Р Е
Ш Е Н
И Е
29.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 332 2 0 1 9 година град Кюстендил
Кюстендилски
административен съд,
на тридесети октомври 2 0 1 9 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
Секретар: Лидия Стоилова и с участието на
Прокурора: Марияна Сиракова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Н.А.Х.Д. № 195 по описа на КнАС за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Б.Х.Е. *** обжалва Решение № 61 от 25.02.2019 г. на КнРС по Н.А.Х.Д. № 524 по описа на същия съд за 2018 г.
Твърдят се касационни основания, съгласно които решението на РС - Кюстендил е неправилно, като по същество се сочи наличие на основанията предвидени в чл. 348 ал. 1 т. 1 и от НПК – нарушение на материалния закон. Твърди се, че нарушението не е извършено.
Ответникът по касационната жалба не се представлява по делото. Представена е молба за отлагане на делото, която не е уважена.
Заключението на прокурора е, че решението на КнРС е законосъобразно, а жалбата е неоснователна.
Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно, поради което жалбата е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Административният съд, на основание чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:
Предмет на касационна проверка е Решение на КнРС по Н.А.Х.Д. № 524 по описа на същия съд за 2018 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 30-0000164/06.03.2018 г. на Началник Областен отдел “АА” гр. Кюстендил, с което е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2000 лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвт.П на Б.Х.Е. ***, за нарушение по чл. 31 ал. 1 т. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
Наказателното постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № 241420/02.02.2018 г. срещу Б.Х.Е., за това че на 02.02.2018 г., около 11.30 ч. в гр. Кюстендил, на ул. “Цар Борис І” срещу № 8, извършва таксиметрова дейност, видно от пътна книжка сер. № КН № 124, с попълнен пътен лист № 23 от 02.02.2018 г., с лек автомобил “Рено Канго” с рег. № ******, оборудвана с опознавателни знаци за извършване на таксимитрови превози, с трайно закрепен на покрива на амтомобила „ТАКСИ“ /открит/, с включен ЕТАФП на свободно, включен към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз с № 10193/22.06.2010 г. на превозвача „***“ ЕООД .
При проверката се установява, че водачът Е. извършва таксиметрова дейност с лек таксиметров автомобил, без да притежава удостоверение „Водач ва лек таксиметров амтомобил“.
Нарушението е установено при проверка извършена на 02.02.2018 г., като АУАН е съставен на същия ден. Актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 31 ал. 1 т. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ. Актът е връчен на нарушителя на 02.02.2018 г., като същият не е отбелязъл, че има възражения. Въз основа на АУАН е издадено НП № 30-0000164/06.03.2018 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв., на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл. 31 ал. 1 т. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ.
Първоинстанционният съд е приел, че издаденото постановление е законосъобразно и е потвърдил НП.
Кюстендилският административен съд, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК решението на РС - Кюстендил ще бъде оставено в сила.
Нормата на чл. 93 ал. 1 т. 1 /изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., доп. и изм., последно – ДВ, бр. 9 от 26.01.2017 г./ от Закона за автомобилните превози предвижда да се санкционира с глоба от 2000 лв. – при първо нарушение, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изисквата от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Отговорността на нарушителя е ангажирана за нарушение по чл. 31 ал. 1 т. 2 от Наредба № 34/1999 г. на МТ, която гласи, че при управление на таксиметров автомобил, водачът е длъжен да носи удостоверение „водач на лек таксиметров автомобил“.
От доказателствата по делото /писмени и устни/, се установява, че водачът Е. при извършената проверка на 02.02.2018 г., е извършвал таксиметрова дейност с лек автомобил с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози, но е нямал удостоверение за водач на лек таксиметров амтомобил. Между впрочем, този факт не се оспорва от нарушителя. Представено е такова удостоверение, но от 02.07.2018 г., далеч след датата на извършената проверка. В касационното производство не бяха представени никакви доказателства оборващи изложеното в АУАН и НП. С извършеното деяние е бил изпълнен съставът на чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвт.П като е налице съвпадение между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, като наказанието е наложено за нарушение идентично с това, което наказващият орган е приел, че е извършено. Тезата в касационната жалба, че извършеното нарушение е недоказано, не може да бъде споделена. Правилно районният съд е приел за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка и въз основа на същата е направил обоснован извод за съставомерност на нарушението. Горното се потвърждава и от свидетелските показания на св. Крумов и актосъставителя Илиев /лист 30 и 21 по първоинстанционното дело/. Направените изводи от въззивния съд в тази насока са правилни, а оплакванията на касатора – неоснователни. Наложената глоба е в абсолютния законов размер и отговаря на целта на закона и степента на обществена опасност на деянието. Степента на засягане на обществените отношение, които се охраняват, не сочат ниска степен на обществена опасност. Наложената глоба е с фиксиран размер и не може да бъде намалена от настоящата инстанция.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че контролният орган правилно е наложил горецитираното наказание и РС - Кюстендил е постановил правилно и законосъобразно решение.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение на РС - Кюстендил № 61 от 25.02.2019 г. по Н.А.Х.Д. № 524 по описа на същия съд за 2019 г.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: