№ 14079
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20221110100790 по описа за 2022 година
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 29.12.2017г. ПТП на път I-4, км. 219
+ 900, с посока на движение от гр. София към гр. Варна е изплатил по застраховка “Каско”
обезщетение за причинени имуществени вреди на увредения автомобил „Пежо Боксер”, с
рег. № СА 4309 ХА в размер на 16 100 лв., направил е разходи в размер от 240 лв. и 15 лв.
ликвидационни разноски. Посочва, че ПТП е настъпило по вина на водача, управлявал
застрахования при ответника по застраховка „Гражданска застраховка” лек автомобил
„Скания Р420“ с рег. № В 0738 ЕН. Счита, че с изплащане на застрахователното
обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу ответника като
затраховател по застраховка „Гражданска отговорност” и въпреки отправените покани до
него, същия не е заплатил изцяло дължимата сума, а само част от нея, като остава задължен
за сумата от 626 лв. Претендира неизплатената част от обезщетението, мораторна лихва в
размер от 190,77 лв. за периода от 07.01.2019г. до 07.01.2022г., както и законна лихва за
забава от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане и разноски
по делото.
Ответникът признава иска по основание, оспорва само размера на дължимото
обезщетение. Твърди, че претенцията е погасена поради извършено плащане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
1
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките уважаване на
предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице - 1) да е
бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2)
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2.
причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.
По реда на чл.146 ал.1 т.3 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са обявени следните обстоятелства: наличие на
застрахователни правоотношения между собственика на лек автомобил „Скания Р420“ с рег.
№ В 0738 ЕН и ответника – гражданска отговорност, между ищеца и собственика на лек
„Пежо Боксер”, с рег. № СА 4309 ХА – имуществена застраховка към датата на ПТП –
29.12.2017г., виновно причиняване на ПТП от водача на лек автомобил „Скания Р420“ с рег.
№ В 0738 ЕН, вследствие на което са причинени имуществени вреди на лек автомобил
„Пежо Боксер”, с рег. № СА 4309 ХА, стойността на разходите за отстраняването на които
надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила, изплащане от ищеца на
собственика на лек автомобил „Пежо Боксер”, с рег. № СА 4309 ХА застрахователно
обезщетение в размер на 16 100 лв., изплащане от ответника и получено от ищеца регресно
обезщетение по процесното ПТП в размер на 15 729лв., с включени ликвидационни
разноски.
Т.е. с плащането на застрахователното обезщетение /стойността на услугата по
възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по
силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на
суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като
делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ покрива и вредите изброени в чл. 493, ал. 1, т. 1 до 5
КЗ, включително за разумно направените разходи за предявяване на застрахователната
претенцията, с плащане на които застрахователя по имуществена застраховка встъпва в
правата на увреденото лице. Причинителят на вредите респ. неговия застраховател по ГО,
който не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на делинквента
към увреденото лице, нито повече от платеното от самия застраховател.
Видно от заключението на САТЕ стойността на застрахователното обезщетение за
увредения автомобил, определена при условията на тотална щета и след приспадане на
запазени части в размер на 30% е 16 799лв.
Конкретиката на случая сочи, че обезщетението за тотална щета е 16 799лв.
/заключение по САТЕ/ и до който размер ищецът има право да получи плащане по
2
регресната претенция, при условие че е платил такова обезщетение.
В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в размер от 16 100 лв.,
съответно до същия е възникнало неговото суброгационно право.
Доказа се, че „Търново дизел“ ЕООД е извършил услуга демонтиране на увредени
детайли и подготовка за извършване на оглед на увредения автомобил. За тези дейности
ищецът е заплатил на дружеството сумата от 240 лв. Съдът счита, че тези разходи са сторени
с цел установяване настъпването на тотална щета. Ето защо същите представляват вид
разходи за предявяване на застрахователната претенция, платени от застрахователя по
имуществената застраховка и се дължат на осн. чл. 411, вр. чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ. Същото
важи за ликвидационните разноски в размер на 15 лв.
Следователно искът следва да бъде уважен до предявения му размер от 626 лв., с
включени в тази стойност разходи в размер на 240 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски,
които са в рамките на обичайната търговска практика.
Иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава, считано от по-ранния
момент от изтичането на срока от 15 работни дни/ в случая при претенции между
застрахователи срока е 30 дневен на осн. чл. 412, ал. 3 КЗ/ от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В конкретния случай няма данни ответникът да е
изискал допълнителни доказателства от застрахователя на пострадалия, за което да е
уведомен и да не е представил същите в определен срок. Ето защо законна лихва се следва
от изтичане на срока по чл. 497, ал. 1, вр. чл. 412, ал. 3 от КЗ. Искането за обезщетение е
депозирано пред застрахователя – ответник на 05.04.2018г. – л.53 от делото, като срокът за
произнасяне е изтекъл на 05.05.2018г. /съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ/, от когато се дължи лихва
върху вземането. Ищецът претендира законната лихва 07.01.2019г. до 07.01.2022г. в размер
от 190,77 лв., която не е погасена по давност и му се следва, тъй като общо дължимата лихва
за периода възлиза на 190,77 лв.
Относно разноските
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и предвид изхода на делото, ответникът носи
отговорността за заплащане на направените от ищеца разноски, както следва:
Държавна такса в размер от 100 лв./л. 66/; Депозит за съдебно автотехническа
експертиза в размер на 180 лв./л.92/; Допълнителен депозит за съдебно автотехническа
3
експертиза в размер на 70 лв. /л. 124/; Адвокатски хонорар в минимален размер с ДДС – 360
лв./ л. 117-119/ Общо в размер на 710 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л.И.“ АД с ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр. .....,
представлявано от Мария Стоянова Масларова–Гъркова и Павел Валериев Димитров –
изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „....” АД с ЕИК:....., със седалище и адрес
на управление: гр. ..... представлявано от изпълнителни директори – Александър Личев и
Румен Димитров, както следва:
- на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 626 лв., представляваща неплатения размер
на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско” относно автомобил „Пежо Боксер”, с рег. № СА 4309 ХА, поради настъпило на път
I-4,км. 219 + 900, с посока на движение от гр. София към гр. Варна, пътнотранспортно
произшествие на 29.12.2017г. по вина на водача на лек автомобил „Скания Р420“ с рег. № В
0738 ЕН, чиято деликтна отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ в „Л.И.“ АД, с вкл. 240 лв. - разходи и 15,00 лв. - ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва, считано от 07.01.2022г. до окончателното изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 190,77 лв., представляваща обезщетение
за забавено изпълнение на парично задължение от 626 лв. за периода 07.01.2019г. –
07.01.2022г. в размер на законната лихва.
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 710 лв., представляваща направените от
дружеството разноски по настоящото дело.
Сумите могат да бъдат заплатени по сметка на ЗАД „....” АД с IBAN: ...... в
„Общинска банка“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5