Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №164
гр. ВРАЦА, 26.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 12.06.2020 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар МАРИЯ ЦЕНОВА като разгледа докладваното от
съдия СИМЕОНОВА
в.гр.дело N 180 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе
взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на Д.Г.Г. *** против Решение № 943/07.11.2019 г. по гр.д.№ 1839/2019 г. на Районен съд-Враца, с което е отхвърлен
като неоснователен и недоказан предявения от жалбоподателя против Р.П.Р. ***
иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 350,00 лв.
– задължение по запис на заповед, издаден на 09.11.2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 09.02.2018 г. до изплащане на вземането, и е
осъден да заплати деловодни разноски за първата инстанция в размер на 300,00
лв.
В жалбата се
поддържа, че решението е неправилно, постановено е в противоречие с материалния
закон и в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди
се, че неправилно и в противоречие с доказателствата районният съд е приел, че
абстрактната сделка е издадена за обезпечаване вземането на ищеца по
консултантски договор. Навеждат се доводи, че страните по двете сделки са
различни; че в нито един от документите няма отбелязване, което да сочи на
връзка между двете сделки; че изводите за такава връзка се правят въз основа на
показания на свидетелка, която е в близки връзки с ответника; че задълженията
на ответника по двете сделки са в различен размер.
Въззивникът
намира, че дори и да се приеме, че абстрактната сделка е издадена за
обезпечаване на вземането по консултантския договор, то в производството по
чл.422 ГПК се изследва каузалното правоотношение, което не е сторено от
първоинстанционния съд. Изтъква, че представляваното от него дружество не е
поело задължение за представителство по наказателното дело, а само задължения
за събиране, проучване и обработване на доказателства, изготвяне на устни и
писмени консултации и пр., които са изпълнени и приети от ответника без
забележки. Посочва, че ответникът не е заплатил никакви суми по консултантския
договор и в случай, че се приеме, че записът на заповед е издаден за
обезпечаване на вземането по този договор, то ответникът дължи плащане по
абстрактната сделка.
Моли за
отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника Р.П.Р., чрез пълномощника му
адв.С.К., в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение – валидно, допустимо и правилно, основано на
доказателствата и закона. Навеждат се доводи, че още с отговора на исковата
молба ответникът е възразил, че абстрактната сделка е издадена, за да обезпечи
вземане на ищеца по консултантски договор, като наличието на това каузално
правоотношение се установява безспорно при анализа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Въззиваемият намира, че неизправна страна по
каузалната сделка е дружеството на ищеца, тъй като то не може да извършва
описаните в договора дейности. Изтъква, че възражения за изпълнен договор се
правят от ищеца едва с въззивната жалба и не са подкрепени с доказателства.
В отговора
се сочи, че в съответствие с практиката на ВКС, районният съд е приел, че
абстрактната сделка обезпечава вземането на ищеца по каузалната сделка, което
обаче не му се дължи от ответника, тъй като ищецът не е изпълнил и не е могъл
да изпълни насрещното си задължение по договора, защото не е адвокат. Посочва
се също, че пред първата инстанция ищецът не твърди и не представя
доказателства да е изпълнил чрез адвокатско дружество, въпреки направеното от
ответника в отговора на исковата молба възражение за неизпълнен договор.
Въззиваемият
навежда и доводи, че в каузалната сделка ищецът е действал като управител на
собственото си дружество, което подкрепя възражението на ответника, че ищецът
не може да претендира изпълнение на задължение по абстрактна сделка, която
гарантира вземането на трето лице за каузалната сделка, поради което и
задължението по записа на заповед е лишено от основание.
Моли
решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени направените деловодни
разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната
жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в
рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен
акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се
произнесе по правилността на атакуваното решение, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
Районен
съд-Враца е сезиран със заявление на Д.Г.Г. *** за издаване заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК против Р.П.Р. *** за сумата 350,00 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането. В т.12 на заявлението е отразено, че вземането
произтича от запис на заповед от 09.11.2017 г. с падеж 30.12.2017 г.
По
заявлението е образувано ч.гр.д.№ 484/2018 год. по описа на РС-Враца и
приемайки, че са налице предпоставките на чл.417 и сл. от ГПК заповедният съд е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК № 369/15.02.2018 год. и
изпълнителен лист. Въз основа на тези документи е образувано изп.д.№
20191420400125 год. по описа на СИС при ВРС и на 25.03.2019 год. на длъжника Р.П.Р.
е връчена покана за доброволно изпълнение. В срока по чл.414, ал.2 ГПК - на
04.04.2019 г. Р.Р. е подал възражение против заповедта за изпълнение. Във
възражението е отразено, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение. Излагат се доводи, че в записа на заповед липсват
задължителни реквизити по чл.535 ТЗ, поради което сделката е нищожна. Посочва
се, че съществува каузална сделка между Р.Р. и "Донкоконсултинг"
ЕООД, която се обезпечава чрез абстрактната сделка, но по тази каузална сделка
неизправна страна е дружеството на заявителя, което не е изпълнило свое
задължение.Сочи се също, че това задължение не би могло и да бъде изпълнено,
тъй като предметът на сделката включва правна защита и съдействие, каквито
могат да бъдат осъществени само от правоспособен юрист, какъвто молителят не е,
поради което каузалната сделка е нищожна, поради невъзможен предмет.
С Разпореждане
№ 2766/09.04.2019 г. районният съд е дал указания на заявителя, че с оглед
депозираното възражение от длъжника може да предяви иск относно вземането си.
Разпореждането с указанията на съда е връчено на заявителя Г. на 17.04.2019 г.
и в срока по 415, ал.4 ГПК - на 17.05.2019 г. същият е предявил установителния
иск, предмет на настоящия правен спор.
В исковата
молба се твърди, че на 09.11.2017 г. ответникът Р.П.Р. е издал в полза на ищеца
Д.Г.Г. и подписал собственоръчно запис на заповед за сумата 350,00 лв., платима
на падеж 30.12.2017 г. Посочва се, че въпреки предприетите след падежната дата
мерки за изплащане на дължимата сума по записа на заповед, длъжникът не е
изпълнил задължението си, поради което се е породил правен интерес от подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение, а след подаденото възражение
- и от предявяване на иск за установяване дължимост на сумата.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Р.П.Р., в който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Навеждат се
доводи за нищожност на абстрактната и каузалната сделка, които са напълно
идентични с изложените във възражението.
В
първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства,
които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от
страните доводи, дават основание на въззивния съд да приеме за установена
следната фактическа обстановка:
Между
страните не се спори, че на 09.11.2017 год. в гр.Враца е издаден запис на
заповед, с който ответникът Р.П.Р. се е задължил безусловно, без протест и без
разноски, да плати на ищеца Д.Г.Г. сумата 350,00 лева на падеж - 30.12.2017
год. в гр.Враца. Това обстоятелство се установява и от приложения към
заявлението оригинал на менителничния ефект.
В подкрепа
на твърденията си, че с издадения запис на заповед се обезпечава изпълнението
на задължение по каузална сделка, ответникът е представил заверено копие от
консултантски договор, сключен на 09.11.2017 г. между Р.П.Р., в качеството на
възложител, и Ф"Донкоконсултинг", представляван от Д.Г., в качеството
на консултант. По силата на този договор, ответникът е възложил, а
представителят на дружеството е приел да го консултира в хода на разрешаване на
възникнал правен казус по образувано в РС-Троян НОХД № 347/2017 г., събиране,
проучване и предявяване на доказателства, относими към спора с майката на сина
му А. - Й.Н.Г. относно неизплатени вноски по издръжката на детето, по спазване
на режима на свиждане и правене тест за бащинство, съгласно утвърдената
практика и българското законодателство. Договорено е заплащането на
възнаграждение в размер на 350,00 лв., платимо в срок до 30.12.2017 г.
От показанията
на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка Р.Д., която живее на
семейни начала с ответника, се установява, че по препоръка на своя колежка се е
свързала с ищеца с молба за оказване на съдействие по наказателно дело за
издръжка. Проведена е била среща между ищеца, ответника и свидетелката, на
която Д.Г. ги е убедил, че фирмата му работи с адвокатска кантора в гр.София и
чрез него сключват договор с тази кантора. Впоследствие се е оказало, че ищецът
не се е явил на делото и се е наложило на ответника да бъде назначен служебен
защитник. Свидетелката заявява, че ищецът е написал две писма до районния съд,
които тя е трябвало да препише, едното от които е било за отлагане на делото, а
другото - с обяснение защо не е изплащана издръжката. Д. твърди, че е било
изготвено пълномощно, както и че ответникът е подписал запис на заповед за
заплащане на определена сума, но признава, че тя не е присъствала при съставянето
на тези документи, а знае за това от съпруга си. Заявява, че страните не са
имали никакви други финансови отношения, освен по посочения повод.
В съдебно
заседание ищецът дава обяснение, че е завършил УНСС с квалификация
"Право", както и че фирмата му се занимава с консултантски
взаимоотношения.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 от ГПК и е процесуално допустим, като предявен
от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл.415 от ГПК.
Съобразно задължителните разяснения, дадени в
т.17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по иск с посоченото
правно основание в хипотезата на
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.
417, т.10 ГПК, ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на
менителничния ефект – съществуване на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При
редовен от външна страна менителничен ефект и направено от ответника общо
оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от
издателя задължение за плащане и да доказва вземане по каузално правоотношение,
по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на
твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение се разкрива основанието на ценната книга. В тази хипотеза в
производството по чл.
422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица
погасяване на вземането по записа на заповед. В този случай всяка от страните
доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи
съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
В настоящия случай ищецът основава вземането
си на абстрактна правна сделка – запис на
заповед, по който не е получил плащане на падежа.
На първо място, ответникът оспорва
валидността на цената книга чрез общо възражение, че в записа на заповед липсват задължителни
реквизити по чл.535 ТЗ. Настоящият съдебен състав намира, че приложеният по
делото запис на заповед отговаря на изискванията за съдържание, залегнали в
разпоредбата на чл.535 ТЗ, а именно - наименованието "запис на
заповед" се съдържа не само в заглавната част, но и в текста на документа;
поето е безусловно задължение за плащане на конкретно определена парична сума;
посочени са дата и място на издаването, както и падеж и място на плащане;
конкретизирано е името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да
се плати; записът на заповед е подписан от посочения издател и автентичността
на този подпис не е оспорена. При тези констатации относно съдържанието на
представения от ищеца менителничен ефект, въззивният съд приема за доказано
съществуването на редовен от външна страна запис
на заповед.
Ответникът Р.
е въвел и второ защитно възражение, а именно - че записът на заповед обезпечава изпълнението по консултантски
договор, сключен между него и
представлявано от ищеца дружество - "Донкоконсултинг" ЕООД, задълженията
по който договор обаче не са и не могат да бъдат изпълнени от поемателя на
ценната книга. При така наведените твърдения, в тежест на длъжника е да докаже
съществуването на соченото каузално правоотношение, което е било обезпечено с
издадения редовен запис на заповед. От събраните по делото писмени
доказателства се установи, че на 09.11.2017 г. е сключен консултантски договор
между Р.П.Р., в качеството на възложител, и фирма "Донкоконсултинг",
представлявана от Д.Г., в качеството на консултант, по силата на който ответникът
е възложил, а ищецът, като представител на дружеството, е приел да го
консултира по образувано наказателно дело, срещу заплащане на възнаграждение в
размер на 350,00 лв. в срок до 30.12.2017 г.
Настоящият
съдебен състав намира, че е налице връзка между консултантския договор и издадения
запис на заповед. Основание за този извод дава почти пълната идентичност между
съществените елементи на абстрактното и каузалното правоотношение, а именно - датата
на сключване и на двете сделки е 09.11.2017 г.; договореното възнаграждение по
консултантския договор и дължимата сума по записа на заповед са в еднакъв
размер от 350,00 лева; съвпадат и датата на плащане на възнаграждението по
договора и падежът по записа на заповед - 30.12.2017 г. В подкрепа на извода за
наличието на връзка между каузалното правоотношение и издадената ценна книга са
и показанията на свидетелката Д., която установява, че единствените финансови
взаимоотношения между страните по делото са били свързани с поето от ищеца
задължение за съдействие по наказателно дело, във връзка с което ответникът е
подписал и запис на заповед. Действително свидетелката живее на съпружески
начала с ответника, но съдът дава вяра на показанията й в тази част, тъй като
същите се подкрепят от писмените доказателства по делото.
Както бе посочено по-горе, според разясненията
дадени в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
правно значима обаче е не всяка връзка между двете правоотношения
/менителничното и каузалното/, а само онази връзка, при която погасяването на
задълженията по едното правоотношение има за последица погасяване на
задълженията и по другото правоотношение. Такава връзка е налице единствено,
когато страните по двете правоотношения съвпадат - страните по ефекта са страни
и по каузалната сделка, т.е. издателят на записа на заповед е длъжник на
поемателя по него по силата на съществуващото между тях каузално
правоотношение. Само в посочената хипотеза записът на заповед изпълнява
гаранционно-обезпечителна функция, като чрез реализиране на вземането по него
се постига погасителен ефект и по отношение на обезпеченото вземане по
каузалното правоотношение. При липса на идентичност
между страните по двете сделки погасяването на задължението по едното
правоотношение е правно ирелевантно за вземането по другото правоотношение. Ето
защо съдебната практика приема, че менителничното правоотношение между две лица
не може да обезпечава каузално правоотношение между други две лица /в този
смисъл - Решение № 127 от 12.07.2013 г. по т.д.№ 274/2012 г., ІІ т.отд. на ВКС
и Решение № 73 от 29.06.2016 г. по т.д.№ 1025/2015 г., ІІ т.отд. на ВКС/.
В конкретния
случай, от събраните доказателства се установява, че каузалното правоотношение,
което е причина за издаване на записа на заповед, е възникнало от консултантски
договор, сключен между търговско дружество "Донкоконсултинг" ЕООД,
представлявано от Д.Г., и Р.П.Р., а не между страните по менителничното
правоотношение и страни по делото - Р.П.Р. - издател на записа на заповед и
физическото лице Д.Г.Г. - поемател по същия. Породеното
от каузалното правоотношение вземане за
възнаграждение за консултативни услуги е
възникнало в патримониума на търговското
дружество "Донкоконсултинг" ЕООД. Сам
по себе си фактът, че ищецът е управител на дружеството,
не обосновава извод, че "Донкоконсултинг"
ЕООД
е страна
и по менителничното правоотношение. Доколкото в процесния запис на заповед не е
отразено изрично, че поемателят по ефекта действа от името и за сметка на
дружеството, чийто управител е, следва да се приеме, че същият е
действал в лично качество.
Следователно, при липсата на идентичност между страните по двете сделки,
изпълнението на задължението по едното правоотношение не би имало за правна
последица погасяване на задължението по другото правоотношение. Безспорно
установеното по делото непосредствено основание за менителничното задължаване
на ответника Р.Р. - да бъде гарантирано удоволетворяването на вземане,
произтичащо от каузално правоотношение между чуждо на спора юридическо лице, а
не вземане на ищеца Д.Г. към него - изключва самостоятелния характер на
процесния запис на заповед като правна сделка и го лишава от спецификата му на
абстрактен източник на безусловно задължение за плащане на посочената в ефекта
сума. Разкриването на основанието за менителничното задължаване налага извода,
че вземането по записа на заповед не съществува, тъй като волята на
ответника-издател не е била да се задължи към ищеца-поемател, а да гарантира
вземане, произтичащо от каузално правоотношение между други правни субекти.
Доколкото гаранционно-обезпечителната цел, с която е издаден записът на
заповед, не може да бъде реализирана, задължението по него се явява лишено от
основанието, заради което е поето. Ето защо, ищецът не може да претендира
изпълнение на това задължение и предявеният иск по чл.422, ал.1 ГПК се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без да бъде изследвано изпълнението
на задълженията по каузалното правоотношение.
Като е достигнал до същия краен извод за
неоснователност на исковата претенция, районният съд е постановил правилен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора, на въззиваемия Р.Р.
следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 943/07.11.2019 г. по гр.д.№ 1839/2019 г. на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА
Д.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 300,00 /триста/
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване
и е окончателно, съгласно чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........