Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./04.08.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на девети юли две хиляди двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА
КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2572/2021 г.
Производството е образувано по предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК от „ВИК– Варна“ ООД, ЕИК *********, адрес: град Варна, ул. „П.“ № 33 срещу К.Д.Д., ЕГН **********, адрес: *** с искане да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1534,09 лева, представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода 02.03.2017 г. до 02.03.2020 г. по партида с абонатен № 1588615 на
адрес: град Варна, ул. „Ц.К.“, бл.12 ап.5, както и сумата от 296,11 лева, представляваща
лихва за забава изчислена върху главницата от 1534,09 лева за периода от 05.05.2017 г. до 28.10.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 1534,09 лева, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 03.11.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 14082/2020 г. по описа на Районен съд, град Варна
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения:
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал
заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу
която е депозирано възражение в законоустановения
срок по реда на чл. 414 ГПК, поради което е налице правния интерес от
предявяване на настоящите искове, които се подават в законоустановения
едномесечен срок. Сочи се, че ищецът е доставил на ответника ВиК услуги в посоченото количество за претендирания
период от 02.03.2017 г. до 02.03.2020 г. по партида с абонатен номер 1588615 на
адрес: град Варна, ул. „Ц.К.“, бл.12, ап.5. Твърди, че отчетникът като
ползвател на В и К услуги не е заплатил същите в 30 дневен срок след датата на
фактурирането като и след изтичането на този срок, същият е изпаднал в забава.
Моли за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи.
Претендират се сторените в исковото и заповедното производство разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника.
С молба от 01.06.2021 г., ответникът К.Д.Д. признава диреното от него задължение като представя и
внесена по сметка на Районен съд – Варна сума в размер на 750 лева като посочва и кое перо от
задълженията към ответника погасява.
С оглед признанието
от страна на ответника относно дължимостта на претендираните суми ищецът в проведеното съдебно заседание
от 09.07.2021 г. е поискал съдът да се произнесе с решение съобразно
признанието. Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и със
същото страната може да се разпорежда, поради което не са налице отрицателните
предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, препятстващи възможността за постановяване
на решение при признание на иска. С оглед изложените мотиви, съдът намира, че
исковите претенции следва да бъдат изцяло уважени, на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, като мотиви за тяхната
основателност не следва да бъдат излагани, доколкото настоящото съдебно решение
се основава на признанието на исковите претенции – арг.
от разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК. В
полза на ищеца следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното и
исковото производство, на основание чл. 78 ГПК.
За яснота съдът
следва да посочи, че внесената сума в размер на 750 лева по сметка на Районен
съд – град Варна за погасяване на задълженията на К.Д.Д.
към ищеца „ВИК– Варна“ ООД, ЕИК ********* е недължимо платена и подлежи на
възстановяване при депозиране на изрична молба с отправено искане от страна на К.Д.Д.. Фактът, че сумата от 750 лева е внесена по сметка не на
кредитора „ВИК– Варна“ ООД, ЕИК ********* обуславя изводът, че заплащането не
следва да се приема като надлежно такова, с което се погасява част от
задължението към „ВИК– Варна“ ООД, ЕИК *********.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК в отношенията между „ВИК– Варна“ ООД, ЕИК
*********, адрес: град Варна, ул. „П.“ № 33 и К.Д.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, че К.Д.Д., ЕГН **********
дължи на „ВИК– Варна“ ООД, ЕИК ********* сумата
от 1534,09 лева, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени
В и К услуги за периода 02.03.2017 г. до 02.03.2020 г. по партида с абонатен №
1588615 на адрес: град Варна, ул. „Ц.К.“, бл.12 ап.5, както и сумата от 296,11 лева, представляваща
лихва за забава изчислена върху главницата от 1534,09 лева за периода от 05.05.2017 г. до 28.10.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 1534,09 лева, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 03.11.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 14082/2020 г. по описа на Районен съд, град Варна
ОСЪЖДА К.Д.Д.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „ВИК– Варна“ ООД, ЕИК *********, адрес: град Варна,
ул. „П.“ № 33 сумата от 101,60 лева
- представлящи сторени в заповедното производство разноски и
сумата от 259,76 лева – представляващи
сторени в исковото производство разноски, на основание чл. 78 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: