№ 20277
гр. София, 09.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110118520 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 107532/02.04.2024г. на СРС,
подадена от И. С. Б. срещу „**********“ АД.
Ищцата И. С. Б. чрез адв. Д. Г. – АК-Ловеч, е предявила срещу ответника
„**********“ АД искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143,
ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на чл. 4 от
Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № ******, сключен между
страните на 08.12.2023г., предвиждащ заплащане на неустойка за недадено обезпечение,
както и за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 3658,64 лева, представляваща въпросната неустойка.
Ищцата твърди, че на 08.12.2023г. сключила с ответника описания по-горе договор за
предоставяне на потребителски кредит в размер на 2500,00 лева, които следвало да се
върнат в срок от 24 месеца при 46,69% лихва и 65,00 % ГПР. Посочено било, че общата
дължима за връщане сума е 4041,36 лева. Според чл. 1 от Приложение № 5 към договора
заемателката следвало в срок до края на следващия сключването на договора ден да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения – двама поръчители, които
отговарят на завишени персонални и имуществени изисквания, описани в исковата молба,
или банкова гаранция в размер на 4041,36 лева. Според чл. 4 от Приложението, ако
заемателката не осигуряла обезпечение, тя дължала неустойка за всеки календарен ден в
размер на средно 5,01 лева, но не повече от 1% от стойността на кредита дневно. Дължимата
обща сума за неустойка, видно от погасителния план към договора, била 3658,64 лева. Тъй
като за ищцата било невъзможно да предостави обезпечение, то неустойката била начислена
и разсрочена за плащане с вноските по погасителния план. Така тя трябвало да върне не
4041,36 лева, а в пъти повече – 7700,00 лева. Обосновава се, че клаузата, предвиждаща
заплащане на описаната неустойка, е нищожна, тъй като тя е последваща сключването на
договора и няма присъщите на неустойката функции. Целта ú била да се заобиколи
ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПКр и нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПКр. Тя нямала
1
обезщетителна функция, тъй като не зависела от неизпълнението на главното задължение по
договора и не обезпечавала същото, а единствено генерирала допълнителна печалба за
заемодателя. Неустойката обективно се дължала независимо от това дали заемателят
изпълнява или не задълженията си по договора да връща в срок дадената в заем сума и
лихвите към нея. Уговорката по недопустим начин прехвърляла на заемателя-потребител
последиците от неизпълнението на задължението на заемодателя-търговец да извършва
предварителна проверка на платежоспособността. Начинът, по който била уговорена, реално
предпоставял начисляването на неустойка, тъй като даването на исканите обезпечения било
обективно невъзможно. Потребителката нямала възможност да влияе върху клаузите на
договора. Същите били неравноправни.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „**********“ АД чрез мл.адв. В. Б.-К. –
АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 168278/23.05.2024г. на СРС, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Разяснява, че на 08.12.2023г. е сключен
Анекс № ****** към Договор за кредит № *********, като това станало по инициатива на
заемателката и чрез използване на средства за комуникация от разстояние. Сключването на
договора било потвърдено от потребителката. Оспорват се изложените в исковата молба
твърдения за недействителност на клаузата за неустойка, като същата съответствала на
нормативните изисквания, установената практика и на присъщите ú функции. Неустойката, с
оглед естеството на отпускания бърз заем – без поръчител и без допълнително обезпечения
и съгласие за директен дебит, била дадена за обезщетяване на вредите, изразяващи се в
необезпечаването на заема и неговото изпълнение. Клаузата била индивидуално уговорена и
затова равноправна.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „**********“ АД чрез мл.адв. В. Б.-К. –
АК-София, е предявил срещу първоначалната ищца И. С. Б. иск с правно основание по чл. 9,
ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждането ú да му заплати сумата от
2500,00 лева, представляваща дължимата главница по Анекс № ****** към Договор за
кредит № *********, ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова
молба /22.05.2024г.-ЕПЕП/ до окончателното ú изплащане. Твърди, че с ответницата
сключили Договор за кредит № *********/03.07.2023г. На 21.07.2023г. към него бил
сключен Анекс № 582702 за рефинансиране на задължението по него. С Анекс №
594759/11.09.2023г. и Анекс № 602716/11.10.2023г. страните предоговорили задълженията си
по договора. С Анекс № ******/08.12.2023г. по инициатива на Б. било рефинансирано
задължението ú по договора за кредит, като договорът бил сключен чрез използването на
технически средства за комуникация от разстояние и потвърден от ответницата. Съгласно
анекса Б. получила сумата от 2500,00 лева, която следвало да върне на 24 вноски до
08.12.2025г. Част от сумата била преведена по микросметка на ответницата в Изипей, а с
друга било рефинансирано задължението ú. Тъй като тя не изпълнявала задължението си да
плаща в срок, с подаването на насрещната искова молба всички нейни задължения за
главница се обявяват за предсрочно изискуеми и се претендират за плащане.
В срока по 131, ал. 1 вр. чл. 211, ал. 2 ГПК ответницата по насрещния иск И. С. Б.
чрез адв. Д. Г. – АК-Ловеч, е подала Отговор на насрещна искова молба, вх. №
232912/16.07.2024г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Позовава се
на вече изложените в исковата молба аргументи по повод недействителността на клаузата за
неустойка. Обосновава, че договорът за кредит и приложенията към него, ако и да отговарят
формално на изискванията на ЗПКр, не съответстват на същите, тъй като съответните
стойности, посочени в договора, не съответстват на действителните. Вписаният лихвен
процент и ГПР не били реални, още повече, че в ГПР следвало да се включи и сумата за
неустойка. Затова и не били посочени по ясен и разбираем начин лихвата, ГПР и общата
сума, която следвало да се върне. Договорът бил нищожен, включително с оглед наличието
на въведена конструкция, чиято цел била да прикрие действителните разходи по него.
Изтъква, че, с оглед зачестилите съдебни производства срещу дружеството и константната
2
съдебна практика по тях, то започнало да разпокъсва договорите си на отделни анекси и
приложения към тях с цел да прилага по делата само тези, които са му „удобни“, както било
в случая.
В насроченото по делото публично съдебно заседание ищцата и ответница по
насрещния иск не се явява и не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид,
като предявените искове се поддържат, като се моли насрещният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът и ищец по насрещния иск не изпраща представител. Становище се изразява в
писмен вид. Моли се предявеният иск да бъде да бъде отхвърлен, а насрещният такъв да
бъде уважен.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, становището и възраженията на ответника в отговора ú,
предявеният насрещен иск и отговора на същия, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба и насрещната искова молба са подадени от надлежно легитимирани
страни при наличие на правен интерес, като предявените с тях искове са допустими и следва
да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 124, ал. 1
ГПК е и за двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките,
установяващи недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между
страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил
наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. По предявения насрещен иск
доказателствената тежест е за ищеца по него, който следва да установи сключен между
страните договор, включително дадено съгласие на потребителя, действителност на
договора, предоставяне на отпуснатата в заем сума, настъпване на падежа/предсрочната
изискуемост. В тежест на ответника по насрещния иск е да установи плащане на
задължението, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. Извън
това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Страните обективно не спорят, че между тях по реда на ЗПФУР е сключен Договор за
потребителски кредит № №*********/03.07.2023г., по силата на който „**********“ АД е
отпуснало на И. С. Б. потребителски кредит. Към договора е сключен Анекс №
******/08.12.2023г., наречен в исковата молба „договор“, с който страните са предоговорили
условията по кредита съобразно приложение № 1 към анекса, а именно: отпуснатата в заем
сума е 2500,00 лева, която следва да се върне на 24 погасителни вноски, всяка от които по
168,39 лева с одобрено обезпечение и 321,00 лева без одобрено обезпечение. Годишната
лихва е 46,69%, а ГПР е 65,00%. Общата дължима сума по договора е вписана като 4041,36
лева. Съгласно Приложение № 5 към договора за потребителски кредит, чл. 1, в срок до края
на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит, кредитополучателят
е длъжен да учреди обезпечение: поръчителство на две физически лица, които отговарят на
високи персонални и имуществени изисквания, или да представи банкова гаранция в размер
на 4041,36 лева. Според чл. 4 при неизпълнение на това задължение се дължи неустойка в
размер на 5,01 лева на ден, но не повече от 1% от главницата на кредита на ден. Неустойката
се плаща заедно с всяка месечна вноска и се дължи дори при предсрочно погасяване.
Съгласно погасителния план, кредитът следва да се издължи на 24 вноски с падежи в
периода 08.01.2024г.-08.12.2025г., като размерът на вноската е 168,39 лева, а последната
3
168,40 лева, а с включена неустойка – 320,83 лева, последната 320,92 лева. Вноската за
неустойка е 152,44 лева месечно, последната 152,52 лева, или общо 3658,64 лева.
Ищцата И. Б. не оспорва, че е получила предоставената в заем сума от 2500,00 лева
/л. 99/.
По действащото българско право максималният размер на договорната лихва,
независимо дали възнаградителна или компенсаторна, е ограничен единствено от добрите
нрави (арг. от чл. 9 ЗЗД), като страните са свободни да уговорят размер на възнаградителната
лихва по свое усмотрение. Тази тяхна свобода обаче се простира до пределите, определени с
чл. 10, ал. 2 ЗЗД, който допуска размерът на лихвите да може да се уговаря до размер,
предвиден от Министерския съвет, а ако уговореният е по-голям, то той да се намалява по
право до този размер. Тъй като към настоящия момент Министерският съвет не е определил
такъв размер, критерият за извършването на съответната преценка следва да намери своята
опора в размера на законната лихва (по аналогия с чл. 19, ал. 4 ЗПКр), но без непременно да
е необходимо да се равнява по нея. С оглед изискването на закона при договаряне между
страните да не се накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те налагат
максималния размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е
действително. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в
обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с
които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Съдебната
практика приема, че противоречи на добрите нрави възнаградителна лихва, която е в размер
на повече от два до три пъти размера на установената законна лихва за забава. В този смисъл
е и практиката на Върховния касационен съд – р.378/08.05.2006г.-гр.д.315/2005г.-ІІг.о.,
р.1270/09.01.2009г.-гр.д.5093/2007г.-ІІг.о., опр. 901/10.07.2015г.-гр.д.6295/2014г.-ІVг.о., както
е и налице практика на Софийския градски съд - опр.260283/17.09.2020г.-ч.гр.д.9521/2020г.-
СГС,ТО-VІ, опр.266415/17.12.2020г.-ч.гр.д.10945/2020г.-СГС-ІІ-Г, опр.266852/29.12.2020г.-
ч.гр.д.7204/2020г.-СГС-І-24с-в, опр.260551/12.01.2021г.-ч.гр.д.12338/2020г.-СГС-ІV-Д,
опр.261885/29.01.2021г.-ч.гр.д.10946/2020г.-СГС-І, опр.264704/11.03.2021г.-ч.гр.д.842/2021г.-
СГС-І, опр.267499/22.04.2021г.-ч.гр.д.3671/2021г.-СГС, ТО-VІ, опр.268991/20.05.2021г.-
ч.гр.д.5247/2021г.-СГС-ІІІ-В, опр.1227/16.07.2021г.-ч.гр.д.8622/2021г.-СГС,ІV-Е,
опр.1614/09.08.2021г.-ч.гр.д.9449/2021г.-СГС-ГК, опр.2820/30.09.2021г.-ч.гр.д.10400/2021г.-
СГС-ГО-ІV-А, опр.2810/01.10.2021г.-ч.гр.д.11619/2021г.-СГС-ЧЖ-І-К, опр.3352/14.10.2021г.-
ч.гр.д.5828/2021г.-СГС-ГО-ІV-Е, опр.275245/29.10.2021г.-ч.гр.д.5236/2021г.-СГС-ІV-В,
опр.3737/29.10.2021г.-ч.гр.д.11615/2021г.-СГС-ІІ-Д, опр.3689/28.10.2021г.-ч.гр.д.11629/2021г.-
СГС-ІІ-Б, опр.5127/15.12.2021г.-ч.гр.д.14401/2021г.-СГС, опр. 260474/21.01.2022г.-
ч.гр.д.2624/2021г.-СГС-ІІ-Д, опр. 1161/15.02.2022г.-ч.гр.д.890/2022г.-СГС-І-К, опр.6623-
12.07.2022г.-ч.гр.д.898/2022г.-СГС-І, опр.6309/01.07.2022г.-ч.гр.д.190/2022г.-СГС-ГО-ІVГ,
опр.6150/28.06.2022г.-ч.гр.д. 1249/2022г.-СГС-ГО-ІІД, опр.7483/02.08.2022г.-
в.ч.гр.д.3669/2022г.-СГС-ГО-ЧЖ-ІІ-Д, и много други. Законната лихва за забава за към датата
на анекса е около 13,8% годишно. Следователно уговореният размер от 46,69% за година,
който надхвърля над три пъти /41,4%/ законната лихва за забава, е в противоречие с добрите
нрави, а съответната клауза в договора е нищожна – следва да се приеме, че възнаградителна
лихва не е уговорена и такава не се дължи (арг. р.378/08.05.2006г.-гр.д.315/2005г.-ІІг.о.).
Оценката на платежоспособността на кандидат-заемателя е на риск и отговорност на
заемодателя. Това следва от нормите на чл. 16, ал. 1 ЗПКр и чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗПотр. Преди
сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя
въз основа на достатъчно информация, в това число информация, получена от потребителя,
и, ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база
данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на
потребителите. В конкретния случай с договора рискът за кредитора от неизпълнение на
4
собственото му задължение за проверка и съблюдаване на съответна дисциплина с цел
неотпускане на необезпечени кредити се прехвърля по недопустим начин на заемателя-
потребител. Логиката на законодателя е кредиторът да провери платежоспособността на
длъжника и, ако има съмнение в нея, да поиска обезпечение и едва след като то стане факт
да отпусне кредита. Допълнителен аргумент е обстоятелството, че, дори и заемополучателят
да изпълни уговорката и да осигури обезпечение чрез поръчители, които отговарят на
многобройните изисквания, то възникването на задължение неустойка е оставено
единствено на желанието на заемодателя, който е свободен на практика без каквато и да
било обективна причина да не ги приеме, тъй като той прави това по „своя преценка, с оглед
надеждността и платежоспособността на съответния поръчител“, колкото и разтегливи и
широки като съдържание да могат да бъдат така използваните понятия. Не може да се
приеме, че по този начин кредиторът се обезщетява за риска от евентуална
неплатежоспособност на длъжника. Елиминирането и/или минимализирането на този риск
зависи само от кредитора, който, изпълнявайки чл. 16 ЗПКр, следва да извърши съответната
оценка, като или не отпусне кредита, или го отпусне при предварително дадено достатъчно
да гарантира изпълнението му обезпечение. С въвеждането на неустойката фактически от
една страна се създава допълнително обезщетение за кредитора при неизпълнение на
договора, което противоречи на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПКр, повеляваща, че при забава на
заемателя-потребител кредиторът има право да получи само лихва върху неплатената част от
задължението, а от друга неправомерно се натоварва потребителят с допълнителни
разноски, надхвърлящи в пъти главницата по кредита. Следователно предоставянето или не
на обезпечение от страна на искащото заем лице за кредитора няма пряка връзка с
повишаването оценката на неговата кредитоспособност. Неустойката няма и никаква
обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като даването или недаването на
обезпечението няма абсолютно никаква връзка това дали длъжникът ще изпълни или не
главното си задължение по договора за кредит – да върне дадените му в заем суми. Оттук,
доколкото изискването за предоставяне на обезпечение няма реален обезпечителен ефект, то
се явява единствено инструмент за генериране /пряко и косвено/ на допълнителни разноски
за потребителя, които са известни на заемодателя и би следвало да бъдат отчитани като
разноски по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр. Посоченият в
договора ГПР от 65% не е действителен, тъй като в него не е отчетен този разход, привидно
наречен „неустойка“, като реалният ГПР по договора не е този, посочен в него. Така, освен
че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение
относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита
си, в противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на
кредита. В случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент
на разходите, които обаче не включва всички разходи, които трябва да бъдат отчетени при
изчислението му, то това е достатъчно договорът за потребителски кредит да се счита за
нищожен /арг. Решение от 21.03.2024г. по дело № С-714/2022г. на СЕС/. Затова и
първоначално предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
При нищожен договор за кредит заемателката дължи връщането само на чистата
стойност на кредита, т.е. на получената от нея главница. Б. не оспорва, че е получила сумата
от 2500,00 лева, като не е ангажирала доказателства да е върнала сумата. Поради това и
предявеният за тази сума иск е основателен и следва да бъде уважен.
Изложените по-горе съображения са достатъчни за аргументиране на
основателността на предявените искове /първоначални и насрещен/, като обсъждането на
останалите доводи за това, инвокирани в исковата молба, насрещната искова молба и
отговорите им, се явява безпредметно, доколкото не могат да обосноват различен извод.
По разноските:
5
В полза на ищцата и ответница по насрещния иск съобразно изхода от спора следва
да се присъдят разноски по делото в размер от 146,35 лева за държавни такси /предявените
от ищцата искове са изцяло уважени/.
Тъй като ищцата и ответница по насрещния иск е представлявана безплатно по
делото от адв. Д. Г. на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза
на адв. Г. следва да бъде присъдено възнаграждение, което, съобразно защитавания по
делото материален интерес, фактическата, правната, процесуалната и професионална
сложност на делото, следва да се изчислява на база от 700,00 лева. Съобразно изхода от
спора дължимият хонорар следва да се определи на 415,85 лева. Наличието на
предпоставките по чл. 38, ал. 1 ЗАдв не следва да се обсъжда при произнасяне на съда
относно присъждането на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв (опр.43/10.02.2022г.-
гр.д.2611/2021г.-ВКС,IVг.о.).
Не е налице основание за присъждане на разноски в тежест на ответника и ищец по
насрещните искове – арг. Решение от 16.07.2020г. по дела С-224/19 и С259/19 на СЕС,
Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/2022 на СЕС, опр.366/16.08.2022г.-ч.т.д.1085/2022г.-
ВКС, Iт.о.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И. С. Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес в град ************ /област Бургас/ и настоящ адрес в град София, и
„**********“ АД, ЕИК **********, със седалище в град София, че чл. 4 от Приложение
№ 5 към Договор за потребителски кредит № ****** /Анекс №******/08.12.2023г. към
Договор за кредит № *********/, сключен между страните, предвиждащ заплащане на
неустойка за недадено обезпечение, е нищожен, като заемателката И. С. Б. не дължи на
заемодателя „**********“ АД сумата от 3658,64 лева, представляваща неустойка за
недадено обезпечение, начислена въз основа на посочената и прогласена за нищожна клауза.
ОСЪЖДА И. С. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в град ************ /област
Бургас/ и настоящ адрес в град София, да заплати на „**********“ АД, ЕИК **********,
със седалище в град София, на основание чл. 23 ЗПКр, сумата от 2500,00 лева,
представляваща чистата стойност на отпуснатия кредит по Договор за потребителски кредит
№ ****** /Анекс №******/08.12.2023г. към Договор за кредит № *********/, ведно със
законната лихва от подаването на насрещната искова молба /22.05.2024г./ до окончателното
ú изплащане.
ОСЪЖДА "**********" АД, ЕИК **********, със седалище в град София, да
заплати на И. С. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в град ************ /област
Бургас/ и настоящ адрес в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 146,35
лева, представляваща разноски по делото на първа инстанция /гр.д. № 18520/2024г. на СРС/
за държавна такса.
ОСЪЖДА "**********" АД, ЕИК **********, със седалище в град София, да
заплати на адв. Д. Г. от АК-Ловеч, л. № **********, на основание чл. 38, ал. 2 ГПК,
сумата от 415,85 лева, представляваща хонорар за предоставена по реда на чл. 38, ал. 1
ЗАдв на ищцата и ответница по насрещните искове И. Б. безплатна правна помощ по делото
на първа инстанция /гр.д. № 18520/2024г. на СРС/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7