№ 14961
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110148531 по описа за 2022 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на Т. Б. Р., действаща лично и в качеството си на
майка и законе представител на малолетното дете Д. В. Р., родена на
26.12.2018г. срещу В. Я. Р. с правна квалификация чл. 2, ал. 1, предл. 1 и 3,
във вр. с чл. 3, т. 5 във вр. с чл. 5, ал.г. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.
Молителките твърдят, че ответникът е съпруг на първаат и баща на втората
молителкя. Първата молителкя и ответинкът са сключили граждански брак на
03.01.2019г.. бракъ им е бил изпълнен много скандали и физическо насилие
от негова страна. Ответникът бил осъден за престъпление по чл. 131, ал. 1 т.
5а във вр. С чл. 130 , ал. 1 НК за нанесена на съпругата си лека терлесна
повреда. За същото престъпление му и била издадена заповед за защита по
гр.д. № 4688/2020г. по описа на СРС 117 състав.
Молителката Т. Р. твърди, че от началото на месец юни 2022г. е
разделена със съпруга си, който живее и работи в САЩ. Разстоянието не му
пречело да й отправя постоянни заплахи за бийство и обиди по телефона и
чрез социалните мрежи. В молбата се твъри, че на 27.08.2022г. молителката Р.
се обадила на съпруга си по повод на семейни документи и той използвал
момента да се чуе с дъщеря им Д.. Детето не хожелало да говори с баща си и
му затворила телефона. Тогава отевтникът започнал да крещи» Ще ви убия,
ще ви закопая, Д. акот още веднъж се държиш неприлично мен майкати ще
бъде заровена, няма да имаш майка.» От думите му детето много се разстоило
и разплакало и молителката преустановила разговора= Свидетел на случката
1
била майка й. След няколко дни ответникът се обадил на баща й – Боян
Димитров и заявил, че след като аз го лишавам от неговото дете, той щял да
лиши баща ми от неговото, щял да ме заколи. Въпреки, че ответникът се
намира в САЩ моликелките са много изпрлашети и се притесняват при
неговот завръщане в страната той да не извърши нови актове на насилие по
отношеие и на двете. По изложените съображения моли съда да наложи
мерки за защита по ЗЗДН.
Ответникът не се явява, въпреки редовната процедура по призоваването
му. Не депозира отговор.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото, намира за установено следното:
С оглед липсата на спор съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ответникът В. Я. Р. е съпруг на първата
молителката и баща на втората.
В молбата си от 07.09.2022г. молителката Т. Р. подробно описва акта на
домашно насилие от страна на ответника, извършето по отношение на нея
пред малолетното им дете Д..
По делото е приложен социален доклад, изготвен от ДСП Лозенец. От
него се установява, че ответникът е съпруг на първата молителка и баща на
втората и в момента живее в САЩ. Въпреки че живеят отделно родителите
често комуникирали помежду си, като детето редовно се чувало Д. с баща си
по телефона или други средства за комуникация. Молителката споделила, че
ответникът често я заплашвал по телефона със саморазправа и убийство.
Същото се случило и на посочената в молбата дата.
По делото е разпитана свидетелката Красимира Владимирова
Димитрова , майка на молителката Р., която е била пряк очевидец на
твърдените актове на домашно насилие, извършени от ответника на
27.08.2022г. Свидетелката разказва, че дъщеря й разговаряла със съпруга си
по телефона и обсъждали някакви документи. В началото говорели спокойно,
след това ответникът започнал да крещи и да иска да види и разговаря с
детето Д.. То се било уплашило от крясъците му и не пожелало да говори.
Тогава ответникът започнал да крещи, „ ще се върна, ще ви закопая, Д. ще
убия мака ти, ти няма да имаш майка.“ От тези суми на ответника детето се
стресирало и разстроило, същото почувствала и майка й. Двете били много
уплашени, защото когато ответникът си идвал от САЩ постоянно станали
побои и скандали. Страните се чували поне един път в месеца по повод на
общото им дете. семейството й. Показанията на свидетеля са дадени
добросъвестно и са вътрешно непротиворечиви, поради което съдът ги
кредитира.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Молбата, инициирала производството пред съда е подадена от лице,
2
което твърди, че е пострадало от домашно насилие, извършено от лице в
хипотезата на чл. 3, т. 1 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок, визиран в
нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Искането надлежно ангажира
компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН и
удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла
на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата декларация по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН.
Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи
произнасяне по съществото на спора.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на
физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3
ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие. В закона липсва легална дефиниция
на понятията "психическо и емоционално насилие", но наложеното в
практиката разбиране е, че се касае за засягането на психологическата
неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплахи, вербално
насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване,
използване на обидни имена и епитети. То може да доведе до намаляване
самочувствието на жертвата на насилието и до засягане на нейното
достойнство, да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни
изживявания, накърняващи психологическото добруване, чиито аспекти са
гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС, провъзгласяващ правото на защита от
унизително и нечовешко третиране. Преценката за наличие на психическо и
емоционално насилие е винаги конкретна и следва да бъде извършена не само
с оглед на индивидуално сочен от молителя акт, взет изолирано, а след
съобразяване на сложените между страните взаимоотношения във времето.
Според установената практика на съдилищата декларацията по чл. 9
ЗЗДН се ползва с доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и
единствено при липса на представени по делото гласни и писмени
доказателства. При наличието на ангажирани други доказателства по делата,
съдът е длъжен да възприема изложените в декларацията твърдения
единствено след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност.
При това положение, за да се проведе успешно доказване на изрично
оспорените твърдения за осъществено спрямо молителката домашно насилие,
същата следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че
чрез действията си ответникът чрез действия и/или думи е осъществил
действия попадащи в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН. Съответно, върху
ответника е ангажираните на доказателства, оборващи или внасящи съмнение
3
в изложеното в декларацията или представените от молителя доказателства.
В настоящия случай съдът приема за изцяло доказани твърденията на
молителката Тедоора Б. Р., действаща лично и като майка и законен
представител на малолетното дете Д. Р., че ответникът е извършил спрямо тях
процесния акт на домашно насилие на 27.08.2022г. като е отправил заплахи за
убийство към съпругата си пред малолетното дете. С оглед на
гореизложеното, съдът прилага спрямо ответника, като извършител на
психическо и физическо насилие, мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3 от ЗЗДН,
чрез които ще се даде защита лично на молителката Т. Б. Р., както и на
непълнолетното й дете Д. В. Р.. Съдът не е обвързан от искането и следва да
наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Същевременно, неизпълнението на мерките ще доведе до влизането в
действие на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма
да бъде обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид тежестта
на актовете на домашно насилие и последиците от тяхното извършване, съдът
счита, че мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН трябва да бъдат
наложени за срок от осемнадесет месеца, считано от издаването на заповедта
за защита, а неизпълнението на последната ще доведе до прилагането на
предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът
е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема
предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази
естеството на акта на домашно насилие, както и последиците и мястото на
извършването на акта на физическо и психическо насилие съдът налага на
ответника глоба в размер от 800 (осемстотин) лева.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, В.
Я. Р. се осъжда да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25
(двадесет и пет) лева.
С оглед изхода на делото, ответникът дължи на молителката сторените
разноски по производството в общ размер на 400 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу В. Я.
Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Казанлък, ж.к. „Изток”, бл. 29, вх. Д, ет. 1
ап. 88 като:
ЗАДЪЛЖАВА В. Я. Р., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
4
Т. Б. Р., ЕГН ********** и на малолетното й дете Д. В. Р., ЕГН
**********, двете с адрес гр. София, кв. «Манастирски ливади-Изток» , бл.
200, впх. В, ет. 6, ап. 604.
ЗАБРАНЯВА на В. Я. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Казанлък, ж.к.
„Изток”, бл. 29, вх. Д, ет. 1 ап. 88, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
ЗЗДН, да приближава Т. Б. Р., ЕГН ********** и на малолетното й дете Д.
В. Р., ЕГН **********, както и жилището в което живеят, с адрес гр.
София, кв. «Манастирски ливади-Изток» , бл. 200, впх. В, ет. 6, ап. 604,
работата на първата молиелка и училището, което посещава втората, както и
местата й за социален отдих, на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, за
срок от осемнадесет месеца, считано от влизане в сила на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. Я. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Казанлък,
ж.к. „Изток”, бл. 29, вх. Д, ет. 1 ап. 88, че при неизпълнение на настоящата
заповед, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да
го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на В. Я. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Казанлък, ж.к.
„Изток”, бл. 29, вх. Д, ет. 1 ап. 88, на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, глоба в
размер на 800 (осемстотин) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА В. Я. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Казанлък, ж.к.
„Изток”, бл. 29, вх. Д, ет. 1 ап. 88, да заплати по сметка на СРС държавна
такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН,
вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
ОСЪЖДА В. Я. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Казанлък, ж.к.
„Изток”, бл. 29, вх. Д, ет. 1 ап. 88, да заплати Т. Б. Р., ЕГН ********** и на
малолетното й дете Д. В. Р., ЕГН **********, двете с адрес гр. София, кв.
«Манастирски ливади-Изток», бл. 200, вх. В, ет. 6, ап. 604 сумата в размер на
400 лв. сторени разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи
на незабавно изпълнение (чл. 20 от ЗЗДН).
Преписи от настоящото решение да се изпратят на полицейските
управления по адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5