М О Т И В И
към ПРИСЪДА
№ 11 от 19.04.2017
г по НОХД № 299/2016
г. на Районен съд - Айтос
Против подсъдимият Ж.И.Ж.
-
роден на *** ***, обл. Б., ул. "***"№ 30, български гражданин, сем. положение - неженен, образование средно, месторабота - безработен, съдимост - осъждан, с ЕГН ********** за това, че в периода 27.08.2009
до 05.10.2009 с цел да набави за другиго
имотна облага –за М. П. Д., ЕГН ********** *** с която живеел на семейни начала,
спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ – л.а. марка „Фолксваген”, модел
„Голф V” 2000 TDI с рег.№ *** с идентификационен номер на рама №
WVWZZZ1KZ5W199277, собственост на гражданина на Р.Румъния, Р. А. с рег.№ *** /румънска
регистрация/ за която знаел, че е придобита
от другиго чрез престъпление, чрез серия от последователни действия и правни сделки-
съставяне на неистински частен документ – договор за покупко-продажба (“CONTRADO
DE COMPRA – VENTA”), изписвайки ръкописния текст на латиница полагайки подпис в
графата „ПРОДАВАЧ” от името на продавача Х. Е. О.; попълване на „ПРИЛОЖЕНИЕ-1” от
26.09.2009 година, както и текстът на латиница и кирилица и подписа в Декларация
– Приложение 8, към чл.2 ал.5 на НОРРЗПТПУМОРО от 26.09.2009 година (с изключение
на текстовете по т.9.2.), с помощта на които документи, в сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР гр.Б. е бил регистриран л.а. рег.№ ***, с рама № WVWZZZ1KZ6W013283
и двигател № BKD 400739 на името на А. ***; използвайки пълномощно с нотариална
заверка от 26.09.2009 година на К. Т. – нотариус с район на действие Районен съд
П.) с упълномощител лицето А.Г.С. с ЕГН ********** от гр.П. и упълномощен Ж.И.Ж.,
ЕГН ********** ***, с Договор за покупко- продажба на моторно превозно средство
(с нотариална заверка рег.№ 6930 от дата 05.10.2009 година на Б. Д. – нотариус рег.№
324 с район на действие Айтоския районен съд) прехвърлил собствеността върху л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф V” 2000
TDI с рег.№ *** на М. П. Д. с ЕГН ********** – престъпление по
чл. 215, ал.
1 от НК.
Във внесения от РП-Айтос обвинителен акт са повдигнати
две обвинения срещу подсъдимия Ж. – за престъпление по чл.309, ал. НК и по
чл.215, ал.1 НК. С влязло в сила определение в о.с.з. на 22.03.2017г съдът е
прекратил наказателното производство срещу Ж. за изв.прест.по чл.309, ал.1 НК,
поради изтекла абсолютна погасителна давност по чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1,
т.4 НК. Определението не е протестирано, нито обжалвано.
Представителят
на РП-Айтос поддържа обвинението по чл.215, ал.1 НК, така както е предявено в
обвинителния акт, считайки го за безспорно и категорично доказано от обективна
и субективна страна, от вменения престъпен състав и при изцяло потвърдена
фактическата обстановка, от събраните непротиворечиви и кореспондиращи си
доказателства. Пледира за признаването
на подс.Ж. за виновен, по повдигнатото обвинение като му бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода” около минимума, което да бъде отложено по реда
на чл.66, ал.1 НК.
Подсъдимият
Ж.И.Ж., участва лично в съдебно заседание и с упълномощения си защитник - адв.К.. Същият не се признава за виновен в
повдигнатото обвинения и моли да бъде оправдан.
В пледоарията по същество адв.К. прави анализ на доказателствата като
акцентира, че доказателства за съпричастност на Ж. към инкриминираното деяние
липсват.Моли за оправдателна присъда.
Съдът, след като внимателно
обсъди събраните писмени и гласни доказателства по делото, съобразно закона и
по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:
На 24.08.2009г
румънският гражданин Р. А. пристигнал в страната ни на почивка с личния си лек
автомобил.На 25.08.2009г л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф V” 2000 TDI с идентификационен
номер на рама № WVWZZZ1KZ5W199277,
с рег.№ ***, собственост на Р. А. гражданин на Р.Румъния станал
предмет на престъпление по чл.346, ал.1 НК в к.к. „Слънчев Бряг“ от
неустановено по делото лице. В периода 27.08.2009 до 26.09.2009г подс.Ж.И.Ж. съставил неистински частен
документ – договор за покупко-продажба (“CONTRADO DE COMPRA – VENTA”),на който
придал вид, че е подписан от продавача Х. Е. О. (J. H. O.), с който договор
последния прехвърлял„Фолксваген”, модел „Голф V” 2000 TDI с идентификационен номер на рама № WVWZZZ1KZ6W013283
(пренабит) на А. ***. Въз основа на цитирания договор на 26.09.2009г автомобила
бил представен в сектор ПП „Б.“, клон –П. за първоначална регистрация. Там
подсъдимия попълнил една част от текста и изпълнил подписа за „получател“ в Заявление
№091116019411 / 26.09.2009 година, както и текстът на латиница и кирилица и подписа
в Декларация – Приложение 8, към чл.2 ал.5 на НОРРЗПТПУМОРО от 26.09.2009 година,
с помощта на които документи, в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Б. бил регистриран л.а. рег.№ ***, с рама №
WVWZZZ1KZ6W013283 и двигател № BKD 400739 на името на А. ***09г при Нотариус К.
Т. с район на действие РС-П. свид.А.С. упълномощил подсъдимия В. да се
разпорежда с превозното средство. С помощта на посоченото пълномощно на 05.10.2009г
подс.скючил договор за покупко-продажба на автомобила с М. П. Д.. Въз основа на посоченият договор на
09.10.2009г автомобила бил пререгистриран в сектор ПП към ОД МВР-Б. на името на
М. П. Д., а по-късно откаран в автоморга в гр.Айтос, където бил намерен и иззет
от полицията на 19.03.2010г .
Горната
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от писмените
доказателства, събрани на досъдебното производство, както и от гласните и
писмени такива събрани в хода на съдебното следствие: показанията на свидетелите С.К.,
Т.С., И.П.. Извършвайки анализ на
доказателствата, съдът отчете, че свидетелските показания на свид. К., С. и П. са обективни, непротиворечиви и изцяло кореспондират помежду си и с останалите писмени
доказателства. В този смисъл съдът изцяло ги кредитира. Посочените доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие са изцяло кореспондиращи, между тях противоречия не се констатираха и
по обективната си същност същите се явяват подкрепящи обвинителната теза. Безпротиворечивостта
на изброените по-горе доказателства, както тяхната логичност, правдивост и
систематизираността им дават основание на съда, да приеме същите за достоверни
и ги кредитира изцяло. Въз основа на тях и се формираха фактически и правни
изводи, относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият
механизъм на извършване.
Съдът
кредитира изцяло и заключението на назначената в хода на съдебното следствие
тройна съдебно –почеркова експертиза, съгласно което „Подписите срещу реквизита „EL VENDEDOR:" (ПРОДАВАЧ:), в долния ляв ъгъл в Договор за покупко-продажба от 27.08.2009 г. на испански език за автомобил „Фолксфаген — Голф" 2,0 TDI, c рама N
WVWZZZIKZ6W013283 между J. H. O. и ALEKSANDAR GEORGIEV STOYANOV, ЕГН: ********** и срещу „Подпис на получателя:",в долния десен ъгъл в Заявление № 091116019411 /26.09.2009г. за първоначална регистрация на ПC с рег. № ***, от 26.09.2009г., са изпълнени от Ж.И.Ж., ЕГН: **********. Подписите срещу реквизита „EL COMPRADOR:" (КУПУВАЧ:), в долния десен ъгъл в Договор за покупко-продажба от 27.08.2009 г. на испански език за автомобил „Фолксфаген — Голф" 2,0 TDI, c рама N2
WVWZZZIKZ6W013283 между J. H. O. и ALEKSANDAR GEORGIEV STOYANOV, ЕГН: ********** и срещу „Упълномощител:" в копие от Пълномощно с нотариална заверка рег. № 6611/26.09.2009 г. на нотариус К. Т., № 510 с район на действие PC- П., са изпълнени от А.Г.С.. Ръкописните текстове „А.Г.С." в Заявление № 091116019411/26.09.2009г. и над „(име, подпис, печат)" в Декларация Приложение № 8 към чл. 2, ал. 5на НОРРЗПТПОДМРО, т.е. ръкописните текстове от пъpви вид, са изписани от Ж.И.Ж.. Ръкописният текст в Договорът за покупко-продажба от 27.08.2009 г. на испански език за автомобил „Фолксфаген — Голф" 2,0 TDI, c рама №
WVWZZZIKZ6W013283 между J. H. O. и ALEKSANDAR GEORGIEV STOYANOV, ЕГН: **********, е изписан от Ж.И.Ж., ЕГН: **********.
Съдът
прецени и кредитира изцяло и поради липсата на възражения извършената
съдебно-оценъчна експертиза, според която стойността на автомобила в момента на
деянието възлиза на 12 850 лева.
Съдът при
преценка на показанията на свид.А.С. отчете факта, че свид.С. многократно е
променял показанията си на досъдебното производство, а в последните дадени от
него показания пред съдебния състав на 07.09.2016г има съществени пропуски и
противоречия с целия обем доказателства, който се събраха по делото.
Показанията на свидетеля са в противоречие и със заключението на назначената в хода
на съдебното следствие тройна съдебно –почеркова експертиза, съгласно която
част от ръкописния текста в Заявление № 091116019411/26.09.2009г. и над „(име, подпис,
печат)" в Декларация Приложение № 8 към чл. 2, ал. 5на НОРРЗПТПОДМРО, са изписани
от Ж.И.Ж., а в показанията си С. твърди, че сам е попълнил и подписал всички
документи за регистрация на автомобила. Също според заключението на ВЛ „Подпис на
получателя:",в долния десен ъгъл в Заявление № 091116019411 /26.09.2009г. за
първоначална регистрация на ПC с рег. № ***, от 26.09.2009г., е изпълнен от Ж.И.Ж.“.
Този факт противоречи с твърдението на С., че той е получил лично всички
документи за първоначална регистрация на автомобила. Опровергава се и твърдението
на свид.С., че за първи път се е срещнал
с Ж. по повод на автомобила, който последния е искал да закупи, т.к. видно от
заключението на вещите лица С. има участие при попълването на Договор за покупко-продажба
от 27.08.2009 г. на испански език за автомобил, където се е подписал на мястото
за купувач. От всичко до тук изложено съдът прецени да не кредитира с доверие показанията
на свид.С. дадени в хода на съдебното следствие, както и тези дадени в ДП
(прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.1, т.1 НПК).
От
показанията на свид.К. е става ясно, че автомобила е бил закаран в автоморгата
от подсъдимия и там е намерен и иззет от полицията , като една част е от него е
била разглобена.
Що се отнася
до обясненията на подсъдимия съдът следва да отбележи,че същите имат
двойнствена природа, както на доказателствено средство, така и на средство за
защита и в този смисъл следва внимателно да се прецени съответствието им с
останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът след съпоставка на
защитната теза на подсъдимия с показанията на свидетелите, счита, че същата не
се потвърждава от доказателствената съвкупност по делото. В обясненията си
подс.твърди, че се е отзовал на обява в Интернет за продажба на автомобил,
който харесал. Затова отишъл в автокъща в гр.Б. , от където закупил автомобила,
регистриран с български номера. Следва да се отбележи, че защитната теза на
подсъдимия не се потвърди от нито едно доказателство по делото, въпреки, че по
негово искане съдът издири и разпита свид.П. и С..
При така изяснената
фактическа обстановка и въз
основа на обсъдените доказателства се налага
извода, че от обективна
и субективна
страна с действията
си подсъдимият Ж.Ж. е
осъществил състава на престъпление по чл.215, ал.1, а именно: в периода 27.08.2009 до 05.10.2009 с цел да набави за другиго имотна облага –за М.
П. Д., ЕГН ********** *** с която живеел на семейни начала, спомогнал да бъде отчуждена
чужда движима вещ – л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф V” 2000 TDI с рег.№ ***
с идентификационен номер на рама № WVWZZZ1KZ5W199277, собственост на гражданина
на Р.Румъния, Р. А. с рег.№ *** /румънска регистрация/ за която знаел, че е придобита от другиго чрез
престъпление, чрез серия от последователни действия и правни сделки- съставяне на
неистински частен документ – договор за покупко-продажба (“CONTRADO DE COMPRA –
VENTA”), изписвайки ръкописния текст на латиница полагайки подпис в графата „ПРОДАВАЧ”
от името на продавача Х. Е. О.; попълване на „ПРИЛОЖЕНИЕ-1” от 26.09.2009 година,
както и текстът на латиница и кирилица и подписа в Декларация – Приложение 8, към
чл.2 ал.5 на НОРРЗПТПУМОРО от 26.09.2009 година (с изключение на текстовете по т.9.2.),
с помощта на които документи, в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Б. е бил
регистриран л.а. рег.№ ***, с рама № WVWZZZ1KZ6W013283 и двигател № BKD 400739 на
името на А. ***; използвайки пълномощно с нотариална заверка от 26.09.2009 година
на К. Т. – нотариус с район на действие Районен съд П.) с упълномощител лицето А.Г.С.
с ЕГН ********** от гр.П. и упълномощен Ж.И.Ж., ЕГН ********** ***, с Договор за
покупко- продажба на моторно превозно средство (с нотариална заверка рег.№ 6930
от дата 05.10.2009 година на Б. Д. – нотариус рег.№ 324 с район на действие Айтоския
районен съд) прехвърлил собствеността върху
л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф V” 2000 TDI с рег.№ *** на М. П. Д.
с ЕГН ********** .
Анализът
на законовата разпоредба сочи, че обект на престъплението по чл.215, ал.1 НК са
установените обществени отношения cвързaни c yстaнoвявaнe и paзкpивaнe на вeчe извъpшeнo
дpyгo престъпление или общественоопасно деяние, както и с наказване извършителя на това престъпление, съответно за
прилагане на други пред- видени в закона мерки спрямо извършителя на обществено-опасното
деяние. Ha следващо място, когато предметът на вещното укривателство е придобит
чрез друго престъпление против собствеността, съответно чрез дpугo oбщecтвeнooпacнo
деяние, yвpeждaщo ycлoвиятa за yпpaжнявaнe правото на собстненост, се засягат и общестнените отношения, чрез които се възстановява възможността на пострадалия
да упражнява нopмално правато си на собственост
От обективна
страна предмет на вeщнoтo укривателство е чужда движима вещ, пpидобита от другиго
чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние. Вещта, предмет на престъплението,
трябва да притежава стойност ( което се предполага от користния характер на вещното
укривателство). Вещта, предмет на престъплението трябва да е преминала във
фактическата власт на дееца. Дейността, предхождаща вещното укривателство и чрез
която вещта е преминала във фактическата власт на дееца, трябва да съставлява
престъпление или какъвто и да е вид общественоопасно деяние. Важно е единствено
деецът да не е взел участие в предхождащото престъпление или общественоопасно
деяние.
Изпълнително
деяние на вещното укривателство мoжe дa бъде само действие, като това може да
бъде фактическо или правно действие или съвкупност от двете, чрез които деецът
обосновава наличието на фактическата си власт пред всички трети лица.
Субект
на престъплението по чл. 215, ал.1 НК може да бъде наказателно-отговорно лице, кoeтo
нe e yчacтвaлo в пpeдxоднoтo пpecтъплeние или общественоопасно деяние, чрез които
вещта, предмет на укривателството, е придобита.
Вещното
укривателство е користно престъпление, което може да се осъществи само с пряк умисъл,
при който деецът има знание или предполага, че вещта е придобита от другиго
чрез пpecтъплeние или общественоопасно деяние. Не е необходимо конкретно знание
на дееца за вида на извършеното престъпление или общественоопасно деяние. Двата
вида познание за произхода на вещта са равнопоставени в състава на престъплението
и поради това той „не дава възможност за степенуване тежестта на престъплението
в зависимост от това дали деецът знае, или само предполага престъпния произход на
укритата вещ. Освен това той предвижда, че вещта ще бъде скрита или че тя ще премине
в негова фактическа власт, съответно във властта на трето лице. Във волево отношение
деецът има за цел предметът на престъплението да бъдe скрит, придобит от него или
отчужден. Наред с това деецът пpeследва користната цел — да придобие за себе сu
или за другиго имотна облага .
От обективна
страна с действията си към момента на инкриминираното деяние подс. Ж. е реализирал
всички признаци на състава на престъплението по чл.215 ал.1 от НК, а
именно:
От обективна
страна подс.Ж. осъществил състава на престъпление по чл. 215, ал.1 от НК, тъй като
същия е имал знание , че автомобила е предмет на друго престъпление или
общественоопасно деяние. Наличието на знание у подсъдимия, съдът обосновава от
действията на последния. Съгласно тройната почеркова експертиза почерка и
подписа на „продавач“ в договора за покупко-продажба на испански (CONTRADO DE COMPRA-VENTA) са изпълнени от Ж.(стр.184по
делото). Подсъдимият е създал въпросният договор и му е предал вид, че е
подписан от продавача J. H. O. именно защото е знаел , че автомобила е предмет
на предходно престъпление. За изготвянето на този договор Ж. имаше повдигнато
обвинени от РП-Айтос и следваше да носи наказателна отговорност, но поради
проточилото се във времето разследване по досъдебното производство ,
наказателното преследване се погаси поради изтичане на абсолютната давност.
Изготвянето
на договора , както и участието в попълването на всички последващи документи в сектор
„ПП“ към ОДМВР-Б.- клон П., е дало привидно легално обяснение на фактическата
му власт над автомобила, както и на извършените по-късно разпоредителни
действия. Безспорно попълването на „ПРИЛОЖЕНИЕ-1” от 26.09.2009 година, както и
текстът на латиница и кирилица и подписа в Декларация – Приложение 8, към чл.2 ал.5
на НОРРЗПТПУМОРО от 26.09.2009 година (с изключение на текстовете по т.9.2.), с
помощта на които документи, в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Б. е бил регистриран
л.а. рег.№ ***, с рама № WVWZZZ1KZ6W013283 и двигател № BKD 400739 на името на А.
***, само по себе си не е престъпление. Напротив свид. П. и С. потвърдиха, че
няма пречка бланките да са попълнени от друго лице, стига на гишето автора да
постави сам подписа си. Подписа на „получателя:",в долния десен ъгъл в Заявление
№ 091116019411 /26.09.2009г. за първоначална регистрация на ПC с рег. № ***, от
26.09.2009г., е изпълнен от Ж.И.Ж.. Този подпис, удостоверява получаването на свидетелство
за регистрация №********* и доказва, не само че подсъдимия се е намирал в сектор
„ПП“ към ОДМВР-Б.- клон П. на 26.09.2009г, но и че е знаел къде се намира автомобила
, както и какво се случва с него много преди момента, в който е решил да го
купи, както той твърди.
Фактът,
че първоначалната регистрация на автомобила е направена на името на свид.С. не
променя този факт, т.к. след поредица от фактически и правни действия облагата
с конкретна стойност 12 850 лева (автомобила) в крайна сметка е постъпила
в патримониума на подсъдимия. От приложените по делото материали е видно, че
автомобила в крайна сметка е прехвърлен с помощта на даденото пред нотариус в
гр.П. пълномощно , на името на М. П. Д. с ЕГН **********. Това е жената , с
която подс.съжителства семейно от много години – факт, който не е отречен от
него, а е потвърден отново в обясненията му пред съда. Следователно спор между
страните за отношенията между М. П. Д. и подсъдимия няма, от което следва, че
вещта макар да е сменила формално (по документи) няколко собственика,
фактическата власт е била у Ж., а в последствие у него е преминала по документи
собствеността (прехвърляйки автомобила на М. Д.). Не на последно място от него
са извършени и разпоредителните действия свързани с физическото ликвидиране на
автомобила. Според показанията на свид.К. именно подс. е закарал автомобила в
автоморгата и след разговор със свид.К. го е оставил там, където е и намерен от
полицията –разглобен.
От субективна
страна подс.Ж. е извършил престъплението при пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния
характер на деяниято, а именно, че е забранено и затова наказуемо от закона, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици, но въпреки това, воден от желанието
да се облагодетелства по незаконен начин е искал настъпването на тези последици.
Съгласно практиката на ВС за умисъла се съди по действията, а от целенасочените
действия на подс.да създаде редица неистински документи, да извърши поредица от
фиктивни сделки, в резултат на които в крайна сметка формално да получи и
собствеността , която да оправдае владението му над автомобила , личи именно
пряк умисъл.
Подсъдимият
В. воден от желанието да се облагодетелства по незаконен начин се разпоредил с намиращите
се в негово владение автомобили, макар и регистрирани на името на М. Д., с цел
да си набави парични средства от резервните части, на които автомобила е щял да
бъде продаден.
Налице е
съставомерно деяние по чл.215 ал.1, от НК и авторството на същото се установява
категорично, което мотивира и настоящия съдебен състав да постанови осъдителна
присъда.
Относно вида и размера на наказанието:
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели – постигане на
генерална и индивидуална превенция.
Съдът, определяйки наказанието
с оглед разпоредбите на НК прецени, че на подс.Ж.Ж. следва
да се наложи
наказание при наличието на равен брой смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Като
отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете обременното съдебно минало,
а като смекчаващо- добросъвестното процесуално поведение (подсъдимия се е явява
винаги на с.з. и с поведението си не е ставал причина за неоправдано отлагане
на делото). Съобразявайки тези обстоятелства съдът наложи наказание ЛОС 8 месеца-
към минимума (в редакцията на чл.215, ал.1 НК ДВ бр. 62 от 1997 г).
На осн.чл.66, ал.1 НК изтърпяването на наложеното наказание ЛОС беше
отложено за срок от 3 години.
Относно разноските:
Съдът констатира по делото да са направени разноски в размер на
186,40лева по досъдебното производство и 795,31лева в съдебната фаза, които на
основание чл.189, ал.3 НПК следва да бъдат възложени на подсъдимия. Направените
в съдебната фаза разноски възлизат на
795,31лева, от които 20лева-възнаграждение на ВЛ Р.Д. за поддържане на
заключението в с.з.; 8,32лева- пътни разноски на ВЛ З.С.; 30 лева пътни и
дневни на ВЛ В.Б.; 30 лева пътни и дневни на ВЛ К.И.; 142,11 лева пътни и дневни на ВЛ И.С.;
162,93лева пътни на свид.С.; 351,95лева за изготвена тройна съдебно почеркова
експертиза; 30лева дневни на ВЛ Р.М.; 10лева дневни на ВЛ С.В.; 10лева дневни на
ВЛ Й.Г..
На осн.чл.189, ал.3 НПК всички разноски следва да бъдат възложени на
подсъдимия
Мотивиран от
гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
Районен съдия: