РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. С., 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Яника Т. Бозаджиева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211800600537 по описа за 2021 година
С присъда №5 от 09.03.2020г., постановена по НЧХД №360 по описа
за 2019г. на Районен съд- гр Б., състав на съда е признал подсъдимата Б. М. Г.
за невиновна, за това че на 17.06.2019 г. около 18, 00 часа в гр. П., област С. е
казала на П. М. ИВ. обидни и нецензурните думи, като я нарекла "мръсница"
в нейно присъствие и в присъствието на майка й, и детето й, което започнало
да плаче и се уплашило от непристойното и поведение, като на основание чл.
304 от НПК е оправдана за повдигнатото и обвинение за престъпление по чл.
146, ал. 1 от НК.
Бил е отхвърлен предявения граждански иск от тъжителката П. М.
ИВ. против подсъдимата Б. М. Г. за сумата в размер на 1 500. 00 (хиляда и
петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, за обидата, която е нанесла
подсъдимата на тъжителката, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието до окончателното плащане на сумата, като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото е осъдена П. М. ИВ. за сума в размер на 300.
00 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за ангажирания
адвокат по делото от страна на подсъдимата.
Недоволна от постановения съдебен акт е останал, частният тъжител и
граждански ищец П.И., която чрез въззивна жалба, подадена чрез
1
процесуалният и представител адв. С.Н.- САК е поискала да бъде отменена
постановената присъда от Районен съд- Б., като бъде призната за виновна
подс. Г. по повдигнатото и обвинение.
С Решение от 7.12.2020 г. на Окръжен съд- С., постановен по в. н. о.
х. д. № 268/2020 г., състав на съда е отменил изцяло присъда №5 от
09.03.2020г., постановено но НЧХД №360/2019г. по описа на Районен съд- гр.
Б. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
С присъда №260015 от 08.07.2021 г. постановена по НЧХД №86/2021 г.
по описа на Районен съд- Б. подсъдимата Б. М. Г. е била призната за виновна
за това, че на 17.06.2019г., около 8.00 часа, в гр. П., област С., ж.к. „Север“,
бл. 205, вх. В, ет. 4, пред апартамент 38 е казала дума унизителна за честта и
достойнството на П. М. ИВ.- нарекла я „мръсница“, в нейно присъствие,
поради което и на основание чл. 78, ал. 1 НК е освободена от наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, като и е било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв/хиляда
лева/ .
На основание чл. 45, ал.1 ЗЗД подсъдимата Б. М. Г. е осъдена да заплати
на П.И. сума в размер на 500 лв, представляваща обезщетение за претъпени
от престъплението неимуществени вреди, като е отхвърлена останалата част
от предявеният иск за размера над 500 лв до пълния размер от 1500 лв.
С оглед изхода на делото, подс. Б.Г. е осъдена да заплати в полза на
Районен съд- Б. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в
размер на 25 лв/двадесет и пет лева/.
На основание чл. 189, ал. 4, вр. ал. 3 НПК в тежест на подсъдимата са
присъдени и извършените съдебно деловодни разноски от П. М. ИВ. в размер
на 462лв/четиристотин шестдесет и два лева/.
Недоволна от постановения съдебен акт е останала подсъдимата, която
чрез своя защитник - адв. В.В., в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и според правата
си по чл. 318, ал. 3 НПК е подала въззивна жалба с искане да бъде отменена
или изменена първоинстанционната присъда като неправилна,
незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила.
Навежда се твърдение, че наложеното наказание макар и по реда на чл. 78а
НК се явява прекомерно тежко.
Отправено е искане да бъде отхвърлен предявения и частично уважен
граждански иск, като неоснователен.
Срещу жалбата не е постъпило писмено възражение в срока по чл. 322
от НПК.
В закрито съдебно заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд
е преценил, че за разкриването на обективната истина по делото не е било
необходимо да се извършват разпит на подсъдимия, на свидетели, вещи лица
или ангажирането на други доказателства за разкриване на обективната
истина.
В съдебно заседание пред настоящата втора инстанция, повереника на
частния тъжител- адв. Н. е поискала да бъде потвърдена постановената
2
присъда от Районен съд- Б., като законосъобразна и справедлива.
Претендират се направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В съдебно заседание частният тъжител П. М. ИВ.- редовно призована
се явява лично и взема участие в производството.
Защитника- адв. В.В. претендира постановяването на акт, с който се
отменя първоинстанционната присъда, като неправилна, необоснована и
незаконосъобразна в нейната цялост и признаване на подсъдимата за
невиновна. Отправено е искане за присъждане на направените разноски по
делото.
Подсъдимата е редовно призована, не се явява и не взема участие в
съдебното заседание.
Настоящият съдебен състав на С. окръжен съд, след като обсъди
доводите на страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло
правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл. 314
НПК, намира за установено следното:
Срещу подсъдимата Б. М. Г. с тъжба от П. М. ИВ. е повдигнато
обвинение за това, че на 17.06.2019г., около 8.00 часа, в гр. П., област С., ж.к.
„Север“, бл. 205, вх. В, ет. 4, пред апартамент 38 е казала дума унизителна за
честта и достойнството на П. М. ИВ.- нарекла я „мръсница“, в нейно
присъствие.
Допуснато е от съда съвместно разглеждане на предявения от частния
тъжител срещу подсъдимата граждански иск в общ размер на 1500 лв., като е
поискано да се присъди в едно със законната лихва от датата на деянията до
окончателното изплащане на сумата.
Частния тъжител П.И. е конституиран в производството в качеството
на граждански ищец
За установяването на обективната фактическа обстановка
първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия. Разпитани са били свид. П. Т., К. Т., В. Н., Г. Г., М. В.,
Х. Г., С. С., И. Н., като разпитите им са извършени при спазване на
принципите на непосредственост, устност и състезателност, ангажирани и
приложени са писмени доказателства.
Въз основа на събрания доказателствен материал и след извършен
самостоятелен анализ, настоящият съдебен състав установи следното от
фактическа страна:
Подсъдимата Б. М. Г. е родена на 12.08.1988г. в гр. Б., българин,
българско гражданство, неомъжена и неосъждана, живуща в гр. П., ж.к.
„Север“, бл.108А, вх.А, ет.1, ап.3, ЕГН**********. Не е установено
подсъдимата и частната тъжителка да са имали взаимоотношения преди
датата на деянието.
На 17.06.2019 г., около 17.00 часа частната тъжителка е отивала да
взема детето си П. И. от ДГ „Здравец“, гр. П.. След като взела детето си при
осъществена маневра за потегляне с автомобил „Р. К.“, рег.№СО****СС,
3
колата се върнала леко назад, поради наклон на трасето и леко ударила лек
автомобил марка „С.“, модел „И.“, рег.№СО****ВС, собственост на подс.
Б.Г.. Тъжителката слезнала от колата, за да провери за нанесени вреди по
другата кола, а отсреща на улицата, изчаквайки да премине, стоял родител с
дете, който я уверил че няма нищо притеснително, в резултат на което
тъжителката предположила, че въпросният родител е собственик на
автомобила и се прибрала вкъщи.
Същият ден малко по-късно около 18.00ч се позвънило на вратата на
дома, в който живеела тъжителката и след, като отворила вратата заварила
непозната жена, която без да се представи истерично започнала да и вика
„Мръсницо, защо ми удари колата и избяга?“. Свидетелите на тези думи
стават майката на тъжителката/свид. П. Т./ и малолетната и дъщеря П. И.,
които са били в този момент в апартамента. Дъщерята на тъжителката, която
към онзи момент е била на две години и седем месеца, чувайки казаното
започнала да плаче, поради което тъжителката и подсъдимата са слезнали
преди блока, където живеела ЧТ И., за да проверят щетите по автомобила на
подсъдимата Г.. Тъжителката преместила автомобила си, за да се провери за
налични следи от удар, в резултат на което се установило, че по колата на
подсъдимата имало видими щети, които обаче били разположени по- високо
от нивото на нейния автомобил и по тях следите били от сив цвят, а не от
червен, какъвто е цвета на колата й. Подсъдимата продължила да говори на
висок тон и поради това ЧТ се обадила на телефон 112, при което
подсъдимата се качила в колата си и тръгнала. Свидетел на случката станал
свид. К. Г., живееща в блок 207, на първият етаж. Намираща се на 20 метра от
мястото на конфликта.
На 18.06.2019г. около 13.00ч ЧТ И. отишла в полицията в гр. П.,
където се срещнала с дежурния полицейски инспектор М. В.. По късно на
място пристигнала и подс. Г. с автомобила си. След като автомобилите на
двете били паркирани един до друг, се установило, че щетите по автомобила
на подс. Г. не са причинени от автомобила на ЧТ И.. Огледа на двата
автомобила е бил извършен от Г. Г.- служител в РУ- П., като по време на
огледа присъствал и вуйчото на ЧТ И..
След случката частната тъжителка И. се чувствала притеснена около
една седмица и се наложило приемането на успокоителни медикаменти, като
освен за нея се била притеснила и за състоянието на нейната дъщеря, която
била свидетел на случващото се.
Въззивният съд намира, че събраните по делото доказателства са
обсъдени съобразно точния им смисъл и не е допуснато превратно тълкуване,
нито логически грешки при проверката им за достоверност. Специфичното в
дейността по доказване на обвинението за обида в настоящия случай е, че
предметът на делото се основава на събраните гласни доказателствени
средства- показания на свидетелите П. Т., К. Г., В. Н., Г. Г., М. В., Х. Г., С. С.,
И. Н. които в една или друга степен се намират в роднинска или приятелска
връзка с подсъдимата или частния тъжител/изключения са свид. Г. и В., който
са служителите на МВР/.
4
При анализ на доказателствения материал настоящият въззивен състав е
на мнение, че показанията на свид. П. Т./майка на частния тъжител/
приобщени от страна на първия съд са логични, последователни и
непротиворечиви с останалата част от доказателствения материал събран по
делото. Същата макар и да се явява роднина и да е заинтересована от изхода
на делото, с показанията си допринася за разкриване на обективната истина
по делото. С нейните показания се установява, кои са лицата които са
присъствали по време на извършване на деянието от страна на подсъдимата,
къде са се намирали същите, както и кога се е случило това. Чрез тях се
възпроизвеждат и факти свързани с последиците, които са били настъпили в
емоционалното състояние на малолетната дъщеря на частната тъжителка.
По отношения на показанията на свид. К. А. Г. приобщени по делото в
открито съдебно заседание от 23.02.2021г., участник в процеса, който е без
родствена връзка със страните по делото, съдебния състав смята, че същите са
логични, последователни и не противоречат на установената по делото
фактическа обстановка. Чрез показанията на свидетелката се установяват,
какви са били действията на страните по делото, след случката развила се
пред входната врата на апартамента на ЧТ И., къде са били извършени тези
действия, кога са били извършени, както и това, че подсъдимата е
продължила да говори на висок тон на частната тъжителка И.. Не на последно
място с тях се установява това, че подс. Г. е била казала отново думите
„Мръснице“ по адрес на частната тъжителка, както и това, че е била
отправила закана към нея, че ще „извика мъжа си, за да се разправя с нея“.
По делото са приобщени и свидетелски показания от страна на В.
Н./вуйчо на частната тъжителка/. По отношения на тях въззивният съд
споделя извода на първия съд, че чрез тях се възпроизвеждат факти свързани
с това, че подсъдимата е търсела къде се намира адреса на частната
тъжителка, както и това, че впоследствие е отишла до там. Доколкото с
показанията на сивдетеля не се възпроизвеждат факти и обстоятелства
свързани със самият инцидент, то в останалата им част, те не следва да бъдат
кредитирани.
В производството пред първа инстанция е разпитан и свид. Г.
Г./служител в РУ- П./. Показанията му се явяват относими към предмета на
делото, като по своят характер са логични и последователни. Същите не
противоречат с останалата част от доказателствата по делото, като с тях се
установява това, че е бил извършен оглед на двата автомобила собственост на
частната тъжителка и подсъдимата, какво е било състоянието на моторните
превозни средства, както и това, че огледът е бил извършен именно от страна
на свидетеля, което е станало в денят непосредствено след инцидента, а
именно на 18.06.2019г.
Чрез показанията на свид. М. В./служител в РУ- П./, се установяват
факти и обстоятелства свързани с поведените на двете страни след
настъпването на инкриминираното деяние, включително и извършеното от
страна на служителя на МВР правомощие регламентирано в ЗМВР за
предупреждение от извършване на престъпление. С показанията на свид.
Василева не на последно място се установява и факта, че подс. Г. не само не е
5
имало проблеми с говора си непосредствено след инцидента, но и това, че
същата е била способна да говори на висок тон. Тези факти за нейната
способност за провеждането на нормален говор на и такъв на висок тон, се
подкрепят не само от тези свидетелски показания но и от показанията на
свид. Г. и свид. Т.. Показанията на свидетеля В. по своят характер са логични,
последователни и следва да бъдат кредитирани изцяло от страна на съдебния
състав.
По делото са приобщени показанията на свид. Х. Г., като настоящия
съдебен състав споделя изцяло изводите на районният съд, че по своят
характер, те не допринасят съществено за изясняване на предмета на делото.
В показанията на свидетеля липсва не само конкретика относно това кога се е
развила въпросната случка, извън факта, че се е развила през 2019г., но на
следващо място не се възпроизвежда конкретно съдържание на проведеният
разговор между частната тъжителка и подсъдимата. В резултат на което,
същите не следва да бъдат кредитирани.
При анализ на показанията на свид. С. С. приобщени в открито съдебно
заседание от страна на първоинстанционният съд не се установяват факти и
обстоятелства свързани с предмета на делото, а именно развилата се случка
между частната тъжителка и подсъдимата на 17.06.2019г. С тях се установява,
макар и без конкретика за дата, обстоятелства около друга случка, станала
между частната тъжителка и подсъдимата, развила се на друго място, както и
това, че частната тъжителка е била упражнила спрямо свид. С. психически
натиск, за което тя била сезира държавните институции. Показанията на
свидетелката са изцяло неотносими към предмета на делото, поради което
същите не следва да се кредитират. До този извод правилно е бил стигнал
първоинстанциионият съд.
По делото са приобщени и писмени доказателства по реда на чл.283
НПК, в проведено открито съдебно заседание на 08.07.2021г.
Следва да се отбележи, че по делото е приобщено заверено копие от
амбулаторен лист №001953 от 29.07.2019г. издаден от д-р С. Ф. на подс. Б. М.
Г., в който е посочен, че обективното състояние на пациентка води до
невъзможност за говорене по силно. Това състояние е в резултат на
извършена през 2014г. операция на туморно образование на шията на
подсъдимата. При съпоставка на това доказателства, с останалата част от
доказателственият материал по делото се установява, че подс. Г. към момента
на реализиране на изпълнителното деяние на 17.06.2019г. на престъплението
по чл.146, ал.1 НК е била в състояние не само да говори, но и да говори на
висок тон. До този извод, съдебния състав стига след като кредитира изцяло
показанията на св. Г., Т. и В. и косвено след анализ на показанията на
останалите свидетели по делото, в които не е споменато, че подс. е имало
говорни проблеми, които да й пречат свободно да се изразява или да води
нормално комуникация с останалите. Не на последно място следва да се
отбележи, че в заседанията проведени пред първа инстанция, подсъдимата не
само е присъствала в тях, но е взела активно участие в тях, включително и
чрез задаването на въпроси от нейна страна към свидетелите по делото.
Никъде в съдебният протокол от проведените съдебни заседание не е
6
отразено да има някакъв проблем при изразяването на подсъдимата или да й е
трябвало специалната помощ от техническо лице, за да се изразява
разбираемо. С оглед на което, настоящата съдебна инстанция, смята че след
всестранен и задълбочен анализ на доказателственият материал по делото,
посоченото вече писмено доказателство не следва да се кредитира.
По делото са приобщени и свидетелство за съдимост и характеристични
бележки относно личността на подсъдимата, като настоящият състав смята,
същите за относими, допустими и необходими. От същите се разкриват данни
относно личността на подсъдимата, както и относно нейното поведение с
околните.
Видно от логическата обвързаност на изложените етапи на посочената
фактологична верига поведението на подсъдимата към частната тъжителка е
било силно конфронтационно обострено. Поради това въззивният съд
намери, че по делото липсват каквито и да било доказателства за това, че
разговорът между подсъдимита и частният тъжител е бил дискретен и не е
имало възможност да бъде възприет от други лица, включително и от другите
свидетели. Напротив, целият фактически контекст на ситуацията
недвусмислено показва, че при разговори от такъв характер, то същият няма
как да бъде проведен на нисък тон, с любезности и учтивости.
На основата на посочените съображения от правна страна въззивният
съд намира по отношение на обвинението за нанесена обида на тъжителката е
правилна преценката на първостепенния съд за редовността на тъжбата, тъй
като тя инкриминира деяние на подсъдимата, което ако бъде доказано,
обективно може да представлява унизително отнасяне, накърняващо честта и
достойнството на тъжителя И..
На следващо място въззивният съд намира, че от събраните по делото
относими доказателства несъмнено се изяснява, че подсъдимата Б.Г. от
обективна и субективна страна е осъществил престъплението по чл. 146, ал. 1
НК, като в присъствие на частния тъжител е изрекла непристойни унижаваща
я дума:“ Мръснице!“. В тази насока въззивният съд намира, че мотивите на
първостепенния съд са правилни и обосновани.
Несъмнено се установява от обективна страна, че подсъдимата е казала
посоченият израз в присъствието на частната тъжителка, нейната майка и
малолетна дъщеря.
На следващо място използваните думи несъмнено са обективно годни
да накърнят честта и достойнството на частната тъжителка, тъй като според
обществените стандарти са неприлични, вулгарни и цинични. Сама по себе си
думата „Мръсница“ , според българския тълковен речник означава/ Жена,
която има неетично поведение, подла жена, която не пази тайните, които са и
споделени, а ги съобщава на всеуслушание; която не се съобразява с
чувствата на другите; развратна жена; жена,която не поддържа къщата си и
външността си в добър външен вид и чисти;/, което по своят характер
представлява унизяваща дума. Същата по своят характер е обективно годна
да засегне честа и достойнството на тъжителката.
От обективна страна обидата е лично унизяващо отнасяне към някого
7
чрез думи и в настоящия случай подсъдимата именно така се е отнесла към
тъжителката в присъствие на други лица с посоченият израз, който по
формата си е несъвместим с изискванията за благоприличие и добри нрави.
Изразът, използван от подс. Г., не представлява негативна оценка за
тъжителя, в този смисъл не представлява отрицателно мнение, което се
ползва с конституционна защита. Съставомерността му като обида по чл. 146
НК не е обвързана с достоверност, защото не е съобщаване на факти, няма
информативна стойност, а е отношение, което унизява, тъй като обезценява
човешката стойност на пострадалата. С други думи, съставомерността на
деянието на подсъдимата като нанесена на тъжителката обида изобщо не е
обвързана с оценка за тъжителя.
На следващо място деянието е извършено с пряк умисъл, защото
подсъдимата неизбежно е съзнавал непристойното значение и форма на
думите и, изричайки ги, е целяла точно това – да унижи частната тъжителка,
да засегне нейната чест и достойнство. Когато съдът разкрива психическото
отношение на дееца към настъпилия резултат, е необходимо да бъдат оценени
съвкупно всички факти, които предшестват, съпътстват и следват
настъпването на престъпния резултат, като бъде отчетена и преценката на
същите тези обстоятелства, дадена от самия деец. Както беше показано при
анализа на доказателствата, хронологията на събитията и спецификата на
отношенията между страните в конфликта е била такава, че подсъдимата е
била наясно с факта, че частният тъжител е вкъщи, потърсил и е намерил
адреса й, както и това, че най-вероятно живее заедно с малолетното си дете на
адреса. Подсъдимата безусловно е обслужила пряката си цел – да злепостави
частният тъжител, но в същото време е съзнавал неизбежността на
съпътстващия резултат – унижаването на частния тъжител, която възприема
казаната неприлична дума по свой адрес.
С оглед изтъкнатите съображения въззивният съд намира, че присъдата
в частта, с която подсъдимата Б.Г. е призната за виновна за извършване на
престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, е обоснована и законосъобразна.
Правилно е бил приложен института на чл.78а НК от страна на
съдебния състав по делото, тъй като в случая са налице едновременно всички
предпоставки за неговото приложение и заместването на наказателната
отговорност с административно наказание „глоба“, като определеният размер
от 1000 лева в максимална степен изпълнява целите предвидени в чл. 36 НК.
Що се отнася до присъденото на частния тъжител и граждански ищец
П.И. обезщетение за нанесените с обидата неимуществени вреди в размер на
500 лв., въззивният съд счита, че този размер е адекватен на претърпените от
частния тъжител неимуществени вреди. Ангажирани са гласни доказателства
за настъпили неблагоприятни последици с неимуществен характер, видно от
които на частният тъжител е претърпяно психическо страдание, но не се
установи по делото това състояние да е продължило по дълъг период от време
или да е довело до други негативни последици за нея. При извършения анализ
на данните от тези доказателства, районният съд е достигнал до
законосъобразния извод, споделен и от настоящата инстанция - че частният
8
тъжител вече е преживял нанесената му психологическа травма, а сумата от
500 лв. е достатъчна за овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди,
като законната лихва се дължи от датата на увредата 17.06.2019 г.
В останалата част до пълния предявен размер от 1500 лв. правилно и
законосъобразно предявеният граждански иск е отхвърлен като недоказан по
размер.
Контролираната присъда е правилна и законосъобразна в частта
относно произнасянето за извършените в производството разноски. С оглед
изхода на делото направените разноски от страна на частният тъжител следва
да се понесат от подсъдимата.
Въззивният съд констатира, че неправилно е била определена и
начислена дължимата държавна такса в производството пред първият съд по
отношение на предявеният и приет за съвместно разглеждане граждански иск
за причинени неимуществени вреди на частната тъжителка П.И., поради което
на основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, вр. чл.78, ал.6 ГПК следва да се осъди подсъдимата Г. да
заплати сума в размер на 50 лева по сметка на съда.
При разглеждането на делото не са допуснати от първостепенния съд
нарушения на процесуалните правила. Липсват и наведените от страните
нарушения при анализа на доказателствената съвкупност, тъй като тя е
оценена съобразно действителното й съдържание.
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.3, пр.3 и
чл.338 НПК, С. окръжен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда №260015 от 08.07.2021 г. постановена по
НЧХД №86/2021 г. по описа на Районен съд- Б., както следва:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК подсъдимата Б. М. Г./ с
установена по делото самоличност/ да заплати сума в размер на 50 лева в
полза на бюджета на ВСС по сметка на Районен съд - Б. дължима за държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260015 от 08.07.2021 г. постановена по
НЧХД №86/2021 г. по описа на Районен съд- Б. в останалата й част.
ОСЪЖДА на основание 189, ал. 3 НПК подсъдимата Б. М. Г./с
установена по делото самоличност/ да заплати сума в размер на 450 лева на П.
М. ИВ./ с установена по делото самоличност/-представляващи направени
разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10