Р Е Ш Е Н И Е

№ .......

гр.Велико Търново, 18.08.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:   

                                                                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

                                                                                   

при секретаря Милена Радкова и в присъствието на прокурора ………, разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. дело № 844 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на парично вземане.

            Ищецът М.П.А., чрез пълномощника си адвокат Р.Т. твърди в исковата си молба, че е потребител на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Велико Търново, ул. тодор балина №13, с кл.№ ********** и аб.№ **********. Оспорва дължимостта на начислената му от ответника с фактура № ********** от 23.03.2020г. сума в исковия размер от 2509.21 лв. за процесния обект на потребление, определена от ответника по негови изчисления в констативен протокол, съставен от служители на „Електроразпределение Север” АД, с твърдения, че е начислена с извършена корекционна процедура, начислена за изминал период от време. Оспорва констатациите в изгответинте от ответника частни документи. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи исковата сума в размер на 2509.21 лв. по фактура № ********** от 23.03.2020г. за ел. енергия за процесния обект. Претендира направените по делото съдебни разноски.

Ответникът  "Електроразпледеление Север" АД със седалище гр.Варна, чрез адв. М. от ВТАК, редовно преупълномощена, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявения иск, който оспорва изцяло. Навежда, че процесната фактура е издадена за начислена ел. енергия на основание чл.55, ал.1 от ПИКЕЕ. Оспорва наведените от ищеца в ИМ основания за недължимост на паричното вземане, начислено в процесната фактура. Моли съда да отхвърли иска. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

            Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорен между страните е факта, че между тях, вкл. и през исковия период, съществува облигационно правоотношение по доставка и продажба на ел. енергия при ОУ, по което ответникът е доставчик на ел. енергия, а ищецът краен клиент и потребител на ел. енергия с адрес на потребление в гр. Велико Търново, ул. тодор балина №13, с кл.№ ********** и аб.№ **********.

На 19.12.2019г. на основание чл.45 и 46 от ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр.35/30.04.2019г./ е извършена от оправомощени за това служители на "Електроразпределение Север" АД техническа проверка на място на СТИ, измерващо ел. енергията на процесния адрес на потребление на ищеца, за която е съставен КП № 1502736/19.12.2019г., видно от който по време на проверката провереното СТИ е демонтирано за експертиза в БИМ. При проверката СТИ е било с показания: тар.1- 018337, тар.2- 036916, тар.6 – 013423, тар. Обща – 068774. Монтиран е нов електромер при нулеви показания на тарифите.

Демонтираното СТИ е поставен в индивидуална опаковка, запечатан и пломбиран с пломба № 483985, като в КП е отразено, че ще бъде предаден в БИМ за експертиза. КП е съставен в отсъствие на клиента - ищец по делото, подписан от представили на оператора на мрежата и от двама свидетели. Разпитан в качеството на свидетел С.С. - служител на "Електроразпределение Север" АД, един от съставилите КП установи, че при техническата проверка на място на процесния СТИ, с еталонен уред са констатирали, че има натрупани показания на СТИ в скрит регистър. Процесния електромер имал 8 тарифи, а били видими само тарифа 1 и тарифа 2.

Демонтираното СТИ е предадено в БИМ, Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - гр.Варна за метрологична експертиза, за извършването на която е съставен КП № 137/05.03.2020г., видно от който електромерът е представен в запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба с № 483985, при огледа на който е констатирано съответствие с КП от 19.12.2019г.  С КП 137/05.03.2020г., е констатирано отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера, наличие на необходимите обозначения на табелката на електромера. Видно от  КП на БИМ, при метрологичната експертиза, при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа Т6– 13423.887 kWh, която не е визуализирана на дисплея, като е заключението е, че електромерът съответства на метрологични характеристики, не съответства на техническите характеристики.

Въз основа на  КП на БИМ и извършена техническа проверка на основание чл.55 от ПИКЕЕ "Електроразпределение Север" АД е изготвило Становище за начисление на ел. енергия, съгласно което следва да се начисли допълнително общо количество ел. енергия в размер на 13423 кВТч. за периода от 27.01.2017г. до 19.12.2019г., с което следва да се завиши потреблението на абоната - ищец за процесния обект на потребление, за което служебно начислено количество ел. енергия, в резултат на корекция, ответникът в процеса е издал процесната фактура ********** от 23.03.2020г., с която е фактурирал на ищеца 13423 кВТч. за периода от 27.01.2017г. до 19.12.2019г.,  в исковия размер от 2509.21 лв. с вкл. ДДС. С писмо изх.№ 57799/23.03.2020г. е изпратена процесната фактура за корекция на сметката на ищеца.

По делото е назначена СТЕ, като заключението на ВЛ инж. И.М., неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и обосновано. Според вещото лице, възможно е чрез процесното СТИ по начина, по който е свързано, да бъде измерена цялата потребена от ищеца. Цялото количество консумирана ел. енергия се измерва, но част от нея се преразпределя и записва в шести регистър, който не може да се прочете от инкасатора, тъй като фабрично СТИ е настроено да бъдат видими само 1 и 2 тарифа. Не е възможно да се определи реално консумираното количество ел. енергия през различните времеви периоди от датата на монтажа на електромера до датата на неговия демонтаж и поради тази причина, не може правилно да се остойности допълнително начисленото количество ел. енергия. Променена е тарифната схема на СТИ, като цялото количество консумирана ел. енергия се измерва, но част от нея се преразпределя и записва в шести регистър, който не може да се прочете от инкасатора, съответно не е записвана в карнетите на абоната.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на парично вземане в размер на исковата сума по процесната фактура е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му, при който, с оглед правната му природа, ответникът носи доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича оспореното му вземане и неговия размер. В тази връзка и по повод твърденията на ответното дружество, същото следваше да установи, че в резултат на извършена проверка на процесния електромер и при спазване реда и правилата на ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр.35/30.04.2019г./, в частност при правилно приложение на чл.55, ал.1 от ПИКЕЕ, законосъобразно е коригирана сметката на ищеца, завишена с отчетеното количество кВТч. в скрития регистър по тарифа Т6, и е начислена в правилен размер сумата по процесната фактура, предмет на предявения иск, период, за който е начислена - от 27.01.2017г. до 19.12.2019г.,  каквото пълно и главно доказване по делото от ответника не беше проведено, поради което и предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Безспорно установен по делото е факта, който не е и спорен между страните, че помежду им, вкл. и през процесния период, съществува облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия при ОУ относно процесния обект на потребление по което ищецът, като краен клиент, който купува ел. енергия, е "потребител на енергийни услуги" по смисъла на т.41б. б."а" от ДР на ЗЕ, а ответникът е краен снабдител, доставчик на ел. енергия.

            С измененията на Закона за енергетиката (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.) в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите неизмерена, неправилно и неточно измерена електрическа енергия. Следователно, с влизане в сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.), законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, но при спазване на определени правила – ПИКЕЕ, като по силата на законовата делегация на чл. 83, ал.2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4-6, вр. чл. 21, т. 3 ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети такива ПИКЕЕ (обн. ДВ – бр. 35 от 30.04.2019 г.), приложими в случая, доколкото проверката на процесния СТИ е извършена след влизането им в сила, по реда на чл.45 и чл.46 от същите, и допълнително начисленото количество ел. енергия от 13423  кВТч. /натрупани в скрития регистър по Тарифа 6/, с което е завишено потреблението на абоната - ищец е за период от 27.01.2017г. до 19.12.2019г., следващ влизането в сила на ПИКЕЕ.

            При установената по-горе фактическа обстановка обаче следва да се приеме, че правото на корекция на сметката на ищеца в качеството му на краен клиент е упражнено от крайния снабдител при неспазване правилата на ПИКЕЕ, като ответникът не посочва никакво конкретно законно основание за начисляването й.

            КП от метрологична експертиза на процесното СТИ, в качеството му на официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, както и допуснатата СТЕ, при съвкупното им обсъждане и със свидетелските показания на свидетелите и КП от 19.12.2019г. доказват установена при софтуерно четене външна намеса в тарифната схема на електромера, вследствие на която цялото количество консумирана ел. енергия се измерва, но част от нея се преразпределя и записва в друг регистър - наличие на преминала енергия на тарифа Т6 – 13423 kWh, която не е визуализирана на дисплея, поради което не може да се прочете от инкасатора, съответно не е записвана в карнетите на абоната, вследствие на което електромерът не съответства на техническите характеристики.

             Оспореното от ищеца вземане за исковата сума е претендирано от ответника като цена за реално доставена ел. енергия и потребена от ищеца през исковия период от 27.01.2017г. до 19.12.2019г. Доколкото сключеният между страните договор за продажба на ел. енергия при ОУ се подчинява на общите правила на договора за продажба /на ел. енергията като движима вещ по смисъла на чл.110 ал.2 от ЗС/, купувачът /потребителят дължи заплащане на продажната цена винаги и само за реално доставена стока. В процесният случай по делото ответникът, в чиято тежест е, не доказа датата /времето/ на извършване на неправомерната намеса в тарифната схема на електромера, с оглед установяване в кой период след първоначалното монтиране на СТИ в процесния обект на потребление е осъществена, респ. за кой точно период и дали съвпада с исковия такъв са натрупаните в невидимия регистър на Тар. 6 общо 13423 кВТч. количества ел. Енергия.

Според представения по делото протокол № 5087840 от 26.01.2017г., СТИ фабр. № 7787571 е монтирано с показания: нощна – 17059 и дневна – 32421. Според протокола за проверка на електромер фабр. № 7787571 от 21.12.2016г. на ЕЛЛАБ България ООД, СТИ е с показания: тар.1 – 49480 и тар.2 – 32421. Освен, че СТИ при монтирането не било с нулеви показания на тарифите, има съществена разлика между отразените показания на електромера при проверката му – на 21.12.2016г., и при монтажа му – на 26.01.2017г.

Дори и да се приеме, че с оглед установената външна намеса в тарифната схема на електромера, натрупаните в скрития регистър на Тар. 6 количества ел. енергия са реално доставени и потребени от ищеца, видно от СТЕ, единствената информация в Регистъра по Тарифа 6 е тази за моментното състояние на регистъра и според заявеното от ВЛ по СТИ в Т6, няма техническа възможност да се определи за кой период е натрупана отчетената ел. енергия в невидимия регистър Тар. 6, т.е. по делото липсват каквито и да било доказателства служебно начислените от ответника на ищеца 13423 КвТч. ел. енергия да са му доставени реално и потребени от него именно през процесния период от 27.01.2017г. до 19.12.2019г., поради което и ищецът не дължи на ответника цена за недоставена му и непотребена от него ел. енергия през исковия период, поради което отрицателният установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК следва да бъде уважен изцяло.

По изложените по - горе съображения, предявеният от ищеца отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на исковата сума в размер на  2509.21 лв., начислена с процесната фактура, следва да бъде уважен изцяло.

Предвид изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са реално заплатени. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 105.37 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 600 лв. Доколкото обаче в случая ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, същото следва да се разгледа.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В текста на цитираната разпоредба изрично е предвидено, че присъждане на по-нисък хонорар е възможно само в хипотеза на отправено искане в този смисъл от насрещната страна. Служебното повдигане и обсъждане на този въпрос от съда е недопустимо. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в параграф 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата разпоредба минимален размер / т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06,11,2013 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК/.

От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че ищецът е заплатил сумата от 600 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските в тази им част, като моли същите да бъдат намалени до посочения размер в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира направеното искане за частично основателно. В случая предвид размера на претенцията, то съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 405.65 лв. Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до размер близък до минималния, а именно - 500 лева. В разглеждания казус упълномощеният от ищеца адвокат е изготвил искова молба и е осъществил процесуално представителство на доверителя си в едно открито съдебно заседание.

Поради тези съображения следва да се приеме, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъде намалено до 500 лева

Водим от изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД със седалище и адрес на управление гр.Варна, 9009, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс - Е, бул. Владислав Варненчик 258, с ЕИК *********, че М.П.А. *** с ЕГН **********, не му дължи сума в размер на 2509.21 лв. /две хиляди петстотин и девет лева и двадесет и една стотинки/, начислена по издадена фактура № ********** от 23.03.2020г., за доставка на ел. енергия за обект с адрес на потребление в гр. В.Търново, ул. Тодор Балина № 13.

ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД със седалище и адрес на управление гр.Варна, 9009, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс - Е, бул. Владислав Варненчик 258, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на М.П.А. *** с ЕГН **********, сумата 605.37 лв. /шестстотин и пет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща направените по делото съдебни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия: