Решение по дело №254/2021 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№479/11.6.2021г. 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесети май, две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	Савов	изслуша докладваното
от съдия	СВЕТОМИР БАБАКОВ
по адм. дело № 254 по описа на съда за 2021 г.

                                                  

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата молба на И.А.К.,***  чрез адв. В.С. ***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 17.01.2020-16.03.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат на пребиваването му в Затвора Пазарджик. Посочено е, че в килиите е бил настанен при условията на пренаселеност, хигиената е лоша, има гризаци, дървеници и хлебарки. Твърди се, че от тавана има течове, по стените- мухъл. На лишения от свобода не се осигурявала работа, за нарушения на отделен затворник се спирала цялата кабелна на етажа.От тези условия в Затвора Пазарджик, на ищеца са причинени неимущестени вреди- обида, възмущение, стрес, притеснение, психологичен дискомфорт.

В съдебно заседание, ищецът И.К. – редовно призован, се явява лично и не се представлява.

Ответникът по иска - ГД “Изпълнение на наказанията” гр. София - редовно уведомена, се представлява от юрк. Р., който оспорва жалбата. Счита се, че ответникът е изпълнил своите задължения и няма налице незаконосъобразни действия насочени към ищеца. Моли се да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан. Административен съд гр. Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представената по делото справка с вх. № 2915/29.03.2021 г.. през периода 07.01.2020 -16.03.2020 г., лишеният от свобода е пребивавал в пето отделение. Всички помещения са разположени обновен коридор след основен ремонт. След ремонта няма нито едно констатирано счупване на прозорци, а дограмата е обновена с ПВЦ дограма със стъклопакет. Всяко спално помещение разполага със собствен санитарен възел, като стените са боядисани в светли и приятни тонове, нова подова настилка и теракота. Всяко санитарно помещение се състои от тоалетна и баня. Всяко спално помещение е оборудвано с минимума обзавеждане- двойни вишки, шкафчета и маси с табуретки. Монтирани са алуминиеви радиатори. Осигурено е безплатна кабелна телевизия, която се спирала само при груби дисциплинарни нарушения. Всички спални помещения имат достъп до чист въздух и естествена светлина.

В Затвора Пазарджик, редовно се извършвали мероприятия по дезинфекция, дератизиция и дезинсекция, като за целта се ползвали услугите на специализирани в тази дейност дружества.

След ремонта са осигурени 4 кв. м. на всеки от лишените от свобода, включително и в наказателните килии /справка с вх. № 2915/29.03.2021 г., в частта справка ИСДВР, л.35 от делото/.

Видно от справка Вх. № 4010/26.04.2021 г./справка сектор „Финанси, логистика и капиталови разходи- л.68 по делото/- ремонтът е приключил през месец март 2020 г.

Преди това, от справка Вх. № 4010/26.04.2021 г. се установява, че  в периода 17.01.2020-16.03.2020 г./л.72/, ищецът е бил настанен в килия № 512, която е с обща квадратура от 21,52 кв. м., квадратура на санитарния възел 1,79 кв. м. и чиста площ от 19,73 кв. м. В периода 07.01.2020 г-13.01.2020 г. е бил настанен с още шестима лишени от свобода. В периода 14.01.2020 г-06.02.2020 г. е бил настанен с още петима лишени от свобода. В периода 07.02.2020 г-05.03.2020 г. е бил настанен с още шестима лишени от свобода. В периода 06.03.2020 г-09.03.2020 г. е бил настанен с още петима  лишени от свобода. В периода 10.03.2020 г-12.03.2020 г. е бил настанен с още шестима лишени от свобода. В периода 13.03.2020 г-16.03.2020 г. е бил настанен с още седем лишени от свобода.  

От показанията на св. Г. се установява, че в процесния период заедно с ищеца са били в един и същи отряд. В килията на ищеца имало дървеници и гризачи, които избивали от стените и след ремонта. Всички килии били ремонтирани, но ремонтът бил мижав, само било опреснено.

 

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира отговорността на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията за нарушения на чл. 3. За да бъде приета основателност на иска за вреди, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на противното по силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

Предвид очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени вреди, причинени от лошите хигиенно - битови условия, с които са му причинени вреди, тъй като е бил подложен на жестоко, нечовешко и унизително отношение. Посочено е, че вредите произтичат от нечовешките условия на пребиваване, а именно пренаселеност в килиите, недостатъчно пространство, гарантирано за всеки затворник, и липсата на санитарно-хигиенни условия.

Така предявения иск съдът счита за частично основателен и доказан.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Както е видно от събраните по делото писмени доказателства, за период около два месеца,  от средата на януари до средата на март 2020 г. ищецът е живял при условията на пренаселеност, като е пребивавал на по- малко от 4 кв. м. жилищна площ. За останалия исков период, ремонтът на помещенията в Затвора Пазарджик е бил завършен и на всеки лишен от свобода, в това число и на ищеца се падат изискуемите 4 кв. м. площ.

Не се установи нарушение на чл. 20 ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като за периода, в който е пребивавал в Затвора Пазарджик, в килиите е имало изграден санитарен възел и течаща вода. Не се установиха други нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Помещенията са били със сменена дограма, осветени и проветрени. Съгласно чл. 172 ал.2 от ЗИНЗС, работата в заведенията за лишаване от свобода се организира от администрацията, съобразно съществуващите възможности- т.е. не съществува задължение за затворническата администрация да осигури работа на ищеца и в този смисъл не е налице незаконосъобразно бездействие. За ответника не е предвидено нито в ЗИНЗС, ППЗИНЗС или друг нормативен акт и задължение за осигуряване на безплатна кабелна телевизия на лишените от свобода. Както се каза, от приобщените по делото справки се установи, че помещенията в Затвора Пазарджик са ремонтирани и твърденията за мухъл по стените и течове останаха недоказани. В Затвора Пазарджик, редовно се извършвали мероприятия по дезинфекция, дератизиция и дезинсекция, като за целта се ползвали услугите на специализирани в тази дейност дружества, като в тази връзка справката, представена от ответника оборва показанията на св. Г..

 

Отчитайки Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел, се стига до извода, че лишеният от свобода в период от около два месеца е пребивавал в килия № 512 е живял в условия на пренаселеност. Площта, която може да обитава един човек в тези помещения е по-малка от минимално допустимата в размер на 4 кв. м., а видно от обсъдените по-горе писмени доказателства, лишеният от свобода е пребивавал на площ под 4 кв. м. Този факт, сам по себе си е достатъчен, за да се направи извод, че ответникът, чрез неговите служители не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди като спане, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.

Обсъждайки посочените по-горе обстоятелства и периода, за който по делото са събрани доказателства на търпене на вредите (времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство), характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, искът следва да бъде уважен в размер на 500 /петстотин/ лв.  Дължи се и  законната лихва върху уважения размер на иска, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част същият следва да се отхвърли. 

С оглед на изложеното, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на И.А.К.,***  чрез адв. В.С. *** сумата от 500/петстотин/ лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 17.01.2020-16.03.2021 г. от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска на И.А.К. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в останалата част за сумата над 500 /петстотин / лева до предявения размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр. Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                  СЪДИЯ:/п/

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 479/11.06.2021 г., постановено по АД № 254/2021 г. на Административен съд Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.