Р Е
Ш Е Н
И Е
№300
гр. Сс, 09 юли 2015 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският районен съд, гражданска
колегия в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Е. ЧЕРНЕВА
при секретаря М. Л. като разгледа докладваното
от районния съдия гр. дело № 1373 по описа за 2014 г. на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищците С.М.У. и К.П.У. твърдят, че са собственици общо на
1 / 4 ид. ч. от поземлен имот, находящ се в гр. Сс, по ул. М. Е. Д. № 6, с
идентификатор ……………. по кадастралната карта на гр. Сс, с площ от 500 кв. м, както и на
построена в имота жилищна сграда.
Посочват, че собствеността им върху имота е придобита по силата на
договор за продажба, сключен при действието на режима на СИО, и наследство,
като в тази връзка представят нотариален акт за покупко-продажба № 102 от 23. 04. 1971 г. на СРС (л. 3), с
който П. Г. У., починал на
29. 11. 2000 г.,
е закупил имота и уточняват, че първата ищца е негова преживяла съпруга и въз
основа на договора и наследство от съпруга си се легитимира като собственик на
4 / 6 ид. ч. от придобитото, а вторият ищец е негов син и притежава по
наследство 1 / 6 ид. ч., като упражнява правото на ползване и на третия
наследник, който също е придобил 1 / 6 ид. ч.
Представят и удостоверение за наследници на П.Г. У. (л. 4).
Ищците твърдят, че с останалите съсобственици на
поземления имот са разпределили ползването му, като на тях е предоставена част,
която се намира в северозападната част от имота. Твърдят, че в отредената им за
ползване част се намира паянтов сайвант, който ответниците П.Р.П., А.К.Р., С.С.Р.
и Р.Н.Р. ползват от години. Уточняват, че приблизителната площ на ползваната от
ответниците част със сайванта е около 27 кв. м, като са отбелязали, че тази площ
представлява ивица на границата със съседния имот с идентификатор 66425. 501.
2506.
Ищците твърдят, че многократно са водили разговори с
ответниците да отстранят сайванта и да преустановят ползването на имота им.
Нежеланието на последните да предприемат действия в тази насока е мотивирало
ищците да инициират настоящото производство, в което молят съда да постанови
решение, с което:
· да осъди
ответниците да преустановят действията, с които им пречат да ползват описаните
по-горе 27 кв. м
от имота и да премахнат за своя сметка изградената паянтова постройка.
· да осъди П.Р.П.
и А.К.Р. да заплатят на С.М.У. обезщетение за неизползването на описаната част
от имота за периода от 21. 08. 2011
г. – 21. 08. 2014 г. в размер на 450 лв., както и обезщетение за забава за периода от
31. 08. 2011 г.
– 21. 08. 2014 г.
в размер на 48. 42 лв. лихва.
· да осъди С.С.Р.
и Р.Н.Р. да заплатят на С.М.У. обезщетение за неизползването на описаната част
от имота за периода от 21. 08. 2011
г. – 21. 08. 2014 г. в размер на 450 лв., както и обезщетение за забава за периода от
31. 08. 2011 г.
– 21. 08. 2014 г.
в размер на 48. 42 лв. лихва.
· да осъди П.Р.П.
и А.К.Р. да заплатят на К.П.У. обезщетение за неизползването на описаната част
от имота за периода от 21. 08. 2011
г. – 21. 08. 2014 г. в размер на 450 лв., както и обезщетение за забава за периода от
31. 08. 2011 г.
– 21. 08. 2014 г.
в размер на 48. 42 лв. лихва.
· да осъди С.С.Р.
и Р.Н.Р. да заплатят на К.П.У. обезщетение за неизползването на описаната част
от имота за периода от 21. 08. 2011
г. – 21. 08. 2014 г. в размер на 450 лв., както и обезщетение за забава за периода от
31. 08. 2011 г.
– 21. 08. 2014 г.
в размер на 48. 42 лв. лихва.
Допълнително са представили нотариалните актове на
останалите съсобственици на имот с идентификатор 66425. 501. 2507 и уточняват,
че споразумението им за разпределение на ползването на имота не е сключено в
писмена форма, а е резултат на постигнати устни договорки помежду им. По тяхно
искане е назначена и съдебно-ценова експертиза относно изчисляване на размера
на пропуснатите ползи, вещото лице по която се е произнесло и относно
обстоятелството, че площта на навеса и на ползваната от ответниците част от
имот с идентификатор 66425. 501. 2507 е 20. 70 кв. м.
Претендират и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответниците Р.П. и Р.Н.П. считат, че исковете са неоснователни. Оспорват,
че е извършвано разпределение на ползването по смисъла на чл. 32 от ЗС на
поземлен имот с идентификатор …………….. Освен това твърдят, че ищците и
останалите съсобственици на имота не притежават цялата площ от 500 кв. м. В тази връзка
посочват, че за имота с предишен кадастрален номер 3792 са били предвидени
няколко промени в регулацията, които обаче не са били приложени до изтичането
на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, след които е отпаднало
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни
планове. Твърдят, че имотът е бил с площ от 462 кв. м. и процесната
постройка се е намирала извън него съгласно плана за регулация на кв…., одобрен
със Заповед № 3313 от 03. 08. 1961
г., но нито този план, нито последващите регулационни
планове за имота, който е участвал в парцел V с 462 кв. м., са приложени.
Твърдят, че Р.П.Р. , който е техен праводател – баща на П.Р.П. и дядо на Р.Н.П., е
придобил площта от 30 кв. м,
в която е разположен сайванта, по силата на нотариален акт № 200, т. І, дело №
320 от 18. 06. 1956 г.
В условията на евентуалност посочват, че са придобили по давност собствеността
върху спорната ивица в резултат на упражнявано владение за периода 1990 – 2014 г. Представили са
нотариалния акт, с който техният праводател Р. Р. е закупил през 1956 г. 400 кв. м от дворно място
в гр. Сс с площ от 2. 2 дка, бивше лозе, както и скици на имота на праводателя
им от 1957 г.,
скица по плана от 1961 г.,
доказателства, че процесният сайвант и земята под него са декларирани от
тях пред данъчната служба и за тях са
плащани данъци от 1998 г.
до настоящия момент; представени са и доказателства, че ответниците са
наследници на Р. П.Р., като ответникът П.Р. е негов син, а Р.П.Р. и С.П.
са наследници – дете и преживяла съпруга-
на другия му син Н. Р.П.. Уточнено е, че ответницата А.К.Р. е съпруга
на П.Р.П.. По искане на ответниците е назначена съдебно техническа експертиза
във връзка с изследване на приложението на регулацията по отношение на имота на
ищците и по – специално по отношение на границата между имоти с идентификатори …………….
и …………….. Разпитани са и двама свидетели.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателствени средства, намира за установено следното:
ПРЕДЯВЕН е иск по чл. 109 ЗС относно премахването на паянтова постройка от
имота на ищците, а също и иск по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неизползването на част от имота в резултат на действията на ответниците.
Основния спорен въпрос в настоящото
производство е дали процесните 20. 70 кв. м (според вещото лице по
съдебно-ценовата експертиза) действително са част от имот с идентификатор ………………, по отношение
на който ищците притежават права в съсобствеността, или са неправилно заснети
като част от него при приемането на кадастралната карта на гр. Сс, т. е
направено е възражение за допусната кадастрална грешка, чието материалноправно
основание се намира в разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР (предишен чл. 53,
ал. 2 от ЗКИР). Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, е допустимо разглеждане в едно производство на иск за ревандикация на имот
и на иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР (предишен чл. 53, ал. 2 от ЗКИР), без да е
необходимо предварително нанасяне на вярната имотна граница в кадастралния план
и кадастралните карти и привеждане на регулацията в съответствие с
действителните права на страните (в този смисъл решение № 407 от 25. 06. 2012 г. на ВКС по гр. д. №
1192 / 2010 г.,
І г.о.). Въз основа на това съдът приема, че възражението за допусната
кадастрална грешка, макар да няма като последица промяна в кадастралната карта,
може да се разгледа в настоящото производство във връзка с отблъскване на
претенциите на ищците, които черпят основанието си от твърдението, че са
собственици на спорната ивица земя.
Във връзка с обсъждането на посоченото по-горе основно спорно обстоятелство
е необходимо да се проследи по какъв начин спорните 20. 70 кв. м са приобщени към
имот с идентификатор ……………………...
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че както
имотът на ищците, така и имотът на ответниците са били част от един имот с
кадастрален номер….. по плана на града от 1907 г., към който няма
запазен разписен лист. Копие от този план представлява копието от скицата от 1957 г., представена от
ответниците и находяща се на л. 68 от делото. От този имот наследодателят на
ответниците Райчо Р. е придобил 400 кв. м с нотариален акт № 320 / 1956 г. (л. 67), които в
последствие е застроил. Следващото регулационно изменение относно имот с кад. №…..
е от 1958 г.,
но точно за имот с кад № …. оригиналният картон на плана е накъсан. Относно
предвижданията на този втори кадастрален и регулационен план може да се съди от
изменението му, одобрено със заповед № 3323 / 30. 08. 1961 г. От изменението през 1961 г. може да се заключи,
че по плана от 1958 г.
от имот с кад. № …. са обособени поне три парцела-., .. и .., като през имота е
прекарана улица, която на различните скици е отразена с различни имена – ул. „Д..
В.” на скицата на л. 69, ул. „С.” на скицата, съставляваща приложение 2 от
заключението на в.л. на л. 107 и ул. „Е. Д.” на скиците по приложение № 4,5 и 6
от заключението. По-голямата част от имота на Р. Р. остава от северната страна
на новата улица, но части от него
остават и под улицата. По плана от 1958 г. и изменението към него от 1961 г. имотът на Райчо Р.,
находящ се от северната страна на ул. „Ем. Д.”, остава с кад. № …. (приложение
№ 2-л. 107), като в един по-късен момент номерацията е променена и към 1994 г. имотът е с кад. №
4386 и …., както е видно от скицата, приложена
на л. 69. Според твърденията на ответниците процесната площ съставляща
част от имота на Райчо Р., която е останала от южната страна на ул. Ем. Д..
Затрудненията относно идентифицирането на тази част от имота произтичат от
това, че регулационният план от 1958
г., който е следвало да бъде основа на следващите
регулационни предвиждания за имота, на практика е унищожен, което е пречка да
се установят точните граници и площ. Все пак от приложения по делото нотариален
акт № 102 / 1971 г., с който наследодателят на двамата ищци Пеню Господинов У.
по време на брака си със С.У. е закупил 1 / 2 ид. ч. от дворно място с площ от 252 кв. м от имот с кад.
№ 3792, парцел . в кв. .. по плана на гр. Сс, заедно с жилище на втория етаж от
построения в имота двуетажен блок се установява, че наследодателят на
ответниците Р. С. Р. е вписан като съсед на имота, като вписването несъмнено
касае притежаваната от него част от южната страна на улицата, която към този
момент е била с името „Д. В.”, тъй като самата улица също е вписана като
граница на имота. Не може да се твърди, че вписването на наследодателя на ответниците
като съсед на имота на ищците е било свързано с частта под улицата, която е
предадена по регулация към имота на Я. П. Х. – един от праводателите на съсобствениците на сегашния имот с
идентификатор…………….. и баща на свидетеля К. Я. П., защото видно от приложения
по делото нотариален акт № 44 / 1961
г. (л. 89) отношенията по повод регулацията са уредени
десет години по-рано. Ето защо се налага извода, че наследодателят на
ответниците е бил собственик и на площ, която се е намирала от южната страна на
улицата и която площ е била различна от площта на придадените по регулация
части от имота му. Според свидетелите С. и П. се касае за именно за процесния
сайвант, който Р. Р. е владял до смъртта си, а след неговата смърт и до
настоящия момент се владее от наследниците му. Свидетелят П., който е син на Я.П.
Х.в, има ясен спомен, че Р. Р. е държал в навеса магарето си и затова не е
искал да продава тази част от имота, въпреки че баща му е имал желание да я
купи. Дори самата ищца в с. з. на 16. 03. 2015 г. призна, че нито тя,
нито някой от съсобствениците някога е владял „частта с магарето”. Макар да
липсва информация за идентификацията на тази част по плана от 1958 г., видно от
изменението през 1961 г. (скица на л. 107) е обстоятелството, че тази
площ, която е от южната страна на ул. „С.”
(идентична с ул. „Д. В.” и ул. „Е. Д.”) не попада в урегулираната площ
нито на старите парцели с № ХV и ., нито в площта на новия парцел .
(изменението на плана касае обединение на двата парцела) целият с площ от 468 кв. м. Съсобственици на образувания парцел . са
наследодателя на ищците, респ. и съпругата му , притежаващи ½ от 252 кв. м., Я. Х.,
притежаващ общо 220 кв. м
(л. 88-90), както и П. Г. У., праводател на сегашните собственици Д. Н. Р. и Д.
Й.Р., притежаващ 1 / 4 от 480
кв. м (л. 91). При сборуване на посочените части се
установява, че общата площ на парцела е била 466 кв. м, което изцяло
съответства на площта съгласно регулационния план. Следващото изменение на
кадастралния и регулационния план е чак през 2003 г., когато вече е
действал ЗУТ и приетите подробни устройствени планове не са имали отчуждително
действие. Съгласно този план от бившия парцел ..– …. са образувани два нови
поземлени имота – УПИ .-…. и .. – …., като вещото лице е констатирало, че
парцел . – …. от скицата на това изменение не отговаря на изменението през 1961 г. Макар процесната
площ да е отбелязана като част от новообразувания имот с пл. № …, по регулация
е било предвидено да е включен в съседния парцел… – …. и ….. Урегулираната площ
на новообразувания парцел . – …. отново е била 468 кв. м. и в нея не е
включена придаващата се към съседния парцел ІV процесна ивица. Този план няма
отчуждително действие. Не може да се счете, че е бил приложен, тъй като ищците
никога не са владели площта, върху която е изграден процесния навес. Въпреки
това обаче въз основа на него е приет и следващия
кадастрален и регулационен план на града от 2004 г., съгласно който
кадастралните и регулационните линии на имот с кад. № …. и на УПИ… – … съвпадат
напълно, като спорното място отново е в границите на имот с кад. № …. и на
образувания от него УПИ .. с площ вече от … кв. м.
Според съда изясняването на фактическата обстановка в изложения по-горе
смисъл навежда на извода, че до приемането на плана през 2003 г. ищците, като
съсобственици на стария парцел V-3792, не са могли да се легитимират като собственици
на процесната площ – по плана от 1958
г. и изменението му от 1961 г. тази площ е оставала
извън площта на парцела им. Приетите през 2003 г. и 2004 г. кадастрални и
регулационни планове нямат отчуждително действие. По тези планове е налице
непълнота при отразяването на площта, върху която е застроен сайванта, като
отделен маломерен имот, притежание на наследниците на Р. Р., като очевидно тази
непълнота е следствие на липсата на запазен план от 1958 г. досежно имота. Тази
непълнота е пренесена и в сега действащата кадастрална карта. Този извод
мотивира съда да приеме, че възраженията на ответниците за допусната грешка в
кадастралната карта са основателни.
С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че ищците не доказаха правото
си на собственост върху процесната площ, поради което предявените от тях искове
следва да се отхвърлят като неоснователни.
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответниците П.Р. и Р.Р.
направените по делото разноски, които за производството пред тази инстанция са
в размер на 600. 50 лв.
Ето защо СРС
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЯ като неоснователни предявените
искове от С.М.У. с ЕГН - ********** и К.П.У. с ЕГН – **********,***, против П.Р.П. и А.К.Р. двамата с адрес: ***,
както и против С.С.Р. и Р.Н.Р., двамата с адрес: ***, както следва:
· За осъждане на
ответниците да преустановят действията, с които им пречат да ползват 27 кв. м от собственият им
поземлен имот, находящ се в гр. Сс, по ул. „М. Е. Д.” № ., с идентификатор……………..
по кадастралната карта на гр. Сс, с площ от 500 кв. м, като посочената площ от 27 кв. м. се намира на
границата със съседния имот с идентификатор ……………., както и за осъждане на
ответниците да премахнат за своя сметка изградената паянтова постройка;
· За осъждане на П.Р.П.
и А.К.Р. да заплатят на С.М.У. обезщетение за неизползването на описаната част
от имота за периода от 21. 08. 2011
г. – 21. 08. 2014 г. в размер на 450 лв., както и обезщетение за забава за периода от
31. 08. 2011 г.
– 21. 08. 2014 г.
в размер на 48. 42 лв. лихва;
· За осъждане на С.С.Р.
и Р.Н.Р. да заплатят на С.М.У. обезщетение за неизползването на описаната част
от имота за периода от 21. 08. 2011
г. – 21. 08. 2014 г. в размер на 450 лв., както и обезщетение за забава за периода от
31. 08. 2011 г.
– 21. 08. 2014 г.
в размер на 48. 42 лв. лихва;
· За осъждане на П.Р.П.
и А.К.Р. да заплатят на К.П.У. обезщетение за неизползването на описаната част
от имота за периода от 21. 08. 2011
г. – 21. 08. 2014 г. в размер на 450 лв., както и обезщетение за забава за периода от
31. 08. 2011 г.
– 21. 08. 2014 г.
в размер на 48. 42 лв. лихва;
· За осъждане на С.С.Р.
и Р.Н.Р. да заплатят на К.П.У. обезщетение за неизползването на описаната част
от имота за периода от 21. 08. 2011
г. – 21. 08. 2014 г. в размер на 450 лв., както и обезщетение за забава за периода от
31. 08. 2011 г.
– 21. 08. 2014 г.
в размер на 48. 42 лв. лихва.
ОСЪЖДА С.М.У. с ЕГН - ********** и К.П.У.
с ЕГН – **********,***, да заплатят на П.Р.П.
с адрес: ***, както и на Р.Н.Р. с адрес: ***, направените по делото разноски в
общ размер на 600. 50 (шестстотин лева и петдесет ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване пред СОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: