Решение по дело №387/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 256
Дата: 3 август 2020 г. (в сила от 2 ноември 2020 г.)
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20201510200387
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

03.08.2020 г.

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

НО, ІІІ

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

22 юли

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

      Светла Пейчева

 
Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

     Роза Цветанова

 
         2.

 

 
Секретар:

Прокурор:

Председателя на състава

 
 


Сложи за разглеждане докладваното от

НАХ

 

387

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0332-000174 от 30.30.2020 година на Началник Група към ОД МВР Кюстендил, РУ Рила, с което на М.Б.Н., с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване гр. Дупница, ул. «Николаевска» № 11, чрез адв. К.Р.  е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ. Жалбоподателят моли за отмяна на същото като незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят твърди, че при издаване на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото му защита..

Въззиваемата страна не е взела становище и не се представлява.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.02.2020 година, свидетелите Л.Г. и Д.Г. - двамата служители на РУ на МВР Рила първият на длъжност „мл. автоконтрольор“, изпълнявали служебните си задълженията по спазване правилата за движение по пътищата. В 09.00 часа те спрели за рутинна проверка движещият се по ПП 1 Е-79, км 348+000, с посока на движение гр. Благоевград лек автомобил „Опел Зафира“, с рег.№ КН 1088 ВС, управляван от жалбоподателяя. При проверка на документите на водача и на МПС, се установило, че водачът не  е собственик на управляваното МПС (собственост на Веска Христова Георгиева от гр. Дупница) с чието притежание  и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2020 г. Нарушението е констатирано с РСОД. За констатираното нарушение там на мястото на проверка мл. автоконтрольор М. Г., в присъствието на свид. Д. Г. съставил на жалбопадателя Акт за установяване на административно нарушение серия GА, бл. № 176869/28.02.2020 г. за нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ. Този АУАН бил представен на жалбоподателят за подпис и той го подписал като не отбелязал възражение по него. Копие от АУАН бил връчен на нарушителя след подписването му на 28.02.2020 година.

В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАННжалбопадателя не е депозирал  писмено възражение пред административно наказващият орган.

Въз основа на съставения АУАН  е издадено обжалваното Наказателно постановлениес което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева на основание чл.638, ал.3 от КЗ, връчено на нарушителя на 14.04.2020 г., поради което съдът е приел за разглеждане жалбата като допустима.

От приложената към АНП Заповед изх. № 277з-1610/04.10.2019 г. на Директора на ОД на МВР Кюстендил, се установява материалноправната компетентност на Йордан Тасев към момента на издаване на обжалваното НП, да издава НП за нарушения по чл. 638, ал.3 от КЗ, установени в района, обслужван от подчиненото му Районно управление на МВР.

Жалбоподателя е представил като доказателство по делото заверено копие от застрахователна полица, видно от която собственика на МПС е сключила задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на  автомобила, като същата е валидна от 28.02.2020 г., считано от 13.00 ч., т.е. сключена е застраховка два часа след установяване на нарушението.

Горната фактическа обстановка се установява изцяло от приложената по делото административно наказателна преписка.

От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление и в законоустановения 7-дневен срок и като такава се явява допустима.  

Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна по следните съображения:

Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП. Административнонаказателната отговорност на М.  Н. е ангажирана в напълно редовно възникнало и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП. Актовете са издадени от компетентни органи, в надлежната форма, при спазване на процесуалните изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано словесно описание на нарушението, с неговите обективни признаци, посочена е цифрово и нарушената разпоредба. Т.е. даденото описание съответства на законовото изискване, установено за това /чл. 42, т. 4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички релевантни факти и обстоятелства, както тези  явяващи се елементи от твърдяното нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването му и откриване на нарушението. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.

След внимателен анализ на всички писмени и гласни доказателства, се установява, че жалбоподателя е управлявал процесния лек автомобил, чужда собственост, без собственика на МПС да е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към 28.02.2020г. преди и към 09.00 часа. От АУАН се установява безспорно, че към момента на извършване на проверката на жалбоподателя е управлявал МПС, за който не е имало валидно сключена застраховка „ГО“. По делото има данни, че такава застраховка е сключена четири часа след проверката – на 28.02.2020г., но това не променя факта, че към 28.02.2020 г. към 09.00 ч. такава не е била налице.  

Контролните органи правилно и законосъобразно са посочили нарушената от жалбоподателя материална норма от КЗ, както и че следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност по този кодекс.

От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на М.Н. на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице,  което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят Н. не е собственик на управлявания от него лек автомобил. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 КЗ. В тази връзка Н. не е представил доказателства за наличие на „ГО” на процесния автомобил /към 28.02.2020г., около 09:00 часа/  нито в момента на проверката, нито в хода на настоящото производство. С оглед изложеното, съдът намира, че М.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, тъй като на процесната дата като водач на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.

Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28  от ЗАНН, защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи.

Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”, т.е. посочената норма представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.

Административнонаказващият орган при квалифициране на нарушението не е изложил съображения за възможността за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, от което следва, че е преценил, че не са били налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на възможността за приложение на тази разпоредба следва да се вземе в предвид, че настоящият  случай по никакъв начин не се отличава  от другите  случаи  на извършено такова административно нарушение и в този смисъл и съдът не намира основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. От фактите по делото не се установява липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства деянието да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението е на формално извършване и за реализация на състава не е необходимо настъпването на определен резултат. Формалния характер на нарушението сочи, че законодателят е окачествил обществените отношения, свързани с уреждането на гражданската отговорност при пътнотранспортни произшествия, като нуждаещи се от особена закрила и в този смисъл не би могло да се твърди, че извършеното се явява маловажен случай. В случая процесното МПС е било значително време без сключена застраховка „ГО“ като се има предвид, че няма данни преди 28.02.20г. към 09.00ч. да е била налице такава застраховка.  

 Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Дупнишкия районен съд

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 20-0332-000174 от 30.30.2020 година на Началник Група към ОД МВР Кюстендил, РУ Рила, с което на М.Б.Н., с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване гр. Дупница, ул. «Николаевска» № 11, чрез адв. К.Р. е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилски административен съд, в 14-ет дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: