Решение по дело №2855/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 934
Дата: 15 юли 2020 г.
Съдия: Евелина Иванова Попова
Дело: 20197050702855
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

              РЕШЕНИЕ

 

      №............/...........2020 г.     

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,

В публичното съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав

 

СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА

 

При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2855/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на В.А.А. срещу заповед № 18-10146/01.10.2019 г. на началника на СГКК – Варна, с която на основание чл. 54 ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР във връзка с подадено от А.А.К. заявление вх. № 01-253735/06.07.2018 г. и приложен към него проект по чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна посредством: 1/ нанасяне на нов кадастрален обект в КККР: сграда с идентификатор 10135.5510.547.4 с площ 49 кв. м., предназначение хангар, депо, гараж, със записан в КРНИ собственик А.А.К. на основание издаден от кметство „Галата“ община Варна документ № 21 от 18.12.1995 г.; 2/ промяна в границите на съществуващ кадастрален обект в КККР, а именно: сграда с идентификатор 10135.5510.547.3 с площ преди промяната 40 кв. м., предназначение - еднофамилна жилищна сграда и със записани в КРНИ собственици Д.В.М. и А.А. К., и двамата на основание протокол за съдебна делба на ВРС, като след промяната площта на сградата се намалява от 40 кв. м. на 39 кв. м. при запазване на данните за предназначението и собствениците й и при промяна на записаното основание на собствеността като наместо протокола за съдебна делба на ВРС в КРНИ се записва нот. акт № 96, том 10, дело № 5083/29.07.1991 г. на Нотариална служба при ВРС; 3/ заличаване на съществуващ кадастрален обект в КККР, а именно: сграда с идентификатор 10135.5510.547.2 с площ 6 кв. м., предназначение селскостопанско, записана като собствена на А.А.К. на основание нот. акт № 167, том 6, дело № 2126/01.01.1975 г. на Нотариална служба при ВРС, при записани съсобственици на дворното място, съставляващо ПИ с идентификатор 10135.5510.547, Д.В.М., В.А.А., Ангел А.К. и С.Н.К. – без данни за идеални части от правото на собственост.    

С оплакване за незачитане на правата на страните по съдебно-спогодителен протокол за делба от 14.03.1991 г. по гр. д. № 311/1991 г. на ВРС като със заповедта по чл. 54 ал. 4 ЗКИР не са отразени кадастрално двете избени помещения, двата етажа от сградата и гаражът с работилница, съставляващи предоставения при делбата Дял Трети на наследодателите на заявителя А.А.К., като пак в тази връзка с обжалваното кадастрално изменение новонанесената в кадастралната карта сграда с идентификатор 10135.5510.547.4 не е представена като неразделна част от обекта, описан в Дял Трети на съдебно-спогодителния протокол, както и с оплакване за извършена със заповедта подмяна на първоначално вписаното основание за собственост по отношение на заснетия по картата кадастрален обект 10135.5510.547.3, което след изменението се записва като нот. акт № 96, том 10, дело № 5083/29.07.1991 г. наместо първоначално записания протокол за съдебна делба по гр. дело № 311/91 г. на ВРС, се иска обжалваната заповед да бъде отменена като с решението съдът да се произнесе и по въпроса за вината като на жалбоподателката да се присъдят сторените по делото съдебни разноски. 

В хода на съдебното производство жалбата се поддържа изцяло от жалбоподателката В.А.А., която се явява лично в проведените съдебни заседания. В становището си по съществото на спора при позоваване на съдебно-спогодителния протокол от 14.03.1991 г. тя заявява, че след като в един двор са трима съсобственици, трябва да се спазват постигнатите между тях договорености и моли съда да отмени заповедта на началника на СГКК - Варна.

Началникът на СГКК – Варна, ответник по делото, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебните заседания. С постъпило със съпроводително писмо с. д. № 16522/08.11.2019 г. писмено становище оспорва основателността на жалбата като сочи, че оспорената с нея заповед № 18-10146/01.10.2019 г. е издадена в съответствие с влязлото в сила съдебно решение № 1595/29.07.2019 г. по адм. дело № 3201/2018 г. на Адм. съд Варна.  

В първото редовно проведено съдебно заседание на 12.02.2020 г. заинтересуваното лице А.А.К. се представлява от адвокат К.К., която от негово име оспорва изцяло жалбата с твърдението, че изменението в кадастралната карта съответства изцяло на съдебната делба от 1991 г. като жилищната сграда по Дял Трети от съдебната делба, която е била предоставена при делбата на наследодателите на доверителя й, е нанесена по картата с идентификатор10135.5510.547.3, а гаражът-работилница по този дял е заснет с процесното кадастрално изменение с идентификатор 10135.5510.547.4.

Назначената с определение № 65/13.01.2020 г. за особен представител на заинтересуваното лице С.Н.К. адвокат Г.А.Ц. също изразява становище за неоснователност на жалбата с твърдение, че СГКК – Варна се е съобразила изцяло с извършената съдебна делба между страните, поради което оспорването на заповедта по чл. 54 ал. 4 ЗКИР следва да се отхвърли.

По допустимостта на съдебното производство съдът намира следното:

Като родово и местно компетентен съд е сезиран с жалба срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, предявена от процесуално легитимирано лице в преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл. 54 ал. 6 ЗКИР. Съвкупно, обсъдените налични положителни процесуални предпоставки обуславят извод за допустимост на оспорването.

По основателността на жалбата съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

С влязло в законна сила решение № 1595/29.07.2019 г. по адм. дело № 3201/2018 г. на Административен съд Варна, образувано по жалба на В.А.А. срещу издадената на основание чл. 54 ал. 4 ЗКИР по заявление вх. № 01-253735/06.07.2018 г. на А.А.К. заповед № 18-8366/08.10.2018 г. на началника на СГКК – Варна, е обявена нищожността на заповедта само в частта на нареденото с нея изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна за сграда с идентификатор 10135.5510.547.2 като жалбата е отхвърлена в останалата част относно искането за обявяване на нищожността на заповедта в частта на нареденото с нея изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна за сграда с идентификатор 10135.5510.547.3, чиято записана в КРНИ площ е намалена вследствие на кадастралното изменение от 40 кв. м. на 39 кв. м., при запазване на първоначално вписаните данни за предназначението на сградата като еднофамилна жилищна сграда и на данните за записаните собственици Димка Върбанова Маринова и Ангел А.ов К. - и двамата на основание протокол за съдебна делба № 100, том 2, рег. № 3443/14.03.1991 г. на ВРС.     

Според решаващите мотиви на съда основанието, за да се обяви с решението заповед № 18-8366/08.10.2018 г. за нищожна в частта на нареденото с нея изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри за сграда с идентификатор 10135.5510.547.2 е свързано с констатираната от съда неяснота в разпоредителна част на акта, предвид несъответствието му с приложената като неразделна част от него съгласно чл. 54 ал. 4 изр. второ ЗКИР скица-проект № 15-611306/27.08.2018 г. В тази връзка съдът изрично е посочил, че докато с разпоредителната част на заповедта кадастрален обект 10135.5510.547.2 с площ 6 кв. м., с вписан в КРНИ собственик А.А.К. на основание нот. акт № 167, т. 6, дело № 2126/01.01.1975 г. на ВРС и с предназначение на селскостопанска сграда вследствие на одобреното със заповедта кадастрално изменение е нанесен в картата с нова площ от 49 кв. м. и в КРНИ е отразен без данни за собствеността и с предназначение на еднофамилна жилищна сграда, като същевременно с диспозитива на заповедта в картата изобщо не се нанася нов кадастрален обект 10135.5510.547.4, то според скица-проект № 15-611306/27.08.2018 г. /графична и словесна част/ кадастрален обект 10135.5510.547.2 с площ 6 кв.м. с вписан в КРНИ собственик А.А.К. и с предназначение на селскостопанска сграда се заличава изцяло с изменението като същевременно по картата се нанася съвсем нов кадастрален обект с проектен идентификатор 10135.5510.547.4 и с проектна площ 49 кв. м., без данни за собственост и за предназначение. Според съда подобно несъответствие между текстовата част на заповедта и приложената към нея скица-проект по чл. 54 ал. 4 изр. второ ЗКИР препятства изпълнението на акта в частта за посочената в разпоредителната му част сграда с идентификатор 10135.5510.547.2, респективно води до невъзможност за настъпването на целените с него правни последици, поради което на това основание е обявил нищожността на заповедта в  тази част.

След влизането в сила на решение № 1595/29.07.2019 г. по адм. дело № 3201/2018 г., ръководейки се от очертаните предметни предели на кадастралното изменение с първоначално подаденото от А.А.К. заявление вх. № 01-253735/06.07.2018 г., началникът на СГКК – Варна е издал обжалваната по делото заповед № 18-10146/01.10.2019 г., с която е привел волята си в съответствие с издадената в рамките на първоначално развилото се административно производство по чл. 54 ЗКИР скица – проект № 15-611306/27.08.2018 г. като с разпоредителната част на заповедта е наредил да се заличи съществуващият по картата кадастрален обект 10135.5510.547.2 с площ 6 кв. м., с вписан в КРНИ собственик А. А.К. на основание нот. акт № 167, т. 6, дело № 2126/01.01.1975 г. на ВРС и с предназначение на селскостопанска сграда и същевременно наместо него в картата да се нанесе нов кадастрален обект 10135.5510.547.4, с проектна площ 49 кв. м. и с предназначение хангар, гараж, депо. Съгласно приложената обяснителна записка към подадения със заявление вх. № 01-253735/06.07.2018 г. проект по чл. 56 ал. 3 вр. чл. 75 ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ /наричана по-нататък наредбата/, началникът на СГКК – Варна е наредил със заповедта като собственик на новозаснетия по картата кадастрален обект 10135.5510.547.4 в КРНИ да се запише Ангел А.ов К. въз основа на документ /акт за узаконяване/ № 21/18.12.1995 г. на община Варна, кметство „Галата“.

Същевременно със заповедта е одобрил наново кадастралното изменение в частта за сграда с идентификатор 10135.5510.547.3, чиято площ повторно е разпоредил да се намали от 40 кв. м. на 39 кв. м., независимо, че в тази част оспорването на В.А.А. срещу първоначално издадената със същата цел по заявление вх. № 01-253735/06.07.2018 г. заповед № 18-8366/08.10.2018 г. е било отхвърлено от съда с влязлото в законна сила решение № 1595/29.07.2019 г. по адм. дело № 3201/2018 г. на Административен съд Варна, т. е. независимо от обстоятелството, че по този въпрос вече е имало тъждествено и влязло в сила произнасяне на същия административния орган по постъпилото до него заявление по чл. 56 ал. 1 предл. първо от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ. Единствената разлика между първоначално издадената по заявлението заповед № 18-8366/08.10.2018 г. и новата заповед № 18-10146/01.10.2019 г. в частта за сграда с идентификатор 10135.5510.547.3 се състои в обстоятелството, че с новата заповед № 18-10146/01.10.2019 г., която е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство, като основание за записването на собствеността на вписаните в КРНИ собственици Д. В.М. и А. А.К. наместо първоначално посочения в КРНИ протокол за съдебна делба на ВРС е записан нот. акт № 96, том 10, дело 5083/29.07.1991 г. на ВРС, което обаче излиза извън предмета на подаденото до началника на СГКК - Варна заявление вх. № 01-253735/06.07.2018 г. с приложен към него проект по чл. 56 ал. 3 вр. чл. 75 ал. 1 от наредбата, с което заявление е поставено началото на първоначалното и на повторно развилото се административно производство по чл. 54 ЗКИР след влизането в законна сила на решение № 1595/29.07.2019 г. на Адм. съд Варна.  

Така възприетите по делото факти обуславят следните правни изводи:

По отношение на одобреното с обжалваната по делото заповед № 18-10146/01.10.2019 г. кадастрално изменение в частта на заличения с нея кадастрален обект 10135.5510.547.2, представляващ селскостопанска сграда  с площ 6 кв. м., и в частта на заснетия със заповедта нов кадастрален обект 10135.5510.547.4, представляващ хангар, гараж, депо, с площ 49 кв. м., записан в КРНИ като собствен на А.А.К. на основание документ /акт за узаконяване/ № 21/18.12.1995 г. на община Варна, кметство „Галата“ съдът намира следното:  

Съгласно чл. 2 ал. 1 ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установения от закона ред. С това си предназначение кадастърът отразява фактическото състояние върху земната повърхност на кадастралните обекти по чл. 23 т. 2 ЗКИР /сградите/. Изхождайки от така дефинираното предназначение на кадастъра и на основание изрично поисканото със заявление вх. № 01-253735/06.07.2018 г. кадастрално изменение с приложен към заявлението проект по чл. 56 ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ с обяснителна записка към него съгласно чл. 75 ал. 1 т. 10 от същата наредба /л. 71 – 91 от приключило адм. дело № 3201/18 г./, според която изменението се основава изцяло на извършените геодезически измервания на сградите в ПИ 10135.5510.547, включени в Дял Трети от протокол за съдебна делба № 100, том 2, рег. 3446 от 12.04.1991 г. на ВРС, началникът на СГКК – Варна законосъобразно е разпоредил да се заличи вече несъществуващият върху земната повърхност кадастрален обект 10135.5510.547.2 с площ 6 кв. м. Наред с това законосъобразно и съответно на изготвения проект по чл. 56 ал. 3 вр. чл. 75 ал. 1 от наредбата и на издадената за целта скица–проект № 15-611306/27.08.2018 г. е разпоредил в кадастралната карта да се нанесе на основание чл. 54 ал. 4 вр. ал. 1 ЗКИР незаснетият до този момент кадастрален обект 10135.5510.547.4 с площ 49 кв. м. и с предназначение на хангар, гараж, депо, по отношение на който е налице хипотезата на допусната непълнота или грешка в кадастъра по смисъла на пар. 1 т. 16 ДР ЗКИР. Аргумент за законосъобразността на нанасянето на обекта в картата може да се черпи и от чл. 70 ал. 3 от наредбата, според който заповедта по чл. 54 ал. 4 ЗКИР се издава, когато от събраните документи еднозначно се определя местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта.   

Несъответно на закона обаче началникът на СГКК – Варна е наредил новонанесеният в картата кадастрален обект 10135.5510.547.4  да се запише в кадастралния регистър на недвижимите имоти по чл. 30 ал. 1 т. 1 ЗКИР като собствен единствено на А.А.К. /наследодател на заявителя А.А.К./ въз основа на приложения към заявление вх. № 01-253735/06.07.2018 г. и посочен в обяснителната записка към него акт за узаконяване № 21/18.12.1995 г. на община Варна, кметство „Галата“. Съгласно чл. 30 ал. 2 т. 1 ЗКИР в кадастралния регистър на недвижимите имоти – обект на кадастъра, наред с основните данни за имота по чл. 27 ал. 1 /специално за сградите това са данните по чл. 27 ал. 1 т. 2/ се записват на основание чл. 30 ал. 2 т. 2 и данните по чл. 61 ал. 1 т. 1 - 11 за собственика на недвижимия имот и за акта, от който черпи правото си. Оттук може да се заключи, че отразяването на данните за собствеността върху новонанасяния в картата кадастрален обект 10135.5510.547.4 по принцип с основание е било поискано със заявлението по чл. 56 ал. 1 предл. първо от наредбата. Видно обаче от молба рег. № 05-12847/28.08.2019 г., жалбоподателката В.А.А., явяваща се съсобственик в ПИ 10135.5510.547, е настояла при одобряване на кадастралното изменение да се зачетат правата на съделителите по съдебно-спогодителния протокол по гр.д. № 311/1991 г. на ВРС, вписан в Служба по вписванията под № 100, том 2, рег. 3446 от 12.04.1991 г. на ВРС. С този протокол на съделителите А.А.К. и Д.В.М. е възложен при делбата дял трети, състоящ се от два етажа, представляващи пристройка към съществуващата сграда, находяща се във вътрешността на двора, и състояща се от антре, три стаи, баня-тоалет, стълбищна клетка, две изби, балкон и гараж с работилница в двора /без посочена застроена площ/ като същевременно във всеки от обособените при делбата три дяла в дял на участващите в нея съделители е поставена по 1/3 ид. ч. от дворното място, цялото с площ 730 кв. м., от което следва, че дворното място е останало съсобствено между съделителите /л. 10 и 11 от делото/. Извършеното разпределение на дворното място с приложения на л. 16 и 17 от делото договор от 14.12.2007 г. за разпределение на правото на ползване и преминаване не променя статута на дворното място като съсобствено при посочените в съдебно-спогодителния протокол по гр. д. № 311/1991 г. на ВРС квоти между съделителите в делбата, респективно техните наследници. Следователно, по общото правило на чл. 92 ЗС всички новоизградени в дворното място постройки след приключването на делбата, които са извън обема на вече възложените при нея сгради, в случай, че липсва изрично учредено в полза на някой от съсобствениците право на строеж от страна на останалите съсобственици, са съсобствени между всички съсобственици на дворното място. Оттук може да се заключи, че искането на жалбоподателката А. да се зачетат при одобряване на кадастралното изменение правата на страните по съдебно-спогодителния протокол за делба индикира на наличието на спор за материално право по отношение на новонанесената в кадастралната карта сграда с идентификатор 10135.5510.547.4, относно която в обяснителната записка към проекта по чл. 56 ал. 3 вр. чл. 75 ал. 1 от наредбата като титул за собственост на съделителя Ангел А.ов К. е посочен издаденият след делбата акт за узаконяване № 21/18.12.1995 г. на община Варна, кметство „Галата“. Наличието на спор за материално право е пречка съгласно чл. 54 ал. 2 изр. първо ЗКИР за одобряване на кадастралното изменение в частта на подлежащите на основание чл. 30 ал. 2 т. 2 ЗКИР на записване в КРНИ по чл. 30 ал. 1 т. 1 ЗКИР данни за собственика на заснетата в картата сграда с идентификатор10135.5510.547.4 и за акта, от който той черпи правата си, като записването може да се извърши едва след решаването на този спор по съдебен ред, компетентността за което е на гражданския, а не на административния съд. Следва да се отбележи, че пречката с обжалваната по делото заповед по чл. 54 ал. 4 ЗКИР в кадастралния регистър по чл. 30 ал. 1 т. 1 ЗКИР да се отразят данните за собствеността върху новозаснетия с нея кадастрален обект 10135.5510.547.4 не е обстоятелство, препятстващо самото  заснемане по картата на сградата, респективно и записването в КРНИ на основните данни за нея по чл. 27 ал. 1 т. 2 ЗКИР, които на основание чл. 30 ал. 2 т. 1 от закона също подлежат на отразяване в регистъра, изключая изрично посочената в разпоредбата част от тях.

По отношение на одобреното с обжалваната по делото заповед № 18-10146/01.10.2019 г. кадастрално изменение в частта за сграда с идентификатор 10135.5510.547.3, чиято площ повторно е намалена от 40 кв.м. на 39 кв. м. като същевременно в кадастралния регистър по чл. 30 ал. 1 т. 1 ЗКИР като основание за собствеността на записаните в него собственици Димка Върбанова Маринова и Ангел А.ов К. наместо първоначално записания протокол за съдебна делба на ВРС се вписва нот. акт № 96, том 10, дело 5083/29.07.1991 г. на ВРС съдът намира следното:

Заповедта в първата си част е нищожна, а в другата – страда от порок, обуславящ унищожаемостта й, по следните съображения:

В частта, в която с обжалваната по делото заповед по чл. 54 ал. 4 ЗКИР е одобрено записаната в КРНИ площ на съществуващата по картата сграда с идентификатор 10135.5510.547.3 да се намали от 40 кв. м. на 39 кв.м. заповедта е нищожна поради вече извършеното в същия смисъл и влязло в законна сила произнасяне на административния орган по подаденото до него заявление вх. № 01-253735/06.07.2018 г., съгласно влязлата в законна сила в тази част първоначално издадена заповед № 18-8366/08.10.2018 г. При това положение повторното произнасяне на административния орган по същия въпрос, в същия смисъл и въз основа на същото заявление е лишено от предмет, поради което не може да породи правните последици, към които е насочено.      

В частта, в която е одобрено в кадастралния регистър по чл. 30 ал. 1 т. 1 ЗКИР като основание за собствеността на записаните в КРНИ собственици Д.В.М. и А.А.К. наместо първоначално посочения в КРНИ протокол за съдебна делба на ВРС да се впише нот. акт № 96, том 10, дело 5083/29.07.1991 г. на ВРС, заповедта страда от порок, обуславящ нейната унищожаемост, тъй като излиза изцяло извън очертания със заявление вх. № 01-253735/06.07.2018 г. и приложения към него проект по чл. 56 ал. 3 вр. чл. 75 ал. 1 от наредбата предмет на административното производство. След като то е образувано в хипотезата на чл. 56 ал. 1 предл. първо от наредбата – по заявление на собственика, произнасянето на административния орган следва да се подчини изцяло на зададените със заявлението параметри на търсеното кадастрално изменение. Всяко произнасяне в повече, както е в случая, е извършено при отсъствието на основание, поради което като незаконосъобразно следва да се отмени. 

За пълнота на изложението следва да се посочи, че е неотносимо към преценката за законосъобразност на заповедта оплакването на жалбоподателката, че началникът на СГКК – Варна не е одобрил с нея нанасянето и на двата етажа и на избените помещения в сградата, възложена с дял Трети на съдебната делба от 1991 г. Подобно отразяване в кадастъра се извършва със самостоятелни схеми на етажите, което в случая стои извън предмета на заявлението.

 Относно формулираното в жалбата искане съдът да се произнесе по въпроса за вината следва да се има предвид, че в производството по глава Десета АПК вр. чл. 54 ал. 6 ЗКИР съдът не изследва и не се произнася по въпроса за вината за издаването на незаконосъобразния административен акт.     

Предвид крайния изход на спора и изрично направеното с жалбата и в с. з. на 03.06.2020 г. искане на жалбоподателката да й се присъдят сторените по делото разноски, съдът намира, че на основание чл. 143 ал. 1 АПК вр. чл. 54 ал. 6 ЗКИР ответната по делото страна СГКК – Варна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката сторените по делото съдебни разноски в общ размер на 310 лв., съгласно приложените на л. 5 и л. 56 от делото доказателства за извършени разходи.

Воден от изложеното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. първо и второ АПК вр. чл. 54 ал. 6 ЗКИР, съдът

 

            Р  Е  Ш  И

 

ОТМЕНЯ по жалба на В.А.А. заповед № 18-10146/01.10.2019 г. на началника на СГКК – Варна В ЧАСТТА, с която на основание чл. 54 ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР по подадено заявление вх. № 01-253735/06.07.2018 г. е одобрено изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти по чл. 30 ал. 1 т. 1 ЗКИР в частта за сграда с идентификатор 10135.5510.547.4, състоящо се в записването на А.А.К. като собственик на сградата на основание издадения от кметство „Галата“ община Варна акт за узаконяване № 21 от 18.12.1995 г. и В ЧАСТТА, с която е одобрено в КРНИ да се запише нов акт, от който черпят правата си записаните в регистъра собственици на сграда с идентификатор 10135.5510.547.3 Д.В.М. и А.А. К. като наместо протокол за съдебна делба в регистъра се записва нот. акт № 96, том 10, дело № 5083/29.07.1991 г. на Нотариална служба при ВРС.

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на заповед № 18-10146/01.10.2019 г. на началника на СГКК – Варна В ЧАСТТА на одобреното с нея изменение в КККР на гр. Варна за сграда с идентификатор 10135.5510.547.3, състоящо се в намаляването от 40 кв. м. на 39 кв. м. на отразената площ на сградата.  

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.А. в останалата част, а именно досежно оспорването на заповед № 18-10146/01.10.2019 г. на началника на СГКК – Варна В ЧАСТТА, в която е одобрено заличаването в КККР на гр. Варна на сграда с идентификатор 10135.5510.547.2 и В ЧАСТТА, в която е одобрено нанасянето в кадастралната карта на сграда с идентификатор 10135.5510.547.4 с площ 49 кв. м. и с предназначение на хангар, депо, гараж.

ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна да заплати на В.А.А., ЕГН **********, направените по делото разноски в общ размер на 310 /триста и десет/ лева.  

Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото. 

 

СЪДИЯ: