Р Е Ш Е Н И Е № 51
Гр. Сливница, 20.11..2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД
СЛИВНИЦА, VI състав, в открито съдебно заседание на трети април, през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 395 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, чрез адв. Ренета Даньовска от САК, преупълномощена от адвокатско дружество „Стоянов, Даньовска и партньори”, е предявил срещу ответника Й.Б.Г.,***, с ЕГН **********, иск с който моли да бъде признато за установено, че като ползувател и потребител на електрическа енергия дължи на ищеца, сумата от 617.75 лева – главница; 09.52 лева – лихва за периода от 23.01.2016г. до 19.05.2016г., ведно със законната лихва от 27.05.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите за разноски по образуваното по ч. гр. дело № 227/2016г. по описа на РС Сливница в размер на 25 лева - държавна такса и 60 лева - адвокатско възнаграждение.
Претендира разноските в настоящото производство.
Твърди се в исковата
молба, че ответникът се намирал в
облигационни отношения с ищеца, регулирани от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
Електро България” АД – доставчик на електрическа енергия на обособена
територия, определена в Приложение № 1 към Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л – 409 – 17/01.07.2013г. В процесния
период ответникът ползвал доставената му от ищеца електрическа енергия, но не заплатил същата
в уговорения между страните срок.
Ищцовото дружество
издало фактури подробно описани в исковата молба на стойност, процесните суми.
Поддържа се още,
че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, вр. чл. 107 ЗЕ, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 227/2016г.
по което постъпило възражение от длъжника – ответник в настоящето производство.
Т.к. ответникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по
цитираното заповедно производство, за ищеца бил налице интерес от образуване на
настоящото производство.
Представени са писмени доказателства под опис.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В депозираната по делото писмена молба, от процесуалният представител на ищеца, се излага становище за основателност на исковата претенция и се претендира постановяване на решение с което исковете да бъдат уважени.
Ответникът, редовно уведомен се явява лично, като не оспорва иска и признава същия.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.235,
ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
В конкретния случай съдът приема за безспорно установен факта, че ответникът се е намирал в облигационни отношения с ищеца във връзка с договор за пренос и доставка на електрическа енергия. Ищецът е доставил фактурираните количества електроенергия, а ответникът не е заплатил дължимите суми. Тъй като ответникът не е заплатил задължението си в размер на исковата претенция, ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 227/2016г. по описа на РС Сливница. Ответникът е подал възражение срещу така издадената заповед, поради което за ищеца се е породил правени интерес от установяване на вземането по съдебен ред, което е обусловило образуването на настоящото производство. От представените по делото и неоспорени от ответника доказателства се установява, че същия дължи претендираните суми.
При
така установените факти и с оглед направеното признание на иска от страна
на ответника, настоящият съдебен състав
стигна до следните правни изводи:
Предявения иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Искът е допустим, като предявен от лице с правен интерес.
Разгледан по същество, същият е основателен, с оглед наличните по делото доказателства и предвид направеното от ответника признание на иска, с оглед разпоредбата на чл. 237 ал. 2 от ГПК.
Настоящият състав намира, че са налице законовите предпоставки за уважаване на така предявения иск, тъй като от наличните доказателства се установява, че ответникът е ползвал предоставената му електрическа енергия, като не е изпълнил задължението си да заплати същата в договорените срокове и размер и е останал задължен с претендираната в настоящото производство сума.
Именно предвид установените факти, настоящият съдебен състав намира, че са налице основанията на чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, според който когато страната по един договор, не изпълни задължението си, кредиторът има право да претендира изпълнение.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените в производството пред настоящата инстанция разноски на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съобразно отразеното в представения списък по чл. 80 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Й.Б.Г.,***, с ЕГН **********, че дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, сумата от 617.75 лева – главница; 09.52 лева – лихва за периода от 23.01.2016г. до 19.05.2016г., ведно със законната лихва от 27.05.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите за разноски по образуваното по ч. гр. дело № 227/2016г. по описа на РС Сливница в размер на 25 лева - държавна такса и 60 лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответника Й.Б.Г.,***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, направените в хода на настоящото производство разноски общо в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от получаване на съобщение за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: