищцата отново била неспособна да се грижи за домакинството
и детето си и свидетелката установява, че помагала, тъй като имала и поставена шина
на крака.През този период изпитвала големи трудности, придвижвала се с патерици, а
после с бастун.Установява, че провеждала рехабилитация.От св.показания се
установява още, че ищцата тръгнала на работа в края на годината, едва през
м.декември,като се придвижвала трудно, изпитвала дискомфорт, по време на работа се
чувствала зле психически и физически.Преживяната катастрофа и се отразила
емоционално зле, страхувала се от коли, освен това дълго време била с променена
походка, дори и сега при изкачване на стълби.Свидетелката установява, че преди
ПТП ищцата била емоционална, различна, а след това се чувствала зле,
включително и в училище, като възпитател, защото не можела да бъде така пъргава.
Разпитаната по делото св.В.Й.а приятелка на ищцата, установява, че поела
грижите за детето й веднага след инцидента, тъй като те двете живеели сами и ищцата
нямала други близки роднини, затова взела дъщеричката на ищцата при себе
си.Установява, че още от първия ден след изписването и помагала в ежедневието, била
рехабилитатор по професия, правела и обезболяващи инжекции и я обучавала как да
ходи и да се движи, за да изпитва по-малко болки.Свидетелката установява, че
независимо от направените рехабилитации в санаториуми този крак си оставал по-
слаб, със затруднени движения при клякане, изправяне или влошаване на
времето.Свидетелката установява, че инцидента се отразил психически зле на ищцата и
тя пресичала със страх пешеходни пътеки, чувствала се непълноценна.Установява, че и
в настоящият момент ищцата не можела да се възстанови психически.
Предвид събрания доказателствен материал и изложеното съдът приема за
доказани и претърпените болки и страдания през продължителен период от време от 7-
8 месеца, от ищцата.
Размерът на дължимото обезщетение за установените неимуществени вреди
според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки и други страдания, и неудобства. Като база
за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още
икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за
доходите в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че размерът
на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. От
13
значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи. Следва да се съобразят и лимитите на отговорност по КЗ.
От ангажираните по делото доказателства, ценени поотделно и в своята
съвкупност, се установява, че вследствие на причинената средна телесна повреда
ищцата е търпяла болки и страдания със сравнително голяма продължителност и
интензитет. Около 45 дни кракът й е бил обездвижен, на легло и не е могла сама да
посреща битовите си нужди, включително и се е налагало да разчита на помощта на
приятели, оставила малката си дъщеря без грижи, което по същността си е причинило
сериозни неудобства, освен случващите се физически страдания. Последиците от
фрактурата са отшумели в голяма степен и са изцяло преодолени, според СМЕ.
Преживяното обаче неминуемо води до страдания и психическа травма.
Освен увреждането на здравето на ищцата, произшествието се е отразило
негативно и на начина и на живот, като е станало причина да изпитва страх, когато
излиза навън, да търси придружител, да изпитва страх при пресичане, които факти
представляват сериозна промяна за човек, който за възрастта си е водил активен начин
на живот. От друга страна и към настоящия момент, като последица от произшествието
за нея, е останал стресът от преживяното, страх от самостоятелно придвижване,
промяна в начина й на живот.
Дадените с ППВС № 4 от 1968 год., разяснения са задължителни за съдилищата.
С посоченото постановление се въвеждат критериите, въз основа на които следва да
бъде определено конкретното обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени
вреди, за да бъде спазен въведеният от законодателя принцип на справедливост. С
оглед съдържанието на понятието „неимуществени вреди“, в което според
последователната практика на ВКС, се включват всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен
период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му съС.ие. Предвид на горното, от една страна, както и предвид
разбирането, че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл.52 от ЗЗД, не
е абстрактен, а всякога определен от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава, обуславя уважаването на иска до размера на
30 000 лв., като иска за разликата над уважения размер, до пълния предявен в размер
на 50 000 лв., следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за имуществени вреди.
Съобразно представената мед.документация и приетата неоспорена в тази част
СМЕ, направените от ищцата разходи са в пряка връзка с лечението и
14
възстановяването й, същите са били необходими.
Направените разходи са за в следните размери:
20,40 лева - медицинска услуга и потребителска такса, платени в „МБАЛ Здраве-
Велинград“ ЕООД;
354 лева - канюлиран винт, самонарязващ;
800 лева - самостоятелна стая за денонощие;
17, 40 лева - потребителска такса „МБАЛ - Велинград“ ЕООД;
118,60 лева - медикаменти;
96, 60 - потребителска такса и такса за избор на стая в „СБР-НК“ ЕАД;
23, 65 лева - неоедемалт маз, или общо 1430.65 лева.
В предвид приетите писмени доказателства и неоспорената СМЕ, предявеният
иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 1430.65 лева, следва
да се уважи изцяло.
На уважаване подлежи и акцесорната претенция за присъждане на законна
лихва върху уважената част от главницата за неимуществени вреди и върху
главницата за имуществени вреди, която се претендира от датата на изпадане в
забава на ответника – 14.05.2021 година.
Съдът намира, че действително в настоящия случай лихва следва да се
дължи от момента на изпадане в забава на ответника /мълчаливия отказ на
Гаранционен фонд, по аргумент от чл. 558, ал. 7 от КЗ/ - 14.05.2021 година до
окончателното изплащане на задължението, съобразно уважената част от
главниците.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответната страна следва да заплати държавна
такса за уважената част от исковете по сметка на Окръжен съд Пазарджик в размер
на 1257.23 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК ищцата съобразно
представеният списък по чл.80 от ГПК/лист 356/, е направила разноски в размер на
706.70 лева/които включват депозит за СМЕ – 400 лева, 250 лева за САвтЕ и 56.70 лева
депозит за свидетел,като съобразно уважената част от исковете, следва да и бъдат
присъдени разноски в размер на 431.88 лева на ищцовата страна.
Ответника е представил списък за направени разноски в общ размер от 330
лева/които включват депозит за САвтЕ – 250 лева, депозит за свидетел – 80 лева/, като
съразмерно отхвърлената част от исковете ищцата следва да заплати на ответника
сумата от 128.33 лева.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият
Окръжен съд,
РЕШИ:
15
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление
гр.София ул.“Граф Игнатиев“№2 ет.4, представлявана от изп.директори Б. М.
и С. С., да заплати на М. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.В. ул.“К.“ №,
със съдебен адрес гр.С.ул.“Ц. А.“ № ет., адв.Р. М., сумата от 30000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди
- болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 30000 до
претендираният размер от 50000 лева, като неоснователен, както и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1430.65 лева, настъпили в
резултат на ПТП, случило се на 12.02.2019 година в гр. В. на кръстовището на
ул. „С.С. К. и М.“ и ул. „К.“, на пешеходна пътека по вина на неизвестен
извършител, с неидентифицирано МПС, на основание чл. 557, ал. 1, т.1 от
Кодекс за застраховането, ведно със законната лихва за забава върху двете
главници, считано от 14.05.2021 година /датата на изпадане в забава на
ответника/ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление
гр.София ул.“Граф Игнатиев“№2 ет.4, представлявана от изп.директори Б. М.
и С. С., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд сумата от 1257.23 лева, на основание чл.78, ал. 6
от ГПК.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление
гр.София ул.“Граф Игнатиев“№2 ет.4, представлявана от изп.директори Б.М.
и С. С., да заплати на М. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.В. ул.“К.“ №,
със съдебен адрес гр.С. ул.“Ц. А.“ № ет., адв.Р. М., сторените разноски
съобразно уважената част от исковете в размер на 431.88 лева.
ОСЪЖДА М. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.В. ул.“К.“ № със
съдебен адрес гр.С. ул.“Ц. А.“ № ет., адв.Р. М., да заплати на Гаранционен
фонд, със седалище и адрес на управление гр.София ул.“Граф Игнатиев“№2
ет.4, представлявана от изп.директори Б.М. и С. С., на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, разноски съобр. отхвърлената част от иска в размер на 128.33 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
16
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
17