Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, …...05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 6016 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 29.01.2019г. на СРС, ГО, 67 състав по гр.д.№ 25432/2017г. е признато за установено на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 274, ал.1, т. 1 КЗ /отм/, че С.В.А. дължи на ЗАД
„Б.В.И.Г.“ АД сумата 17 000 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за вреди, причинени от виновно и противоправно поведение на
ответницата, чиято гражданска отговорност е застрахована от ищеца, при
управление на МПС след употреба на алкохол, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 01.12.2016г. до окончателното изплащане, за което вземане е
издадена заповед аз изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70109/2016г. на СРС,
67 с-в. и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
В срока по чл. 259, ал.
1 ГПК решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата, с оплаквания за
неправилност и необоснованост, поради нарушения на съдопроизводствените правила.
Въззивницата поддържа, че срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК не е спазен и исковата
молба е недопустима, отделно нередовна, поради неясен петитум. Твърди, че искът
е недопустим и поради наличието на влязла в сила оправдателна присъда по нохд №
17072/2013г. на СРС, с която е призната за невиновна за причиняване на средна
телесна повреда по непредпазливост на В.В.Г.при ПТП, настъпило на 01.12.2012г.
Излага доводи, че по арг. от чл. 300 ГПК, присъдата е задължителна за
гражданския съд, поради което СРС се е произнесъл по недопустим иск. Поддържа,
че не е причинена средна телесна повреда на пострадалия Г., изразяваща се в посттравматична
церебрестения, последица от мозъчно сътресение, представляващо постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, а на пострадалия В.Г.въобще не са
причинени неимуществени вреди. Сочи, че присъденият размер на обезщетение е завишен,
като по делото е доказано и съпричиняване от пострадалите лица. Моли съда да отмени обжалваното решение.
Въззиваемата
страна ЗАД ,,Б.В.И.Г.”
АД,
в депозиран от нея отговор в срока по чл. 263, ал.1 ГПК, оспорва въззивната
жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, респ. да
потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение. Поддържа,
че искът е предявен в срок и е допустим, а по същество основателен и доказан.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Възражението в жалбата за
неспазен срок по чл. 415 ГПК е неоснователно. Исковата молба е подадена по
пощата на 18.04.2017г., видно от пощенското клеймо, а съобщението с указанията
по чл. 415, ал. 1 ГПК е връчено редовно на 15.03.2017г. Ето защо е спазен
едномесечният преклузивен срок, тъй като 18.04.2017г. е първият присъствен ден
след 15.04.2017г. /16 април е неделя, а
17 април е официален празник/. При така изложеното, срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК е спазен и искът е допустим.
Доводите за недопустимост на иска,
поради наличие на влязла в сила оправдателна присъда срещу ответницата по
наказателното дело са също неоснователни, тъй като този факт касае съществото
на спора, а не процесуалните предпоставки за упражняване правото на иск.
По същество решението е частично
неправилно.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД, освен в случаите по чл. 227 КЗ, застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ има право да получи от застрахования
платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването
на ПТП е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично
вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Предпоставките за предвиденото право на регрес срещу
застрахования в случая са
наличие на валидно сключен договор за застраховка
,,Гражданска отговорност”,
осъществен деликт от застрахованото лице, наличие на алкохол в кръвта му с
концентрация над допустимата норма, плащане на застрахователно обезщетение от
ищеца-застраховател по застраховка ,,Гражданска отговорност” на пострадалото от деликта лице за причинените при ПТП неимуществени
вреди.
В настоящия случай горепосочените предпоставки са налице.
По делото не се спори,
че за лек автомобил ,,Фолксваген пасат” с
рег. №******е бил сключен договор за задължителна застраховка
,,Гражданска отговорност” с
ищеца с полица № 03112002159935, със срок на действие от 15.09.2012г. до 15.12.2012г. Установява се още, че по време на действието на този
договор е настъпило предвидено в него застрахователно събитие – процесното ПТП
от 01.12.2012г.,
както и че ищецът, като
застраховател по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, покриваща
към момента на ПТП отговорността на виновния водач, е заплатил застрахователно обезщетение в общ размер на сумата от 17 000
лв., от които сумата 12 000 лв. – на
пострадалия В. Г. и сумата 5 000 лв. – на пострадалия В.О..
Неоснователен е изложеният във въззивната жалба довод,
че не е налице основание по чл. 274, ал.1 КЗ /отм./ за ангажиране регресната
отговорност на виновния за ПТП водач – ответницата С.А., тъй като с влязла в
сила присъда, задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 ГПК, е
оправдана. С присъда по нохд № 17072/2013г. ответницата е оправдана по
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.1
б.“а“, пр. 2 вр. ал. 1, б.“б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК за причинена
на В. Г. средна телесна повреда. В мотивите на влязлата в сила присъда е
прието, че процесното ПТП е причинено по вина на ответницата, управлявала МПС в
пияно състояние, но при концентрация на алкохол в кръвта 1.1. на хиляда, т.е
под 1.2 на хиляда, както и че причинената телесна повреда на пострадалия Г. е
лека, а не средна, тъй като не е налице доказана диагнозата постравматична
церебрастения, представляваща постоянно разстройство на здравето, опасно за
живота.
Обстоятелството, че не са налице предпоставките за
ангажиране наказателната отговорност на ответницата поради несъставомерност на
деянието по повдигнатото й обвинение, не изключва гражданската й отговорност по
чл. 45 ЗЗД. В случая разпоредбата на чл. 300 ГПК е неприложима, но липсва
процесуална пречка фактическият състав на иска да бъде доказан по предвидения в
ГПК ред. От събраните по делото доказателства – констативен протокол № К-1225/01.12.2012г.,
заключенията на приетите САТЕ – основно и допълнително и на СМЕ и всички
представени писмени докаказателства, е безспорно установено, че на 01.12.2012г.,
около 20. 40 часа, в гр. София, по бул.
„Цариградско шосе“ е настъпило процесното ПТП по вина на ответницата,
управлявала след употреба на алкохол лек автомобил ,,Фолксваген пасат” с рег. №******, която в нарушение на чл. 20, ал. 2
ЗДв и
при неизпълнение на задължението си да контролира непрекъснато автомобила,
при предприета маневра престрояване от крайна лява лента в средна лента на
движение, е загубила управление над автомобила и е ударила движещия се пред нея
служебен лек автомобил „Опел астра“, рег. № *******в задна дясна част, при
което са пострадали водачът и пътникът в него - В.Г.и В.Г.. Механизмът на ПТП е
безспорно установен от основното и допълнително заключения на САТЕ, като съгласно
вещото лице, причина за удара е единствено начина на управление на автомобила от
страна на ответницата под въздействие на алкохол, при избраната от нея
несъобразена скорост на движение с конкретните пътни условия - мокра настилка,
електрическо осветление и боравенето й с кормилната и спирачна уредба на
управлявания от нея автомобил. Вследствие на удара и поетата кинетична енергия
според вещото лице, служебният
полицейски автомобил „Опел Астра“ е загубил надлъжната си устойчивост, завъртял
се е и реализирал удар в предпазната мантинела. Възражението на ответницата за
наличие на съпричиняване е изцяло неоснователно и недоказано.
Въззивният съд намира за установено по делото и
обстоятелството, че при реализиране на процесното ПТП ответницата е управлявала МПС
с концентрация на алкохол в кръвта 1.1 промила., установен с протокол за химическа
експертиза № 2053/03.12.2012г., а съгласно извършената от длъжностно лице проверка с дрегер, установената концентрация на
алкохол в кръвта й
е 1.4 промила. Проверката с дрегер е удостоверена в
протокола за ПТП, който представлява официален документ по смисъла на чл.179,
ал.1 ГПК досежно посочения факт. Съгласно
нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, приложима ред. ДВ, бр. 54/2010г., забраната
за употреба на алкохол или други упойващи вещества при управление на МПС касае
всяко количество алкохол, без да е въведен към този момент минимален процент на
концентрация на алкохол в кръвта на законовата забрана.
По отношение на размера на присъденото обезщетение, възражението в
жалбата, че размерът е завишен, е основателно според настоящия съдебен състав.
Съгласно заключението на приетата в първоинстанционното производство СМЕ,,
изготвено въз основа на представената медицинска документация и събраните по
делото гласни доказателства, пострадалият В. Василев Г., пътувал на предна
дясна седалка, е получил контузия на главата със сътресение на главен мозък, като
е бил настанен във ВМА за период от 3 дни с диагноза комоцио церебри, контузио
капитис на постелен режим. На лицето са издадени
болнични листове за период от общо 57 дни отпуск поради временна
нетрудоспособност. Вещото лице дава констатации, че мекотъканните травми като
процесната травма контузия, която не е описана в медицинската документация чрез
точна локализация, размер, форма и др, отшумяват напълно до 1-3 седмици, а
сътресението на главния мозък е лекостепенно със степенна промяна на
съзнанието, като подобно мозъчно сътресение е съпроводено с церебрастенна и
вегетативна симптоматика – главоболие, гадене, световъртеж и др., които следва
да отшумят за около 20-25 дни след инцидента. Вещото лице дава констатации, че
принципно при леките степени на мозъчно сътресение общомозъчните симптоми преминават в същия ден
или през следващите дни. При наличие на други заболявания или при неспазване на
предписания режим, е възможно да се удължи срока за възстановяване. В случая са
налице данни, че на пострадалия Г. е било установено при преглед високо кръвно
налягане, което не е било диагностицирано преди процесното ПТП. Пострадалият О.,
управлявал служебния патрулиращ автомобил „Опел Астра“, е претърпял контузия на главата, като също е имал период с главоболие и гадене,
както и болки във врата; бил е на домашно лечение с ползван около 40 дни отпуск
по болест. По отношение на О. няма установено с медицински документи сътресение
на мозъка. Показанията на разпитаните по делото свидетели относно претърпените
болки и страдания, включително и на пострадалите лица, не установяват такива в
претендирания размер. С оглед изложеното, въззивният съд приема, че е налице
основанието по чл. 274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за ангажиране отговорността на
ответницата чрез заплащане на сума от общо 13 000 лв., от които 9 000
лв. –обезщетение за претърпените от Г. неимуществени вреди и сумата 4000 лв. – за
претърпените от пострадалия О. неимуществени вреди. Присъждането на по-голям
размер на обезщетения според настоящия състав би довел до неоснователно
обогатяване. Причинените на двамата пострадали травматични увреждания
представляват според вещото лице леки телесни повреди, доказаният реално
възстановителен период е не повече от два месеца, поради което общо
претендираната сума от 17 000 лв. е завишена и не отговаря на критерия за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД за причинения стрес, болки и страдания,
с оглед доказания физически и емоционален дискомфорт по време на инцидента и
след това на двамата.
Поради частичното несъвпадение
на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта
за уважаване на иска за разликата над сумата общо 13 000 лв. до пълния
предявен размер от 17 000 лв. и вместо него постановено друго за
отхвърляне на иска, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на
спора, решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на
ищеца разноски за разликата над сумата 1306 лв. до пълния присъден размер –
разноски за заповедното производство и за разликата над сумата 550. 59 лв. до
пълния присъден размер от 720 лв. – разноски за исковото производство.
По разноските:
Въззивницата не претендира разноски и такива не следва да бъдат присъждани,
съобразно уважената част на жалбата.
С оглед изхода на спора,
на въззиваемата страна следва да се присъдят доказаните разноски за въззивното
производство в размер на сумата 1046 лв.
-
заплатено по банков път адвокатско възнаграждение с ДДС,
съобразно общо доказания размер от 1368 лв. От
въззивницата не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Така мотивиран,
Софийски
градски съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение
от 29.01.2019г. на СРС, ГО, 67 състав по гр.д.№ 25432/2017г. в ЧАСТТА , с която е признато
за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 274, ал.1, т. 1 КЗ /отм/, че С.В.А.
дължи на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД разликата над сумата 13 000 лв. до пълния предявен размер от 17 000 лв., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70109/2016г. на
СРС, 67 с-в., както и в
частта, с която е осъдена С.В.А.
да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД разноски над сумата 550.
59 лв. до пълния присъден
размер от 720 лв. – разноски за исковото производство и за разликата над сумата 1306 лв. до пълния присъден размер от 1708 лв. – разноски за заповедното
производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД
„Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК*******срещу С.В.А., ЕГН **********, иск
с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 274, ал.1, т. 1 КЗ /отм/ за признаване за установено дължимостта на сумата 4 000 лв.
- разликата над сумата 13 000 лв.
до пълния предявен размер от 17 000
лв.,
представляваща изплатено застрахователно
обезщетение въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за вреди, причинени от виновно и противоправно поведение на
ответницата, чиято гражданска отговорност е застрахована от ищеца, при
управление на МПС след употреба на алкохол, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 01.12.2016г. до окончателното изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70109/2016г. на
СРС, 67 с-в, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 29.01.2019г. на СРС, ГО, 67 състав по гр.д.№ 25432/2017г. в останалата част.
ОСЪЖДА С.В.А., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1046 лв.
– разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3 ГПК.