Решение по дело №3196/2018 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ _________

 

 

 

гр. Варна _____________2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Варненският административен съд, двадесет и втори състав, в публичното заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                              

                                                             Административен съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА

 

при секретаря Анна Д.а, като разгледа докладваното от
съдията Ганчева адм.дело № 3196 на Административен съд - Варна по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.156, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр.чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на „Л-С-Комерс“ “ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Строител“ № 4, представлявано от И.С.С., против Ревизионен акт /РА/ № МД – РА – 004/26.07.2018г. на органи по приходите при отдел КРД, към отдел КРДПС при Дирекция „Местни данъци“ – Община – Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община – Варна, с който за 2013г., 2014г., 2015г., 2016 и 2017 г. на дружеството са установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/  общо в размер на 12465.56 лв. и лихви в размер на 2838.60 лв., както и за такса битови отпадъци /ТБО/ общо в размер на 24307.14 лв. и лихви към 8.06.2018 г. в размер на 5551.81 лв.

Жалбоподателят сочи, че недвижимия имот е придобит с нотариален акт от 20.10.2009 г., като цената на придобиване на целия имот е 460 000 евро, т.е. покупната стойност на имота и сградите в него е 899.681.80 лв., като в нотариалния акт не е направено разграничение относно покупната стойност на отделните имоти – земя и сгради, а стойността е посочена общо. Съгласно чл. 26 ал.3 т.1 от ЗДДС, действал към 20.10.2009 г. данъчната основа се формира като към покупната цена се прибавят и всички дължими по сделката данъци и такси. В конкретния случай при придобиване на имотите са платени 23391.73 лв. местен данък за придобиване  и нотариална такса в размер на 1998.18 лв., като общо данъчната основа е 925071.71 лв. Плащането е било направено по банков път на два пъти. Закупените имоти били осчетоводени, като съгласно счетоводните статии, земята и четирите прилежащи сгради са осчетоводени само в сметка 201 „земя“ на стойност 925071.71 лв., без сградите да са били отделени и осчетоводени в сметка 203 „сгради“, т.е. осчетоводяването на сделката не било извършено правилно, тъй като взетите счетоводни статии не отразяват вярно конкретната стопанска операция, документирана в нотариалния акт и издадените два броя фактури. При декларирането на имота, поради липса на разделеност на покупната стойност на отделните сгради и земя е посочена стойността на данъчните оценки, които били представени при изповядване на сделката, за земята е била представена данъчна оценка на стойност 212 578.40 лв., а за сградите 139 119 лв. В хода на ревизията е поискана на информация от дружеството, но поради смяна на счетоводителя тя не е дадена коректно. След анализ на извършените счетоводни записвания жалбоподателя счита, че при ревизията е следвало да се установи размера на отчетната стойност на имота към 1.01.2013 г. Съгласно §1 от ДР на ЗМДТ – отчетна стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му завеждане. Безспорно към момента на закупуване на имота и към 1.01.2013 г. не е налице правилно счетоводно отразяване на земята и сградите, поради което стойността посочена в декларацията не може да служи за основа при определяне на данъчната основа за определяне на ДНИ и ТБО. Съгласно чл. 21 ал.4 от ЗМДТ при липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. Жалбоподателят счита, че поради неправилно осчетоводяване на имотите в счетоводството, като същите са отразени само в сметка „земя“, без да е налице осчетоводяване в сметка „сгради“, следва да се извърши оценка на отчетната стойност на имотите към 1.01.2013 г., за да може правилно да се определи дължимия ДНИ и ТБО, съгласно разпоредбата на чл. 21 ал.4 от ЗМДТ, моли да се отмени ревизионния акт и преписката да се върне на органа за извършване на нова ревизия. Отделно от това сочи, че при определяне на данъчната основа за имот с идентификатор 10135.4510.722.1 е прието, че същия представлява сграда с масивна носеща конструкция. Ревизиращия екип е извършил оглед на сградата, като я е описал като склад-метален, снабден само с електричество. Жалбоподателят твърди, че сградата не е с монолитна конструкция, а метална конструкция, която следва да се отнесе към паянтовите конструкции. Съгласно Таблица №2 на Приложение № 2 към ЗМДТ – МЗ има следните характеристики – масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, масивна-сглобяеми скелетни и рамкови стоманобетонни конструкции, пакетно-повдигнати плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно-безгредови конструкции, специална конструкция /стоманени и др./ Съгласно чл. 4 ал.6 от Приложение № 2 към ЗМДТ, когато сградата е с предназначение склад, базисната данъчна оценка се определя като 80% от базисната данъчна стойност на нежилищните сгради, определена в Таблица № 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ. На тази основа БС = 4.8, съгласно Таблица №2, а съгласно чл. 4 ал.6 следва да се вземе 80% от тази стойност или БС =3.84. По изложените доводи моли да се коригира определената данъчна основа, послужила за определяне на ДНИ и ТБО като се коригират приетите от органа коефициенти за сграда с идентификатор 10135.4510.722.1. Отделно от това поддържа, че е налице аналогична грешка и за сграда с идентификатор 10135.4510.722.7, блок А, който е въведен в експлоатация. При анализа на тази сграда ревизиращия екип е приел, че същата е с масивна монолитна конструкция /МЗ/, и са приели коефициент 18.70 съгласно Таблица №2 от Приложение №2 към ЗМДТ. При прегледа на строителната документация се установи, че тази сграда не отговаря на характеристиките на МЗ, а би следвало да се приеме М1 – масивна без стоманобетонни елементи или от сглобяеми етернитови плоскости, масивна с частично стоманобетонни елементи. По изложените доводи, счита, че съгласно Таблица № 2 БС = 12.10. От тази стойност следва да се вземе 80%, съгласно чл. 4 ал.6 т.2 от Приложение №2 към ЗМДТ, тъй като сградата е с предназначение склад, т.е. БС = 9.68, поради което моли да се измени ревизионния акт и по отношение установените ДНИ и ТБО за този имот. Моли да се присъдят и сторените по делото разноски. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателят поддържа жалбата, моли РА да бъде отменен, в алтернативност да бъде изменен и да бъдат присъдени сторените по делото разноски. В депозирани писмени бележки се поддържа, че по повод наведените доводи е изготвена ССЕ, която е извършила преизчисление на определените от общинските органи ДНИ и ТБО за съответните години, като е взета предвид и техническата експертиза и отчитането на факта, че сградите са нежилищни имоти, използвани за складова дейност.  Поддържа, че ДНИ и ТБО за поземлен имот с идентификатор 10135.4510.722 следва да се изчисли въз основа на определената отчетна стойност от вещото лице, която е в размер на 559 113,34 лв. По отношение наведените в с.з. доводи за липса на сметоизвозване, на ответника е възложена доказателствената тежест да докаже, че е налице сметоизвозване спрямо процесните имоти, по делото са представени заповеди и договори за възлагане извършването на тази услуга на подизпълнители, но липсват доказателства за реално извършени дейности по сметоизвозване и сметосъбиране спрямо имотите на жалбоподателя. Поради което счита, че този факт е останал недоказан и моли РА да се отмени в частта на изчислената ТБО за сметоизвозване и сметосъбиране, представляващи 2,2 промила от данъчната основа. По изложените доводи моли да се уважи жалбата, и да се отмени обжалвания РА като незаконосъобразен.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че обжалваният РА е издаден при спазване на административно-производствените правила, съобразно целта на закона, от компетентен орган.  Сочи, че в хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, от които се установява, че издадения акт е правилен и законосъобразен. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в евентуалност пледира, че при присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя, да се вземе предвид, че същото е прекомерно.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

Ревизията на „Л-С-Комерс“ ООД е възложена със ЗВР № МД – Р – 001/20.02.2018г. за срок до три месеца, считано от датата на връчването й – 12.03.2018г. и е обхващала задълженията за ДНИ, ТБО и лихви, за периода 2013г. – 2017г. Заповедта е издадена от М. Ганчева - главен инспектор отдел „КРД“. За членове на ревизиращия екип са определени: ръководител на ревизията Т. Т. – ръководител екип и Цветелина Борисова. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № МД–РД–004/8.06.2018г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА № МД – РА – 004/26.07.2018г. Същият е обжалван по административен ред пред кмета на Община – Варна, който мълчаливо го е потвърдил.

В хода на ревизията е установено следното:

Предметът на дейност на „Л-С-Комерс“ ООД е:  производство, преработка, търговия със всякакви незабранени със закон стоки, внос, износ, реекспорт, бартерни операции, търговско представителство и посредничество и др.

С нотариален акт вх.рег. № 20773/20.10.2009 г. дружеството е придобило от „Трансстрой – автомивка и монтажи“ АД следния недвижим имот – поземлен имот, находящ се в гр. Варна, област Варна, район „Владислав Варненчик“, Западна промишлена зона, представляващ имот с идентификатор 10135.4510.722, с площ на имота 5 416 кв.м., съгласно скица, а съгласно предходен документ за собственост 5 375 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, ведно със складова база, склад, представляваща сграда с идентификатор 10135.4510.722.1, със застроена площ по КК 283 кв.м., с предназначение – складова база – склад, както и складова база – склад с идентификатор 10135.4510.722.5 със застроена площ от 164 кв.м, на един етаж, с предназначение за складова база, сграда за битови услуги – представляваща сграда с идентификатор 10135.4510.722.4, със застроена площ по КК от 32 кв.м. на един етаж, с предназначение – сграда за битови услуги. Промишлена сграда, представляваща сграда с идентификатор 10135.4510.722.6, със застроена площ по КК 59 кв.м., брой етажи – един, предназначение промишлена сграда, както и всички други приращения, насаждения и подобрения в имота за обща продажна цена в размер на 460 000 евро без включен ДДС.

Във връзка с придобити недвижими имоти, дружеството е подало в Община – Варна, Дирекция „Местни данъци“ декларация вх.№ ДК14013177 от 1.07.2010 г., със следните данни – земя с площ от 5416 кв.м. с отчетна стойност 212578.40 лв., обект 1 – търговска база с РЗП 283 кв.м., отчетна стойност 73 180.97 лв., конструкция паянтова, обект 2 – складова база с РЗП 164, отчетна стойност 42408.76 лв., конструкция паянтова. Обект 3 – сграда за битови услуги с РЗП 32 кв.м., отчетна стойност 8 272.46 лв., конструкция паянтова, обект 4 – промишлена сграда с РЗП 59 кв.м. с отчетна стойност 15 256.81 лв., конструкция паянтова.

С писмо до Кмета на район „Владислав Варненчик“ е изискана информация относно факта имот с идентификатор 10135.4510.722 попада ли в границите на районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно заповедите на Кмета на община Варна за периода от 2012 г.. до 2017 г., както и да се представи информация за конструкциите, разгърнатата застроена площ, годината на построяване и височината на сградите.

Видно от приложен отговор от Кмета на район „Владислав Варненчик“ л. 13 от преписката, имот с идентификатор 10135.4510.722 попада в границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване за периода от 2012 г. до 2017 г. Имота на жалбоподателя попада в ЗПЗ, за който е отреден УПИ IV-18, в кв.18 по ПУП-ПРЗ одобрен с решение № 196/13/Протокол № 8/28.01.2004 г. на ОС – Варна. Предоставена е и информация за имот с идентификатор 10135.4510.722.6, който съгласно наличната в района строителна документация е работилница, метална, съответстваща на код МЗ, построена 1974 г., съгласно АДС № 3/1996 г., разгърната застроена площ от 59.4 кв.м., височина 4 м. При оглед на място и след справка в АГКК е установено, че сгради с идентификатор 10135.4510.722.4 и 10135.4510.722.5 са съборени, строителни книжа за сграда с идентификатор 10135.4510.722.1 не са установени в районната администрация.

В хода на ревизията е изискана и информация относно издадени строителни книжа за сградите в имот с идентификатор 10135.4510.722.  От община Варна е получен отговор, че е издадено разрешение за строеж № 80/27.05.2011 г. за обект: склад за съхранение и търговия на нехранителни стоки, находящ се в УПИ IV, след проверка с проектната документация е установено, че конструкцията на сградата се състои от два блока, като блок А е с метална конструкция – стоманени колони, греди, покривни столици и връзки. Фасадното и покривното покритие са топлоизолационни панели. Блок Б – монолитен способ със стоманобетонови плочи, греди, колони и фундаменти. Конструкцията на сградата е смесена, включваща масивна монолитна, масивна сглобяема и стоманена конструкция – вид „МЗ“, съгласно Приложение  № 2 към ЗМДТ.

На 9.05.2018 г. е съставен протокол № 00000207 от служители на общинската администрация, видно от който е извършена проверка на „Л-С-Комерс“ ООД на място в имота, като са констатирани следните обстоятелства: Блок А сграда – склад – част от сграда с идентификатор 10135.4510.722.7 се ползва като склад за търговия на едро. Блок Б – административна сграда е на един етаж и се ползва като офис. Сградата е снабдена с водопровод, няма канализация, няма ТЕЦ, няма телефон, има електричество, няма отоплителна и климатична инсталация, има ПВЦ дограма и алуминиева, има топлоизолация, няма специално покривно покритие или луксомзна декорация. Сграда с идентификатор 10135.4510.722.6  представлява работилница, сграда с идентификатор  10135.4510.722.1 представлява склад – метален, снабден само с електричество.

След извършена справка в архива на община Варна е установено, че за сграда с идентификатор 10135.4510.722.7 има издадено РС №80/2011 г. Сградата е разделена на два блока. Блок А е със стоманена носеща конструкция, а блок Б с монолитна стоманобетонна конструкция, двата блока се отнасят към вида МЗ съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ. РЗП на сградата е 1841.66 кв.м., кота корниз 9.31 м., има издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на 11.04.2017 г. Сграда с индетификатор 10135.4510.722.1 в проект по част ПБЗ и РС 80/2011 г. е предвидена за събаряне. 

По делото е приложено и удостоверение № 29/11.04.2017 г., с което е въведен в експлоатация строеж: склад за съхранение  и търговия на нехранителни стоки – първи етап склад, първи етаж на административна сграда, резервоар за вода.

На 27.03.2018 г. е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лица, с което от „Л-С-Комерс“ ООД са изискани оборотни ведомости за ревизирания период, хронологични и аналитични ведомости на сметките, отчитащи ДМА и разходите за придобиването им, за проверявания период, амортизационен план за проверявания период, годишни инвентаризации за ДМА, документи за собственост на недвижимите имоти, строителна и техническа документация за тях.

На 10.05.2018 г. е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лица, с което от „Л-С-Комерс“ ООД с което са изискани протокол от 16.04.2013 г. за откриване на строителна площадка, строителна документация относно РЗП на сграда с идентификатор 10135.4510.722.7 – блок А и Б. Хронологична и аналитична ведомост за сметка 203 4 по отделните обекти, изискани са и писмени обяснения за сгради с идентификатори 10135.4510.722.1, 10135.4510.722.6, 10135.4510.722.7 – блок А и блок Б, а именно:  отчетна стойност за ревизирания период, височина на сградата, конструкция, техническа инфраструктура, водопровод, канализация, електрификация, топлофикация, наличие на отоплителна, климатична инсталация, луксозна дограма, шумо и топло изолация, специално покритие, луксозни декоративни елементи.

На 28.05.2018 г. са депозирани писмени обяснения от управителя на  „Л-С-Комерс“ ООД , относно характеристиките на отделните сгради, като е прпиложен и протокол за откриване на строителна площадка и схеми на строителен ситуационен план.

Депозирани са и втори обяснения от дружеството в които е посочено, че отчетната стойност на сграда с идентификатор 10135.4510.722.1 за процесния период е 12355.31 лв., за сграда с идентификатор 10135.4510.722.4 – отчетната стойност за процесния период е 2465.60 лв., за сграда с идентификатор 10135.4510.722.5 отчетната стойност за периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г. представляваща складова база с РЗП от 64 кв.м. е 8011,20 лв., след придобиване на сградата същата е съборена и на нейно място е построена сграда с идентификатор 10135.4510.722.7, състоящ се от два блока – А и Б. Отчетната стойност на сграда с идентификатор 10135.4510.722.6 е 3077.20 лв., като след придобиване на сградата тя е съборена и на нейно място е построена сграда с идентификатор 10135.4510.722.7  Към обясненията е направено пояснение, че след закупуване на имота, същия е заведен в счетоводството в сметка 201 4 земя с обща стойност от 925071.71 лв., като в тази сума влизат отчетните стойности и на всички сгради. Приложен е и дневник сметка 2014 за периода от 2009 г. до 2017 г. За сграда с идентификатор 10135.4510.722.7 за 2017 г. е посочена отчетна стойност за блок А  566758.92 лв., а за блок Б 137553.55 лв.

От изисканите счетоводни регистри на дружеството е установено, че земя с площ от 5416 кв.м. е с отчетна стойност в размер на 925 071.71 лв. Сграда с идентификатор  10135.4510.722.1 – дъговодно хале със РЗП 283 кв.м. с отчетна стойност за ревизирания период 12 355.31 лв. Сграда с идентификатор  10135.4510.722.4 – сграда за битови нужди със РЗП 32 кв.м. с отчетна стойност за ревизирания период 2 465.60 лв. Сграда с идентификатор  10135.4510.722.5 – складова база със РЗП  164 кв.м., с отчетна стойност  за ревизирания период 8 011.20 лв. Сграда с идентификатор  10135.4510.722.6 – промишлена сграда - работилница със РЗП 59 кв.м. с отчетна стойност за ревизирания период 3 077.20 лв. Сграда с идентификатор  10135.4510.722.7 блок А – склад за търговия на едро с РЗП  1065.71 кв.м. с отчетна стойност за периода от 1.01.2017 до 31.12.2017 г. 0 566758.92 лв., блок Б – административна сграда с площ от 258.65 кв.м. и отчетна стойност за периода от 1.01.2017 г. до 31.12.2017 г – 137 553.58 лв.

Имота на жалбоподателя е определен като нежилищен.

В резултат на извършената ревизия са установени следните задължения по години за внасяне :

За 2013 г.                                                         

Земя  ДНИ 2030.60 лв., лихви  - 971.94 лв.

Такса битови отпадъци /ТБО/ - 3957.67 лв., лихви – 1895.29 лв.

За 2014 г.

Земя  ДНИ 1922.32 лв., лихви  - 724.17 лв.

Такса битови отпадъци /ТБО/ - 3749.75 лв., лихви – 1412.12 лв.

За 2015 г.

Земя  ДНИ 1887.15 лв., лихви  - 485.24 лв.

Такса битови отпадъци /ТБО/ - 3679.94 лв., лихви – 948.52 лв.

За 2016 г.

Земя  ДНИ 1922.32 лв., лихви  - 333.27 лв.

Такса битови отпадъци /ТБО/ - 3748.52 лв., лихви – 649.87 лв.

За 2017 г.

Земя  ДНИ 4703.17 лв., лихви  - 323.98 лв.

Такса битови отпадъци /ТБО/ - 9171.26 лв., лихви – 646.01 лв.

Дружеството е обжалвало в законоустановения срок РА, като е депозирало жалба вх.№МД-Т18005270ВН, който е мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна.

По делото е работила СТЕ, която в контекста на твърденията в жалбата е имала за задачи да определи конструкцията на сгради с идентификатори 10135.4510.722.1 и 10135.4510.722.7. С оглед даденото подробно описание на разположението, конструкцията на сградите, в.л. з заключило, че двете сгради са с конструкция с код МЗ.

По делото е назначена и приета ССЕ,  след запознаване с НА акт № 12, том 2, per. № 6247, дело № 165/20.10.2009 г., в.л. е заключило, че цената на ПИ с идентификатор 10135.4510.772 представляващ земя и сгради е определена като обща стойност 460 000 евро, с левова равностойност 899 681,80 лв. С оглед представените от  „ЛС Комерс“ ООД счетоводни справки по сметка 401-Доставчици, анал.партида на продавача на гореописания имот “Трансстрой - автоматика и монтажи“ АД и сметка 201-Земя за периода 01.01.-31.12.2009 г., експертизата е заключила, че покупката на имот с идентификатор 10135.4510.722 е отразена със следните счетоводни операции: Авансово плащане по ф. **********/01.10.2009 г. Дебит с-ка 201 - земя, анал. Партида „Земя Варна“       179 936,36 лв., Дебит с-ка 4531-начислен ДДС при покупките  35 987,27лв Кредит с-ка 401- Доставчици, анал.п-да „ Трансстрой" 215 923,63 лв.Окончателно плащане по ф. **********/20.10.2009 г. - датата на нотариалния акт - Дебит с-ка 201 - земя, анал. Партида „Земя Варна“         745 35,35 лв. Дебит с-ка 4531-начислен ДДС при покупките           149 027,07 лв. Кредит с-ка 401- Доставчици, анал. п-да „ Трансстрой“ 894 162,42лв. Осчетоводената обща стойност на имота по сметка 201- Земя, в размер на 925 071,71лв. е формирана от посочената в нотариалния акт обща продажна цена без ДДС 899 681,80лв. и сумата 25 389,91лв. представляваща заплатения местен данък при прехвърлянето на имота в размер 23 391,73лв. и таксите по прехвърлянето - 1998,18лв., които са част от данъчната основа по ф. **********/20.10.2009 г. - 745 135,35 лв. При проверката на записванията по сметка 203 - Сгради за периода 01.01.-31.12.2009 г. в.л.  не установило заприхождаване на сгради по НА № 12, том 2, per. № 6247, дело № 165/20.10.2009 г. При тези установявания е направен извод, че поземления имот – представляващ земя и сгради е заприходен само по сметка – 201 – Земя и е определена обща стойност на активите в размер на 925 071, 71 лв.  формирана от левовата равностойност 899 681,80 лв.  на продажната цена от 460 000 евро и платените разходи свързани с придобиването на имота.  В.л. е заключило, че отразяването на покупката на имота в счетоводството е неправилно, тъй като са придобити два различни по вид актива, с различно предназначение и данъчен статут. В обжалвания РА за имот с идентификатор 10135.4510.722, представляващ „земя“ е приета отчетна стойност в размер 925 071,71 лв. или толкова колкото е по сметка 201-Земя, анал. партида „Земя Варна“. Изчислената данъчна оценка в РА е в размер 208 195,37 лв. При съпоставката на двете стойности е видно, че по-високата е отчетната стойност, която представлява основата за облагане с ДНИ и ТБО. Задълженията за ДНИ и ТБО в обжалвания РА са изчислени върху база отчетната стойност на имота 925 071,71 лв.  Вещото лице е направило разпределение на отчетната стойност на имот с идентификатор 10135.4510.722, като използваната база за разпределение на отчетната стойност в % е данъчната оценка посочена в НА, както следва: Данъчна оценка на земята по НА -212 578,40лв., данъчна оценка на сградите по НА – 139 199 лв. Обща стойнност на данъчната оценка 351 697.40 лв. % за земята в отчетната стойност -60,44% (212578,40 : 351697,40), % за сградите в отчетната стойност 39,56% (139 199,00 : 351697,40) Разпределената отчетна стойност на земята и сградите, находящи се в имот с идентификатор 10135.4510.722 към датата на придобиване - 20.10.2009 г. възлиза, както следва:

Отчетна стойност земя -925071,71лв х60,44% = 559 113,34лв.

Отчетна стойност сгради - 925 071,71лв. х 39.56% = 365 958,37лв.

При така разпределената отчетна стойност в.л. е изчисливо задълженията за ДНИ и ТБО за земята при преизчислената отчетна стойност и при съобразяване с определената данъчна оценка в РА, а именно:

 

 

По отношение на сграда  с идентификатор 10135.4510.722.1 в.л. е взело под внимание констатациите от СТЕ, че сградата е с конструкция МЗ – масивна монолитна конструкция, съгласно Таблица N 2 към Приложение N 2. Използвания подход на ревизиращите е правилен, но не е отчетено, че  при определяне на базисната данъчна стойност в ревизионния акт, че имот с  идентификатор 10135.4510.722.1 е СКЛАДОВА БАЗА, СКЛАД,, не са отчетени намаленията на същата по реда на чл.5, ал.6, т.1 от Приложение N 2 към ЗМДТ, а именно - за нежилищните имоти, представляващи гаражи и складове, базисната данъчна стойност се определя като 80% от базисната данъчна стойност , определена в Таблица N 2 . След като се отчете това намаление базисната данъчна стойност за имота възлиза на 14,96лв ( 18,70 х 80% ) и като се съобрази с останалите коефициенти , определени за имота в РА , експертизата е изчислила данъчна оценка, както следва: ДО = БС х Км х Ки х Кх х Кв х Ко х ПЛ, ДО = 14,96лв. х 78,68 х 0,93 х 0,95 х 1,035 х 0,85 х 283кв.м. =258 909,63лв.

При така изчислената данъчна оценка задълженията за ДНИ и ТБО за имот с идентификатор 10135.4510.722.1 възлизат по периоди, както следва:

 

В обжалвания РА за сградата с идентификатор 10135.4510.722.7, състояща се от два блока: блок А - представляващ склад за търговия на едро с РЗП 1065,71 кв.м. и блок Б - представляващ административна сграда с РЗП на първи етаж въведен в експлоатация 258,65кв.м., е определен тип на конструкцията M3 - масивна монолитна конструкция, съгласно Таблица N 2 към Приложение N 2. С оглед типа на конструкцията на сградата, в.л. е преценило, че няма разлика в задълженията  с оглед определения тип на сградата и ще се получат същите задължения за ДНИ и ТБО, но в.л. е преценило, че при определяне на базисната данъчна стойност в РА на имота с идентификатор 10135.4510.722.7, представляващ блок А - склад за търговия на едро с РЗП 1065,71кв.м., не са отчетени намаленията на същата по реда на чл.5, ап.6, т.1 от Приложение N 2 към ЗМДТ, а именно - за нежилищните имоти , представляващи гаражи и складове , базисната данъчна стойност се определя като 80% от базисната данъчна стойност, определена в Таблица N 2.

След като се отчете това намаление базисната данъчна стойност за имота възлизаща на 14,96лв ( 18,70 х 80% ) и като се съобрази с останалите коефициенти , определени за имота в РА , експертизата изчисли следната данъчна оценка:ДО = БС х Км х Ки х Кх х Кв х Ко х ПЛ, ДО = 14,96лв. х78,68x0,93x1,07х 1,094x1 х 1065,71 кв.м. = 1 365 585,93 лв. При така изчислената данъчна оценка задълженията за ДНИ и ТБО за имот с идентификатор 10135.4510.722.7 -блок А за периода 01.05.-31.12.2017 г. - годината на въвеждане в експлоатация възлиза, както следва:

 

По делото е назначена и допълнителна ССЕ, видно от което в.л. е дало два варианта на дължимите ДНИ и ТБО по години, като първия вариант е на база коригираните в основното заключение данъчни основи за имот земя и сгради с идентификатори 10135.4510.722.1 и 10135.4510.722.7 А, а втория вариант е на база коригираните в основното заключение данъчни основи за имот земя и сгради 10135.4510.722.1 и 10135.4510.722.7 А и при изключване от ТБО на компонентата сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 2,2 промила.

По делото са представени два броя фактури с № **********/1.10.2019 г. и №**********/20.10.2009 г., видно от които жалбоподателят е заплатил закупения от него имот, представени са и банкови извлечения доказващи извършеното плащане по фактурите.

От жалбоподателя е представен и дневник на сметка 201, видно от който е заведен актив земя на стойност 925071.71 лв. С разрешение за строеж, издадено на 27.05.2011 г. на жалбоподателя е разрешени изграждането на склад за съхранение и търговия с нехранителни стоки, със заповед № 78/2016 г. издаденото разрешение за строеж е допълнено, представени са и дневник на см. 401/1 за периода от 2009 г. до 2019 г., инвентарна книга за ДМА за периода от 2013 г. до 2017 г. и за 2019 г.

Във връзка с доводите на жалбоподателя, че в района в който попада имота му не се извършва сметоизвозване и сметосъбиране по делото са представени и приобщени следните доказателства: заповеди на кмета на община Варна за определяне границите на районите и видът на предлаганите услуги за процесния период: Заповед № 4260/26.10.2012 г., Заповед № 3918/30.10.2013 г., Заповед № 4013/27.10.2014 г., Заповед № 4506/29.10.2015 г., Заповед № 3864/18.10.2016 г,. Заповед № 0074/2.11.2017 г. всички издадени от кмета на Община Варна. Видно от същите, за всяка една от годините, общината организира следните услуги: 1/ събиране и извозване на битови отпадъци; 2/ обезвреждане на битовите отпадъци в депо; 3/ поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Имота на жалбоподателя се намира в район „Владислав Варненчик“, като границите, на районите, в които през съответната година общината организира посочените услуги, са определени с цитираните по-горе заповеди. 

По делото са представени и протоколи от заседания на Общински съвет Варна – провеледи в периода от 2008 г. до 2014 г.  Съгласно решения на Общински съвет Варна, обективирани в протокол № 14/2012г.,  протокол №27/2014 г. е определил таксата битови отпадъци за нежилищните имоти /каквъвто е процесния/ – пропорционално върху данъчната оценка, както следва: за 2013 и 2014 г. включително  по 3,90 на хиляда, а по видове услуги: за сметосъбиране и сметоизвозване – 2,20 на хиляда; за обезвреждане на битови отпадъци в депо – 0,55 на хиляда; за почистване на територии за обществено ползване – 1,15 на хиляда. Съгласно решение на Общински съвет Варна,  проведено на 19.12.2014 г.,   таксата битови отпадъци за 2015 г., 2016 г. и 2017 г.  за нежищинтите имоти  – пропорционално върху данъчната оценка за имота в  размер на 3.90 на хиляда, а по видове услуги: за сметосъбиране и сметоизвозване – 2.00 на хиляда за нежилищни имоти на граждани и 2,2 на хиляда за нежилищни имоти на предприятия ; за обезвреждане на битови отпадъци в депо – 0,55 на хиляда; за почистване на територии за обществено ползване – 1,15 на хиляда.

С договор от 30.04.2004г., Община – Варна е възложила на „Спартак Таксим“ ООД да извършва дейността по депониране на твърди битови отпадъци с произход от територията на Община – Варна, в депо за отпадъци, в землището на с. Въглен, общ. Аксаково, област Варна, за срок от 01.01.2004г. до закриване на депото. Видно от тристранното споразумение между Община Варна, Община Аксаково и „Спартак Таксим“ ООД, депото за ТБО в с. Въглен се експлоатира съвместно от двете общини съгласно споразумение от 2000г. Съгласно договор от 27.01.2011г., Община – Аксаково, в качеството си на собственик на Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с. Въглен и титуляр на Комплексно разрешително № 345-НО/2008г., се е съгласила да приеме отпадъците на Община – Варна – по кодове в договора, в обем до 100000 куб. м., с цел депониране. Представени са и анекси към този договор. По делото е приложен и договор от 13.09.2013 г. сключен между община Аксаково и „Спартак Таксим“ ЕООД, по силата на който дружеството приема да изпълни дейност по експлоатация на депо за неопасни отпадъци в ПИ 000207, землище с. Въглен. Издадено е комплексно разрешително  528-Но-ИО-АО/2016 г. на Община акзаково, зао депо за неопасни отпадъци в ПИ 000207, с. Въглен.

От ответника са представени и задания/заявки  по месеци за 2013 г. , 2014 г. , 2015 г., 2016 г., 2017 г. съставени на основание  сключения договор за дейността по поддържане на чистотата на район „Владислав Варненчик“, в изпълнение на издадената заповед на кмета на Община Варна, включващи ръчно метене не булеварди и улици, на тротоари, машинно метене на улици и булеварди, обработка на детски площадки и междублокови пространства, както и задания за извършване на дейности в курортните комплекси, задания за извозване на смесени отпадъци по улици за всички месеци от горепосочените години. Представени са и приемо-предавателни протоколи  за извозване на отпадъци, за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване, приемо-предавателни протоколи за транспортиране на битови отпадъци до депо за обезвреждане и протоколи за събиране на битови отпадъци. Всички представени протоколи за горепосочените периоди  са подписани от представител на дружеството извършващо дейностите и Кмета на район „Владислав Варненчик“, който е приел извършената работа описана във всеки един от протоколите.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156 ал.5 от ДОПК. РА е обжалван по административен ред пред кмета на Община Варна с жалба подадена чрез дирекция „Местни данъци“ при община Варна. Съгласно чл. 155 ал.1 от ДОПК, решаващия орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60 дневен срок от изтичане на срока по чл.1 46 съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154 от ДОПК. Смятано от датата на подаване на жалбата, седмодневния срок по чл. 146 от ДОПК изтича на 16.08.2018 г., а 60-дневния срок по чл. 155 ал.1 от ДОПК, считано от 17.08.2018 г., изтича на 15.10.2018 г. Кметът на ОБщина Варна е следвало да постанови решение по същество най-късно до 15.10.2018 г. Жалбата по съдебен ред е подадена на 9.11.2018 г., т.е. в срока по чл. 156 ал.5 от ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалвана, поради което е ДОПУСТИМА.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява, че ревизията е възложена от компетентен орган и определя задължения по вид и за периода съгласно ЗВР. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията – каквото е изискването по чл.119, ал.2 от ДОПК, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно ал.3 от с.р в производствата по ал.1, служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Съгласно ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината, а съгласно ал.5, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152 ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Със заповед № 1756/2017 г. Кмета на община Варна е определил за органи по приходите посочените в заповедта длъжностни лица, след които е и Марияна Ганчева – главен инспектор в „КРД“. Със заповед  МД-ПО-04/2016 г.  на директора на дирекция „Местни данъци“ Марияна Ганчева е определена за компетентен орган  по  чл. 112 и чл. 113 от ДОПК за възлагане на ревизии Именно Ганчева е възложила настоящата ревизия  и в това качество е подписала  ревизионния акт.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на настоящото производство са задълженията за ДНИ и ТБО по отношение на имоти, за които не се спори, че са собственост на жалбоподателя и са  декларирани от него.

Съгласно §21 от ПЗР на ЗМДТ за притежаваните нежилищни имоти и за нежилищните имоти, върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията подават декларации по чл.14 в срок до 30 юни 2010г.

Съгласно чл.14, ал.1 от ЗМДТ за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Според ал.2 на с.р., когато собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, е предприятие, в декларацията по ал.1 се посочва и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Съгласно ал.3 на с.р., при промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал.1.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно Приложение №2.

Съгласно чл.22 от ЗМДТ, общинският съвет определя с наредбата по чл.1 ал.2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

В конкретния случай, с чл.14 от НОРМДТОВ, размерът на ДНИ за 2013г., 2014г., 2015 г., 2016 г. и  2017 г., е определен в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка на имота.

Съгласно чл.28, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, ДНИ за процесния период  се плаща на две равни вноски, съответно в срок от 1 март до 30 юни и до 31 октомври, като на предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка от 5%.

Съгласно  §1 т.17  от ДР за ЗМДТ "Отчетна стойност" е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. От събраните по делото писмени доказателства се установи, че жалбоподателят е завел в счетоводството си актива – земя на  стойност 925 071.71 лв.  Данъчната оценка за имота е 208 195.37 лв. От приложения по делото нотариален акт се установява, че посочената от жалбоподателя отчетна стойност в счетоводството, включва не само стойността на закупената земя, но и на всички находящи се към 2009 г. в имота сгради.

Съгласно чл. 2 от Закона за счетоводството - предприятията осъществяват счетоводното записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им. В чл. 4 от същия закон са посочени основните счетоводни принципи, между които е  и предимство на съдържанието пред формата - сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма. Отделно от това, нормата на чл. 4 ал.3 от Закона за счетоводството постановява, че предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. В случая не е спорно, че в счетоводството на дружеството е отразен само един дълготраен материален актив – земя - на  стойност 925 071.71 лв., липсва отразяване в счетоводството на останалите придобити с нотариалния акт от 2009 г.   дълготрайни материални активи – сгради.  В НСС -16 са определени основните изисквания за счетоводното отчитане на дълготрайните материални активи. Съгласно стандарта първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи. Не е спорно между страните, че в случая дълготрайния материален актив – земя – ПИ с идентификатор 10135.4510.722 е неправилно заведен в счетоводството на жалбоподателя, тъй като същия не отразява цената му на придобиване, а посочената стойност в счетоводството включва цената на придобиване на земята, както и на още четири сгради в имот и на невъзстановимите данъци. В случая задълженията на дружеството са определени не въз основа на акт за установяване на задължения по декларация, а в хода на проведено ревизионно производство. Целта на ревизионното производство е да се установят всички относими факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчното облагане.  Настоящия съдебен състав приема, че неправилно ответника е приел, че сумата от 925 071.71 лв., представлява данъчна основа за облагане на имот с идентификатор 10135.4510.722, тъй като е приел, че това е отчетната стойност на имота и тя е по-висока от определената данъчна оценка за земята. Безспорно от събраните по делото доказателства, се установи, че извършеното от дружеството осчетоводяване не отразява вярно извършеното придобиване на имоти.  По изложените съображения съдът споделя доводите на жалбоподателя за начина на формиране на данъчната основа за имот – земя и кредитира заключението на в.л., което е определило отчетна стойност на имот с идентификатор 10135.4510.722 в размер на 559 113,34 лв. От друга страна се установи, че данъчната оценка на имота е 208 195,37 лв., поради което съдът приема, че задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО следва да се определят върху по-високата от двете стойности, а именно 559 113.34 лв., по изложените съображения  задълженията на дружеството за ДНИ за имот  и идентификатор 10135.4510.722 за всяка една от годините от 2013 г. до 2017 г. възлиза в размер на по 1118.23 лв. на година.

По отношение ДНИ за другите имоти на жалбоподателя съдът прецени следното: 

за сграда с идентификатор 10135.4510.722.1  ответника е установил облагаема основа за ревизирания период за всяка една от годините в размер на по  323 637.04 лв., при формиране на данъчната оценка е взето предвид, че конструкцията на сградата  е МЗ масивна монолитна конструкция, съгласно Таблица № 2 на приложение №2.  Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че конструкцията на тази сграда е неправилно определена. Съдът изцяло кредитира заключението на в.л. Н., според  което конструкцията е именно МЗ.  От друга страна съдът констатира, че  при определяне на данъчната оценка  органа не е взел предвид, че сградата представлява – складова база – склад, и не са отчетени намаленията на същата по реда на чл. 5 ал.6 т.1 от Приложение № 2 към ЗМДТ, а именно за нежилищните имоти, представляващи гаражи, складова, базисната данъчна стойност се определя като 80% от базисната данъчна стойност, определена в Таблица №2. След като се отчете това намаление базисната данъчна стойност за имота възлиза на 14.96 лв., при което следва, че данъчната оценка за имота е в размер на 258 909,63 лв., а отчетната стойност 12 355.61 лв. По изложените съображения съдът кредитира заключението на в.л. по съдебно-счетоводната експертиза, че база за изчисление на ДНИ и ТБО за имот с идентификатор 10135.4510.722.1  е сумата от 258909.63 лв., при което дължимия ДНИ за имота в размер на 2 промила, възлиза на 517,82 лв. за всяка една от годините от 2013 до 2017 включително.

За сграда с идентификатор 10135.4510.722.7 блок А  ответника е установил облагаема основа за  2017 г. в размер на 1706982.41 лв., при формиране на данъчната основа е взето предвид, че конструкцията на сградата  е МЗ масивна монолитна конструкция, съгласно Таблица № 2 на приложение №2.  Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че конструкцията на тази сграда е неправилно определена. Съдът изцяло кредитира заключението на в.л. Н., според което конструкцията е именно МЗ.  От друга страна съдът констатира, че  при определяне на данъчната оценка органа не е взел предвид, че сградата представлява – складова база – склад, и не са отчетени намаленията на същата по реда на чл. 5 ал.6 т.1 от Приложение № 2 към ЗМДТ, а именно за нежилищните имоти, представляващи гаражи, складова, базисната данъчна стойност се определя като 80% от базисната данъчна стойност, определена в Таблица №2. След като се отчете това намаление базисната данъчна стойност за имота възлиза на 14.96 лв., при което следва, че данъчната оценка за имота е в размер на  1365585.93 лв., а отчетната стойност 566758.92 лв. По изложените съображения съдът кредитира заключението на в.л. по съдебно-счетоводната експертиза, че база за изчисление на ДНИ и ТБО за имот с идентификатор 10135.4510.722.7 блок А  е сумата от 1365585.93 лв., при което дължимия ДНИ за имота в размер на 2 промила за 2017 г. възлиза на 1820.78 лв.

Съдът приема, че по отношение на останалите сгради с идентификатори 10135.4510.722.4, 10135.4510.722.5, 10135.4510.722.6 и 10135.4510.722.7 – блок Б ответника правилно е изчислил дължимия ДНИ за съответните години. За тези имоти  определянето на данъчната и отчетна стойност на тези имоти, както и начина на определяне на облагаемата основа между страните не е налице спор.

Съгласно чл.18, ал.1 от НОАМТЦУТОВ  размерът на ТБО за нежилищните имоти на предприятия, се определя според количеството на битовите отпадъци, с честота на извозване, определена със заповед на Кмета, или пропорционално върху отчетната стойност на недвижимите имоти.

В случая жалбоподателят оспорва, че общината предлага в района в който попада имота услугите сметосъбиране, извозване, обезвреждане на отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

Съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Случаите, при които не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл.71 от ЗМДТ, а именно: т.1 - за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; т.2 - за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; т.3 - за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Следва да се има предвид, че таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект – чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране, и ползване на услугата. С оглед обаче на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани.

Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ – сметосъбиране и сметоизвозване, се предоставя от общината на конкретния правен субект, за да изпълни той визираното в чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) свое задължение за събиране, транспортиране и третиране на създадените от дейността му отпадъци. Тъй като е възможно лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да не ползва имота за съответния отчетен период и с оглед на това да не генерира  отпадъци, законодателят в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ е приел, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ, определя реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната година, установяват този факт. Съгласно чл.71 от ЗМДТ, такса за сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота.

Вторият вид услуга, която общината предоставя е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл.66, ал.1, т.4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т.е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението – чл. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), което имплицитно означава осигуряване на територии за обществено ползване. А наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии. Законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО. С оглед на горното посоченото в чл. 66, ал.1, т.4 ЗМДТ ясно илюстрира съдържанието на услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места“. Що се отнася до обхвата на предоставяне на услугата, т.е. до определяне на това кои са териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината. Но за да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата, но и фактически да я предоставя. Тогава, когато услугата не се предоставя такса не се дължи – чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Третият вид услуга – обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, завършва визираното в чл.7, ал.1 ЗУО задължение на лицата, при чиято дейност се образуват битовите отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това в Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да стане. Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Тъй като тази услуга също не е обвързана изцяло с фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, досежно нея не е налице възможност предварително да се декларира неползването й. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че за за процесния период от 2013 г. до 2017 г.  Община Варна е ползвала депо за обезвреждане на битови отпадъци, а именно депото на Община Аксаково в с. Въглен.

За да бъде законосъобразно начислена ТБО е необходимо, да бъде надлежно доказано реалното предоставяне от общината през процесните периоди на трите услуги по отношение на имота на жалбоподателя. Доказателствената тежест е на ответната страна. Престирането на услугата е фактическо основание – един от релевантните юридически факти, при осъществяването на които възниква задължението за таксата, а съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с §2 ДОПК доказателствената тежест за фактическите основания е на органа по приходите.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесния имот попада в строителните граници на град Варна, район „Владислав Варненчик„ находящ се в Западна промишлена зона, с административен адрес  – ул. „Уста Кольо Фичето“ № 47. Видно от приложените по делото решения на Общински съвет – Варна и концесионните договори се установява, че  е сключен договор за предоставяне на концесия за дейността по поддържане на чистотата на район „Владислав Варненчик“. Съгласно Решение на Общински съвет Варна 2142-11 от 24.03.2010г., концесионните договори, сключени от Кмета на Община Варна през 1999г. са със срок на действие до 01.03.2016г., поради което и дейността по поддържането и чистотата на районите следва да се осъществява въз основа на тях, представени са и анекси към договорите. Съдът намира, че са представени доказателства за предоставянето на концесия на дейността по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване на територията на Община Варна за всеки един от данъчните периоди, предмет на настоящото производство. Представените Задания и приемо-предавателни протоколи за всеки един от месеците на 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г.  удостоверяват действителното извършване на услугите сметосъбиране и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване на територията на гр.Варна, район „Вл. Варненчик“, ЗПЗ, където се намира имота на жалбоподателя.

По отношение обезвреждането на битовите отпадъци са представени договор за възлагане на дейността по депониране на твърди битови отпадъци в депо в землището на с.Въглен между Община Варна и ООД „Спартак таксим“, анекси към него, тристранно споразумение между Община Варна, Община Аксаково и ООД „Спартак таксим“, договор между Община Аксаково и Община Варна за приемане на отпадъците на Община Варна в депо, находящо се в землището на с.Въглен, собственост на Община Аксаково, както и анекси. Съдът намира, че са представени доказателства за депонирането на битови отпадъци на Община Варна в регионално депо в с.Въглен за всеки един от данъчните периоди, предмет на акта за установяване на задължение.

С оглед така събраните доказателства, настоящият състав намира, че е доказано предоставянето на услугите по събиране и извозване на битови отпадъци, обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане на чистота на територията за обществено ползване от Община Варна през данъчните периоди, предмет на РА. Размера на таксата битови отпадъци по отношение на всеки един от компонентите й се определя ежегодно от Общински съвет Варна, като за ревизирания период са налице еднакви стойности за всяка една от петте години в размер на 3.90 на хиляда върху отчетната стойност на нежищните имоти на предприятия. Възприетият от Община Варна подход по отношение на начина на определяне на размера на такса смет е пропорционално върху данъчната оценка на имотите. По отношение на нежилищните имоти, какъвто е имота на жалбоподателя, определените от компетентния орган стойности са 2,20 промила за сметосъбиране и сметоизвозване; 0,55 промила за обезвреждане на битови отпадъци и депо и 1,15 промила за почистване на територии за обществено ползване. 

За данъчни периоди 2013г., 2014г. и 2015г., 2016 г., 2017 г.  с оспорения акт е определена дължима такса битови отпадъци за имоти, попадащ в границите на организираното от Община Варна сметосъбиране и сметоизвозване.

Видно от заключението на вещото лице, органите по приходите правилно са определили размера на дължимата такса битови отпадъци за всеки един от посочените периоди за следните имоти: 10135.4510.722.4  за 2014 г.  - в размер на 34.47 лв., за имот 10135.4510.722.5  за 2014 г. - в размер на 176,68 лв., за имот 10135.4510.722.6 за периода от 2013 г. до 2017 г. вкл. в размер на по 181.60 лв. на година, за имот с идентификатор 10135.4510.722.7 – блок Б в размер на 984,59 лв. за 2017 г. При определяне на облагаемата основа правилно ответника е взел предвид, че отчетната стойност на тези имоти е по-ниска от данъчната оценка на същите. По отношение на показателите формиращи данъчната оценка на тези четири имота не е налице спор между страните по делото.

По отношение определените ТБО за имот с идентификатор 10135.4510.722 съдът намира, че следва да се вземе предвид опредената от в.л. отчетна стойност за имота в размер на 559 113,34 лв. От друга страна се установи, че данъчната оценка на имота е 208 195,37 лв., поради което съдът приема, че задълженията на дружеството за ТБО следва да се определи върху по-високата от двете стойности, а именно 559 113.34 лв., по изложените съображения  задълженията на дружеството за ТБО за имот  и идентификатор 10135.4510.722 за всяка една от годините от 2013 г. до 2017 г. възлиза в размер на по 2180.54 лв. на година.

Относно определените ТБО за сграда с идентификатор 10135.4510.722.1, поради изложените по-горе мотиви относно формиране на облагаемата основа, съдъТ  счита, че облагаемата основа при формиране на задължението следва да е в размер на 258 909,63 лв. По изложените съображения съдът кредитира заключението на в.л. по съдебно-счетоводната експертиза, че база за изчисление на ТБО за имот с идентификатор 10135.4510.722.1  е сумата от 258909.63 лв., при което дължимия ТБО за имота в размер на 3.9 промила, възлиза на 1009.75 лв. за всяка една от годините от 2013 до 2017 .

За сграда с идентификатор 10135.4510.722.7 блок А, предвид същите установявания относно конструкцията и факта, че сградата е склад, съдът кредитира заключенията на в.л. и приема, че база за изчисление на ТБО за имот с идентификатор 10135.4510.722.7 блок А  е сумата от 1365585.93 лв., при което дължимия ТБО за имота в размер на 3.9 промила за 2017 г. възлиза на 3550.52 лв.

Правилно ответника е взел предвид, внесените суми за ДНИ и ТБО за процесните периоди, като съответно дължимите лихви следва да се изчислят при съобразяване на внесените суми .

По изложените съображения ревизионния акт следва да бъде частично отменен относно определените задължения за ДНИ и ТБО за имоти с идентификатори 10135.4510.722, 10135.4510.722.1, 10135.4510.722.7 блок А за ревизирания период, като се отмени и акта в частта на установените дължими лихви по отношение на тези имоти, като в останалата част, относно установените задължения за ДНИ и ТБО за имоти с идентификатори 10135.4510.722.4, 10135.4510.722.5 , 10135.4510.722.6 и имот с идентификатор 10135.4510.722.7 – блок Б, както и за дължимите лихви за тези имоти жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода на спора, страните взаимно си дължат разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата спрямо общия материален интерес – 45163.11 лв., жалбата е  отхвърлена за сумата в размер на 27 451.35 лв. включваща главници и лихви и е уважена за сумата от 17 711.76 лв. включваща главници и лихви.  Общо доказаните разноски на жалбоподателя са в  размер на 2650лв. (50лв. за държавна такса, 1800лв. адвокатски хонорар и 800лв. депозити за вещи лица). Разпределението на разноските следва да бъде извършено при пропорция 60.78 % за ответника и 39.22 % за жалбоподателя, при което на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 1039.33 лв., а на ответника сумата от 1145.64 лв., т.е. по компенсация  жалбоподателя следва да се осъди за заплати на ответника сумата от 106.33 лв.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на „Л-С-Комерс“ “ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Строител“ № 4, представлявано от И.С.С. Ревизионен акт /РА/ № МД – РА – 004/26.07.2018г. на органи по приходите при отдел КРД, към отдел КРДПС при Дирекция „Местни данъци“ – Община – Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община – Варна,  в частта, с който на дружеството са установени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ за имот с идентификатор 10135.4510.722.4 в размер на 17.68 лв. за 2013 г., за имот с идентификатор 10135.4510.722.5 в размер на 90.60 лв. за 2013 г.,  за имот с идентификатор 10135.4510.722.6 в размер на 93.13 лв. за периода от 2013 г. до 2017 г. включително, за имот с идентификатор 10135.4510.722.7 тяло Б в размер на 504.92 лв. за 2017 г. За установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за имот с идентификатор 10135.4510.722.4 в размер на 34,47 лв. за 2013 г., за имот с идентификатор 10135.4510.722.5 в размер на 176,68 лв. за 2013 г.,  за имот с идентификатор 10135.4510.722.6 в размер на 181,60 лв. за периода от 2013 г. до 2017 г. включително, за имот с идентификатор 10135.4510.722.7 тяло Б в размер на 984.59 лв. за 2017 г.

ОТМЕНЯ по жалба на „Л-С-Комерс“ “ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Строител“ № 4, представлявано от И.С.С.  Ревизионен акт /РА/ № МД – РА – 004/26.07.2018г. на органи по приходите при отдел КРД, към отдел КРДПС при Дирекция „Местни данъци“ – Община – Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община – Варна,  в частта, с който на дружеството са установени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ за имот с идентификатор 10135.4510.722 за разликата над 1118.23 лв. до 1850.14 лв. за всяка една от годините от 2013 до 2017 г. включително, установени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ за имот с идентификатор 10135.4510.722.1 за разликата над 517.82 лв. до 647.27 лв. за всяка една от годините от 2013 до 2017 г. включително, установени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ за имот с идентификатор 10135.4510.722.7 тяло А за разликата над 1820.78 лв. до 2275.93 лв. за 2017 г. и са установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за имот с идентификатор 10135.4510.722 за разликата над 2180.54 лв. до 3607.78 лв. за всяка една от годините от 2013 до 2017 г. включително, установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за имот с идентификатор 10135.4510.722.1 за разликата над 1009.75 лв. до 1262,18 лв. за всяка една от годините от 2013 до 2017 г. включително, установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за имот с идентификатор 10135.4510.722.7 тяло А за разликата над 3550.52 лв. до 4438.15 лв. за 2017 г.

ОТМЕНЯ по жалба на „Л-С-Комерс“ “ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Строител“ № 4, представлявано от И.С.С. Ревизионен акт /РА/ № МД – РА – 004/26.07.2018г. на органи по приходите при отдел КРД, към отдел КРДПС при Дирекция „Местни данъци“ – Община – Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община – Варна,  в частта, с който на дружеството са установени задължения за лихви за довнасяне, начислени върху дължимия данък недвижими имоти /ДНИ/ както следва: за 2013 г. за разликата над 557.23 лв. до 971.94 лв., за 2014 г. за разликата над 395.11 лв. до 724.17 лв., за 2015 г. за разликата над 243.67 лв. до 485.24 лв., за 2016 г. за разликата над 179.37 лв. до 333.27 лв., за 2017 г. за разликата над 211.63 лв. до 323.98 лв., както и за установените задължения за лихви за довнасяне, начислени върху дължимата такса битови отпадъци /ТБО/ както следва: за 2013 г. за разликата над 1086.58 лв. до 1895.29 лв., за 2014 г. за разликата над 770.45 лв. до 1412.12 лв., за 2015 г. за разликата над 475.15 лв. до 946.22 лв., за 2016 г. за разликата над 349.77 лв. до 649.87 лв., за 2017 г. за разликата над 456.85 лв. до 646.01 лв.

ОСЪЖДА на „Л-С-Комерс“ “ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Строител“ № 4, представлявано от И.С. ***– Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 106.33лв. (сто и шест лева и тридесет и три стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                              Административен съдия: