№. 260079 / 26.10.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
град Монтана, 26.10.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, Първи граждански състав, в открито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Михайлова гражданско дело №. 218 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „. К. Б. Е. XXXX , със седалище и адрес на управление: г. С. б. №. 4. б., вх. В против А.К.А. xxx. Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 12.06.2018 г. е сключен Договор за потребителски К. №. ********** между „. К. Б. ЕООД като кредитор и А.К.А., като длъжник, като договорът е сключен при следните параметри:
Общо задължение по кредита: 7 377.84 лева, включваща сума на кредита: 4 200 лева; срок на кредита: 36 месеца; размер на месечната вноска: 204.94 лева; годишен процент на разходите (ГПР %) 49.89%; годишен лихвен процент: 41.17%; лихвен процент на ден: 0.11 %. Твърди, че е закупен и пакет от допълнителни услуги, като общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги е 11 076.84 лева, при общ размер на месечната вноска от 307.69 лева, с дата на погасяване: 20-ти ден от съответния месец.
Твърди, че „. К. Б. ЕООД изпълнявало точно и в срок задълженията си по договора, като превежда на 12.06.2018г. остатъчната паричната сума в размер на 1 563.64 лв. по посочена от длъжника банкова сметка.
xxx, че длъжникът не е изпълнявал поетите с договора задължения и е направил само четири пълни погасителни вноски, последната от които с дата 10.01.2019г. Твърди, че на 26.03.2019г. договорът е прекратен автоматично от страна на кредитора и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 28.03.2019г. на длъжника било изпратено уведомително писмо, че договорът е прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост.
П. К. Б. ЕООД поддържа, че размерът на погасеното от длъжника А.К.А. задължение по сключения ДПК е в общ размер от 1 826.49 лева.
Към деня на предявяване на иска поддържа, че А.К.А. дължи обща сума в размер на 8 283.60 лева, включващи главница в размер на 3939.27 лева, договорно възнаграждение в размер на 1159.08 лева, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3 185.25 лева и лихви за забава в размер на 64.18 лева, представляващо неизплатено задължение по договор за потребителски К. №. **********.
Поддържа, че поради неизпълнението на договорното задължение, „. К. Б. ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд - г. Монтана. По заявлението е образувано дело №.2861/2019г., по което е издадена заповед за изпълнение №. 1701/27.11.2019г., срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника, с твърдение, че не дължи изпълнение, поради което заявителят предявява и настоящия установителен иск на основание чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК.
Счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. От представеният по делото ДПК е видно, че същият е сключен, съгласно исканите от ответника параметри, посочени от същия в раздел VІ на ДПК „Параметри на договора потребителски К.“. Съгласно ОУ, кредиторът предоставя на клиента образец на договора за ПК, като те са длъжни да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След извършена преценка съгласно вътрешни правила, попълненият и подписан от КЛ и СД ДПК е подписан и от страна на кредитора, съответно влиза в сила. „. К. Б. ЕООД изпълнявало точно, съгласно ОУ към Договора, задължението си като превело по посочена от КЛ в ДРЗ банкова сметка xxx. По силата на сключения Договор общата дължима сума е посочена в т.VІ от ДПК като общо задължение. Видно е, че параметрите на договора са посочени от ответника в искането за отпускане на заема в т.ІІІ на бланката и впоследствие са одобрени от „. К. Б. ЕООД. От представения договор за К. се установява, че ответникът е бил наясно с параметрите на същия, изразил е воля и съгласие да поеме задължение в същия размер и е бил запознат с размера на общо дължимата в края на периода сума за връщане. Видно от начина на сключване на договора, разписан в ОУ към ДПК е, че още при подписване на искането за К., клиентът е бил информиран за общо дължимата сума по ДПК. Следователно налице е наличие на съгласие по отношение на размера на ГПР общо дължимата в края на периода сума, тъй като е изразена воля от страна на КП за приемането им.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „. К. Б. ЕООД срещу длъжника А.К.А., възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски К. №. ********** в общ размер 8 283.60 лева, представляващо неизплатено задължение, ведно със законова лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски. Заедно с исковата молба са представени и писмени доказателства. Заявено е и искане за прилагане на ч.г.д.№. 2861/2019 година по описа на МРС.
При условията на евентуалност поддържа, в случай, че се установи, че не е настъпила предсрочната изискуемост на задължението, да бъдат присъдени падежиралите вноски до приключване на устните състезания.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът А.К.А. xxx, е подала отговор на исковата молба и взема становище по предявения исК.
Поддържа, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД нищожност на договора за потребителски К., поради противоречие със закона и нарушаване на добрите нрави по отношение претенцията за договорна лихва, за законна лихва за забава и за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
На следващо място твърди, че не са спазени всички задължителни изисквания на договора за К. относно неговото съдържание, лимитативно изброени в чл.11, ал.1, т.9, т.9а, т.10, т.12 и ал.2 от ЗПК.
Ответницата заявява, че не е уведомена за предсрочното прекратяване на договора, не е получила уведомително писмо на л.29 от делото. Развива подробни доводи и съображения в писмения отговор.
Заявява допълнителни доказателствени искания. Прилага писмени доказателства, разписки за заплатени суми извън посочените в извлечението.
По същество доводите си развива в писмена защита, в която поддържа да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, поради това, че са предявени срещу друг ответник Д. Ж. Р., да бъдат обявени за нищожни и неравноправни посочените от нея клаузи по договора за потребителски К.. Алтернативно заявява да бъде уважен частично предявения иск за сумата от 359.39 лева остатък от внесена главница към 01.10.2010г., без заплащане на законна лихва върху нея поради необявената й предсрочна изискуемост на кредита. Моли за присъждане на сторените разноски съгл.списък на л.50 делото.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено ч.г.д.№. 2861 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година.
Изготвено е и прието заключение по съдебно-икономическа експертиза.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Установено е по делото, че на 12.06.2018 година между „. К. Б. Е. в качеството му на кредитор и А.К.А. е подписан Договор №.********** за потребителски паричен К.. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги, е както следва: общо задължение: 11 076.84 лева; общ размер на вноската: 307.69 лева и дата на погасяване – 20-ти ден от месеца..
Не се спори и относно обстоятелството, че „. К. Б.“ ЕООД е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като е превело паричната сума в размер на 1 563.64 лв. по посочената от длъжника А.К.А. банкова сметка, xxx с банкова референция от 12.06.2018 г.
Договореностите са били съответно: ответникът е поел задължение по Договора за потребителски К., като го сключва за срок от 36 месеца с месечна вноска по погасителния план в размер на 307.69 лева и падежна дата 20-ти ден от месеца. Няма спор и относно обстоятелството, че кредитополучателят до деня на приключване на устните състезания е внесъл по кредита сума в общ размер от 2 276.49 лева, което са общо 16 броя вноски за погасяване на задължението, като датата на последното плащане е от 14.09.2020г. Формата за действителност на договора за потребителски К. е спазена.
При преценка съдържанието на сключения между страните договор, настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на договор за потребителски К., по смисъла на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския К., в сила от 12.05.2010 г. По силата на този договор кредиторът под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Една от формите за предоставяне на потребителски К. е предоставяне на заем и такъв е предмета на сключения между страните по делото договор. По силата на този договор ищецът е поел задължение да предостави на ответника определена парична сума срещу задължението на последния да я върне, като размера, начина и сроковете за връщане на сумата са уговорени с подписването на погасителен план. Съгласно чл.9 ал.4 от Закона за потребителския К. кредитор може да бъде всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица, което предоставя потребителски К. в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Спорен между страните е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с 422 ГПК.
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.410 ГПК е предявил при постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414 ГПК и е по реда на чл.415, ал.1 т.1 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.г.д. №. 2861 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Целта на предявяването на иск в цитираната хипотеза, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като постъпилото възражение срещу издадената заповед за изпълнение, представлява пречка за влизането й в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл.410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и когато срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника – чрез уважаването на предявения установителен исК.
Искът е частично основателен.
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят, следва да се снабди с изпълнителен лист и ще продължи процесуалните действия по образуване на изпълнително дело и това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл.422 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение. Не е достатъчно само наличието на постъпило възражение по чл.414 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 ГПК, по силата на което е започнала предвидената процедура по установяване на вземането по исков ред – в тежест на ответника е да установи по безспорен и категоричен начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим единствено при условията, визирани в чл.415 ал.1 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката на обстоятелствената част и петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед за изпълнение.
В случая, се установи по безспорен и категоричен начин, датата на преустановяване на плащането по банковия потребителски К. от 12.06.2018 година, а именно: последната внесена вноска е от 14.09.2020г., но не се установи по безспорен и категоричен начин обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Нито в заповедното производство, нито в исковото, което е продължение на заповедното, не се установи твърдението, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и за това обстоятелство е уведомен надлежно длъжника. Сочената дата - 26.03.2019 година, че договорът е прекратен едностранно от страна на кредитора, без за това да са ангажирани каквито и да било доказателства не е основание да се приеме, че има изрично решение на кредитора в тази насока и за това решение е уведомен кредитополучателя. Не може да не бъде отбелязано, че съгласно чл.12.3.1 от Общите условия за предоставяне на потребителски паричен К., с които длъжникът се е съгласил при подписването на договора, „. К. Б.“ Е. в случай че КЛ/СД просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, то настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитора да изпраща на клиента, уведомление, покана, предизвестие или други. В този случай страните могат допълнително да договорят и различен начин за уреждане на взаимоотношенията си по ДПК. Това обстоятелство, че кредиторът има право едностранно да прекрати кредитното правоотношение и да обяви всичките си вземания по предоставения К. за предсрочно изискуем при допуснато просрочие на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, без да уведоми клиента си за обявената предсрочна изискуемост на кредита, е в противоречие с утвърдената вече съдебна практика. Не се ангажираха доказателства да е уведомен длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост или пък да са договорени и различен начин за уреждане на взаимоотношенията си по ДПК.
В Решение №. 176 от 16.07.2015 г. на ВКС по г. д. №. 5092/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С. Ц., постановено по реда на чл. 290 ГПК, по приложението на чл. 422 ГПК връзка с чл. 417, т. 2 ГПК, връзка с чл. 62, ал. 2 Закона за кредитните институции /ЗКИ/, разрешен с постановяването на Тълкувателно решение №. 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело №. 4/2013 г., съгласно т. 18, от което, в хипотезата на предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на вземане, произтичащо от договор за банков К. с уговорка, че целият К. става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, вземането става изискуемо с неплащането им, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков К. става изискуемо, ако кредиторът, в случая„. К. Б.“ ЕООД е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Когато тя е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Самият ищец твърди, че съгласно сключения договор за банков потребителски К., в т.12 в общите условия, страните са приели, в случай, че КЛ/СД просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитора да изпраща на клиента, уведомление, покана, предизвестие или други. Не се установи обаче ответникът да е нарушил посочената разпоредба, както и че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Не се установи кредитополучателят е уведомен за същата, съгласно изискването на закона, а и на клаузите на договора за потребителски паричен К. и на Общите условия към него.
Съдът не споделя доводите на ищеца, че в случая са неприложими постановките на т.18 от ТР №. 4/201Зг. на ОСГТК на ВКС, предвиждащи съобщаване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като в настоящата хипотеза се касае за вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не въз основа на договор за банков К.. Ищецът сочи, че „. К. Б. ЕООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за кредитните институции и като такава не е подчинена на ЗКИ и респ. на неговия чл.60, ал.2. От това, че небанковите финансови институции не фигурират сред лимитивно изброените в чл.417, т.2 от ГПК субекти, ищецът черпи аргумент, че изведените по тълкувателен ред от 60, ал.2 от ЗКИ предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение по т.18 от ТР №. 4/2013г. следва да се прилагат единствено за вземания, произтичащи от договори за банков К., докато правната рамка на сключваните от дружеството договори за К. обхваща нормите за заема за потребление в ЗЗД и тези на Закона за потребителския К..
Постановката на т.18 от ТР №.4/2013г. на ОСГТК на ВКС важи и за договорите за К., предоставяни от небанкови финансови институции. Без правно значение е на какво основание е издадена заповедта за изпълнение, тъй като различието в случаите по чл.410 и чл.417 от ГПК се изчерпва с това, че във втората хипотеза кредиторът може да поиска от заповедния съд да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.
Няма как изискването кредиторът да обяви предсрочната изискуемост на целия К. преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение да е неприложимо за небанковите кредитни институции. Договорите действително имат силата на закон за тези, които са ги сключили съгласно чл.20а от ЗЗД, но не може да бъде споделен довода, че постановката на т.18 от тълкувателното решение демонстрира подчертана взискателност само към банките при пристъпването към принудително изпълнение в случаите на настъпила предсрочна изискуемост, каквато не следва да бъде проявявана към небанковите финансови институции. Възприемането на разбирането, че този рестриктивен режим се отнася единствено за банките неминуемо би довело до неравноправно третиране на институциите /кредитни и финансови/ по чл.1 и чл.3 от ЗКИ, което не може да бъде оправдано само с начина, по който са набрани средствата за предоставяне на кредити, респективно заеми. Предсрочната изискуемост на кредита е следвало да бъде обявена с акт на кредитора и надлежно съобщена на кредитополучателя.
Въпреки факта, че ищецът не е обявил кредита за предсрочно изискуем, ответникьт дължи вноските с настъпил падеж към момента на подаване на задължението/ Тълкувателно решение №. 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. №. 8/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдията Емилия Василева/.
В настоящото производство е направено възражение за наличие на неравноправни клаузи, водещи до недействителността и нищожността на договора за К., които следва да бъдат разгледани в настоящото производство.
С оглед на тези възражения, съдът констатира, че между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за потребителски К. по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски К. е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя К. под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски К. се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по- малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски К. и всяка страница се подписва от страните по договора.
От събраните по делото доказателства се установява, че по-голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице.
Договорът за потребителски К. обаче, е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и общо дължимата сума. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 4.89 %. С оглед на горното, следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения К.. Тоест, в посочената величина /представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай, в процесния договор за К., яснота относно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за К., длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс, а именно сумата 2 635.88 лева /това е размерът на 27 вноски по главницата за периода от възникване на задължението, 20.07.2018г. до датата на последната вноска към деня на приключване на устните състезания по делото, 20.09.2020г. С оглед обстоятелството, че длъжникът е заплатил по кредита сума в размер на 2 276.49 лева, остатъкът от главницата, дължима от последния, се равнява на сумата от 359.39 лева.
В т. VІ от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3 699.00 лева. Съдът намира същото за нищожно поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.145 от ЗЗП неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. В случая е видно, че клаузите на споразумението от 12.06.2018г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за потребителски К. не са индивидуално договорени. Не са индивидуално договорени и клаузите, отнасящите се до допълнителните услуги, така както са възпроизведени и в Общите условия, версия 09/09.10.2017г.. Очевидно кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, което не е ясно и разбираемо, доколкото липсва яснота относно цената на всяка една от услугите по т.н. пакет допълнителни услуги. В споразумението изрично е посочен като определяем размер възнаграждението единствено по отношение на услугата „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски К.” - 15 % от цялото възнаграждение, но не повече от 300 лева. Същевременно доказателства, че тази услуга, която всъщност следва да се третира като задължение на кредитора, е извършена, не са ангажирани от ищцовото дружество.
Освен това в споразумението е вписано, че тази сума е изцяло дължима от клиента при сключване на споразумението, но заплащането й е разсрочено за срока на кредита и е част от вноските по закупения пакет от допълнителни услуги.
Така формулираната регламентация на съотношението между общата стойност на пакета, цената на една от услугите и начина на плащане на възнаграждението за допълнителни услуги е напълно неразбираемо и объркващо за обикновения потребител. Доколкото тази клауза в споразумението, съответно липсата на ясна и точна регламентация на правата и задълженията на всяка една от страните по него, не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, респ. на споразумението /чл.143, т.8 от ЗЗП/, то същото следва да се прецени като сключено във вреда на потребителя, т.К. не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Едновременно с това чрез възнаграждението за допълнителни услуги ГПР по договора надвишава многократно определения с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а съгласно ал.5 подобна клауза е нищожна.
В обобщение съдът намира, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е сключено във вреда на потребителя по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни, ако не са уговорени индивидуално. В случая ищецът не е доказал, че споразумението е уговорено индивидуално, нещо повече, то е изготвено предварително и ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Едновременно с това споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договор за потребителски К. от 12.06.2018г. е нищожно и поради противоречие с добрите нрави, доколкото за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг. Липсва основание за дължимост на възнаграждението по нищожното споразумение.
Както бе отбелязано по-горе, ответникът е платил на падежите сумата от 2 276.49 лева, а съобразно представения от кредитора погасителен план за времето от 20.07.2018г. до 20.09.2020г. вкл. е видно, че задължението само за главница към деня на устните състезания е в размер на 2 635.88 лева.
Ето защо и съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 359.39 лева, представляваща разлика между дължимата и действително заплатена главница.
Относно искането за отхвърляне на исковете, поради това, че са предявени срещу друг ответник, Д. Ж. Р., посочена в петитума на исковата молба, съдът намира следното:
Навсякъде в заглавната част на исковата молба, в нейната обстоятелствена част се поддържа ответник А.К.А.. В приложенията към исковата молба, договори, общи условия и други, се отнасят за кредитополучател А.К.А.. Посочването в петитума на исковата молба на друго лице, ответник Д. Ж. Р., съдът приема за допусната техническа грешка от пълномощника на ищеца при изписването на имената на задълженото лице.
По разноските в производството:
Ищецът претендира присъждане на разноски съгл.списък на л.90 от делото. Съобразно чл.78, ал.1 ГПК следва да му бъдат присъдени такива, съобразно с уважената част на иска, съответно в размер на 13.65 лева разноски в заповедното производство и в размер на 31.11 лева разноски в исковото производство.
Ответникът съобразно с чл.78, ал.3 ГПК има право на разноски съобразно с отхвърлената част на иска и приложения списък на разноските на л.50 от делото, а именно в размер на 712.68 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.К.А., ЕГН xxxxxxxxxx, съществуването на вземане на „. К. Б. Е. XXXX , със седалище и адрес на управление: г. С. бул. Б. 4. бл. 5ЗЕ, вх. В в размер на 359.39 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението пред съда /25.11.2019г./ до окончателното изплащане на вземането, която сума е дължима по Договор №. ********** за отпускане на потребителски паричен К. от 12.06.2018г. и за която е издадена Заповед №. 1701 от 27.11.2019 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.г.д.№. 2861/2019 година на Районен съд Монтана.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.422, ал.1 ГПК установителен иск от „. К. Б. Е. XXXX , със седалище и адрес на управление: г. С. бул. Б. 4. бл. 53Е, вх. В, против А.К.А. ЕГН xxxxxxxxxx над уважения размер от 359.39 лева до пълния предявен размер от 8 283.60 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.К.А., ЕГН xxxxxxxxxx, ДА ЗАПЛАТИ на „. К. Б. Е. XXXX , със седалище и адрес на управление: г. С. бул. Б. 4. бл. 5ЗЕ, вх. В сумата от 13.65 лева разноски в заповедното производство и сумата от 31.11 лева разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „. К. Б. Е. XXXX , със седалище и адрес на управление: г. С. бул. Б. 4. бл. 5ЗЕ, вх.В ДА ЗАПЛАТИ на А.К.А., ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 712.68 лева съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: