№ 96
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20215300900642 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
„КАУФМАН ТРЕЙДИНГ ЛТД“, дружество, регистрирано и съществуващо
съгласно законите на Кипър, с регистрационен номер НЕ 337371, със
седалище и адрес на управление: Омониас Авеню № 12, офис 2, пощенски
код 3052, гр. Лимасол, Кипър, представлявано от едноличния управител К.В.,
дружеството чрез: адвокат С.Н. Б., член на ***, с личен номер *** от
Адвокатско дружество „***“, съдебен адрес: ***, твърди, че в качеството си
на заемодател, е сключило с ответното дружество „Фаст Форуард“ ООД, ЕИК
*********, в качеството му на заемополучател, договор за заем от 14.12.2017
г., по силата на който му е предоставило в заем сумата от 167 500 евро.
Твърди също, че на 17.04.2019 г. между страните е сключен анекс, по силата
на който е уговорен падеж за връщане на цялата сума – 31.08.2019 г., както и
е уговорено с настъпване на падежа, задължението по заема да стане изцяло и
автоматично изискуемо, без да е необходима покана до длъжника. Тъй като
заемополучателят върнал на 28.02.2018 г. сума в размер на 15 000 евро, а
останалата част от сумата не била платена, както към падежа, така и към
момента на завеждане на исковата молба, претендира ответното дружество да
бъде осъдено да върне сума в размер на 152500 евро, представляваща дължим
остатък по цитирания договор за заем, ведно със законната лихва от
предявяване на иска на 07.10.2019 г. до окончателното плащане, както и сума
в размер на 3301.26 евро, представляваща възнаградителна договорна лихва,
на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.2 от цитирания договор,
изчислена за периода 15.12.2017 – 31.08.2019 г., както и сума в размер на
889.58 лв., дължима мораторна лихва, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за
1
периода 03.09.2019 до 23.09.2019 г. Ангажира писмени и гласни
доказателства. Претендира разноски.
Ответното дружество „Фаст Форуард“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес : гр. Пловдив 4004, район Южен, улица Петрова Нива № 4, ет. 4, ап. 71,
съдебен адрес: ***, чрез адв. К.Т., в отговор на исковата молба, оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва автентичността на подписа на
заемополучателя по договора за заем. Твърди също, че процесният договор за
заем е нищожен, на основание чл. 26, ал.2, пр.последно от ЗЗД, тъй като
прикрива договор за поръчка, по силата на който ищецът е възложил, а
ответното дружество е поело задължение да придобие от свое име, но за
сметка на ищеца вещи, представляващи „Захранване на генератор на
виртуална валута“ – „Биткойн“, които впоследствие били предадени на
представители на ищеца. В изпълнение на посоченото, твърди, че
дружеството е закупило на 19.12.2017 г. посоченото захранване и компютърна
технология, а на 22.01.2018 г. дружеството е заплатило на Митническо бюро –
Аерогара София мита и такси за вноса на описаните вещи и технология.
Твърди, че ако се докаже валидността и съществуването на процесното
вземане, то то е погасено чрез даване вместо изпълнение, тъй като ответното
дружество е предоставило на ищеца вещи на посочената стойност.
Оспорва валидността, действителността и подписване на анекс от 14.12.2017
г. Оспорва датата на съставянето му, като счита, че доколкото се касае до
частен документ, същият няма доказателствена сила относно датата. Оспорва
също автентичността на волеизявлението на подписалия от името на
ответника Анекс от 2019 г. Заявява, че към момента на подписване на
представения анекс, подписалият го не е бил вече управител на ответното
дружество, а сегашният управител не е поемал такива задължения от името на
дружеството. Така, твърди, че анексът е подписан от лице без представителна
власт, а сключеният договор за заем, доколкото въобще е валиден, е с
непроменен падеж на задължението за връщане на сумата. Оспорва
автентичността на подписа на управителя на ответното дружество под
представения анекс, като твърде, че посоченият частен документ не е
подписан от него.
Не на последно място твърди, че така представения анекс не може да породи
правни последици между страните, на основание чл. 40 от ЗЗД, тъй като е
сключен във вреда на ответника и/или следствие на въздействие върху
неговия представител от лица, свързани с ищеца.
В отговора на исковата молба, ищецът твърди също, че сума в размер на 329
х.лв. не е отразена от дружеството в годишната данъчна декларация за 2017 и
2018 г., а в баланса за 2017 г. е посочена като задължение на дружеството до
една година, а не както се твърди по договора. Заявява, също, че копието на
документа, представен от ищеца за установяване превод на процесната сума,
не отговаря на изискванията на ЕЦБ като не съдържа в себе си основания за
извършване на превода.
В допълнителна искова молба дружеството-ищец оспорва твърденията на
ответника. Заявява, че не са налице доказателства за отчетна сделка, поради
2
което твърденията на ответника за наличие на договор за поръчка, счита за
недоказани.
По отношение възраженията на ответното дружество относно договора и
анекса, сключен между страните на 17.04.2019 г., твърди, че те са подписани
от Л.Ф., която към момента на подписването им, е била управител на
ответното дружество. Оспорва твърдението, че договорът и анексът са
антидатирани, като счита, че в тежест на дружеството е да установи това
твърдение. На последно място, счита че разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД е
неприложима по отношение управителя на дружеството.
В допълнителен отговор на исковата молба, ответното дружество поддържа
възраженията си.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
Правосубектността на страните не е оспорена от тях като тази на ищеца
се установява от представено удостоверение, ведно с официален превод на
български език, на удостоверение, издадено от Министерство на
енергетиката, търговията, промишлеността и туризма, отдел „Търговски
регистър и официалния представител“ на *** от 29.08.2019 г., заверено с
апостил № *** от 30.08.2019 г.
Приет е като доказателство, представен в заверен препис, ведно с
официален превод на български език, договор за заем от 14.12.2017 г., за
който се твърди, че е подписан между страните и е основание за исковата
претенция на ищеца /л.16-19 от т.д. № 2062/2019 г. на СГС, преобразувано
впоследствие в настоящото/. Копието на този договор е заверено с „вярно с
оригинала“ от адв. С.Б., процесуален представителен на ищеца. От същото е
видно, че всеки лист от договора е подписан с два подписа, а на последната
му страница, освен имената на лицата, които са го подписали, са положени и
печати на страните, които са и страни в настоящото производство.
Както в отговора на исковата молба, така и в допълнителния отговор,
ответното дружество е заявило изрична позиция, че „оспорва истинността на
представените от ищеца договор за заем и анекс към договор за заем и с
настоящото заявявам, че поддържаме същите възражения, че представените
доказателства от ищеца са антидатирани /неистински по отношение
удостоверената в тях дата/, както и са неавтентични.“
Предвид направеното оспорване, с определение № 678/04.02.2020 г.,
съдът е задължил, на основание чл. 183 от ГПК, ищецът да представи
оригиналите на договора заем и анекс най-късно в открито съдебно заседание
по делото, като в противен случай представените по делото преписи, ще
бъдат изключени от доказателствата по делото. /л.99 от делото/.
Възражението на ответника относно подписите и датата, положени на
представеното копие, са изрично потвърдени и в първото по делото открито
съдебно заседание, проведено на 01.06.2020 г. /л.201/. В него с определение,
съдът повторно е задължил ищеца, „в срок най-късно до следващото открито
съдебно заседание, да представи договора за заем в оригинал и на основание
чл.183 от ГПК, като в противен случай документът ще бъде изключен от
3
доказателствения материал по делото“.
Следващото открито съдебно заседание е проведено на 20.07.2020 г.
/л.243 от делото/ като в него процесуалният представител на ищеца – адв. И.
представя „оригинал“ на договора за заем. Процесуалният представител на
ответника е оспорил представения документ, тъй като той очевидно не
съответства на представеното с исковата молба заверено копие и „не е ясно
кой го е подписал, къде го е подписал, както и датата“. Изрично е оспорено,
че става дума за един и същи документ с този, представен към исковата
молба.
Съдът, при съпоставка на представения оригинал със завереното копие
към исковата молба, е констатирал следните съществени разлики, указани
изрично на ищеца:
Има разлика в размера на шрифта на двата документа;
Има разлика в местоположението на положените на л.16, 17, 18 и 19
подписи и инициали на подписалите договорите лица, както и
има различия по външни белези на последна страница на документите
/л.19 от делото/ относно поставения печат
а/ начин на разположение на печата на ищцовото дружество на страницата и
б/ липсата на печат на ответното дружество в представения „оригинал“;
различие в адреса, изписан накрая на страницата;
различия в адреса, посочен в Лимасол.
При констатираните от съда различия, процесуалният представител
на ищеца е заявил: „…явно сме представили друг екземпляр от подписания
договор, а не този, от който сме снели копие и представили по делото. Моля,
да ни предоставите възможност да представим оригинала на представеното по
делото копие.“
След посоченото съдебно заседание, друг „оригинал“ на
представеното по делото с исковата молба копие, не е представен и не е приет
по делото.
Съдът намира, че от посоченото се налагат следните правни изводи:
Ищецът твърди, че между страните е възникнало заемно
правоотношение, на основание заверено копие на договора, представено с
исковата молба. Ответникът е оспорил, както възникването на заемно
правоотношение, така и самият договор. Касае се до частен писмен документ,
оспорен изрично и многократно от ответната страна като тежестта за
установяване автентичността на подписа, както и датата на съставяне на
документа, е върху страната, която го представя и която черпи от това
благоприятни за себе си последици. Без съмнение, това е дружеството-ищец,
което представя завереното копие, но и твърди, че от така представения
договор за него възникват права, а за ответника задължения, които той не е
изпълнил в срок.
По делото, въпреки указанията на съда, оригинал на този договор не
е представен, нито в първото, нито във второто, нито в което и да е друго
съдебно заседание. В открито съдебно заседание, проведено на 20.07.2020 г.,
4
при представяне на документ, за който се твърди, че е оригинал на документа,
представен в заверено копие към исковата молба, съдът е констатирал и така
е указал на ищцовата страна многобройните, очевидни разлики между двата
документа, посочени изрично, както в определението, така и по-горе в
настоящото решение. Тези разлики са различни по естеството си и се отнасят
до различни елементи в двата документа – шрифт, местоположение на
подписи, но и различия в съдържанието като адрес и липса на печат.
Характерът на посочените различия е такъв, че единственият възможен извод
за съда е, че се касае до два различни документа – единият, представен в
заверено копие с исковата молба, от който ищеца твърди и черпи правата си,
и втори – представен в цитираното съдебно заседание след направеното
оспорване.
Как, по какъв начин и на какво основание, представеното с исковата
молба копие е заверено от процесуалния представител на ищеца, при липса на
оригинал, не се установи по делото. Оригинал на този документ не бе
представен и приет и в съответствие с изрично дадените на два пъти указания
към ищеца, завереното копие на договор следва да бъде изключено като
писмено доказателство по делото. Респ. на настоящия етап от производството,
съдът намира, че от него не се установява възникване на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за заем.
Възниква ли такова правоотношение, на основание представения
друг „оригинал“ в цитираното съдебно заседание?
Както се посочи, при съпоставката на двата документа, направена от
съда и указана на страните, единственият възможен извод е, че се касае до
различни документа. И докато първият е представен още с исковата молба, то
другия, т.нар. „оригинал“, е представен едва в съдебно заседание, проведено
на 20.07.2020 г. Касае се обаче до различен документ /по подробно
изложените по-горе доводи/, който не се представя в първото по делото
заседание, а няма спор, се е намирал в ищеца. Дори да се приеме, че за
неговото представяне не е настъпила преклузия, според съда, той не
установява твърдяното облигационно правоотношение между страните.
При представяне на посочения оригинал и констатиране от съда на
явните различия с първоначално депозираното заверено копие на документ,
ответната страна изрично е заявила в същото съдебно заседание, че оспорва
датата на документа, посочен като „оригинал“. Съдът споделя напълно
установената в тази насока съдебна практика, че юридическото
лице/търговец, което оспорва достоверността на дата на документ, подписан
от предишен негов представляващ, какъвто безспорно е настоящия случай, не
е трето лице. В този случай, тежестта за доказване достоверност на тази дата,
е на страната, която ползва и представя документа с цел благоприятни за себе
си правни последици. Това, както се посочи, е ищеца. При посоченото
оспорване обаче, от страна на ищеца не са ангажирани каквито и да е
доказателства относно достоверността на датата на представения в оригинал
документ, поради което съдът намира възражението на ответната страна, че
документът е без достоверна дата, респ.е антидатиран, за основателно. Така
представеният като оригинал документ, не носи печат на дружеството-
5
ответник, но най-вече не може да установи, че към датата на сключването му,
лицето, което го е подписало - Л.Ф., е била негов управител.
Изводът е, че на първо място, от приетото по делото заверено копие
на документ не може да се направи извод за възникване на твърдяното
облигационно правоотношение между страните, тъй като при направеното
оспорване, негов оригинал не е представен и приет по делото. На второ място,
представеният и приет в открито съдебно заседание като оригинал документ,
е различен по шрифт, разлика в местоположението на положените на л.16, 17,
18 и 19 подписи и инициали на подписалите договорите лица – същите са
разменени на всички страници, както и с различно положение един спрямо
друг; има различия по външни белези на последна страница на
документите /л.19 от делото/ относно поставения печат - а/ начин на
разположение на печата на ищцовото дружество на страницата и б/ липсата на
печат на ответното дружество в представения „оригинал“; различие в подписа
спрямо адреса, посочен в Лимасол, изписан накрая на страницата, поради
което се налага извод, че се касае до различни документи, като направеното
възражение на ответника в тази насока е основателно. И на последно място,
по отношение представения в оригинал документ, не се ангажираха
доказателства, установяващи негова достоверна дата, а от там и наличието на
представителна власт към тази дата за лицето, подписало го от името на
ответника. /До напълно идентични изводи е достигнал и съставът на СГС,
постановил определение № 262136/14.04.2021 г., с който е изключил от
доказателствата по делото и представения от ищеца анекс за процесния
договор, за който се твърди, че е сключен на 17.04.2019 г. В това определение
обаче съдът погрешно е приел, че ответникът не е оспорил датата на
представения договор за заем, което той изрично е направил с изявления,
посочени подробно по-горе/.
На основание всичко изложено, съдът намира, че по делото не се
установи между страните да е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за заем, каквото е твърдението в исковата молба,
а предявените искове са неоснователни и недоказани. При този извод, съдът
не следва да обсъжда останалите възражения на ответника за нищожност на
договорът за заем.
За пълнота на изложението, съдът ще посочи следното:
С исковата молба е представен анекс към договора заем, за който се
твърди, че е сключен на 17.04.2019 г., с който, от една страна се променя
подсъдността по евентуални спорове между страните, а от друга, е уговорен
различен падеж на задължението на заемополучателя да върне заетата сума, а
именно – 31.08.2019 г. Както се посочи, с цитираното определение, по
мотиви, идентични с настоящите, съдът е приел за основателно възражението
на ответната страна относно липсата на достоверна дата на този анекс, респ.
за липса на представителна власт по отношение на ответника по времето,
когато е подписан от лицето Л.Ф.. Успешното оспорване на този документ,
което напълно се споделя и от настоящия състав, не води до извод, какъвто
твърди ответника, а именно, че исковете са неоснователни само на това
основание, тъй като падежът на основното задължение не е настъпил към
6
предявяване на исковата молба на 07.10.2019 г.
В случай, че завереното копие на договор, респ. представеният друг
оригинал, имаха достоверна дата и договорът бе валиден, съдът следваше да
отчете всички обстоятелства, настъпили в хода на производството, каквото
безспорно е и настъпване на падеж по такъв евентуален договор, а съгласно
чл.4 на представеното копие на договор, връщането на заетата сума, е
уговорено в срок 3 години от усвояването, т.е. до 15.12.2020 г.
В допълнение на изложеното, съдът ще посочи, че не се ангажираха
доказателства, която и да е от страните по договора за заем, да е осчетоводила
редовно вземане, респ. задължение с основание договор за заем, възникнало
към посочената дата.
Предвид изложените мотиви, съдът намира предявените искове за
неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на спора на ответната страна, следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 2450 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете на
„КАУФМАН ТРЕЙДИНГ ЛТД“, дружество, регистрирано и съществуващо
съгласно законите на Кипър, с регистрационен номер НЕ 337371, със
седалище и адрес на управление: Омониас Авеню № 12, офис 2, пощенски
код 3052, гр. Лимасол, Кипър, представлявано от едноличния управител К.В.,
дружеството чрез: адвокат С.Н. Б., член на ***, с личен номер *** от
Адвокатско дружество „***“, съдебен адрес: ***, против „Фаст Форуард“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. Пловдив 4004, район Южен,
улица Петрова Нива № 4, ет. 4, ап. 71, съдебен адрес: ***, чрез адв. К.Т., за
заплащане на сумата 152 500 евро, представляваща дължим остатък по
договор за заем от 14.12.2017 г. и анекс от 17.04.2019 г., ведно със законната
лихва от предявяване на иска на 07.10.2019 г. до окончателното плащане,
както и сума в размер на 3301.26 евро, представляваща възнаградителна
договорна лихва, на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.2 от цитирания
договор, изчислена за периода 15.12.2017 – 31.08.2019 г., както и сума в
размер на 889.58 лв., дължима мораторна лихва, на основание чл. 86, ал.1 от
ЗЗД, за периода 03.09.2019 до 23.09.2019 г.
ОСЪЖДА „КАУФМАН ТРЕЙДИНГ ЛТД“, дружество, регистрирано
и съществуващо съгласно законите на Кипър, с регистрационен номер НЕ
337371, със седалище и адрес на управление: Омониас Авеню № 12, офис 2,
пощенски код 3052, гр. Лимасол, Кипър, представлявано от едноличния
управител К.В., дружеството чрез: адвокат С.Н. Б., член на ***, с личен номер
*** от Адвокатско дружество „***“, съдебен адрес: ***, да заплати на „Фаст
Форуард“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес : гр. Пловдив 4004, район
Южен, улица Петрова Нива № 4, ет. 4, ап. 71, съдебен адрес: ***, чрез адв.
К.Т., направените по делото разноски в размер на 2450 лв.
7
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8