Р Е Ш Е Н И Е
гр.***, 31.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, ІІ -ри
гр.състав, в публичното заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря А.Х. като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело №
7707 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид4325ното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** против К.А.С. ***, в която се твърди, че
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответника, по която е образувано ч. гр.д 4293/16г. Твърди се, че съдът е издал
заповед за изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл.
414 от ГПК. Твърди се, че
ответникът е собственик на топлоснабден
имот и не е заплатил използваната за периода 01.11.2013г-30.04.2016г. топлинна
енергия в размер на 474,60лв, от която 418,67 лв главница и сумата 55,93 лв
лихва за забава за периода 04.01.2014г.- 07.06.2016г. и не е погасил
задълженията си. Направено е искане за конституиране на трето лице помагач на
ищеца ***. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 474,60 лв, от която 418,67 лв. представляваща главница за
периода 01.11.2013г-30.04.2016г. и сумата 55,93лв лихва за забава за периода
04.01.2014г.- 07.06.2016г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК е представил
писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Твърди, че не е собственик на
имота. Твърди, че в апартамента не живее никой.Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с
предмет- признаване на установено по отношение на ответника на вземането,
претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането
си по основание и размера, като и размера на претендирата лихва за забава.
Не се
спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със
заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която
ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи същите. Това се
установява и от приложеното ч.гр.д. № 4293/16 по описа на ПлРС .
По делото са представени
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на
потребители в гр.***, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на *** и одобрен с Решение
№ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от
03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между ***, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3
ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. По делото е представена молба от ответникът К.А.С. за откриване на
партида на адрес гр. ***, ***Видно от
молбата е, че ответникът е заявил че е придобил жилището от ***.. С оглед
изложеното по-горе съдът намира, че за да има качеството на потребител на
топлинна енергия, не е необходимо потребителят да е собственик на недвижим имот
в топлоснабдена сграда, достатъчно е да е ползвател на някакво основание.
Предвид представените доказателства съдът приема, че ответникът е абонат на
ищцовото дружество.
С
оглед представените доказателства съдът намира, че от момента на изискуемостта
на част от вземанията на „Топлофикация- ***” ЕАД гр. *** към ответника
до момента на подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение ответникът не е предприел никакви действия във връзка с
дължимите му се от абоната суми за консумирана топлинна енергия. По делото не
са представени доказателства, че посочените по-горе суми претендирани в исковото производство са
заплатени от ответника.В писмения отговор е направено възражение за давност. Съгласно разпоредбата
на чл. 111 б. „в” от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за лихви и за други периодични плащания. Съдът намира, че цитираната
по- горе разпоредба е приложима и в конкретния случай, доколкото месечните
задължения на потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителните
дружества са периодични плащания и същите се погасяват с изтичането на кратката
тригодишна давност. С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 422 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и
доказан, и следва да бъде уважен, като
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 474,67
лв, от която 418,76 лв представляваща
главница за периода 01.11.2013г.-30.04.2016г. и сумата 55,93лв представляваща
лихва за забава за периода 04.01.2014г.- 07.06.2016г
По разноските
Ищецът
е направил искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Представен е
списък на разноски, който включва 360 лв за юрисконсултско възнаграждение
и 50лв за държавна такса. По отношение на претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360,00 лева, съдът намира следното – с оглед на
изхода на спора в установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на
претендираното от 360,00 лева, а в размер, определен от съда съобразявайки
фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание,
липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл. 78 ал.8 – ДВ, бр. 8 от
2017 г. съгласно която в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно сочената разпоредба в чл. 25
ал.1 т.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на
100 лв.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ищецът е направил разноски в размер на 45,05лв за деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лв. Съгласно посоченото по- горе
съдът намира, че при определяне на разноските за юрисконсулт съобразно
измененията в ГПК касаещи възнагражденията на юрисконсултите следва да
бъде предвиден размера посочен чл. 26.
От Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно- за защита по бързи
производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск
възнаграждението е от 50 до 150 лв. С оглед на изложеното съдът намира, че
следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв за
заповедното производство. С оглед уважената част от иска ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 20,02 лв, представляваща деловодни
разноски по компенсация в заповедното производство
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК, че К.А.С., ЕГН **********,***, дължи на кредитора
"Топлофикация-***" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***,
Източна индустриална зона № 128 ЕИК *** представлявано от *** сумата 474,67 лв,
от която 418,76 лв представляваща
главница за периода 01.11.2013г.-30.04.2016г. и сумата 55,93лв представляваща
лихва за забава за периода 04.01.2014г.- 07.06.2016г, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 17.10.2016г.- датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр.д.№ 4293/2016г по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК К.А.С., ЕГН **********,***, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД
гр.***, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от
законен представител *** сумата 100 лв представляваща юрисконсултско
възнаграждение, 50 лв за държавна такса
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78
ал.1 от ГПК К.А.С., ЕГН **********,*** да заплати на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на управление гр.***, ***,
представлявано от законен представител представлявано от *** сумата 20,02 лв представляваща деловодни разноски направени в
заповедното производство съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: