№ 746
гр. С, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110133160 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Предявен е от Е. С. Е. срещу ФИРМА иск по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК за сумата от 317,03 лева – главница, представляваща част от платена без
основание в полза на ФИРМА сума, събрана чрез принудително изпълнение върху
движимото имущество и вземанията на Е. С. Е. по изп.д. № 20117890400562 по описа на
ЧСИ н к на КЧСИ (цялата в размер на 1567,03 лева), ведно със законната лихва от
27.01.2021 г. до окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4991/2021 г., по описа на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че сумата от 317,03 лева е събрана принудително по изп.д. №
20117890400562 по описа на ЧСИ н к на КЧСИ, като вземането на ФИРМА, за което е
образувано изпълнителното дело, е признато за недължимо със съдебно решение № 1219 от
05.01.2017г., постановено по гр.д. № 15660/2015г. по описа на СРС, ГО, 118 състав.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил в съда по делото писмен отговор от ответника
ФИРМА, с който се оспорва претенцията на ищеца. Ответникът сочи, че между страните
има влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 15660/2015г. по описа на СРС, с което е
установено, че ищеца не дължи процесната сума на ответника. Твърди, че процесната сума
не е постъпвала по банкова сметка на ФИРМА, поради което не е налице хипотеза на
неоснователно обогатяване. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
1
2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
При съвкупната преценка на доказателствата, събрани по делото се установява
безспорно, че ответното дружество ФИРМА се е снабдило с изпълнителен лист от
22.05.2003 г. по гр. дело № 03011/2003 г. на СРС, 76 състав, по силата на който Е. С. Е. е
осъдена да заплати на ответника сумата от 4527,96 лв. – главница, ведно със законната лихва
върху главницата от 08.04.2003 г. до окончателното плащане, сумата от 1881,39 лв. – лихва
за забава и разноски общо в размер на сумата от 128,19 лв. Страните не спорят и по делото
се установява от приетите писмени доказателства, че въз основа на издадения изпълнителен
лист е образувано изп. дело № 20117890400562 по описа на ЧСИ н к. Видно от
удостоверение изх. № 5801/18.10.2017г. на ЧСИ Н К, по горното изпълнително дело за
периода от 28.01.2016г. до 18.10.2017г., чрез наложен запор върху трудово възнаграждение
на длъжника Е. Е. са събрани общо 1746,19 лв., от която сума към взискателя ФИРМА са
изплатени 1567,03 лв. – лихва за забава, а остатъка е усвоен като такси и разнодки по
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в полза на ЧСИ К.
С решение по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439 ГПК, постановено по гр.д. № 15660/2015
г. по описа на СРС, 118 състав е признато за установено, че Е. С. Е. не дължи на ФИРМА
сумите, предмет на горното изпълнително производство, поради погасено по давност право
на принудително изпълнение, считано от 17.09.2006 г.
Принудително събраните парични суми не представляват доброволно изпълнение по
смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което може да се иска тяхното връщане /в този смисъл
решение № 112/11.02.2010 по гр. д. № 179/2009 на ВКС, решение № 1483 от 1967 г. на ВС по
гр. д. № 977/1967 г./.
В конкретния случай се установява, че сумата от 317,03 лв., като част от сума в общ
размер от 1567,03 лв. действително е постъпила в имуществената сфера на ответника.
Липсва основание за това имуществено разместване, доколкото ответника е провел
материално незаконосъобразно изпълнение на погасено по давност вземане.
Поради изложеното установителния иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Относно отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се
поражда единствено в полза на ищеца, на който на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се
присъди сумата от 25 лв. –заплатена държавна такса в настоящото исково производство,
както и сума в размер от 25 лв. – разноски за държавна такса за заповедното производство
по ч.гр.д. № 4991/2021 г., по описа на СРС, 71 състав /арг. т.12 от ТР № 4/2014г. по т.д. №
4/2014г. на ОСГТК на ВКС/. Поискано е и присъждане на възнаграждение на процесуален
представител на ищцата, пряко на адвокатите В. Ф. С. и С Й Д – за предоставена безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С оглед размера на уважената искова
претенция в полза на адвокатите /общо/ се дължи възнаграждение в размер на 300 лв.
На адв. К И Б следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 300
2
лв. за предоставена безплатна правна помощ по ч.гр.д. № 4991/2021 г., по описа на СРС, 71
състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 55 ЗЗД
по предявения от Е. С. Е., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ............. – чрез адв. С. иск
за установяване, че ФИРМА, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
........................ дължи на ищеца сумата 317,03 лева – главница, представляваща част от
платена без основание в полза на ФИРМА сума, събрана чрез принудително изпълнение
върху движимото имущество и вземанията на Е. С. Е. по изп.д. № 20117890400562 по описа
на ЧСИ н к на КЧСИ (цялата в размер на 1567,03 лева), ведно със законната лихва от
27.01.2021 г. до окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4991/2021 г., по описа на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
........................ да заплати на Е. С. Е., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ............. – чрез
адв. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 25 лв. – разноски за исковото производство и
сумата 25 лв. – разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 4991/2021 г., по описа на
СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
........................ да заплати на адвокатите В. Ф. С. и С Й Д, със служебен адрес гр. ............., на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца по исковото
производство.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
........................, да заплати на адв. К И Б, с адрес на упражняване на дейността: гр.С, ........,
сумата от 300 лв. представляваща възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
по делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с ВЖ пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3