О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../15.03.2019 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание
на петнадесети
март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Павлова
частно търговско
дело № 280 по описа за 2019 год.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба вх.
№ 83087/14.12.2018 год. на К. К.К. и Н.Б.К.
против разпореждане № 47836/04.12.2018 год., постановено по ч.гр.д. №
10144/2018 год. на ВРС – 40 състав, с което е оставена без уважение молбата за
освобождаване от държавна такса и за ползване на правна помощ.
Настоящият
състав на ВОС, след запознаване с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски
окръжен съд намира обжалваният акт за недопустим, поради следните
съображения:
С определение №
414/04.02.2019 год., при извършена проверка относно редовността и допустимостта
на производството, съставът на въззивния съд е
констатирал, че макар и в придружителното писмо на
ВРС да посочено, че се изпраща цялото производство по ЧГД № 10144/3018 год., в
изпратената от заповедният съд преписка са приложени избирателно документи.
Констатирал е липса както подаденото възражение срещу заповедта по чл.414 ГПК,
така и последващото произнасяне на съда, включително и сезирането на съда с
молбата за освобождаване от държавна такса, произнасянето на съда /обжалваемият акт – предмет на настоящата жалба/ и
доказателства за съобщаването му на страната.
При връщане на
делото във ВОС не са налице приложени други, различни документи, като обжалваемият акт е заверен за вярност от деловодителят на
състав. Липсва попълване на преписката с молбата за сезиране заповедния съд за
освобождаване на жалбоподателите от предварително
внасяне на държавна такса за въззивно обжалване по
смисъла на чл.83 ГПК, както и липсва сезиране на съда с искане за предоставяне
на правна помощ по конкретно процесуално действие.
Въззивният съд констатира, че единствените искания за освобождаване
от такси и разноски са ообективирани в депозираните
от длъжниците жалби срещу произнасянето на съда по чл.419 ГПК и чл.420 ГПК, в
които същите се позовават на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК относно
направените в хода на заповедното и на
изпълнителното производство разноски, а в жалбата срещу произнасянето на съда
по чл.420, ал.2 ГПК /вх.№ 76265/20.11.2018 год. се иска и предоставяне на
служебна правна помощ.
Че се касае
именно за така намерените от ВОС искания е видно и от изпратената до въззивния съд за произнасяне по същество жалба, в която се оплакванията
на жалбоподателите касаят произнасянето именно по тези
искания.
Общо
формулираното обаче искане за освобождаване от направените в хода на заповедното и на изпълнителното
производство разноски не съставляват искане за освобождаване от държавна такса
за въззивно обжалване, за което съдът се е произнесъл
почти бланкетно – поради липса на представяне на
доказателства по чл.83 ГПК. Искането касае други съпътстващи производства
/разноски в заповедното и разноски в изпълнителното/, което е видно и от
представените доказателства за внесена държавна такса по депозираните частни
жалби. В конкретиката на казуса, заповедният съд е
следвало да предприеме действия по изясняване на искането на страните /за
изменение на разноските в заповедното или друго/, след което да се произнесе с
надлежен акт, съответен на сезирането. Като не е постъпил mо горния начин
и се е произнесъл по искане, с което не е сезиран, заповедният съд е произнесъл
недопустим акт, който следва да бъде обезсилен.
Недопустимо се
явява и определението в частта относно оставяне без уважение на искането на жалбоподателите по чл.94 ГПК. Видно е, че при евентуално
положително произнасяне на съда по искането за предоставяне на правна помощ, с
определението си съдът следва да посочи вида и обема на предоставяната правна
помощ. В конкретния случай, заповедния съд дори не си е направил труда да
изясни искането на страната, което при упражнено от тях право на жалба би било
безпредметно, ако се иска и ограничава до последното.
По изложените
съображения, настоящото дело следва да се обезсили и делото върнато на състава
за последващи процесуални действия по общо формулираните искания на страните,
съобразно мотивите по-горе.
Водим от
гореизложеното, съдът
О
П Р Е Д
Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение от 04.02.2018 год.,
постановено по ч.гр.д. № 76265/2018 год. на ВРС – 40 състав, в частта, с която
са оставени без уважение молбите на длъжниците по чл.83 ГПК и по чл.94 ГПК,
като недопустими.
ВРЪЩА гр. д. № 10144/2018г. по описа на ВРС, 40-ти състав, за последващи
процесуални действия, след изясняване на конкретните искания на страните, съобразно мотивите по-горе.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: