Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение,
І-22 - ри състав, в публично съдебно заседание на 25.10.2022 година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИН БОРИСОВ
при участието на секретаря Надежда Масова, прокурор
Радослав Стоев, като разгледа докладваното от съдия Борисов гр.д. № 15299 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена Е.Д.М., ЕГН **********, със съд. адрес ***, Търговски дом, ет. 3,
кантора 308, чрез адв. Ю. срещу Върховен касационен съд на Република
България, с която е предявен иск за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, вследствие на забавено правосъдие, изразяващо се в забавено разглеждане
на искане за изменение на мярката му за неотклонение „задържане под стража“ по
КНОХД № 1018/2019 г. на ВКС за период по – дълъг от законоустановения тридневен
срок, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че забавянето на произнасянето от
страна на ВКС по искането му за изменение на мярката за неотклонение го унизило
в собствените му очи. Създало му чувство за страх, малоценност и тежко униние.
ВКС нарушило правните му очаквания, породени в съзнанието му за силата и
значението на писаните закони.
Ответникът Върховен касационен съд на Република България оспорва изцяло предявените искове както по
основание, така и по размер. Твърди, че посочените от ищеца в исковата
молба вреди не са доказани. Оспорва размера на претендираните неимуществени
вреди, който не е в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, счита същият за
прекомерно завишен. Излага доводи в тази насока.
Контролиращата страна
Прокуратура на Република България намира иска за неоснователен и недоказан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подадена е жалба вх. № 8938/23.10.2019 г. на ВКС по
КНОХД № 1018/2019 г. на ВКС от Е.Д.М., от която е видно, че същия е релевирал
оплаквания от неспазване на Хартата на ЕС и ДЕС. Заявява, че общностното право
е с предимство пред националното право, а именно нормата на чл. 309, ал. 2 и 3
от НПК, поради което счита, че именно общностното право следва да бъде
приложено при преценката на съда за изменение на мярката му за неотклонение.
При така установените факти от
значение за спора съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие нарушение
на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. В тежест на ищеца е да
докаже, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за
причинени на ищеца вреди от незаконните действия на нейни органи, че е страна
по КНОХД № 1018/2019 г. на ВКС, че е налице забава на съда при произнасяне по
искане за изменение на мярка за неотклонение задържане под стража, която е
извън разумния срок по чл. 6, § 1 от
Конвенцията.
В тежест на ответника - погасяване на
претендираното обезщетение.
Съдът намира, след анализ на събраните по делото
доказателства, че иска е допустим, с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, според която гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл.
2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета
"а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато
споразумение, тъй като по делото не са налице твърдения, че наказателното
производство е приключило към момента на депозиране на исковата молба /в този
смисъл решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III г.
о., ГК./.
На следващо място съдът намира, че макар искът да е
допустим, същия е неоснователен, по следните съображения. Според разпоредбата
на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията. В процесния случай ищецът е ангажирал писмено доказателство
в подкрепа на иска си, а именно жалба вх. № 8938/23.10.2019 г. на ВКС по КНОХД
№ 1018/2019 г. на ВКС. Тази жалба обаче представлява едностранно волеизявление
на ищеца за изгодни за него факти, поради което не може да бъде кредитирана от
съда като годно доказателство в подкрепа на иска.
На следващо
място съдът намира, че не беше доказана твърдяната в исковата молба забава от
страна на ВКС при разглеждане на искане за изменение на мярката му за
неотклонение „задържане под стража“ по КНОХД № 1018/2019 г. на ВКС, както и
периода на тази забава. Затова съдът намира, че не се установи и да са
настъпили твърдените в исковата молба неимуществени вреди от страна на ищеца и
то те да са в резултат именно от твърдяното бездействие на съда по това
наказателно дело.
Предвид изложеното настоящата инстанция
намира, че на ищеца не следва да бъде присъдено обезщетение за претърпени от
последния в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията. Това е така, защото от доказателствата по делото съдът
не може да направи обоснована преценка дали е налице разумност на срока по чл.
6, § 1 от Конвенцията, както и преценка на обстоятелствата по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, според която съдът взема предвид общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните
и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат
значение за правилното решаване на спора.
На следващо място съдът намира и че от
събраните по делото доказателства не може да се направи и преценка на размер на
обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото за разглеждане и
решаване на дело в разумен срок, доколкото съдът трябва да съобрази всички
конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за критерия
"справедливост“, а такива по делото не се установяват.
Във връзка с гореизложеното съдът намира
предявения иск за недоказан, респ. за неоснователен, поради което същия следва
да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на делото, искането на ответника за присъждане на разноски по реда на
чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, се явява основателно за сума в размер на 100
лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Е.Д.М., ЕГН **********,
със съд. адрес ***, Търговски дом, ет. 3, кантора 308, чрез адв. Ю.
срещу Върховен касационен съд на Република България, адрес гр. София, бул.
Витоша № 2, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
забавено правосъдие, изразяващо се в забавено разглеждане на искане за
изменение на мярката му за неотклонение „задържане под стража“ по КНОХД №
1018/2019 г. на ВКС за период по – дълъг от законоустановения тридневен срок,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: