РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Враца, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 08.06.2021
г. през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия Раденкова КАН
дело № 83 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция “Инспекция по труда“ – Враца против
Решение № 260118/30.12.2020 г., постановено по АНД № 949/2020 г. на Районен съд
- Враца, с което е отменено Наказателно постановление № 06-001241/11.09.2020
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Враца. С последното, на
основание чл. 399, вр. с чл. 416, ал. 5 и чл. 415, ал. 1 от КТ, на Ч.М.П.Н. ***
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500,00 лева, за
нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
В касационната жалба, с подробно изложени аргументи, се
твърди, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, в
противоречие с доказателствата и действителната фактическа и правна обстановка,
при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което
наказателното постановление да бъде потвърдено.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт М.К., поддържа жалбата, претендира присъждане на
сторените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от ответника.
Ответникът Ч.М.П.Н., чрез пълномощника си, в представения
отговор на касационната жалба и в съдебно заседание оспорва същата, като
неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Участващият в касационното производство прокурор дава мотивирано заключение
за неоснователност на жалбата.
В настоящото производство от страните не са представени нови писмени
доказателства за установяване на касационните основания.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и
съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок
против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по
следните съображения:
С обжалваното в настоящото производство решение РС – Враца е отменил
издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца Наказателно постановление
№ 06-001241/11.09.2020
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Враца, с което на основание
чл. 399, вр. с чл. 416, ал. 5 и чл. 415, ал. 1 от КТ, на Ч.М.П.Н. *** е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500,00 лева, за
нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
За да постанови този резултат съдът е приел, че в АУАН и НП липсва място на
нарушението, предвид некоректното посочване за място на нарушението сградата на
Д „ИТ“ и е налице непълнота
по отношение на описанието на нарушението/нарушенията и на обстоятелствата, при
който е/са извършено/и. Отчел е и неяснота на действителната воля на
наказващият орган относно това какви и колко на брой нарушения се претендират
да са извършени от нарушителя.
Крайният извод на съда е, че издаденото НП е
незаконосъобразно предвид допуснатите от АНО съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице.
Настоящата
инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Не са налице
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при
издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички
необходими реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН. Не се споделят доводите
за непълнота и пропуски при описание на нарушението.
Като е приел наличието на съществено процесуално
нарушение в административно-наказателната процедура и е отменил НП само на това
формално основание, районният съд не се е произнесъл по съществото на спора.
Липсата на мотиви, сама по себе си, съставлява
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и препятства решаването на
делото по същество от настоящата касационна инстанция, тъй като касационното
производство не решава материалноправния спор, а спора за законосъобразността
на постановеното от районния съд решение.
Ответникът по касация е санкциониран на основание чл. 415, ал. 1 от КТ,
затова, че не е изпълнил даденото задължително предписание, описано в протокол
на Д „ИТ“ – Враца № 2018862 от 09.07.2020 г., със срок на изпълнение до
07.08.2020 г. – л. 11 и 12 от първоинстанционното дело.
Според санкционната норма на чл. 415, ал. 1 от КТ, в
относимата й редакция, преди изменението с ДВ бр. 107 от 2020 г., който не
изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
10 000 лева.
Доколко предписанието е задължително за предприемане
на съответното действие, то неизпълнението на задължението в срок, е необходимо
и достатъчно условие за ангажиране на отговорността на дружеството за
неизпълнението на задължението по чл. 128, т. 2 от КТ - работодателят е
длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
На преценката на контролния административен орган е
предоставено /арг. от чл. 404, ал. 1 от КТ/ дали ще санкционира
нарушителя, като приложи санкцията по чл. 415, ал. 1, или ще му предостави
възможност да преустанови действията или бездействията, чрез които допуска
нарушението, като издаде задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ.
В процесното НП е прието фактическо неизпълнение на
конкретно задължение, въз основа на дадено предписание, за неизпълнението на
което е ангажирана отговорността на Ч.. Видно от предписанието и мотивите на
НП, процесното предписание е дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, като е прието, че Ч.М.Н.
е бил задължен да изпълни точка 1 до точка 5 от същото до 07.08.2020 г., което
не било сторено, като на 10.08.2020 г. е извършено нарушение, установено на 31.08.2020
г. при проверката. Освен срока на предписанието, други данни и непредставени
доказателства за изпълнение на предписанието, не са обсъждани.
На първо място е безспорно, че в процесния случай е
прекратено трудовото правоотношение с лицето по т. 1 - 5 от конкретното
предписание - считано от 14.04.2020 г., от което е подаден сигнал - на 15.06.2020
г., представен по преписката – л. 19 и сл., до Дирекция „Инспекция по труда“ с
оплакване за неизплатено трудово възнаграждение.
Както вече бе посочено, даденото предписание е на
основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ. Към момента на
възникване на обстоятелствата в казуса по делото е относима редакцията на чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ, обнародвана с ДВ брой
102/2017 г., в сила от 22.12.2017 г., според която органите на инспекцията имат
правомощие да дават задължителни предписания на работодателя и органа по
назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след
прекратяване на трудовите правоотношения. В чл. 404, ал. 3 КТ се съдържа ограничение
да бъде дадено предписанието в случаите по чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ - предписанието може да
бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред
съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда. Тази разпоредба също
е обнародвана и в сила от 22.12.2017 г. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба,
когато в случаите по ал. 3 по един и същ въпрос е дадено задължително
предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат,
изпълнява се решението на съда.
Ограничението по чл. 404, ал. 3 от КТ е задължително условие
за допустимост да бъде дадено предписанието, а от друга страна след като
предписанието е дадено, изискването да не е предявен иск пред съда, е
изключващо основание предписанието да бъде изпълнено. Посоченото е в
съответствие с чл. 14, ал. 3 от ГПК за подведомствеността
на съда, която изключва поведомствеността на всяко друго учреждение по въпрос,
с който е сезиран съда.
При преценката на въпроса за възникнало задължение за
изпълнение на предписание по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, както
административнонаказващият орган при издаването на НП, така и съдът при
преценката за законосъобразност на НП, следва да проверят спазването на
изискването по чл. 404, ал. 3 от КТ - отрицателна предпоставка, която наред с
предвиденото по чл. 404, ал. 4 от КТ, при противоречие със
съдебен акт, изключва задължението за изпълнение на предписанието. Без
съмнение, работникът, чието правоотношение е прекратено по негово искане поради
неизплащане на трудовото му възнаграждение, има правен интерес да сезира както
органите на Дирекция „Инспекция по труда“, с оглед постигане на бързина
работодателят да бъде задължен да изплати възнаграждението, но от друга страна
има правен интерес и да предяви иск пред съда, като иска освен главницата и
лихва за неизплащане на възнаграждението в срок, като това производството е
безплатно за ищеца.
Изискването по чл. 404, ал. 3 от КТ е съществено и
доколкото независимо от обжалването му, предписанието по чл. 404, ал. 1 от КТ подлежи на
предварително изпълнение.
Органите на инспекцията по труда са тези, които следва
да следят за спазване на изискването по чл. 404, ал. 3 от КТ, доколкото всички техни
действия следва да се основават на принципа на законност - общ принцип по чл. 4 от АПК. Работодателят, макар и
да е ответник по евентуален иск на работника, узнава за съдебното производство
едва след като бъдат разменени книжа и получи призовка от съда.
В случая данни по делото за спазване на изискването по
чл. 404, ал. 3 от КТ не са установявани от
органите, издали предписанието, нито впоследствие от административно-наказващия
орган. Установяването на обстоятелство по чл. 404, ал. 3 от КТ във връзка с процесното
предписание е фактически въпрос, който при действието на забраната за
фактически установявания по чл. 219 от АПК касационната инстанция
не може да разреши.
В изпълнението на задължението си служебно да следи за
спазването на материалния закон, настоящият състав констатира липсата на
преценка на съда по относимо обстоятелство, от значение за правилното решаване
на правния спор и допуснато в нарушение на чл. 107, ал. 2 и ал. 3 от НПК от въззивния съд
служебно да изследва и установи всички относими факти и обстоятелства, както за
обвинителната, така и за оправдателната теза, дори и да няма искане за това.
Без установяване на обстоятелства, свързани със съдебно предявен иск с предмет
възнаграждението по даденото предписание, не може да се формира извод, че
работодателят действително е имал задължение да изпълни предписанието, както и
да се преценява въпроса дали правилно е ангажирана отговорността му за
неизпълнението на предписанието.
Изложеното обуславя извод, че съдебното решение следва
да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане, от друг състав, за да се произнесе съдът по същество на спора,
след като бъдат събрани доказателства за това дали е предявен или не иск пред компетентният
съд с предмет, идентичен с процесното предписание, във връзка с преценката по чл. 404, ал. 3 от КТ.
Тъй като не се разрешава по същество правен спор,
касационната инстанция не следва да се произнася по исканията за разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2
от АПК, вр. чл. 222 ал. 2 т. 1 от АПК, вр. чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260118/30.12.2020 г.,
постановено по АНД № 949/2020 г. на Районен съд - Враца, с което е отменено
Наказателно постановление № 06-001241/11.09.2020 г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Враца.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд - Враца при спазване на дадените указания в мотивите на
решението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.