РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 06.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА адм.д. № 96 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по гл. Десета, раздел І от АПК.
В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********,***, срещу Заповед № 306 от 22.03.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч.
С разпореждане от з.с.з. на 11.03.2019 г. жалбата е оставена без движение, като е указано на жалбоподателя в 7-дн. срок изрично да уточни с писмена молба: 1. коя конкретно част на Заповед № 306 от 22.03.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч обжалва; 2. в какво се състои незаканосъобразността на обжалваната част на заповедта; 3. изрично да уточни петитум на жалбата – дали искането е само за обявяване на нищожност на обжалваната заповед, в обжалваната част, или иска отмяна на обжалваната заповед, в обжалваната част, като са указани последиците при неизпълнение – оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото.
С молба вх. № 1094/25.03.2019 г. на жалбоподателя се отстраняват нередовностите на оспорването, поради което съдът е приел оспорването за редовно, предвид искането за обявяване на нищожност на конкретизираната част от заповедта, което не е ограничено със срок, и е насрочил делото с определение от з.с.з. на 12.04.2019 г., с което е указана доказателствената тежест и правата на ответника по чл. 163 от АПК, като са изискани от ответника в 3-дн. срок от съобщението доказателства за компетентност на издателя на заповедта комисар М.К.към датата на издаването на заповедта – 22.03.2016 г. - като изрично удостоверение и/или копие на заповед, удостоверяваща, че издателят на заповедта е заемал длъжността Началника на Затвора Ловеч към 22.03.2016 г.
С писмо вх. № 1443/22.04.2019 г. на ответника са представени изисканите от съда доказателства за компетентност на издателя на обжалваната заповед.
С писмо вх. № 2949/03.09.2019 г. на ответника се изразява становище за недопустимост на жалбата, като се сочи, че същата не е общ административен акт, нито индивидуален административен акт, а вътрешноведомствен акт, изрично изключен от обхвата на АПК по силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. Ответникът сочи, че с обжалваната заповед са създадени вътрешноорганизационни правила, с които са породени права и задължения единствено за служителите на администрацията на затвора. Сочи, че с обжалваната заповед не засяга права, свободи и законни интереси на лишените от свобода. Сочи се, че Заповед № 306 от 22.03.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч е издадена с цел усъвършенстване и подобряване организацията на работа. Началникът на затвора, на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, анализира и оценява резултатите от отделните направления на дейност в затвора и предприема мерки за подобряване и усъвършенстване на работата. Допълнително се сочат мотиви за липса на правен интерес от обжалването на Заповед № 306 от 22.03.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч, в обжалваната част. Ответникът се позовава на Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС, с което аргументира липсата на правен интерес на жалбоподателя.
С уточняващата молба вх. №
1094/25.03.2019 г. на жалбоподателя се сочи, че жалбоподателят поддържа искане само за обявяване на нищожност на част от Заповед № 306 от 22.03.2016 г. на Началника на
Затвора Ловеч, конкретно частта на
раздел IX, т. 1, абзац 2 от заповедта, поради
което и съдът е приел с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, че
искането за обявяване на нищожност не е ограничено със срок, поради което
делото е насрочено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. По повод възражението на ответника за липса на активна процесуална легитимация, жалбоподателят се позовава на РКС № 21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г., като сочи, че дори и обжалваната заповед да е вътрешнослужебен акт, същата подлежи на обжалване предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от КРБ.
Ответникът Началник на Затвора – Ловеч, редовно призован не се явява и представлява и не ангажира становище в съдебно заседание.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено следното:
Жалбоподателят претендира обявяване на нищожност на раздел
IX, т. 1, абзац 2 от Заповед
№ 306 от 22.03.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч, конкретно частта на раздел IX, т. 1, абзац 2, поради
което и с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК искането за обявяване на
нищожност не е ограничено със срок.
По отношение на възражението на ответника за липса на активна процесуална легитимация и с оглед служебната проверка за допустимост на жалбата по чл. 159, т. 4 от АПК съдът съобрази следното:
Заповед № 306 от 22.03.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч е издадена на основание чл. 15, ал. 1, т. 1, 3 , 4 и 8 от ЗИНЗС и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА. Със Заповед № 306 от 22.03.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч са определени правила за вътрешния ред в корпуса на затвора и ЗОЗТ „Атлант” – Троян.
С обжалваната част - раздел
IX, т. 1, абзац 2 от Заповед
№ 306 от 22.03.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч, е наредено следното:
„Кореспондентските пратки, в пликовете на които при външен оглед се установи,
че съдържат други вещи и предмети да не се получават”.
В обжалваната заповед изрично е посочено, че се издава „за подобряване на организацията и урегулиране на неуредените случаи и отношения при изпълнение на наказанието лишаване от свобода в затвора”.
В диспозитива на Решение на КС № 21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. се сочи: „Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешнослужебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон от съдебно обжалване“.
Ето защо цитираното от жалбоподателя Решение на КС № 21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. не дерогира дължимата от съда служебна проверка за допустимост на жалбата по чл. 159, т. 4 от АПК. Независимо от тълкуването на Конституционния съд в РКС № 21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г., съдът винаги и по всяко време на делото дължи служебна проверка дали обжалваната заповед е акт, който нарушава или застрашава права или законни интереси – видно от РКС № 21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г.
В Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС е прието:
„Обявяването на нищожността от съда може да стане по два
начина – когато при оспорване на административен акт, в законово определения
срок, съдът констатира, че актът е нищожен, и при изрично сезиране на съда с
искане за прогласяване на нищожност - безсрочно по реда на чл. 149, ал. 5 АПК.
В двата случая за оспорването е необходимо да е налице правен интерес на
оспорващия.
Правен интерес за оспорващия, в по-широк смисъл, ще е налице, когато с оглед
правната сигурност и силата на пресъдено нещо, каквато съдебният акт несъмнено
има – се прогласи erga omnes какви са правните последици, респ. липсата на
такива, от евентуална нищожност. Интересът на оспорващия е мотивиран и
имплицитно свързан с правото му да може да изисква от всички участници в
правния оборот да се съобразят с правноустановеното в съответно съдебно
решение.
Такъв интерес за оспорващия е налице, ако без това оспорване не би могъл да
защити своите права и законни интереси, ако искането за прогласяване на
нищожност е абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната му
защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици. С други думи,
правният интерес от обявяването на нищожността се състои в промяна в правното
положение на заинтересувания, което настъпва в резултат от обявяването на
нищожността.
Процесуалноправният интерес е инструментът за защита на засегнатите права и
интереси, представляващи същността на материалноправния интерес, и
съотношението е като средство към цел. Това е причината за изискването той да е
налице към момента на оспорването - подаване на жалбата или искането за
обявяване на нищожност. Процесуалноправният интерес е положителна процесуална
предпоставка, от категорията на абсолютните. Той трябва да е личен – никой не
може от свое име да търси съдебна защита на чужди права. Трябва да е и пряк, и
непосредствен. Пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат
засегнати или са засегнати права и законни интереси, регламентирани от
материалното право, т.е. се изменят, отменят или ограничават права, или административният
акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия или за които той
поражда задължения…….Във всички случаи, при оспорване на административните
актове с искане за прогласяване на нищожност, трябва да се докаже пред съда, че е налице засягане или предстоящо
засягане на права или законни интереси. В тази връзка следва да се има
предвид решение № 5/17.04.2007 г. по к.д. №11/2006 г., съгласно което
„Прогресивният характер на легитимацията е възможност да се обжалват
административните актове не само когато са налице пряко нарушени права, но и
при предстоящо засягане на права“. Правният интерес следва да е правомерен,
личен и обоснован, както и да е налице към момента на предявяване на
претенцията пред съда. Преценката в тази насока е в правомощията на съда за
всеки конкретен казус и по отношение на всеки един от оспорващите.“
Освен цитираното Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС, налице са и редица други тълкувателни решения, относно правния интерес по чл. 159, т. 4 от АПК, като: Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по т.д. № 4/2009 г., Тълкувателно решение № 2 от 22.04.2008 г. по т.д. № 21/2007 г., Тълкувателно решение № 5 от 18.10.2011 г. по т.д. № 8/2010 г., Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2009 г. по т.д. № 6/2008 г., Тълкувателно решение № 1 от 18.04.2006 г. по т.д. № 1/2006 г., както и както и константна съдебна практика.
Предвид сочените тълкувателни решения и в унисон със съдебната практика, в настоящия случай съдът следва да извърши преценка дали с обжалваната част на заповедта с цитираното по-горе съдържание са засегнати/или предстои засягане на права и законни интереси на жалбоподателя.
Съдът намира, че видно от
цитираното дословно съдържание на обжалваната част - раздел
IX, т. 1, абзац 2 от Заповед
№ 306 от 22.03.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч, със същата нито се
засягат, нито предстои да се засегнат лично, пряко и непосредствено права и
законни интереси на жалбоподателя С.Б.Б.. Заповедта има характер на
вътрешнослужебен акт, изрично изключен от обхвата на АПК по силата на чл. 2,
ал. 2, т. 3 от АПК. Видно е, че с обжалваната заповед е създадена организация,
като са приети конкретно изброени вътрешни правила за ред в корпуса на затвора
Ловеч и ЗОЗТ „Атлант” – Троян. Адресати на Заповед № 306 от 22.03.2016 г. на
Началника на Затвора Ловеч са единствено подчинени на Началника на Затвора –
Ловеч служители на затворническата администрация. Нещо повече, ако липсва
подобна организация – правила за вътрешния ред в затвора - т.е. ако липсва
издаден такъв вътрешнослужебен акт правата и законните интереси на лишените от
свобода биха били засегнати/евентуално негативно.
Отделно съдът намира, че съдържанието на обжалваната част на заповедта - „Кореспондентските пратки, в пликовете на които при външен оглед се установи, че съдържат други вещи и предмети да не се получават” не засяга пряко, непосредствено и лично конкретния жалбоподател, като е адресирано до подчинените на издателя на заповедта. Не се констатира и твърдяното от жалбоподателя противоречие на обжалваната част от заповедта със Заповед № Л-4051/03.10.2016 г. на Главен директор на ГДИН. Видно от копието на Заповед № Л-4051/03.10.2016 г. на Главен директор на ГДИН /на л. 67-68 от делото/, в т. 8 се сочи: „Лишените от свобода могат да закупуват фонокарти от лавката на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, както и да получават такива по време на свиждане или чрез кореспонденция, от близките си”.
По тези съображение съдът намира за основателно възражението на ответника за недопустимост на жалбата поради липса на активна процесуална легитимация – правен интерес – чл. 159, т. 4 от АПК.
Отделно съдът намира, че обжалваната заповед е вътрешнослужебен акт, който е изключен от съдебния контрол, поради което и е налице предпоставката за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото и на основание – чл. 159, т. 1 от АПК.
Водим от горното съдът намира, че липсва активна процесуална легитимация на жалбоподателя, както и обжалваната заповед не подлежи на оспорване, поради което и жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото прекрати, като настоящето решение има характер на определение по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК и подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7-мо дневен срок от съобщението до страните.
На основание гореизложеното и чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********,***, срещу раздел IX, т. 1, абзац 2 от Заповед № 306 от 22.03.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото адм.д. № 96/2019 г. на Административен съд - Ловеч.
Решението има характер на определение по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК и подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7-мо дневен срок от съобщението до жалбоподателя.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: