Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Русе, 08.03.2016г.

 

                                                                               

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Русенският Районен съд, ЧЕТВЪРТИ наказателен състав в публично заседание на девети февруари, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                       

Председател: Венцислав Василев

 

при секретаря Ю.О.…………………………………………………………………. като разгледа докладваното от съдията АНД № 2494/2015г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

           

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД-гр.Варна, против Наказателно постановление № 212 от 30.01.2015г. на Председателя на Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране-гр.София /понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране/, с което на Дружеството на осн. чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 20 000.00лв. за извършено нарушение по т.3.5.2 от издадената му от ДКЕВР Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г. Жалбоподателя моли съда да отмени  наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

            Ответникът по жалбата, редовно призовани, изпращат представител, който поддържа наказателното постановление и моли Съда да го потвърди, като правилно и законосъобразно.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

За наказаното дружество, редовно призовани, се явява упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на административното производство.

           

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В изпълнение на заповеди на Председателя на Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране гр.София, през м.март, 2014г. бил извършен регулаторен одит на “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД-гр.Варна, за спазване на условията на издадената на дружеството лицензия за дейността “Разпределение на електрическа енергия”. Одитът бил

възложен на свид.Г.П. – главен експерт в Главна дирекция “КРС” при ДКЕВР. Съобразно изготвената работна програма, на 26.03.2014г. проверяващите посетили жилищна сграда в гр.Русе, ул.”Згориград” №7. В хода на проверката те установили, че жилището се захранва с електроенергия отчитана през средство за търговско измерване /СТИ/(електромер) с фабричен №  2827990, тип H10t на фирма SCHLUMBERGER - еднофазен. Констатирали, че на електромера е поставена пломба за първоначална метрологична проверка SLB 2003 – производство 2003г.

Впоследствие, въз основа на изискани от проверяващите и представени от “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД -гр.Варна документи, в това число и регистър на СТИ било установено, че СТИ(електромер) с фабричен №  2827990, тип H10t на фирма SCHLUMBERGER, година на производство 2003г. бил преминал метрологична проверка през 2003г., а за следваща проверка била посочена 2009г. Документ за последваща /след 2003г./ метрологична проверка на СТИ(електромер) с фабричен №  2827990, дружеството не представило.

С оглед установеното, свид.Г.П. преценил, че “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД- гр.Варна е допуснало нарушение на по т.3.5.2 от издадената му от ДКЕВР Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г., за това, че Дружеството не поддържало средствата за търговско измерване на електрическата енергия  /конкретно това с фабричен №  2827990/, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях. За това нарушение, П. съставил против “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД -гр.Варна акт.

Въз основа на този акт, Председателя на Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране-гр.София /понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране/, издал обжалваното НП, с което за нарушението и на осн. чл.206, ал.1 от ЗЕ наложил на “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД гр.Варна “Имуществена санкция” в размер на 20 000.00лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са предпоставка за отмяна на НП.

Основанията за този извод са следните:

Отговорността на дружеството била ангажирана за нарушение на т.3.5.2 от издадената му от ДКЕВР Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г.

Съгласно т.3 “Специални условия”, т. 3.5 “Измерване на електрическата енергия”  и т.3.5.2 от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., лицензиантът е длъжен да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях.

Чл.41 от Правилата указва, че всички средства за търговско и контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване. Съгласно чл.26, ал.1 от Закона за измерванията, контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка. Според чл.43, ал.4 от Закона за измерванията, периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № А-412 от 16.08.2004г. на председателя на ДАМТН, Заповед № А-102 от 05.03.2010г. на председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 22 от 2010г.) и съгласно Заповед № А-441/ 13.10.2011 г. на председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 85 от 2011г.), последваща проверка на еднофазни електромери /какъвто е и процесния/ се извършва на период от шест години.

При тази правна рамка и въз основа на констатациите от извършената проверка, административните органи на ДКЕВР приели, че “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД-гр.Варна е допуснало нарушение на т. 3.5.2. от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., тъй като не извършило последваща метрологична проверка на СТИ(електромер еднофазен) с фабричен №  с фабричен № 2827990 в определения срок.

В същото време обаче, при тази иначе правилно установена фактическа обстановка, се констатира съществена непълнота и неяснота при описанието на нарушението, досежно датата на извършване на това нарушение, допусната както в АУАН, така и в НП, представляващо самостоятелно процесуално нарушение на разпоредбите на чл.42, т.3, пр.1 от ЗАНН за акта и чл.57, ал.1, т.5, пр.2 от ЗАНН за постановлението, които задължават административните органи при съставяне на АУАН и изготвяне на НП да посочат датата, на която нарушението е извършено.

Актосъставителят и административнонаказващият орган приели, че обсъжданото нарушение било извършено от “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД-гр.Варна на 27.03.2014г. От доказателствата по делото става ясно, че това е датата, на която бил изготвен Констативен протокол № 166-З-Е-2, в който били отразени констатациите на проверяващите от ДКЕВР при извършения от тях регулаторен одит на “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД- гр.Варна. Това обаче, по мнение на съда не е датата, на която твърдяното нарушение било извършено.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесното СТИ (електромер) с фабричен №  2827990, тип H10t на фирма SCHLUMBERGER, било преминало метрологична проверка през 2003г. Съобразно цитираните по горе заповеди на Председателя на ДАМТН, последващата проверка на този тип електромери се извършва на период от шест години. Следователно, нарушението е довършено на 04.01.2010 г. /първия работен  ден, след изтичането на този шестгодишен срок/, тъй като в края на 2009г., когато изтича шестгодишния срок за следваща метрологична проверка, като годината на последната такава е 2003, не е  изпълнено задължението да се извърши последваща проверка и не е поискано удължаване на периода на първоначалната метрологична проверка. Несъмнено, нарушението за което била ангажирана отговорността на “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД-гр.Варна е осъществено с деяние под формата на бездействие. Ако се приеме, че крайният срок, в който дружеството е можело да изпълни задължението си преди да изпадне в забава, е 31.12.2009г. и фактическият състав на претендираното нарушение се състои в съставомерно бездействие, изразено в неизвършване на последваща метрологична проверка на процесното СТИ в определен шестгодишен срок, то се касае се за формално нарушение, на просто извършване и изтичането на срока ангажира административнонаказателната отговорност на субекта на нарушението. Задължение за извършване на последваща проверка на средството за измерване е свързано със срок и с изтичането на същия нарушението е довършено. Именно тези обстоятелства определят като дата на нарушението 04.01.2010г.

При така изложеното става ясно, че неизвестно с какви мотиви, административните органи не посочили в АУАН и НП датата на извършване на нарушението, което се твърди, че допуснало “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД-гр.Варна, а друга дата, относима към извършването или довършването на проверката, респективно, към констатирането на това нарушение. Поради това съдът приема, така че повдигнатото административно обвинение страда от съществен порок на неяснота и неточност, която не може да бъде преодоляна /а в конкретният случай този порок бил пренесен и в НП/ по пътя на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Датата на извършване на нарушението не може да се избира необосновано и произволно от контролния орган и изцяло противоречи на принципите на обективност и формалност на административнонаказателния процес.

С това непълно и неясно, досежно датата, описание на нарушението, съществено било нарушено правото на защита на наказаното лице, което било лишено от възможността да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира и реализира пълноценна защита.

Освен това, АУАН е съставен след изтичане на едногодишния давностен срок от извършване на нарушението, предвиден в чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Това е така, по следните съображения:

Към датата на довършване на деянието - 04.01.2010г. била в сила разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН, съобразно която Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Не било налице и изключението на чл.34, ал.2 от ЗАНН /ДВ. бр.54 в сила от 17 Юли 2012г./, че  за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. Несъмнено, сроковете по чл.34 от ЗАНН,  имат давностен характер, поради което нормите, които ги уреждат са материални и имат действие само занапред. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Изводът, който се налага е, че считано от довършване на нарушението – 04.01.2010год. до съставянето на акта е изтекъл предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН, едногодишен срок, поради което образуването на административнонаказателното производство със съставяне на АУАН от 30.07.2014г., се явява недопустимо. 

Като не е отчел изтичането на предвидения давностен срок, за който е длъжен служебно да следи, а е предприел санкциониране на дружеството, административнонаказващият орган е допуснал нарушение и е издал порочно, незаконосъобразно НП.

Отделно от това, съдът констатира наличието и на друго самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, поради това, че към датата на образуване на настоящото административнонаказателно дело е изтекла абсолютната погасителна давност за преследване на дееца за това нарушение, което е обстоятелство преграждащо възможността за реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя.

Съобразно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго, т.е. предвидено е субсидиарно прилагане на НК, относно обстоятелствата, изключващи отговорността. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд.

В конкретния случай дори да се приеме, че неизпълнението на задължението е извършено на 04.01.2010г., то абсолютния давностен срок от четири години и шест месеца, съобразно чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК е изтекъл на 04.07.2014г. С неговото изтичане се изключва административнонаказателното преследване, което включва правомощието на държавата да възбуди административнонаказателен процес срещу дееца и да му наложи административно наказание. Следователно, към 04.07.2014г. това правомощие следва да се счита погасено.

Изложените процесуални нарушения са съществени, тъй като от една страна са довели до накърняване правото на защита на нарушителя и по конкретно възможността му да разбере какво е нарушението, което му е вменено и правилно да организира защитата си, а от друга са опорочили изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД гр.Варна, поради което като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

 

 

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 212 от 30.01.2015г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране гр.София /понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране/, с което на “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД гр.Варна ЕИК *********, на осн. чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 20 000.00лв. за извършено нарушение по т.3.5.2 от издадената му от ДКЕВР Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

 

 

                                                                        Районен съдия: