Р
Е Ш Е Н И Е
№
I - 70 10.10.2018 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, II-ро
гражданско отделение, I-ти въззивен състав, на деветнадесети
септември две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Ани Цветанова
като разгледа докладваното от младши
съдия Сияна Димитрова
въззивно
гражданско дело № 232 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по постъпила въззивна жалба с вх. № 48299/20.12.2017 г. от ищеца М.Й.Й., ЕГН **********,
чрез адвокат Димитър Тотев от САК, с адрес: гр. Бургас, ул. „Ивайло“ № 6, ет.
2, срещу решение № 1923/23.11.2017 г. на Районен съд – Бургас, постановено по
гр.д. № 3435/2017 г.
С
обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е отхвърлил исковите претенции
за осъждане на ответника Т.К.И., ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата от
1500 лева, представляваща стойността на невърнат паричен заем, предоставен по
договор за заем, сключен между страните на 14.04.2017 г., ведно с мораторна
лихва в размер на 1,25 лева, начислена върху главницата за периода от
15.05.2017 г. до 17.05.2017 г. и законна лихва, начиная от 17.05.2017 г. до
окончателното плащане. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на
ответника направените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 1126 лева.
Във
въззивната си жалба пред настоящия съд, ищецът излага доводи за неправилност на
обжалвания акт, като постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила. Твърди се, че първоинстанционния съд нарушил принципа за равенство на
страните в процеса, като без да изложи мотиви уважил доказателствено искане на
ответника за експертиза, а отхвърлил отправено от ищеца такова, което предопределило изхода на спора
с извод за неавтентичност на основното писмено доказателство по делото.
Въззивникът прави оплакване за немотивираност на решението в частта, с която се
прави оценка на доказателствения материал и по-точно – в частта, с която БРС
кредитира тройната пред единичната експертиза. Излагат се доводи, за неправилно
позоваване на съда на недопустимо събрани свидетелски показания за
опровергаване съдържанието на изходящ от ответника документ. Твърди се
необоснованост на извода на съда, че доказателствената сила на представения
разходен касов ордер била опровергана, като се сочи, че документът не е бил
оспорен по делото, а тройната експертиза не установява документът да е
неавтентичен. Прави се подробен анализ на изготвените по делото експертни
заключения със съображения за непълнота, неяснота и необоснованост на приетата
от съда тройна експертиза. С оглед на изложеното се иска отмяна на обжалваното
решение изцяло и решаване на спора по същество с постановяване на ново такова
от настоящия състав, с което исковите претенции да бъдат уважени.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Т.К.И., ЕГН **********, чрез
адвокат Пламен Мавров БАК, е подала отговор на въззивната жалба, с който
изразява становище за нейната неоснователност и излага насрещни съображения по
оплакванията, релевирани от въззивника. Твърди, че първоинстанционното решение
е законосъобразно и правилно, като по същество се споделят изложените от
районния съдия мотиви, предвид което, моли, актът да бъде потвърден изцяло.
Представителят
на въззивника, в открито съдебно заседание поддържа въззивната жалба. Иска се
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият,
чрез процесуалния си педставител поддържа депозирания отговор на въззивна жалба
и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски пред въззивната
инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което се явява допустима.
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решението е валидно и допустимо (постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба).
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна. В тази връзка следва да се отбележи, че
процесното първоинстанционно решение е правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите на БРС, които изцяло споделя, а във
връзка с доводите по жалбата, като съобрази правните доводи на страните,
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Първоинстанционното
производство е образувано по осъдителни искови претенции на М.Й.Й., ЕГН **********,
срещу Т.К.И., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищцеца
предоставена парична сума по договор за заем от 14.04.2017 г. в размер на 1500
лева, както и мораторна лихва върху главницата за периода от 15.05.2017 г. от
17.05.2017 г. в размер на 1,25 лева, както и законната лихва начиная датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Твърди
се, че между страните съществувало валидно облигационно правоотношение,
възникнало по повод договор за заем, сключен на 14.04.2017 г., по силата на
който ищецът предоставил на ответника сумата от 1500 лева, а ответникът се
задължил да я върне в срок до 20.04.2017 г. Заявява, че за плащането бил
оформен разходен касов ордер, като по повод забавата на ответника, ищецът му
изпратил нотариална покана, връчена на ответника на 05.05.2017 г. Предвид
неизпълнението на договорното задължение на ответника и след поканата за ищеца
възникнал интерес от завеждане на настоящото дело.
Ответникът
Т.К.И. е представил в законния срок отговор на исковата молба, с който оспорва
съществуването на твърдения от ищеца договор. Твърди се, че на 14.04.2017 г.
ответникът получил от ищеца сумата от 500 лева на друго основание –
възнаграждение за извършена работа по договор за изработка между страните.
Заявява, че на посочената дата, в присъствие на свидетели ищецът му броил
сумата от 500 лева и именно за нея бил съставен разходен касов ордер в един
екземпляр, който ответникът разписал. Сочи, че съставеният между страните
ордер, към момента на разписването му от ответника, не съдържал основание за
изплащане на сумата, като нито преди процесната дата, нито след нея, между
страните бил сключван договор за паричен заем и не било извършвано плащане на
суми, различни от посочената в отговора. Прави се оспорване на истинността на
представения от ищеца разходен касов ордер.
С
допълнително становище по делото, ответникът сочи, че между страните е съществувал
устен договор за изработка, по силата на който ответникът, в качеството си на
изпълнител се задължил да извърши строително-монтажни работи в обект в гр.
Камено, а ищецът – възложител се задължил да изплаща възнаграждение по
предварително договорени единични цени, както и да поема транспортните разходи
на изпълнителя. Твърди се, че на обекта били извършени дейности на стойност
около 1300-1400 лева, но поради разногласия между страните и липса на писмен
договор между тях, се споразумели ответникът да получи частично плащане в
размер на 500 лева на 14.04.2017 г., която сума била действително платена.
По
делото е представен в оригинал разходен касов ордер от 14.04.2017 г., от който
е видно, че на посочената дата е разпоредено заплащане на сумата от 1500 лева на
ответника, с посочено основание – заем на парична сума, като под изписването на
сумата е записан срок на връщане – 20.04.2017 г. Разходният ордер съдържа два
подписа, положени в графа “Броил сумата” и графа “Получил сумата”.
Представена е и покана за плащане от
ищеца до ответника с нотариална заверка по описа на нотариус Бинка Кирова, рег.
№ 290 при НК, видно от която същата е връчена на ответника на 03.05.2017 г.
По делото е приложено постановление
на Районна прокуратура – Бургас за отказ да бъде образувано наказателно
производство по сигнал на ищеца срещу три лица, едно от които – ответника.
Пред първоинстанционния съд е
изготвена и приета оспорена от ответната страна съдебно-почеркова експертиза от
вещото лице Щерю Николов. Съгласно даденото заключение, изпълнените в разходен
касов ордер от 14.04.2017 г. текст и цифри са автоврство на ищеца М.Й., като
вещото лице е заключило, че не се установява дописване на документа. В открито
съдебно заседание, експертът заявява пред съда, че са констатирани промени в
наклона на изписването на изследваните текст и цифри, но това не повлиява
крайния даден извод.
По искане на ответника, по делото е
изготвена и приета тройна експертиза по техническо изследване на документ на
вещите лица Христо Дрянков, Здравко Стоянов и Христо Сариев, оспорена от
ищцовата страна. Заключението по тройната експертиза достига до извод, че в
разходния касов ордер от 14.04.2017 г. е извършено дописване на следните
ръкописни текстове: “Заем на парична сума – хиляда”, “Срок на връщане –
20.04.2017 г.”, съюзът “и” пред израза “500 лева”, цифрата “1” в цифровия текст
“1500”, както и цифровия израз “1500”, разположен в долния десен ъгъл в графа
“Всичко”. В констативно съобразителната част на експертизата, след изследване
на документа, е посочено, че ръкописните текстове са изпълнени с една и съща
химикална паста, но има несъответствия между оспореното и неоспореното
съдържание, изразяващи се в изразен ляв наклон в оспорения текст /за разлика от
останалия текст, изпълнен изцяло с десен наклон/, различен натиск при
изпълнението на оспорения текст /резултат от различни условия – подложка,
напрежение и т.н./, както и наличие на повтаряния на част от текста и цифрите.
По отношение на посочения за дописан текст, експертите твърдят установен
различен темп на изпълнение – по-бавен, отчетлив /без наличие на сливания/, както
и видими изкривявания на вертикални елементи. Сочи се още, че цифрите, за които
се заключава да са допълнени, са изпълнени в по-едър шрифт от останалите, а
съюзът “и” поради липса на достатъчно място е нанесен върху печатния текст на
бланката. От съвкупното изследване на положения в графа “Броил сумата” подпис и
посочената дата като срок за връщане, които имат общи пресечени линии, вещите
лица са установили, че датата е положена след подписа. В съдебно заседание,
вещите лица поддържат заключението си, като заявяват, че изследването е
извършено върху оригиналния документ, на база констатирани естествени различия,
като за явен пример се сочи изписването на цифрите “1500”, при които поради
приложен по-голям натиск при изписване на цифрата “1” е установено повтаряне в
останалите цифри “500”.
Пред районния съд са разпитани и четирима
свидетели – по двама за всяка от страните. От показанията на всички свидетели еднозначно
се установява, че в периода около процесната дата – 14.04.2017 г., ответникът,
заедно с бригада е извършвал строително-монтажни дейности по възлагане на ищеца,
в негов обект – къща в гр. Камено, както и че последния работен ден на
ответника в обекта е била именно датата 14.04.2017 г.
Водените от ищеца свидетели – К. и В.,
работници при ищеца, заявяват пред съда, че възложената на ответника работа е
била некачествено извършена, като преди Великденските празници ответникът напуснал
обекта и повече не се върнал.
От своя страна свидетелите на
ответника – П. и Р., членове на бригадата, полагала труд на обекта в гр.
Камено, заявяват, че заедно с ответника извършвали довършителни работи по
възлагане на ищеца и при предварително уговорени условия. Сочат, че ищецът е
заплатил първоначално сума в размер на 300 лева, но въпреки положения труд и
договореностите между тях, на последния ден – 14.04.2017 г., изплатил част от
дължимия остатък за труда им – сумата от 500 лева. Твърдят, че сумата е
предадена пред тях на ответника, като свидетелите възприели как страните по
делото съставят документ за това на капака на колата на ищеца, на 10-15 м. от
тях. Веднага след като взел парите, ответникът отишъл при свидетелите и ги
изброил пред тях, като сумата възлизала на 500 лева.
По искане на ответника и на
основание чл. 176 от ГПК ищецът е дал обяснения пред съда, като е заявил, че в
процесния период между страните не е съществувал договор за СМР и довършителни
работи, а договорката с бригадата на ответника била отношенията да се уреждат
на фирмени начала. Отрича на 14.04.2017 г. да е предоставял сума в размер на
500 лева на ответника, като цена за извършени СМР. Заявява, че на тази дата е
дал заем на ответника в размер на 1500 лева. Сочи, че за СМР-та е платил 300
лева по-рано същата седмица.
Бургаският
районен съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240
и сл. от ЗЗД.
Пред
въззивната инстанция е изготвена и приета тройна съдебно-техническа експертиза
вещите лица Живка Иванова-Ковачка, Димка Ангелова и Николай Ризов, съгласно
заключението по която не може да бъден даден отговор на въпроса, дали
съществува разлика във времето на полагане на оспорената и неоспорената част на
ръкописния текст в процесния разходен касов ордер. Експертите заявяват и в
заключението си, и пред съда, че не съществува общоприет безспорен метод в
криминалистичната практика за датиране на документи по стареенето на
материалите, използвани за тяхното създаване. Сочат още, че установяване на
разлика във времето на изписване на даден текст може да стане и без изследване
на хартията и пишещите вещества, но това излизало извън предмета на допуснатата
експертиза. Заявяват, че почерковите признаци, наклонът и натискът не могат да
установят времевото изписване на даден документ.
Като съобрази
изявленията на страните и събрания по делото доказателствен материал, от правна
страна, въззивният съд намери следното:
Заемът
на пари е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на
постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата
получи в заем парична сума. Когато такова съгласие липсва, фактическият състав
на сделката не е осъществен. В производството по иск с правно основание
по чл. 240, ал.
1 от ЗЗД върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а
при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са
дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е
погасено и други факти съобразно наведените възражения. В случай, че
предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво
основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало
от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и
ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите
от закона доказателствени средства. Поради реалния характер на договора за
заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и
установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е
доказване на договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за
останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със
свидетелски показания.
По
делото не е спорно между страните, че на процесната дата 14.04.2017 г. са
съставили разходен касов ордер, изписан от ищеца, носещ подписите и на двете
страни, като въз основа на него ищецът е предал на ответника парична сума.
Спорът
по делото е относно основанието за предаване на сумата и нейния размер, като по
същество възраженията на ответника съставляват такива за нищожност на сочения
от ищеца договор за паричен заем, инкорпориран в представения разходен касов
ордер, поради липса на съгласие от страна на ответника. Въведено е и различно
основание за получаване на парична сума от ищеца– възнаграждение по неформален
договор за изработка.
Оспорен
от ответника по делото, относно неговото съдържание, е и представения разходен
касов ордер от ищеца, който като частен диспозитивен документ не се ползва с
материална доказателствена стойност и се преценя с оглед събраните по делото
доказателства. Предвид факта, че ордерът носи подписа на оспорващата страна,
установяване на неистинното му съдържание е в тежест на ответника.
С
оглед въведеното възражение за нищожност на инкорпориран в оспорения по делото
документ договор за заем, допустими предвид разпоредбите на чл. 164 от ГПК се
явяват и събраните по делото гласни доказателства.
Настоящият
съдебен състав кредитира с доверие всички изготвени по делото експертни
заключения, като безпристрастно и компетентно дадени, като след комплексен
техен анализ установи, че се касае до три отделни метода за изследване на
оспорения разходен касов ордер. Чрез изследване на химикална паста и почеркови
признаци, едноличната експертиза е установила безспорното авторство на
изписания ръкописен текст на ищеца Й. Съдът намира, че приетата от БРС тройна
съдебна експертиза, след прилагане на сходна методология, но значително
по-многостранно и задълбочено изследване, е отличила ясно критериите въз основа
на които, може да се заключи, че оспореното от ответника съдържание на ордера е
положено в различен времеви момент от неоспорената, без да се конкретизира –
преди или след. Въпреки това, за съда, индиция относно времето на изписване
съдържа заключението на експертите по първоинстнционната тройна експертиза
относно засичащите се щрихи на подписа на ищеца и датата 20.04.2017 г., при
изследване на които е установено, че част от оспорения текст е положен по-късно
от неоспорения подпис на ищеца. Друга индиция в тази насока е и подчертания
извод на вещите лица, че цифрата “1” в израза “1500” е положена с по-голям
натиск, което наложило повтаряне на цифрите “500”. Формираните у съда
фактически изводи на база първоинстанционните експертни заключения не се
разколебават и не влизат в противоречие и с приетата във въззивната инстанция
тройна техническа експертиза, предвид заявения различен метод за изследване –
по стареене на пишещото средство и хартията, за който експертите сочат, че не
може да определи точен момент във времето на изписване на оспореното и неоспореното
съдържание на ръкописния текст в изследвания документ.
Съдът,
опирайки се на експертните знания на назначените по делото вещи лица, като
съобрази съвкупния доказателствен материал, достигна до извод, че ответникът е провел
успешно опровергаване истинността на представения от ищеца разходен касов
ордер, досежно оспорената част от съдържанието. Именно това съдържание касае
установяване на сключения договор, задължение за връщане на предадената сума в
определен срок и размера на предадените парични средства, т.е. всички
съществени елементи на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение.
От
друга страна, от показанията на всички свидетели по делото се установява
безспорно, че между страните по делото, в процесния период, е съществувало и друго
облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е извършвал ремонтни
дейности в обект на ищеца в гр. Камено. В тази връзка съдът констатира
противоречие в дадените от ищеца обяснения по делото, като едновременно е
заявено, че между страните не е имало договор за СМР, но бригадата на ответника
е работила в обект на ищеца няколко дни. Заявено е още, че е имало договорки за
разплащане, по повод дейността на ответника в имота на ищеца, с фирма, но се
сочи и заплащане от ищеца на бригадата на ответника на сума в размер на 300
лева, дни преди процесната дата – 14.04.2017 г.
В
подкрепа на въведеното от ответника основание за получаване от ищеца на сума в
размер на 500 лева, за която се твърди, че бил разписан разходен касов ордер на
14.04.2017 г., са показанията на свидетелите П. и Р. Независимо от
заинтересоваността на тези свидетели, която съдът взима предвид при ценене на
изложените от тях обстоятелства по делото, показанията им се характеризират
като последователни и безпротиворечиви, взаимодопълващи се с изложеното от
свидетелите на ищцовата страна. Установява се, че именно на последния работен
ден на бригадата на ответника в обекта на ищеца – 14.04.2017 г., по обяд,
ищецът е предал парична сума на ответника, двамата са съставили документ с
неизвестно за свидетелите съдържание, като непосредствено след това сумата е
била изброена пред свидетелите и е възлизала на 500 лева. Свидетелите и
ответникът разпределили сумата като заплащане за извършвани строително-ремонтни
дейности.
Предвид
изложеното, за настоящия състав се налага извод за недоказаност на соченото от
ищеца основание за дължимост на процесната главица, а именно - валидно сключен
договор за паричен заем. От своя страна ответникът е провел успешно насрещно
доказване, с което е опровергал доказателствената стойност на документа,
установяващ сключването на сочения реален договор и е установил наличие на
друго основание за предаване на парични средства от ищеца на процесната дата. Като
успешно доказано съдът приема и направеното правоизключващо възражение на
ответника за нищожност на сочения от ищеца договор, поради липса на съгласие.Недоказаността
на главницата предопределя и неоснователността на искането на въззивника - ищец
за присъждане в негова полза на мораторна и законна лихва.
Поради
съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното с нея решение на Районен съд - Бургас - потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
При
този изхода на спора на въззивника-ищец не се следват разноски за
производството по делото. На въззиваемата страна – ответник, на основание чл.
78, ал. 3 във вр. с чл. 273 от ГПК, се полагат разноски, но доколкото по делото
не се съдържат доказателства за извършването на такива, искането за
присъждането им, не следва да се уважава.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Така мотивиран, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1923/23.11.2017 г. на Районен съд – Бургас, постановено по гр.д. № 3435/2017 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Препис
от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.