№ 113
гр. Перник, 01.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500075 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1260/24.11.2022 г., постановено по гр.д. № 3725/2022 г. по описа на
Районен съд – П. са отхвърлени изцяло предявените на осн. чл. 45 от ЗЗД искове от М.
Е. С. с ЕГН: **********, С. П. С. с ЕГН: **********, С. С. П. с ЕГН: **********, М.
С. П. с ЕГН: ********** /последните двама действащи чрез майка си М. Е. С./ и Д. П.
С. с ЕГН: ********** за осъждане на ответника Р. Д. Д. с ЕГН: **********, с които се
иска същия да заплати на ищците сума в размер на 1 500 лева на всеки един от тях,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат от загубата на домашният им любимец. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците са
осъдени да заплатят на Р. Д. разноските по делото на първа инстанция в размер на
1 500 лева.
В законоустановения срок, М. Е. С., С. П. С., С. С. П., М. С. П. /последните двама
действащи чрез майка си М. Е. С./ и Д. П. С., чрез адв. В. С., са обжалвали решението,
като молят същото да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалните и процесуални правни норми и принципи. В
жалбата се навеждат твърдения, че направените от първостепенния съд изводи не
кореспондират със събраните по делото факти. В продължение отбелязва, че съда
избирателно е кредитирал едни факти и обстоятелства за сметка на други, което от
своя страна води до съмнения, относно неговата обективност. Счита за неправилен
извода на съда, че в процесния случай се касае за „случайно деяние“, въпреки
констатацията на прокурор от Районна прокуратура гр. П., че „въпреки, че деянието не
осъществява състав на престъпление, същото представлява деликт“. Излагат се доводи
по същество на спора. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение като
1
неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да бъдат
уважени предявените искове. Направено е искане за допускане на повторен разпит на
свидетеля П. С. /баща на ищеца С. С./, както и за допускане до разпит на двама
очевидци – Ц. А. П. и П. П. М., които не са разпитани, тъй като са били използвани за
поемни лица.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Р. Д. Д. чрез
адв. И. М., в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, а постановеният съдебен
акт е правилен и законосъобразен. С отговора се твърди, че съдът е постановил своето
решение при задълбочено изследване и анализиране на събраните доказателства,
достигайки до правилни изводи. Излагат се доводи по същество на спора в подкрепа на
постановеното решение. Моли съда да остави без уважение депозираната въззивна
жалба, като постанови решение, с което да се потвърди първоинстанционния акт като
правилен и законосъобразен.
При извършената служебна проверка, съдът установява, че подадената въззивна
жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена е
срещу акт подлежащ на обжалване, в законоустановения срок и от страна, която има
правен интерес от обжалването.
Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на
делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от
9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Относно направеното с въззивната жалба доказателствено искане за разпит на
свидетеля П. С., както и допускане на разпит на двама очевидци – Ц. А. П. и П. П. М.,
настоящият въззивен състав счита, че с оглед събраните по делото доказателства
фактическата обстановка е напълно изяснена, поради което направеното искане се
явява неоснователно и следва да остане без уважение доколкото не са налице
предпоставките за сочене на ново обстоятелство, нито на ново доказателство за него,
нито на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, поради което
и не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК. С въззивната жалба се
сочи, че П. С. е разпитан в хода на досъдебното производство, но това обстоятелство
не е относимо към настоящото гражданското дело. Съдебният състав счита, че
жалбоподателят всъщност иска събирането на доказателствено средство, което е могъл
да посочи в срок в първоинстанционното производство и случаят попада в забраната
но чл. 266, ал.1 ГПК. Не е допустимо и съставлява съществено нарушение на
процесуалното правило по чл. 266, ал. 1 ГПК, произнасянето на въззивния съд по
преклудирани възражения и събирането на доказателства, които страната е могла
своевременно да заяви и представи в първата инстанция - Решение № 199 от
01.02.2019 г. по гр. д. № 4108 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение направеното от жалбоподателите доказателствено искане.
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 01.03.2023 г. 10.50
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3