Р Е
Ш Е Н
И Е № 260 011
гр. Пловдив,
23.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в открито заседание на двадесет и четвърти август две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря НЕЛИ БОГДАНОВА и на прокурора
ИВАН ПЕРПЕЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско
дело № 371/2020 г., намира за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 5450/12.06.2020 г. от П на Р Б против решение № 152/29.05.2020
г., постановено по г. д. № 747/2019 г. по описа на ОС – Х, като решението се
обжалва изцяло и с него е осъдена П на Р Б да заплати на К.Х.М. ЕГН
********** сумата от 27 000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление
по чл.
212, ал. 4 предложение 1 вр. с ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 4 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за
което е оправдана по НОХД № 753/2012 г. по описа на ОС - Кърджали, ведно с
обезщетение за забавено плащане, считано от 01.06.2016 г. до окончателното
изплащане, както и да заплати на М. с ЕГН ********** сумата от 2 250.00
лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4 предложение 1 вр. с ал. 2 вр.
с чл. 20, ал. 4 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което е оправдана по НОХД № 753/2012 г.
по описа на ОС - Кърджали, ведно с обезщетение за забавено плащане, считано от
01.06.2016г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да присъдените размери на обезщетенията за
вреди.
Ответникът счита, че
жалбата е неоснователна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Обективно съединени искова с правна
квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Предявени от К.Х.М.
ЕГН ********** *** против П на Р Б.
Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от сумата от
30 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4 предложение
1 вр. с ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 4 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което е
оправдана по НОХД № 753/2012 г. по описа на ОС - Кърджали, ведно с обезщетение
за забавено плащане, считано от 01.06.2016 г. до окончателното изплащане, както
и да заплати сумата от 2 250.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди от повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл.
212, ал. 4 предложение 1 вр. с ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 4 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за
което е оправдана по НОХД № 753/2012 г. по описа на ОС - Кърджали, ведно с
обезщетение за забавено плащане, считано от 01.06.2016г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете.
В исковата молба се
твърди, че против М. е водено наказателно производство по чл. 212, ал. 4 предложение
1 вр. с ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 4 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което е
оправдана по НОХД № 753/2012 г. по описа на РС – Кърджали, която присъда е
потвърдено с решение от 23.05.2014 г. постановено по ВНОХД № 6/2014 г. по описа
на ОС - Кърджали. Тези обстоятелства не са спорни и се доказват от приетите
документи от наказателното дело.
Формалното наказателното производство
против М. е продължило около 2 години и десет
месеца – 21.07.2011 г. – 23.05.2014 г.
Видно от показанията на свидетел Ц. (л.
77 от делото на ОС), М. е викана в С П още през лятото на 2010 г.
Ето защо, настоящата инстанция намира,
че наказателната репресия против М. е започнала още през лятото на 2010 г.,
поради което приема, че наказателното производство е продължило около 3 години
и 10 месеца.
По отношение на ищеца е била взета
мярка за неотклонение „подписка“.
Ответникът е направил възражение по на
чл. 5 от ЗОДОВ. Не са представени никакви доказателства, които да аргументират
извод за изключване или намаляване на отговорността на ответника.
При тази фактическа
обстановка и при съобразяване с т. 7 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004
г. на ВКС, ОСГК, може да бъде направен извод, че е налице хипотезата на чл. 2
от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Д и Пта следва да бъде осъдена да
заплати обезщетение за причинените вреди.
Спорът е за неговия
размер.
В
исковата молба се твърди, че, в резултат на воденото наказателно производство
М. е претърпяла имуществени вреди в размер на 2 350.00 лева: заплатени възнаграждения на адвоката в общ размер
1 400.00 лева и понесени разноски по явяване на делото в общ размер 950.00
лева (пътни разходи от Х до С – 500.00 лева и от Х до К. – 450.00 лева).
Видно от материалите по приложеното наказателно дело, за
досъдебното производство е заплатено адвокатско възнаграждение от 300.00 лева,
а за съдебната фаза – 1 000.00 лева. Ето защо на М. следва да бъде
присъдена сумата от 1 300.00 лева.
Ще се отнася до разходите за пътувания до С и К, доколкото няма спор,
че ищецът живее в гр. Х, настоящата инстанция намира, че, съобразно броя на
доказаните пътувания, на М. следва да бъде присъдена сумата от 950.00 лева, като за фактическите
изчисления, на основание чл. 272 от ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
Следователно на М. следва да бъде присъдена сумата от общо
2 250.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от воденото
наказателно производство.
До тези правни изводи
е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази
част, следва да бъде потвърдено.
В исковата молба се
твърди, че М. изпаднала
в депресия по повод наказателното производство. Била убедена в своята
невиновност, но въпреки това ѝ се налагало да понася неблагоприятните
последици от привличането ѝ като обвиняема. Висящото наказателно
производство създало затруднения в професионалната ѝ реализация: към онзи
период ЗОП и подзаконовите нормативни актове изисквали при участие в обществени
поръчки да се представя удостоверение от НСС за липса на висящи наказателни
производства. И тъй като тя била привлечена като обвиняема, невъзможността да
представи такова удостоверение повлияла негативно бизнеса ѝ като
независим строителен надзор. Освен това, „новината“ за привличането ѝ
като обвиняема за измама и опит за присвояване на значителни обществени
средства се разчула в град Х, където живеела и практикувала професията си. Това
се отразило на самочувствието и на работата ѝ, започнал постепенен отлив
на клиенти. Впоследствие, след предаването ѝ на съд, тези процеси се
задълбочили и сриването на авторитета ѝ довело до сриването на
професионалната и бизнес-реализация. В същото време, заплахата от осъждане се
отразила сериозно и на здравето ѝ – изострили се стари заболявания,
получила сериозни смущения във вестибуларната ѝ система, които налагали
медикаментозно лечение. Ищцата станала тревожна, затворила се в себе си,
ограничила контактите си и стигнала до пълна депресия, тъй като дори и
сравнително близките ѝ хора променили отношението си към нея, след
публикациите в местната преса за „аферата” с „Ц. д.”, в която били замесени 8
бизнесмени и висши служители на Община К. От момента на започване на
досъдебното производство била подкрепяна единствено от семейството ѝ,
налагало се съпругът на ищцата да я кара с колата, тъй като в резултат на
психическото напрежение изгубила увереността да я управлява сама. Дори и след
постановяване на оправдателната присъда, ищцата дълго време не успявала да се
върне в нормален ритъм на живот, да възстанови бизнеса си на независим
строителен надзорник и да очисти името си. През времето, докато траело
наказателното производство, се чувствала неоснователно унизена, изпитвала
несигурност и колебания и особено тежко изживявала ограниченията в професионалната
ѝ реализация.
По делото не са представени годни доказателства за установяване на
медицинското състояние на ищеца и най – вече на причинната връзка с
наказателното производство. Следва да бъде отбелязано, че първите признаци на
заболяване на вестибуларния апарат датират от 19.01.2011 г. – преди формалното
започване на наказателното производство против ищеца.
Видно от показанията
на свидетел М. (л. 76 – 77 от делото на ОС), който е съпруг на ищеца и има най
– преки впечатления от нейното състояние, М. много тежко изживявала процесното
обвинение. В началото го криела, тъй като се срамувала, но след като започнали
да я викат в С. на разпити, се разбрало, че нещата са сериозни.
Психологическото ѝ състояние се променило – тя станала апатична,
депресирана, напрегната, започнала да приема лекарства. Началото на
наказателното преследване съвпаднало с края на следването ѝ за
следдипломна квалификация в град В. – оставала ѝ една година. Ищцата
прекъснала следването и така и не се дипломирала впоследствие. Част от
приятелите и дори близките хора се отдръпнали и ищцата се затворила в себе си.
Но други, които останали малко, я подкрепяли. М. твърди, че е забранил на ищеца
да кара кола, тъй като се страхувал за живота ѝ. Постепенно здравето
ѝ се влошило и се появили проблеми на вестибуларния апарат. В тази връзка
ходила на лекарски прегледи, включително при психолог. Свидетелят заявява, че
свързва влошаването на здравето на съпругата му с преживения стрес, тъй като
преди това тя нямала такива проблеми. Намаляла работата ѝ, тъй като
големите клиенти, които били от строителния бранш и знаели за наказателното
дело срещу нея, се оттеглили. В семейството избягвали да говорят за
наказателното дело, тъй като К.М. изпитвала неловкост и изпадала в стрес. В
резултат на преживяното К.М. потърсила утеха в религията.
Видно от показанията
на свидетел Ц. (л. 77 - 79 от делото на ОС), той разбрал за проблемите на М. от
И. К., когато последната го помолила за помощ през лятото на 2010 година. По
това време последната, заедно с К.М., били в управителния съвет на сдружение с
нестопанска цел „А. за п.и н. на м. и с. б.“ и участвали в проект. М., обаче,
под натиска от притесненията си във връзка с наказателното производство, буквално
абдикирала от дейността в сдружението и се наложило цялата работа да се движи
от И. К. Свидетелят споделя за особеностите на провежданото следствие – викали
ги поне 7-8 пъти за разпит, но не провеждали такива по реда на НПК. Твърди, че
от 2011 година М. престанала да бъде в състояние да кара кола – тя станало
много разсеяна. По това време започнали и проблемите в работата ѝ.
Фирмата ѝ се занимавала със строителен надзор и с участие в обществени поръчки.
Тогава се изисквала бележка от Пта за това, че срещу нея не се води наказателно
производство. М. толкова била притеснена, че въобще се отказала от участие в
обществени поръчки, още повече че знаела, че има следствие против нея. В този
период от време М. разчитала на свидетеля и още двама-трима приятели, които
ѝ възлагали работа, за да я подкрепят, в противен случай тя щяла да
остане и без работа. Но ищцата до такава степен била изпаднала в апатия, че се
налагало постоянно да я подтикват да си върши работата. Освен психическото, се
влошило и физическото ѝ здраве. Започнали проблемите с вестибуларния
ѝ апарат, влошил се слухът ѝ. А когато ѝ връчили обвинителния
акт, нещата придобили още по-сериозни измерения. За да може да участва в
заседанията на съда, М. два-три дни преди това била „напомпвана с антидепресанти“.
Дори не винаги успявала да се държи на краката си пред съда. По наказателното
дело били проведени около 15 съдебни заседания. М. го изживяла много тежко,
особено когато графологичната експертиза заявила, че подписите в документите са
нейни, а съдът отказал да назначи тройната експертиза. В същото време ищецът
била убедена, че подписите не са нейни и невъзможността да го докаже ѝ
причинили още по-големи негативни изживявания. Напълно се пречупила М., след
като Пта протестирала оправдателната присъда. Нетипично за нея, в крайна
степен, се отдала на религиозните вярвания – така, че у св. Ц. се породило
убеждението, че вече трябва да я спасяват. М. била амбициозна в професията си,
искала да разшири образованието си и изкарала трите години следдипломна квалификация.
Но след като започнали да я викат на разпити в С., тя се отказала и никой не
успял да я убеди да се яви на изпитите. Оттеглила се М. и от друга нейна
дейност – до 2012 година тя била вещо лице към ОС – Х по техническите
експертизи. Точно заради образуваното следствие срещу нея тя била изключена от
списъка на вещите лица. След приключване на делото тя била убеждавана да даде
съгласието си да бъде назначавана като експерт, но отказвала категорично. Чуела
ли думата съд, буквално започвала да се тресе и дори отказвала да влезе в
съдебната сграда. В заключение, свидетел Ц. заявява, че от лъчезарен и усмихнат
човек, в резултат на случилото се К.М. се превърнала една болна, почти глуха и
съсипана жена.
Видно от показанията
на свидетел К. – Д. (л. 103 - 104 от делото на ОС), тя познава М. от 2003 г. –
първо по повод съвместната работа, след това станали и приятелки. Към средата
на лятото 2009 година М. поела управлението на „А.за п. р. на м.и с. б.“.
Работили по голям проект, като М. не споделяла за проблеми. В един момент, през
2010 година, „нещо се случило с тази жена – пълна депресия и пълна апатия“.
Затворила се в себе си и спряла да работи. Започнала да има проблеми с вестибуларния
апарат и това пречило на работата ѝ, тъй като не можела да пътува и да
контролира обектите. Била „буквално носена“ до обектите, само и само да може да
приключи проектът. Силно отслабнала и нямала желание да живее. Изведнъж станала
много религиозна. И до настоящия момент М. била възстановена само частично.
Продължавала да работи по професията си, но имала проблеми с вестибуларния
апарат. Не можела да работи с много хора, а работата ѝ била свързана
основно с това, тъй като се налагало да ходи по обекти, където имало много хора
и това всеки път я поставяло в стресова ситуация. Свидетелят обяснява, че от
това, което било разгласено в обществото за наказателното производство, тя не
разбрала, че има отношение към М..
По делото не са
представени годни доказателства за твърдението, че на М. е предложено да заеме
поста на началник на П. у. – Х и воденото наказателно производство е единствената
причина това да не се случи. Посоченото обстоятелство не може да бъде
установено от показанията на свидетели М., Ц. и К. – Д., тъй като те не твърдят
да имат преки впечатления от този процес.
Видно от
представената справка за съдимост, М. не е осъждана.
При тази фактическа обстановка:
времетраенето на наказателно производство, при отчитане на обстоятелството ,че
се е стигнало и до съдебна фаза, обвинение за престъпление, което е тежко,
мярка за неотклонение с нисък интензитет, личните притеснения, сериозните
професионалните затруднения и неудачи, липсата на медицински усложнения като
доказана пряка последица от воденото наказателно производство, недоказаност на
твърдението за разгласа на факта на наказателното производство, освен в
професионалните среди и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД,
настоящата инстанция намира, че сумата от 10 000.00 лева е най – адекватен
паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди от цялото наказателно
производство и тази сума следва да бъде присъдена на ищеца.
Не до тези правни изводи е достигнал
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
отменено за сумата
над размера от 10 000.00 лева до присъдения размер от 27 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
В останалите обжалвани части решението
на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78
от ГПК, на М. следва да бъде присъдена сумата от 1 838.00 лева, представляваща
разноски пред двете инстанции по съразмерност.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№ 152/29.05.2020 г., постановено по г. д. № 747/2019 г. по описа на ОС – Х в частта, с която П на Р Б е осъдена да заплати на К.Х.М. ЕГН **********
сумата над размера от 10 000.00 лева до присъдения размер от
27 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4 предложение
1 вр. с ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 4 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което е
оправдана по НОХД № 753/2012 г. по описа на ОС – Кърджали, както и в частта за
разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на
К.Х.М. ЕГН ********** *** за осъждане на П на Р Б да и заплати сумата над
размера от 10 000.00 лева до размера от 27 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4 предложение 1 вр. с ал. 2 вр.
с чл. 20, ал. 4 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което е оправдана по НОХД № 753/2012 г.
по описа на ОС – Кърджали.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 152/29.05.2020 г., постановено по г. д. № 747/2019 г. по описа на ОС – Х в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА П на Р Б да
заплати на К.Х.М. ЕГН ********** *** сумата от 1 838.00 (хиляда осемстотин
тридесет и осем) лева, представляваща разноски пред двете инстанции по
съразмерност.
Преписи от решението да бъдат връчени
на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: