Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
482 Година 04.05.2016 Град
Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и трети март Година 2016
в публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: А.В.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 2946 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 261, чл. 262, ал. 1, т. 4 и чл. 264 КТ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът С.Д.Г. твърди в поправената
си искова молба, че на 25.03.2009 г. сключил с „Т.” ЕООД безсрочен трудов договор по чл. 68, ал. 1 КТ, с който му било възложено да
изпълнява длъжността „охранител" на пълен работен ден, при сумирано
изчисляване на работното време, с 279 лева основна заплата, която следвало да му
се плаща ежемесечно. С допълнително споразумение от 28.12.2012 г. му било определено 310 лева основно трудово възнаграждение и
изплащане на същото до 25-то число на месеца, следващ този за който се
отнасяло. С допълнително споразумение от 01.08.2013 г. трудовото му
правоотношение било прехвърлено на нов работодател – ответникът, без промяна на условията на трудовия му договор.
Впоследствие, с допълнително споразумение от 27.12.2013 г., било променено основното
му трудово възнаграждение на 340 лева. През 2014 г., било променено
наименованието на ответника на „Ю." ЕООД. През целия период на трудовото му правоотношение полагал нормиран труд на
смени с продължителност 12 часа по график със знанието и съгласието на
работодателя. От трудовия
му договор и последващите го допълнителни споразумения било видно, че работодателят му установил
сумирано отчитане на положения от него труд на месечен период. Със заповед от 08.06.2015 г., считано от
09.06.2015 г., трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ. При
прекратяването му претендирал да му се заплати трудово възнаграждение за положения от
него извънреден труд, но ответникът отказал. И до момента не му било платено дължимото се за същия труд възнаграждение, както и това за положения от него
труд на
официални празници и нощен труд. Поради това, че периодичността на изплащането
му била до последното число на месеца, следващ този, за който се дължало,
работодателят му изпаднал и в забава, като му дължал и съответните мораторни лихви, както следвало: от 15.06.2012 г. до
30.06.2012 г. положил 8 часа извънреден труд, дължимото му се за който възнаграждение от 21.54 лева не му било
платено и му се дължало с 6.30 лева мораторна лихва от 01.08.2012 г. до исковата
молба; през
септември 2012 положил 14 часа извънреден труд, дължимото му се за който възнаграждение от 37.69 лева не му било платено
и му се дължало с 10.05 лева мораторна лихва от 01.11.2012 г. до исковата молба; през
ноември 2012 г. положил 4 часа извънреден труд, дължимото му се за който възнаграждение от 10.77 лева не му било
платено и му се дължало с 2.68 лева мораторна лихва от 01.01.2013 г. до исковата молба; през декември 2012 г. положил 12 часа извънреден труд, дължимото му се за който възнаграждение от 32.31 лева му не му било платено
и му се дължало с 7.78 лева
мораторна лихва от 01.02.2013 г. до исковата молба; през февруари 2013 г. положил 4 часа извънреден труд,
възнаграждението от 11.26 лева за който не му било платено и му се дължало с 2.54 лева
мораторна лихва от 01.04.2013 г. до исковата молба; през март 2013
г. положил 12 часа извънреден труд, дължимото му се за който възнаграждение от 38.07 лева не му било платено
и му се дължало с 8.23 лева мораторна лихва от 01.05.2013 г. до исковата
молба; през
април 2013 г.
положил
4 часа извънреден труд, дължимото му се за който възнаграждение от 11.26 лева не му било
платено и му се дължало с 2.34 лева мораторна лихва от 01.06.2013 г. до исковата
молба; през
май 2013 г.
положил
16 часа извънреден
труд, дължимото му се за който възнаграждение от 45.06 лева не му било
платено и му се дължало с 8.97 лева мораторна лихва от 01.07.2013 г. до исковата молба; през юни 2013 г. положил 8 часа извънреден труд, дължимото му се за който възнаграждение от 22.53 лева не му било
платено и му се дължало с 4.29 лева мораторна лихва от 01.08.2013 г. до исковата молба; през юли 2013 г. положил 8 часа извънреден труд, дължимото му се за който възнаграждение от 22.53 лева не му било
платено и му се дължало с 4.10 лева мораторна лихва от 01.09.2013 г. до исковата
молба; през
август 2013 г.
положил
16 часа извънреден
труд, дължимото му се за който възнаграждение от 45.06 лева не му било
платено и му се дължало с 7.81 лева мораторна лихва от 01.10.2013 г. до исковата
молба; през
септември 2013 г.
положил
32 часа извънреден
труд, дължимото му се за който възнаграждение от 90.12 лева не му било
платено и му се дължало с 14.85 лева мораторна лихва от 01.11.2013 г. до исковата
молба; през
декември 2013 г.
положил
36 часа извънреден
труд, дължимото му се за който възнаграждение от 101.38 лева не му било
платено и му се дължало с 14.11 лева мораторна лихва от 01.02.2014 г. до исковата
молба; през
януари 2014 г.
положил
44 часа извънреден
труд, дължимото му се за който възнаграждение от 124.30 лева не му било
платено и му се дължало с 16.33 лева мораторна лихва от 01.03.2014 г. до исковата
молба; през
април 2014 г.
положил
20 часа извънреден
труд, дължимото му се за който възнаграждение от 62.12 лева не му било платено и му се
дължало с 6.57 лева мораторна лихва от 01.06.2014 г. до исковата молба; през май 2014 г. положил 20 часа извънреден труд, дължимото му се за който възнаграждение от 62.12 лева не му било
платено и му се дължало с 6.05 лева мораторна лихва от 01.07.2014 г. до исковата
молба; през
юни 2014 г.
положил
12 часа извънреден
труд,
дължимото му се за който възнаграждение от 37.27 лева не му било платено и му се дължало с 3.31 лева
мораторна лихва от 01.08.2014 г. до исковата молба; през август 2014 г. положил 12 часа извънреден труд, дължимото му се за който възнаграждение от 37.27 лева не му било
платено и му се дължало с 2.68 лева мораторна лихва от 01.10.2014 г. до исковата
молба; през
септември 2014 г.
положил
24 часа извънреден
труд,
дължимото му се за който възнаграждение от 74.55 лева не му било платено и му се дължало с
4.77 лева мораторна лихва от 01.11.2014 г. до исковата молба; през април 2015 г. положил 32 часа извънреден труд, дължимото му се за който възнаграждение от 99.42 лева не му било
платено и му се дължало; през май 2015
г. положил 16 часа извънреден труд, дължимото му се за който възнаграждение от 49.71 лева не му било
платено; от
15.06.2012 г. до 30.06.2012 г. положил 32 часа нощен труд на 19,22,23 и 27.06.2012
г.,
дължимото му се за който възнаграждение от 8 лева не му било платено; през август 2012 г. положил 72 часа
нощен труд на 2,6,11,12,16,20,21,29
и 30.08.2012 г., дължимото му се за който възнаграждение от 18 лева не му било платено; през септември 2012 г. положил 72 часа
нощен труд на
2,3,8,9,13,17,18,22 и
29.09.2012 г., дължимото му се за който възнаграждение от 18 лева не му било платено; през октомври 2012 г. положил 56 часа нощен
труд на
3,9,10,12,15,26 и 28.10.2012 г., дължимото му се за който възнаграждение от 14 лева не му било
платено; през
ноември 2012 г.
положил
64 часа нощен труд на 2,3,9,14,17,18,22 и 30.11.2012 г., дължимото му се
за който възнаграждение от 16 лева не му било платено;
през декември 2012 г. положил 48 часа
нощен труд на 1,9,14,15,19 и 24.12.2012
г.,
дължимото му се за който възнаграждение от 12 лева не му било платено; положил труд и на празничния 24.12.2012 г., дължимото му се за който възнаграждение от 14.19 лева не му било
платено; през януари 2013 г. положил 64 часа нощен труд на
1,5,9,12,17,23,24 и 29.01.2013 г, дължимото му се за който възнаграждение от 16 лева не му било
платено;
положил труд и на празничния 01.01.2013 г., дължимото му се
за който възнаграждение
от 14.76 лева не му било
платено; през
февруари 2013 г.
положил
72 часа нощен
труд на 2,5,6,10,17,18,23,26
и 27.03.2013 г., дължимото му се за който възнаграждение от 8 лева не му било платено; през март 2013 г. положил 32 часа нощен труд на 2,7,25 и
26.02.2012 г., дължимото му се за който възнаграждение от 8 лева не му било платено; през април 2013 г. положил 64 часа нощен труд на 2,6,10,17,18,23,27 и 30.04.2013
г.,
дължимото му се за който възнаграждение от 16 лева не му било платено; през май 2013 г. положил 64 часа нощен труд на
2,6,14,17,18,23,26 и 30.05.2013 г., дължимото му се за който възнаграждение от 16 лева не му било
платено;
положил труд и на празничните 02.05.2013 г. и 06.05.2013
г.,
дължимото му се за които възнаграждение от 29.52 лева не му било
платено; през
юни 2013 г.
положил 64 часа нощен
труд на 1,3,7,10,16,20,27 и 28.06.2013 г., дължимото му се за който възнаграждение от 16 лева не му било
платено; през
юли 2013 г.
положил 80 часа нощен
труд на 2,5,6,10,14,16,21,26,29 и 30.07.2013 г., дължимото му се за който възнаграждение от 20 лева не му било
платено; през
август 2013 г. положил 64 часа нощен труд на
3,6,7,14,15,19,20 и 28.08.2013 г., дължимото му се за който възнаграждение от 16 лева не му било
платено; през
септември 2013 г.
положил 80 часа нощен
труд на 1,4,5,9,10,15,19,24,29 и 30.09.2013 г., дължимото му се за който възнаграждение от 20 лева не му било
платено; през
октомври 2013 г.
положил 24 часа нощен
труд на 4,11 и 12.10.2013 г., дължимото му се за който възнаграждение от 6 лева не му било
платено; през
декември 2013 г.
положил 40 часа нощен
труд на 20,21,23,27 и 30.04.2013 г., дължимото му се за който възнаграждение от 10 лева не му било
платено; през януари 2014 г. положил 72 часа нощен труд на 3,8,11,15,18,20,21,24 и 28.01.2014
г.,
дължимото му се за който възнаграждение от 18 лева не му било платено; през май 2014 г. положил 72 часа нощен труд на
4,8,11,12,16,20,24,28 и 31.05.2014 г., дължимото му се за който възнаграждение от 18 лева не му било
платено; през
юни 2014 г.
положил 72 часа нощен
труд на 1,5,10,13,14,18,22,26 и 28.06.2014 г., дължимото му се за който възнаграждение от 18 лева не му било
платено; през
юли 2013 г.
положил 56 часа нощен
труд на 10,17,18,22,26,30 и 31.07.2014 г., дължимото му се за който възнаграждение от 14 лева не му било
платено; през
август 2014 г.
положил 64 часа нощен
труд на 3,7,15,18,19,22,25
и 29.08.2014 г., дължимото му се за който възнаграждение от 16 лева не му било платено; през септември 2014 г. положил 56 часа нощен труд на 4,8,12,16,20,24
и 28.09.2014 г., дължимото му се за който възнаграждение от 14 лева не му било платено; през октомври 2014 г. положил 24 часа нощен труд на 2,10 и
14.10.2014 г., дължимото му се за който възнаграждение от 6 лева не му било платено; през ноември 2014 г. положил 56 часа нощен труд на
14,17,18,22,25,26 и 30.11.2013 г., дължимото му се за който възнаграждение от 14 лева не му било
платено; през
декември 2014 г.
положил 80 часа нощен
труд на 14,16,17,12,17,20,23,27,28 и 31.12.2014 г., дължимото му се
за който възнаграждение
от 20 лева не му било
платено;
положил труд и на празничния 31.12.2014 г., дължимото му се за който възнаграждение от 16.57 лева не му било
платено; през януари 2015 г. положил 72 часа нощен труд на
1,4,6,7,10,14,18,22 и 26.01.2015 г., дължимото му се за който възнаграждение от 18 лева не му било
платено;
положил труд и на
празничния
01.01.2015 г., но дължимото му се възнаграждение от 16.57 лева не му било
платено; през
февруари 2015 г.
положил 64 часа нощен
труд на 3,7,11,15,20,23,27 и 28.02.2015 г., дължимото му се за който възнаграждение от 16 лева не му било
платено; през март 2015 г. положил 64 часа нощен труд на
4,8,11,12,16,20,25 и 30.03.2015 г., дължимото му се за който възнаграждение от 16 лева не му било
платено; през
април 2015 г.
положил 32 часа нощен
труд на 16,22,23 и 27.04.2015 г., дължимото му се за който възнаграждение от 8 лева не му било
платено; през май 2015 г. положил 72 часа нощен труд на
1,6,10,11,14,18,22,26 и 29.01.2015 г., дължимото му се за който възнаграждение от 18 лева не му било
платено; също
така положил труд през празничните 01.05.2015 г. и 06.05.2015 г., дължимото му се
за които възнаграждение
от 33.14 лева не му било
платено; през
юни 2015 г.
положил 96 часа нощен
труд на 7,8,11,12,15,16,19,20,23,24,27 и 28.06.2015 г., дължимото му се
за който възнаграждение
от 24 лева не му било
платено. Искането
е да се осъди ответника да му заплати тези суми и законната лихва върху главниците от подаване
на исковата молба до изплащането им, както и сторените по делото разноски.
Ответникът „Ю.” ЕООД оспорва предявените искове, които моли
съда да отхвърли, като неоснователни и му присъди разноските по делото, с възражения и доводи,
изложени подробно в подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в
представена от пълномощника му писмена защита.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
По исковете по
чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Страните не
спорят, а се установява и от личното трудово досие на ищеца, че в периода от 25.03.2009 г. до 01.08.2013 г. е
работил при „Т.” ЕООД по трудов договор за неопределено време на длъжността „охранител”, с
нормална продължителност на работното време от 8 часа, при сумирано изчисляване
на работното време, като на 01.08.2013 г. този му работодател е сменен при
условията на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ с ответника, видно и от представеното допълнително
споразумение № 26/01.08.2013 г. към трудовия договор (л. 207). При ответника ищецът е заемал в периода
от 01.08.2013 г. до 09.06.2015 г. същата длъжност „охранител”, при същата
продължителност и отчитане на работното време, като трудовото му правоотношение е
било прекратено на 09.06.2015 г. с представената заповед от 08.06.2015 г. (л. 257). Съгласно нормата на чл.
123, ал. 4, т. 2 КТ, в относимата й за случая част, за задълженията към
работника или служителя, възникнали преди промяната на рабодателя по чл. 123,
ал. 1, т. 7 КТ, отговорят солидарно работодателят прехвърлител и работодателят
приобретател. Поради
това съдът намери, че ответникът е легитимиран да отговаря и за задълженията към ищеца възникнали
преди 01.08.2013 г. (чл. 123, ал. 4,
т. 2 КТ).
От съвкупната
преценка на твърденията на страните, представените от ответника и неучастващото
в делото трето лице „Т.” ЕООД графици за дужерствата на автопатрула, водения от
ищеца дневник на дежурствата му и показанията на разпитаните по делото
свидетели Т. и К. – К., се установява, че за исковия период ищецът е работил на 12-часови дневни
и нощни смени, а понякога е работил и редовна смяна от 8 часа, при установено
от работодателя му сумирано изчисляване на работното време за месечен период (чл. 142, ал. 2 КТ). Вярно е, че
ищецът не твърди в исковата си молба да е давал и редовни смени от 8 часа, в
която насока са и показанията на свидетелката Т. (л. 290). Но също така е вярно, че показанията на
същата свидетелка в тази им част, че ищецът не полагал за исковия период
редовни смени по 8 часа и не било уговорено в трудовия му договор сумирано
изчисляване на работното му време, съдът не кредитира, защото противоречат на
представения от самия ищец дневник на дежурствата му, в който той сам е отразил
неизгодният за него факт, че на 02.02.2015 г. е бил редовна смяна (л. 277), както и на
трудовия му договор и допълнителните споразумения към него, в които изрично е
уговорено сумирано изчисляване на работното му време (л. 201-209). В останалата им част съдът кредитира
показанията на свидетелката Т., както и на свидетелката К. – К., тъй като са
непосредствени, последоваелни и логични, и не противоречат на останалите
доказателства.
Разпоредбата на чл. 142 , ал. 4 КТ предвижда, че при сумирано
изцисляване на работното време, максималната продължителност на работната смяна
може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да
надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до
1 час над намаленото им работно време. В задължителната си практика по чл. 290 ГПК ВКС приема, че при
сумираното изчисляване, установената нормална продължителност на работното
време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период
от време – в случая месечен. В този случай продължителността на работното време през
отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира
с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и
свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на
отчитане, нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден труд, за който се заплаща възнаграждение
според уговореното в договора, но не с по-малко от 50 % увеличение (чл. 262, ал.
1, т. 4 КТ). Възнаграждението за извънреден труд става дължимо в
края на отчетния период. В тежест на работника е да установи полагането на
извънреден труд, за което са допустими всички доказателствени средства, в това число и
свидетелски. Неводенето на писмен отчет от работодателя за положения извънреден труд, не прехвърля
доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност сама по
себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя от хипотезите на чл. 143, ал.
1 КТ. Въпрос на конкретна преценка, с оглед становищата на страните,
доводите им и събраните по делото доказателства е установяването или не на положен
извънреден труд. В тежест на работодателя е да докаже заплащането му, ако такъв в
действителност е положен, за което са допустими писмени доказателства и съдебни експертизи. Когато страните спорят относно дължимото и
съответно заплатеното трудово възнаграждение поради различия в твърденията
относно продължителността на работното време, неговото разпределение и
възприетия начин за отчитането му, тогава всяка от тях трябва да докаже пълно и
главно фактите във връзка с конкретните си твърдения. Независимо какви условия
на работно време и почивки ще приеме съдът, ако установи, че с оглед
приложимите за случая правила е положен извънреден труд и е останал неплатен,
ще следва да го присъди на основание чл. 150 КТ (така Р 14-2012-IV г.о. на ВКС).
В случая тежестта
да докаже по делото, че за исковите месеци е положил твърдения от него и
оспорван от ответника извънреден труд, се носи от ищеца (чл. 154, ал. 1 КТ). Вярно е, че от
т. 1 на заключението на назначената по делото съдебно – икономическа
експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и
липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява, че ответникът
не е водил специална книга по чл. 149 КТ за отчитане на извънредния труд. Но
също така е вярно, че това не прехвърля доказателствената тежест върху него,
нито само по себе си доказва, че такъв труд ищецът не е полагал през исковите
месеци (така Р 14-2012-IV г.о. на ВКС).
За доказването му
последният представи
воден
от него дневник на дежурствата му (чл. 260-278). Вярно е, че същият е частен свидетелстващ документ,
който не е подписан от ищеца, а ответникът оспори верността и достоверната му
дата. Но също така е вярно, че авторството му от страна на ищеца страните не
оспорват, освен което и верността на представените от ответника и третото лице
„Т.” ЕООД за опровергаването му графици за дежурствата на автопатрула през
исковите месеци, каквито страните не спорят, че е давал през същите месеци
ищеца, последният също оспори, а тези графици също са частни свидетелстващи
документи, които доказват само обстоятелството, че са съставени от лицата,
които са ги подписали като техни автори, но не и че ищецът е давал дежурствата,
посочени в същите (чл. 180 ГПК). Нещо повече. От кредитираната част на показанията на разпитаните по
делото свидетели Т. и К. – К. се установява, че тези представени от ответника и
„Т.” ЕООД графици, не са тези съставени от началниците на охраната и утвърдени
от управителите, по които всъщност ищецът е давал дежурствата си през исковите
месеци, върху които са нанасяни и настъпилите промени в същите (л. 82-146 и
172-197). Тъкмо напротив.
Това са графиците, които свидетелката К. – К. съставяла на база на тези, въз
основа на които охранителите на ответника и „Т.” ЕООД са давали реално
дежурствата си, които след изтичане на месеца, за който се отнасяли, се носели
на тази свидетелка от съответния началник на охраната, и въз основа на тях тя съставяла
тези представени по делото окончателни графици, въз основа на които изчислявала
заплатите, които след това се подписвали за съставил ги само от началника на
охраната и се прилагали към ведомостите за заплати, а графиците, въз основа на
които охранителите са полагали реално дежурствата си, тя връщала на началниците
на охраната (св. К. – К.). А след като
тези представени по делото графици, не са тези утвърдени от управителите на
ответника и „Т.” ЕООД, въз основа на които ищецът е давал реално дежурствата си
през исковите месеци, то съдът очевидно не може, при несъгласието му със същите,
да приеме за доказано, че дадените от него дежурства за исковите месеци са именно
тези, които се сочат в тези графици по дни, часове и смени (чл. 180 ГПК).
Понеже никой от разпитаните
свидетели Т. и К. – К. не даде конкретни показания за точното време на дадените от ищеца
дежурства през исковия период, за установяването им съдът уважи искането му и
задължи ответникът да представи дневника/книгата за ежедневния инструктаж на
охранителите и дневника/регистъра за приемане и предаване на служебното оръжие за
целия исков период, като му указа и последиците по чл. 161, във вр. с чл. 190,
ал. 2 ГПК при непредставянето им (л. 289). Въпреки това и обстоятелството, че пълномощникът му
заяви в същото заседание, че ако съдът го задължи, ще представи тези дневници,
ответникът не представи книгата за ежедневния инструктаж на охранителите, а дневника/регистъра
за приемане и предаване на служебното оръжие, представи само за част от
26.06.2014 г. до 15.10.2015 г. от исковия период (л. 297-731). Вместо това пълномощникът му възрази в
определеното за представянето им съдебно заседание, че дневникът/регистърът за
приемане и предаване на служебното оръжие за останалата част от исковия период
от 15.06.2012 г. до 26.06.2014 г., се намирал в третото неучастващо в делото
лице „Т.” ЕООД, което при задължаването му по негово искане да го представи,
заяви, че не го съхранявало, защото нямало такова нормативно задължение и
същият дневник бил унищожен, а пълномощникът на ответника заяви, че книга за
ежедневния инструктаж ответникът не водел от 01.01.2010 г., защото тогава отпаднало
задължението му да води такава (л. 731 и 738).
Тези възражения
на ответника обаче са неоснователни. Не само защото не може да противопотоставя
на ищеца, като такива, личните възражения на своя солидарен съдъжник „Т.” ЕООД,
каквото е това, че при последния се намирал дневникът/регистърът за приемане и
предаване на служебното оръжие за останалата част от исковия период от
15.06.2012 г. до 26.06.2014 г. (чл. 122, ал. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 123, ал. 4, т. 2 КТ). Нещо повече, за
частта от 01.08.2013 г. до 26.06.2014 г. от същия период, именно ответникът, а
не „Т.” ЕООД, е бил работодател на ищеца, а с прехвърлянето от „Т.” ЕООД на
01.08.2013 г. на дейността на ответника, следва да му е предал и този дневник (чл. 123, ал. 1,
т. 7 КТ), освен което и личното
възражение на „Т.” ЕООД, че след прехвърляне на дейността не бил длъжен да
съхранява този дневник и го унищожил, е несъстоятелно с оглед нормата на чл. 88,
ал. 3 от ЗОБВВПИ, според която е длъжен да съхранява данните от този регистър
за срок от 10 години от вписването им в същия. Но и защото е неоснователно
възражението на пълномощника на ответника, че последният не представял книгата
за ежедневния инструктаж на охранителите, защото не бил длъжен да я води от
01.01.2010 г. с оглед чл. 15, ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд (Обн. ДВ, бр. 102/2009 г.). Според чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД (Обн. ДВ, бр.
15/2004 г.) и чл. 2 от ЗЗБУТ
(Обн. ДВ, бр.
15/2004 г.) и ответникът, и
предишният работодател на ищеца – „Т.” ЕООД, са били длъжни да провеждат задължителен
ежедневен инструктаж на охранителите си, а условията и реда за провеждането му
се определят именно в посочената Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. (чл. 1 от същата). А според чл. 11
от същата Наредба, проведените по реда й инструктажи се документират в книгите
за инструктажи съгласно Приложение № 1 към нея, а сред тях е и книгата за
ежедневния инструктаж. Ето защо възражението на ответника, че не я представял,
защото не бил длъжен да я води, въпреки, че провеждал този инструктаж, е
неоснователно.
Поради това съдът
намери, че ответникът неоснователно не представи, въпреки задължаването му по реда
на чл. 190 ГПК, с предупреждение за последиците по чл. 161, във вр. с чл. 190,
ал. 2 ГПК - книгата за ежедневния инструктаж на охранителите си за исковия
период и дневника/регистъра за приемане и предаване на служебното им оръжие за
останалата част от исковия период от 15.06.2012 г. до 26.06.2014 г., с което създаде
пречки за събиране на тези допуснати от съда дозакателства. Поради това съдът приема
за доказано по делото, че са верни именно отразените от ищеца в дневника му негови
дежурства, които е давал през исковия период на 12-часови дневни и нощни смени,
и една редовна смяна от 8 часа на 02.02.2015 г., а не тези, отразени в
представените от ответника и „Т.” ЕООД графици на същите дежурства, с
изключение на дните от исковите месеци, в които ищецът е бил в отпуск и/или
болнични според представените болнични листове и молби и заповеди за отпуски (чл. 161, във вр.
с чл. 190, ал. 2 ГПК). Понеже по делото се установи от ЗСИЕ, че ищецът е полагал през исковия
период извънреден труд не само според дневника му, но и според представените от
ответника и „Т.” ЕООД графици, но точният му размер не може да се установи,
защото между последните и дневника му е налице разминаване в дните и смените, в
които е отразено в същите, че е работил през исковите месеци, с оглед
създадените от ответника пречки за събиране на посочените доказателства за
проверка на верността на този дневник и графици, съдът приема с оглед нормата
на чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК за установено по делото, въз основа на
дневника на ищеца, преценен съвкупно с представените по делото болнични листове
(л. 147-151 и 174), молби и заповеди
за отпуск (л. 244-254), и ЗСИЕ (л. 765-790), че за периода
от 15.06.2012 г. до 30.06.2012 г. ищецът не е положил извънреден труд, тъй като
през същия е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, видно от дневника
му и представения болничен лист, поради което исковете му за 21.54 лева
възнаграждение за този труд, с 6.30 лева мораторна лихва, следва да се
отхвърлят, като неоснователни (л. 269 и 174); през септември 2012 г. е положил 26.296
часа извънреден труд, за който му се дължи 82.31 лева брутно възнаграждение, част
от 29.94 лева от което му е платена и ответникът му дължи неплатената чиста
сума за получаване от 41.05 лева, с 10.93 лева мораторна лихва от 01.11.2012 г.
до 15.06.2015 г., от които претендира 37.69 лева главница, с 10.05 лева
мораторна лихва, до които претендирани от него размери тези му искове следва да
се уважат с оглед диспозитивното начало в процеса (л. 786-788); през ноември 2012 г. е положил 13.152
часа извънреден труд, за който му се дължи 35.38 лева брутно възнаграждение, което
не му е платено и ответникът му дължи неплатената чиста сума за получаване от 27.73
лева, с 6.91 лева мораторна лихва от 01.01.2013 г. до 15.06.2015 г., от които ищецът
претендира 10.77 лева главница, с 2.68 лева мораторна лихва, до които
претендирани от него размери тези му искове следва да се уважат с оглед
диспозитивното начало в процеса (л. 786-788); през декември 2012 г. е положил 18.864 часа извънреден труд,
за който му се дължи 62.06 лева брутно възнаграждение, от което му е платено 16.85
лева и ответникът му дължи неплатената чиста сума от 35.44 лева, с 8.54 лева
мораторна лихва от 01.02.2013 г. до 15.06.2015 г., от които ищецът претендира 32.31
лева главница, с 7.78 лева мораторна лихва, до които претендирани от него
размери тези му искове следва да се уважат с оглед диспозитивното начало в
процеса (л. 786-788); през февруари 2013 г. е положил 8.576 часа
извънреден труд, за който му се дължи 26.16 лева брутно възнаграждение, което не
му е платено и ответникът му дължи неплатената чиста сума от 20.50 лева, с 4.59
лева мораторна лихва от 01.04.2013 г. до 15.06.2015 г., от които ищецът
претендира 11.26 лева главница, с 2.54 лева мораторна лихва, до които
претендирани от него размери тези му искове следва да се уважат с оглед
диспозитивното начало в процеса (л. 786-788); през март 2013 г. е положил 22.296 часа извънреден труд,
за който му се дължи 65.10 лева брутно възнаграждение, което не му е платено и
ответникът му дължи неплатената чиста сума от 51.04 лева, с 11.01 лева
мораторна лихва от 01.05.2013 г. до 15.06.2015 г., от които ищецът претендира 38.07
лева главница, с 8.23 лева мораторна лихва, до които претендирани от него
размери тези му искове следва да се уважат с оглед диспозитивното начало в
процеса (л. 786-788); през април 2013 г. ищецът е бил в
отпуск от 17.04.2013 г. до 30.04.2013 г. (л. 247), поради което за този месец е отработил
само отразените в дневника му 5 дневни (на 1,5,9,13 и 14.04.2013 г.) и 3 нощни смени (на 2,6 и
10.04.2013 г.) по 12 часа или съдът
изчисли по реда на чл. 162 ГПК (съобразявайки и нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата), че е положил 99.432 часа труд, при
нормална продължителност на работното време 96 часа за периода от 01.04.2013 г.
до 17.04.2013 г. или е положил 3.432 часа извънреден труд (99.432 часа - 96
часа), за който му се
дължи 9.47 лева брутно възнаграждение (3.432 часа изв.тр. х 2.76 лв/ч), което не му е платено и ответникът му
дължи неплатената чиста сума от 7.42 лева, с 1.51 лева мораторна лихва от 01.06.2013
г. до 15.06.2015 г., до които дължими му се размери предявените от ищеца искове
следва да се уважат и отхвърлят, като неоснователни до претендираните с тях по-големи
от 11.26 лева главница и 2.34 лева мораторна лихва (л. 786-788); през май 2013 г. е положил 25.152
часа извънреден труд, за който му се дължи 80.49 лева брутно възнаграждение, от
което му е платено 14.28 лева и ответникът му дължи неплатената чиста сума от 51.90
лева, с 10.31 лева мораторна лихва от 01.07.2013 г. до 15.06.2015 г., от които
ищецът претендира 45.06 лева главница, с 8.97 лева мораторна лихва, до които
претендирани от него размери тези му искове следва да се уважат с оглед
диспозитивното начало в процеса (л. 786-788); през юни 2013
г. е положил 17.152 часа извънреден труд, за който му се
дължи 53.51 лева брутно възнаграждение, което не му е платено и ответникът му
дължи неплатената чиста сума от 41.95 лева, със 7.97 лева мораторна лихва от
01.08.2013 г. до 15.06.2015 г., от които ищецът претендира 22.53 лева главница,
с 4.29 лева мораторна лихва, до които претендирани от него размери тези му
искове следва да се уважат с оглед диспозитивното начало в процеса (л. 786-788); през юли 2013 г. е положил 19.440
часа извънреден труд, за който му се дължи 52.88 лева брутно възнаграждение,
което не му е платено и ответникът му дължи неплатената чиста сума от 41.45
лева, със 7.52 лева мораторна лихва от 01.09.2013 г. до 15.06.2015 г., от които
ищецът претендира 22.53 лева главница, с 4.10 лева мораторна лихва, до които
претендирани от него размери тези му искове следва да се уважат с оглед
диспозитивното начало в процеса (л. 786-788); през август 2013 г. е положил 26.296 часа извънреден труд,
за който му се дължи 74.68 лева брутно възнаграждение, което не му е платено и
ответникът му дължи неплатената чиста сума от 58.54 лева, с 10.14 лева
мораторна лихва от 01.10.2013 г. до 15.06.2015 г., от които ищецът претендира 45.06
лева главница, със 7.81 лева мораторна лихва, до които претендирани от него
размери тези му искове следва да се уважат с оглед диспозитивното начало в
процеса (л. 786-788); през септември 2013 г. е положил 43.44 часа
извънреден труд, за който му се дължи 135.53 лева брутно възнаграждение, което
не му е платено и ответникът му дължи неплатената чиста сума от 106.24 лева,
със 17.47 лева мораторна лихва от 01.11.2013 г. до 15.06.2015 г., от които
ищецът претендира 90.12 лева главница, със 14.85 лева мораторна лихва, до които
претендирани от него размери тези му искове следва да се уважат с оглед
диспозитивното начало в процеса (л. 786-788); през декември 2013 г., през част от който ищцът е бил в
отпуск поради временна неработоспособност от 01.12.2013 г. до 19.12.2013 г. (л. 148), е положил 30.288
часа извънреден труд, за който му се дължи 100.56 лева брутно възнаграждение,
което не му е платено и ответникът му дължи неплатената чиста сума от 78.83
лева, с 10.95 лева мораторна лихва от 01.02.2014 г. до 15.06.2015 г., до които размери
тези му искове следва да се уважат и отхвърлят, като неоснователни, за
разликата до претендираните с тях по-големи от 101.38 лева главница и 14.11
лева мораторна лихва (л. 786-788); през януари 2014 г., през част от който ищцът е бил в
отпуск поради временна неработоспособност от 26.01.2014 г. до 03.03.2014 г. (л. 149), е положил 17.152
часа извънреден труд, за който му се дължи 54.89 лева брутно възнаграждение,
което не му е платено и ответникът му дължи неплатената чиста сума от 43.03
лева, с 5.64 лева мораторна лихва от 01.03.2014 г. до 15.06.2015 г., до които
размери тези му искове следва да се уважат и отхвърлят, като неоснователни, за
разликата до претендираните с тях по-големи от 124.30 лева главница и 16.33
лева мораторна лихва (л. 786-788); през април 2014 г., през част от който ищцът е бил в
отпуск поради временна неработоспособност от 23.03.2014 г. до 28.04.2014 г. (л. 151), е положил 10.288
часа извънреден труд, за който му се дължи 33.74 лева брутно възнаграждение, което
не му е платено и ответникът му дължи неплатената чиста сума от 26.45 лева, с 2.79
лева мораторна лихва от 01.06.2014 г. до 15.06.2015 г., до които размери тези
му искове следва да се уважат и отхвърлят за разликата до претендираните с тях по-големи
от 62.12 лева главница и 6.57 лева мораторна лихва (л. 786-788); през май 2014 г. е положил 30.296
часа извънреден труд, за който му се дължи 104.22 лева брутно възнаграждение,
част от 15.32 лева от което му е платено и ответникът му дължи неплатената
чиста сума от 69.69 лева, с 6.77 лева мораторна лихва от 01.07.2014 г. до
15.06.2015 г., от които ищецът претендира 62.12 лева главница, с 6.05 лева
мораторна лихва, до които претендирани от него размери тези му искове следва да
се уважат с оглед диспозитивното начало в процеса (л. 786-788); през юни 2014 г. е положил 22.296
часа извънреден труд, за който му се дължи 73.35 лева брутно възнаграждение, което
не му е платено и ответникът му дължи неплатената чиста сума от 57.50 лева, с 5.09
лева мораторна лихва от 01.08.2014 г. до 15.06.2015 г., от които ищецът
претендира 37.27 лева главница, с 3.31 лева мораторна лихва, до които
претендирани от него размери тези му искове следва да се уважат с оглед
диспозитивното начало в процеса (л. 786-788); през август 2014 г. е положил 21.152 часа извънреден труд,
за който му се дължи 69.59 лева брутно възнаграждение, част от 9.38 лева от
което му е платено и ответникът му дължи неплатената чиста сума от 47.20 лева,
с 3.38 лева мораторна лихва от 01.10.2014 г. до 15.06.2015 г., от които ищецът
претендира 37.27 лева главница, с 2.68 лева мораторна лихва, до които
претендирани от него размери тези му искове следва да се уважат с оглед
диспозитивното начало в процеса (л. 786-788); през септември 2014 г. е положил 32.008 часа извънреден труд,
за който му се дължи 103.71 лева брутно възнаграждение, част от 6.25 лева от
което му е платено и ответникът му дължи неплатената чиста сума от 76.40 лева,
с 4.81 лева мораторна лихва от 01.11.2014 г. до 15.06.2015 г., от които ищецът
претендира 74.55 лева главница, с 4.77 лева мораторна лихва, до които
претендирани от него размери тези му искове следва да се уважат с оглед
диспозитивното начало в процеса (л. 786-788); през април 2015 г., през част от който ищцът е бил в
отпуск от 06.04.2015 г. до 14.04.2015 г. (л. 253), е положил 5.720 часа извънреден труд,
за който му се дължи 20.02 лева брутно възнаграждение, част от 15.42 лева от което
му е платено и ответникът му дължи неплатената чиста сума от 3.61 лева, до който
размер този му иск следва да се уважи и отхвърли за разликата до претендираната
с него по-голяма от 99.42 лева (л. 786-788); и през май 2015 г. ищецът е положил 26.296 часа извънреден
труд, за който му се дължи 98.08 лева брутно възнаграждение, част от 10.16 лева
от което му е платено и ответникът му дължи неплатената чиста сума от 68.92
лева, от които ищецът претендира 49.71 лева главница, до който претендиран от
него размер този му иск следва да се уважи с оглед диспозитивното начало в
процеса (л. 786-788).
Тези възнаграждения по чл.
262, ал. 1, т. 4 КТ и мораторни
лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забава в плащането им, съдът намери, че ответникът дължи на
ищеца за положения от него за целия исковия период, но неплатен му до приключване на устните
състезания, извънреден труд през посочените месеци. Ето защо исковете му за същите
възнаграждения, с мораторни лихви, се явяват основателни и следва да се уважат до горепосочените им
нетни размери,
заедно с акцесорното му искане за осъждането на ответника да му плати и законна лихва върху тези възнаграждения от подаване
на исковата молба в съда до изплащането им (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). В останалата им
част същите искове следва
да се
отхвърлят, като
неоснователни.
По исковете по
чл. 261 от КТ
Според
чл. 140, ал. 2 КТ, в относимата му за случая част, нощен е трудът, който се
полага от 22.00 часа до 06.00 часа, а според чл. 141, ал. 2 КТ, работната смяна
е смесена, когато включва дневен и нощен труд, като смесена работна смяна с 4 и
повече часа нощен труд, се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна,
а с по-малко от 4 часа нощен труд - се смята за дневна и има продължителност на
дневна смяна. В случая от кредитираната част на показанията на свидетелите Т. и
К. – К. се установи, че ищецът е давал през исковия период дневни, нощни и
редовни смени, като нощните смени, в зависимост от екипа, в който са давани, са
били с продължителност от 19 часа вечерта до 7 часа сутринта, от 20 часа
вечерта до 8 часа сутринта и от 20.30 часа вечерта до 8.30 часа сутринта, тоест
във всяка от тях ищецът е отработвал 8 часа нощен труд от 22.00 часа до 06.00
часа. Според чл. 261 КТ положеният нощен труд се заплаща с увеличение,
уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите,
определени от МС. В случая страните не са уговорили в трудовия договор и
допълнителните споразумения към него увеличение за полагания от ищеца нощен
труд. Поради това следва да намери приложение нормата на чл. 8 от НСОРЗ, според
която, за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 часа и 6.00
часа на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0.25 лева.
С оглед горепосоченото
обстоятелство, че ответникът неоснователно не представи, въпреки задължаването
му по реда на чл. 190 ГПК, с предупреждение за последиците по чл. 161, във вр.
с чл. 190, ал. 2 ГПК, книгата за ежедневния инструктаж на охранителите си за
исковия период и дневника/регистъра за приемане и предаване на служебното
оръжие за останалата част от исковия период от 15.06.2012 г. до 26.06.2014 г.,
с което създаде пречки за събиране на тези допуснати от съда доказателства,
съдът приема за доказано по делото, че в случаите, когато не съвпадат
твърденията на страните относно положените през исковия период нощни 12-часови
смени от ищеца, са верни отразените от него в дневника му такива негови нощни смени,
а не тези, отразени в представените от ответника и „Т.” ЕООД графици, с
изключение на дните от исковите месеци, в които ищецът е бил в отпуск и/или
болнични според представените болнични листове и молби и заповеди за отпуски, и
тези, които несъвпадат с представената от ответника част от дневника/регистъра
за приемане и предаване на служебното оръжие (чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК). Поради това,
тъй като по делото се установи от ЗСИЕ, че ищецът е полагал през исковия период
и нощни смени, не само според дневника му, но и според представените от
ответника и „Т.” ЕООД графици, но точния му размер не може да се установи, защото
е налице между последните и дневника му разминаване в дните, в които е отразено
в същите, че е работил нощна смяна през исковите месеци, с оглед създадените от
ответника пречки за събиране на посочените доказателства за проверка на
верността на този дневник и графици, с оглед нормата на чл. 161, във вр. с чл.
190, ал. 2 ГПК, съдът намери за установено въз основа на дневника на ищеца,
преценен съвкупно с представените по делото болнични листове (л. 147-151 и 174), молби и
заповеди за отпуск (л. 244-254), представената
от ответника част от дневника/регистъра за приемане и предаване на служебното
оръжие (л. 297-729) и ЗСИЕ (л. 765-790), че за периода
от 15.06.2012 г. до 30.06.2012 г. ищецът не е положил нощен труд, защото през
същия е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, видно от дневника му и
представения болничен лист, поради което искът му за 8 лева възнаграждение за
същия, следва да се отхвърли, като неоснователен (л. 269 и 174); през август 2012 г. е положил 80 часа нощен труд/10 нощни
смени на 2,6,11,12,16,20,21,26,29 и 30.08.2012 г., за който му се дължи 20 лева
брутно възнаграждение, част от 17.50 лева от което му е платена и ответникът му
дължи неплатената чиста сума от 1.96 лева, до която този му иск следва да се
уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от 18 лева (л. 779 и 786); през септември 2012 г. е положил 72 часа
нощен труд/9 нощни смени на 2,3,8,9,13,17,18,22 и 29.09.2012 г., за който му се
дължи 18 лева брутно възнаграждение, част от 12.25 лева от което му е платена и
ответникът му дължи неплатената чиста сума от 4.51 лева, до която този му иск
следва да се уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от 18 лева (л. 779 и 786); през октомври 2012 г., през който ищецът е
бил в отпуск от 15.10.2012 г. до 26.10.2012 г. (л. 245), е положил 32 часа нощен труд/4 нощни
смени на 3,10,12 и 28.10.2012 г., за който му се дължи 8 лева брутно
възнаграждение, а ответникът му е платил 8.75 лева, поради което този предявен
от ищеца иск следва да се отхвърли, като неоснователен (л. 779 и 786); през ноември 2012 г. е положил 64 часа
нощен труд/8 нощни смени на 2,3,9,14,17,18,22 и 30.11.2012 г., за който му се
дължи 16 лева брутно възнаграждение, от което му е платена част от 12.25 лева и
ответникът му дължи неплатената чиста сума от 2.94 лева, до която този му иск
следва да се уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от 16 лева (л. 779 и 786); през декември 2012 г. е положил 48 часа
нощен труд/6 нощни смени на 1,9,14,15,19 и 28.12.2012 г., за който му се дължи
12 лева брутно възнаграждение, от което му е платена част от 10.50 лева и
ответникът му дължи неплатената чиста сума от 1.18 лева, до която този му иск
следва да се уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от 12 лева (л. 779 и 786); през януари 2013 г. е положил 64 часа
нощен труд/8 нощни смени на 1,5,9,12,17,23,24 и 29.01.2013 г., за който му се
дължи 16 лева брутно възнаграждение, от което му е платена част от 12.25 лева и
ответникът му дължи неплатената чиста сума от 2.94 лева, до която този му иск
следва да се уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от 16 лева (л. 779 и 786); през февруари 2013 г., през който ищецът е
бил в отпуск от 11.02.2013 г. до 22.02.2013 г. (л. 246), е положил 32 часа нощен труд/4 нощни
смени на 2,7,25 и 26.02.2013 г., за който му се дължи 8 лева брутно
възнаграждение, от което му е платена част от 7 лева и ответникът му дължи
неплатената чиста сума от 0.78 лева, до която този му иск следва да се уважи и
отхвърли до претендираната с него по-голяма от 8 лева (л. 779 и 786); през март 2013 г. е положил 72 часа
нощен труд/9 нощни смени на 2,5,6,10,17,18,23,26 и 27.03.2013 г., за който му
се дължи 18 лева брутно възнаграждение, от което му е платена част от 15.75
лева и ответникът му дължи неплатената чиста сума от 1.76 лева, до която този
му иск следва да се уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от 8
лева (л. 779 и 786); през април 2013 г., през който ищецът е
бил в отпуск от 17.04.2013 г. до 30.04.2013 г. (л. 247), е положил 24 часа нощен труд/3 нощни
смени на 2,6 и 10.04.2013 г., за който му се дължи 6 лева брутно възнаграждение
(24 ч. х 0.25 лв.), а му е платено
14 лева, поради което този му иск следва да се отхвърли, като неоснователен (л. 779 и 786); през май 2013 г. е положил 64 часа
нощен труд/8 нощни смени на 2,6,13,17,18,23,26 и 30.05.2013 г., за който му се
дължи 16 лева брутно възнаграждение, от което му е платена част от 12.25 лева и
ответникът му дължи неплатената чиста сума от 2.94 лева, до която този му иск
следва да се уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от 16 лева (л. 779 и 786); през юни 2013 г. е положил 64 часа
нощен труд/8 нощни смени на 2,3,7,10,16,20,26 и 27.06.2013 г., за който му се
дължи 16 лева брутно възнаграждение, от което му е платена част от 14 лева и
ответникът му дължи неплатената чиста сума от 1.57 лева, до която този му иск
следва да се уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от 16 лева (л. 779 и 786); през юли 2013 г. е положил 80 часа
нощен труд/10 нощни смени на 2,5,6,10,14,16,21,26,29 и 30.07.2013 г., за който
му се дължи 20 лева брутно възнаграждение, от което му е платена част от 17.50
лева и ответникът му дължи неплатената чиста сума от 1.96 лева, до която този
му иск следва да се уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от 20
лева (л. 779 и 786); през август 2013 г. е положил 72 часа
нощен труд/9 нощни смени на 3,6,7,14,15,19,20,24 и 28.08.2013 г., за който му
се дължи 18 лева брутно възнаграждение, от което му е платена част от 15.75
лева и ответникът му дължи неплатената чиста сума от 1.76 лева, до която този
му иск следва да се уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от 16
лева (л. 779 и 786); през септември 2013 г. е положил 80 часа
нощен труд/10 нощни смени на 1,4,5,9,10,15,19,24,29 и 30.09.2013 г., за който
му се дължи 20 лева брутно възнаграждение, от което му е платена част от 14
лева и ответникът му дължи неплатената чиста сума от 4.70 лева, до която този
му иск следва да се уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от 20
лева (л. 779 и 786); през октомври 2013 г., през който ищецът е
бил в отпуск поради временна нетрудоспособност от 14.10.2013 г. до 19.11.2013
г. (л. 147), е положил 24
часа нощен труд/3 нощни смени на 4,11 и 12.10.2013 г., за който му се дължи 6
лева брутно възнаграждение, от което му е платена част от 3.50 лева и
ответникът му дължи неплатената чиста сума от 1.96 лева, до която този му иск
следва да се уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от 6 лева (л. 779 и 786); през декември 2013 г., през който ищецът е
бил в отпуск поради временна нетрудоспособност от 20.11.2013 г. до 19.12.2013
г. (л. 148), е положил 16
часа нощен труд/2 нощни смени на 21 и 30.12.2013 г., за който му се дължи 4
лева брутно възнаграждение, от което му е платена част от 3.50 лева и
ответникът му дължи неплатената чиста сума от 0.39 лева, до която този му иск
следва да се уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от 10 лева (л. 779 и 786); през януари 2014 г., през който ищецът е
бил в отпуск поради временна нетрудоспособност от 26.01.2014 г. до 03.03.2014
г. (л. 149), е положил 64
часа нощен труд/8 нощни смени на 3,8,11,15,18,20,21 и 24.01.2014 г., за който
му се дължи 16 лева брутно възнаграждение, от което му е платена част от 12.25
лева и ответникът му дължи неплатената чиста сума от 2.94 лева, до която този
му иск следва да се уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от 18
лева (л. 779 и 786); през май 2014 г. е положил 72 часа
нощен труд/9 нощни смени на 4,8,11,12,16,20,24,28 и 31.05.2014 г., за който му
се дължи 18 лева брутно възнаграждение, от което му е платена част от 14 лева и
ответникът му дължи неплатената чиста сума от 3.14 лева, до която този му иск
следва да се уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от 18 лева (л. 779 и 786); през юни 2014 г. е положил 72 часа
нощен труд/9 нощни смени на 1,5,10,13,14,18,22,26 и 28.06.2014 г., за който му
се дължи 18 лева брутно възнаграждение, от което му е платена част от 15.75
лева и ответникът му дължи неплатената чиста сума от 1.76 лева, до която този
му иск следва да се уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от 18
лева (л. 779, 786 и 789); през юли 2014 г., през който ищецът е
бил в отпуск от 01.07.2014 г. до 08.07.2014 г. (л. 249), е положил 56 часа нощен труд/7 нощни
смени на 10,17,18,22,26,30 и 31.07.2014 г., за който му се дължи 14 лева брутно
възнаграждение, от което му е платена част от 12.25 лева и ответникът му дължи
неплатената чиста сума от 1.37 лева, до която този му иск следва да се уважи и
отхвърли до претендираната с него по-голяма от 14 лева (л. 779, 786 и 789); през август 2014 г. е положил 64 часа
нощен труд/8 нощни смени на 3,7,15,18,19,22,25 и 29.08.2014 г., за който му се
дължи 16 лева брутно възнаграждение, от което му е платена част от 15.75 лева и
ответникът му дължи неплатената чиста сума от 0.20 лева, до която този му иск
следва да се уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от 16 лева (л. 779, 786 и 789); през септември 2014 г. е положил 56 часа
нощен труд/7 нощни смени на 4,8,12,16,20,24 и 28.09.2014 г., за който му се
дължи 14 лева брутно възнаграждение, от което му е платена част от 10.50 лева и
ответникът му дължи неплатената чиста сума от 2.74 лева, до която този му иск
следва да се уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от 14 лева (л. 779, 786 и 789); през октомври 2014 г., през който ищецът е
бил в отпуск от 20.10.2014 г. до 31.10.2014 г. (л. 250), е положил 24 часа нощен труд/3 нощни
смени на 2,10 и 14.10.2014 г., за който му се дължи 6 лева брутно
възнаграждение, от което му е платена част от 5.25 лева и ответникът му дължи
неплатената чиста сума от 0.59 лева, до която този му иск следва да се уважи и
отхвърли до претендираната с него по-голяма от 6 лева (л. 779, 786 и 789); през ноември 2014 г., през който ищецът е
бил в отпуск от 03.11.2014 г. до 11.11.2014 г. (л. 251), е положил 48 часа нощен труд/6 нощни
смени на 14,17,18,22,26 и 30.11.2014 г., за който му се дължи 12 лева брутно
възнаграждение
(48
ч по 0.25 лв/ч), от което му е
платена част от 8.75 лева и ответникът му дължи неплатената чиста сума от 2.55
лева, до която този му иск следва да се уважи и отхвърли до претендираната с
него по-голяма от 14 лева (л. 779, 786 и 789); през декември 2014 г., през който ищецът е
бил в отпуск от 03.12.2014 г. до 11.12.2014 г. (л. 252), е положил 56 часа нощен труд/7 нощни
смени на 14,16,17,20,23,27 и 28.12.2014 г., за който му се дължи 14 лева брутно
възнаграждение, от което му е платена част от 8.75 лева и ответникът му дължи
неплатената чиста сума от 4.12 лева, до която този му иск следва да се уважи и
отхвърли до претендираната с него по-голяма от 20 лева (л. 779, 786 и 789); през януари 2015 г. е положил 72 часа
нощен труд/9 нощни смени на 1,6,10,14,18,22,26,29 и 30.01.2015 г., за който му
се дължи 18 лева брутно възнаграждение (72 ч по 0.25 лв/ч), от което му е платена част от 12 лева и
ответникът му дължи неплатената чиста сума от 4.70 лева, до която този му иск
следва да се уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от 18 лева (л. 779, 786 и 789); през февруари 2015 г. е положил 56 часа
нощен труд/7 нощни смени на 3,7,11,20,23,27 и 28.02.2015 г., за който му се
дължи 14 лева брутно възнаграждение (56 ч по 0.25 лв/ч), от което му е платена част от 8 лева и
ответникът му дължи неплатената чиста сума от 4.70 лева, до която този му иск
следва да се уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от 16 лева (л. 779, 786 и 790); през март 2015 г. е положил 64 часа
нощен труд/8 нощни смени на 4,8,11,12,16,20,25 и 30.03.2015 г., за който му се
дължи 16 лева брутно възнаграждение, от което му е платена част от 8 лева и
ответникът му дължи неплатената чиста сума от 6.27 лева, до която този му иск
следва да се уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от 16 лева (л. 779, 786 и 790); през април 2015 г., през който ищецът е
бил в отпуск от 06.04.2015 г. до 14.04.2015 г. (л. 253), е положил 40 часа нощен труд/5 нощни
смени на 16,19,22,23 и 27.04.2015 г., за който му се дължи 10 лева брутно
възнаграждение, от което му е платена част от 8 лева и ответникът му дължи
неплатената чиста сума от 1.57 лева, до която този му иск следва да се уважи и
отхвърли до претендираната с него по-голяма от 8 лева (л. 779, 786 и 790); през май 2015 г. е положил 72 часа
нощен труд/9 нощни смени на 1,6,10,11,14,18,22,26 и 29.05.2015 г., за който му
се дължи 18 лева брутно възнаграждение, от което му е платена част от 12 лева и
ответникът му дължи неплатената чиста сума от 4.70 лева, до която този му иск
следва да се уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от 18 лева (л. 779, 786 и 790); и през юни 2015 г., през който ищецът е
бил в отпуск от 01.06.2015 г. до 05.06.2015 г. (л. 254), а считано от 09.06.2015 г. е прекратено
трудовото му правоотношение, е положил 16 часа нощен труд/2 нощни смени на 7 и 8.06.2015
г., за който му се дължи 4 лева брутно възнаграждение, от което му е платена
част от 2 лева и ответникът му дължи неплатената чиста сума от 1.57 лева, до която
този му иск следва да се уважи и отхвърли до претендираната с него по-голяма от
24 лева (л. 779, 786 и 790).
Тези възнаграждения по чл. 261 КТ, съдът намери, че ответникът
дължи на ищеца за положения от него за целия исковия период, но неплатен му до
приключване на устните състезания, нощен труд през посочените месеци. Ето защо исковете му срещу ответника за същите, се явяват основателни и
следва да се уважат до посочените им нетни размери, заедно с акцесорното му искане за осъждането на ответника
да му плати и законна лихва върху тези възнаграждения от подаване на исковата
му молба в съда до изплащането
им (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). В останалата им част, над тези размери, до претендираните с
тези искове по-големи, същите следва да се отхвърлят, като неоснователни.
По исковете по
чл. 264 КТ
Според чл. 264 КТ, за работа пред дните на официалните празници, независимо дали представлява
извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според
уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение (така и Р 14-2012-IV г.о. на ВКС). Кои дни са
официални празници е посочено в чл. 154, ал. 1 КТ, а в ал. 2 на същия член е
предвидено, че МС може да обявява и други дни еднократно за национални
официални празници, както и дни за честване на определени професии, дни за
оказване на признателност и да размества почивните дни през годината.
В случая ищецът
претендира с тези си искове възнаграждения по чл. 264 КТ за работа на
24.12.2012 г., 01.01.2013 г., 02.05.2013 г. и 06.05.2013 г., 31.12.2014 г.,
01.01.2015 г., 01.05.2015 г. и 06.05.2015 г. Страните не спорят, че ищецът е
работил на тези дни. Нещо повече. И в представените от ответника и „Т.” ЕООД
графици е отразено, че е работил на тези дни, което е видно и от ЗСИЕ (л. 780). Съдът не
възприема обаче, заключението на вещото лице в същото, че всички тези дни са
официални празници, защото такива са само 24.12.2012 г., 01.01.2013 г.,
06.05.2013 г., 01.01.2015 г., 01.05.2015 г. и 06.05.2015 г. (чл. 154, ал. 1 КТ), докато 02.05.2013
г. и 31.12.2014 г., не са официални празници, а са обявени от МС за почивни дни
(РМС 945/2012 Обн.
ДВ, бр. 91/2012 г. и РМС 697/2013 г. Обн. ДВ, бр. 100/2013 г.). Само на това
основание предявените от ищеца искове за осъждането на ответника да му заплати
14.76 лева допълнително трудово възнаграждение по чл. 264 КТ за работа на
02.05.2013 г. и 16.57 лева допълнително трудово възнаграждение по чл. 264 КТ за
работа на 31.12.2014 г., следва да се отхвърлят, като неоснователни, защото
тези дни не са официални празници (чл. 264 КТ). За работата му през останалите горепосочени дни, които
са официални празници, ответникът му дължи, видно от ЗСИЕ – сумата от 13.75
лева за неплатено нетно възнаграждение по чл. 264 КТ за работа на официалния
празник 24.12.2012 г., до която този предявен от ищеца иск следва да се уважи и
отхвърли до претендираната с него по-голяма от 14.19 лева; сумата от 11.48 лева
за неплатено нетно възнаграждение по чл. 264 КТ за работа на официалния празник
01.01.2013 г., до която този предявен от ищеца иск следва да се уважи и
отхвърли до претендираната с него по-голяма от 14.76 лева; сумата от 13.38 лева
за неплатено нетно възнаграждение по чл. 264 КТ за работа на официалния празник
06.05.2013 г., до която този иск на ищеца следва да се уважи и отхвърли до
претендираната с него по-голяма от 14.76 лева; сумата от 13.66 лева за неплатено
нетно възнаграждение по чл. 264 КТ за работа на официалния празник 01.01.2015
г., до която този иск на ищеца следва да се уважи и отхвърли до претендираната
с него по-голяма от 16.57 лева; и сумата от 31.18 лева за неплатени нетни
възнаграждения по чл. 264 КТ за работа на официалните празници 01.05.2015 г. и
06.05.2015 г., до която този предявен от ищеца иск следва да се уважи и
отхвърли до претендираната с него по-голяма от 33.14 лева (ЗСИЕ, л. 780).
Тези възнаграждения по чл. 264 КТ, съдът намери, че
ответникът дължи на ищеца за положения от него, но неплатен му до приключване на устните
състезания, труд на посочените официални празници. Ето защо исковете му срещу ответника за същите се явяват основателни и
следва да се уважат до тези дължими му се горепосочени нетни размери, заедно с акцесорното му искане за осъждането на ответника да
му плати и законна лихва върху тях от подаване на исковата му молба в съда до изплащането им (чл.
86, ал. 1 ЗЗД). В останалата им част тези искове следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Тъй като ищецът е освободен
от заплащането на държавна такса и разноски за производството (чл. 83, ал. 1,
т. 1 ГПК), при този изход на делото, дължимата се за същото д.т. следва да
бъде възложена в тежест на ответника
съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 41.59 лева (чл. 78, ал. 6 ГПК). На същото основание
в тежест на ответника следва да се възложи и платеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице съразмерно с уважената част от исковете или
сумата от 219.35 лева (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на делото, сторените от ищеца
разноски по същото за адвокатско възнаграждение от общо 650 лева, следва да бъдат възложени в тежест на ответника
съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 365.59 лева, а сторените от
последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение от 450 лева, следва да бъдат възложени в тежест на ищеца
съразмерно с отхвърлената част от исковете или сумата от 210.03 лева (чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК). В тази насока
съдът намери за неоснователно възражението на пълномощника на ответника, че
ищецът не бил представил доказателства за плащането на уговорените в
представените договори за правна защита и съдействие адвокатски възнаграждения на
представляващия го адвокат, в общ размер от 650 лева (400 лева в договора от 11.06.2015 г. – л.
27 и 250 лева в договора от 17.12.2015 г. – л. 797), защото вписването в същите, че тези
възнаграждения са платени в брой, е достатъчно и има характер на разписка (така т. 1 от ТР
6/2012 на ВКС).
Водим от горните мотиви, Старозагорският
районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ю.” ЕООД, с ЕИК ---, със седалище и
адрес на управление ---, да
заплати на С.Д.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 37.69 лева за главница от неплатено
нетно допълнително трудово възнаграждение за положен през септември 2012 г. извънреден труд, с
10.05 лева мораторна лихва от 01.11.2012 г. до 15.06.2015 г., сумата от 10.77
лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за
положен през ноември 2012 г.
извънреден труд, с 2.68 лева мораторна лихва от 01.01.2013 г. до 15.06.2015 г.,
сумата от 32.31 лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово
възнаграждение за положен през декември 2012 г. извънреден труд, със 7.78 лева мораторна
лихва от 01.02.2013 г. до 15.06.2015 г., сумата от 11.26 лева за главница от
неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен през февруари 2013 г. извънреден труд, с
4.54 лева мораторна лихва от 01.04.2013 г. до 15.06.2015 г., сумата от 38.07
лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за
положен през март 2013 г.
извънреден труд, с 8.23 лева мораторна лихва от 01.05.2013 г. до 15.06.2015 г.,
сумата от 7.42 лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово
възнаграждение за положен през април 2013 г. извънреден труд, с 1.51 лева мораторна
лихва от 01.06.2013 г. до 15.06.2015 г., сумата от 45.06 лева за главница от
неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен през май 2013 г. извънреден труд, с
8.97 лева мораторна лихва от 01.07.2013 г. до 15.06.2015 г., сумата от 22.53
лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за
положен през юни 2013 г.
извънреден труд, с 4.29 лева мораторна лихва от 01.08.2013 г. до 15.06.2015 г.,
сумата от 22.53 лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово
възнаграждение за положен през юли 2013 г. извънреден труд, с 4.10 лева мораторна
лихва от 01.09.2013 г. до 15.06.2015 г., сумата от 45.06 лева за главница от
неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен през август 2013 г. извънреден труд, със
7.81 лева мораторна лихва от 01.10.2013 г. до 15.06.2015 г., сумата от 90.12
лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен
през септември 2013 г.
извънреден труд, с 14.85 лева мораторна лихва от 01.11.2013 г. до 15.06.2015 г.,
сумата от 78.83 лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово
възнаграждение за положен през декември 2013 г. извънреден труд, с 10.95 лева мораторна
лихва от 01.02.2014 г. до 15.06.2015 г., сумата от 43.03 лева за главница от
неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен през януари 2014 г. извънреден труд, с 5.64
лева мораторна лихва от 01.03.2014 г. до 15.06.2015 г., сумата от 26.45 лева за
главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен през
април 2014 г.
извънреден труд, с 2.79 лева мораторна лихва от 01.06.2014 г. до 15.06.2015 г.,
сумата от 62.12 лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово
възнаграждение за положен през май 2014 г. извънреден труд, с 6.05 лева мораторна
лихва от 01.07.2014 г. до 15.06.2015 г., сумата от 37.27 лева за главница от
неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен през юни 2014 г. извънреден труд, с
3.31 лева мораторна лихва от 01.08.2014 г. до 15.06.2015 г., сумата от 37.27
лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за
положен през август 2014 г.
извънреден труд, с 2.68 лева мораторна лихва от 01.09.2014 г. до 15.06.2015 г.,
сумата от 74.55 лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово
възнаграждение за положен през септември 2014 г. извънреден труд, с 4.77 лева мораторна
лихва от 01.11.2014 г. до 15.06.2015 г., сумата от 3.61 лева за главница от неплатено
нетно допълнително трудово възнаграждение за положен през април 2015 г. извънреден труд,
сумата от 49.71 лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово
възнаграждение за положен през май 2015 г. извънреден труд, сумата от 1.96 лева за
главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен през
август 2012 г.
нощен труд, сумата от 4.51 лева за главница от неплатено нетно допълнително
трудово възнаграждение за положен през септември 2012 г. нощен труд, сумата
от 2.94 лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение
за положен през ноември 2012
г. нощен труд, сумата от 1.18 лева за главница от
неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен през декември 2012 г. нощен труд, сумата
от 2.94 лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение
за положен през януари 2013 г.
нощен труд, сумата от 0.78 лева за главница от неплатено нетно допълнително
трудово възнаграждение за положен през февруари 2013 г. нощен труд, сумата
от 1.76 лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение
за положен през март 2013 г.
нощен труд, сумата от 2.94 лева за главница от неплатено нетно допълнително
трудово възнаграждение за положен през май 2013 г. нощен труд, сумата
от 1.57 лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение
за положен през юни 2013 г.
нощен труд, сумата от 1.96 лева за главница от неплатено нетно допълнително
трудово възнаграждение за положен през юли 2013 г. нощен труд, сумата от
1.76 лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за
положен през август 2013 г.
нощен труд, сумата от 4.70 лева за главница от неплатено нетно допълнително
трудово възнаграждение за положен през септември 2013 г. нощен труд, сумата
от 1.96 лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение
за положен през октомври 2013
г. нощен труд, сумата от 0.39 лева за главница от
неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен през декември 2013 г. нощен труд, сумата
от 2.94 лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение
за положен през януари 2014 г.
нощен труд, сумата от 3.14 лева за главница от неплатено нетно допълнително
трудово възнаграждение за положен през май 2014 г. нощен труд, сумата
от 1.76 лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение
за положен през юни 2014 г.
нощен труд, сумата от 1.37 лева за главница от неплатено нетно допълнително
трудово възнаграждение за положен през юли 2014 г. нощен труд, сумата
от 0.20 лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение
за положен през август 2014 г.
нощен труд, сумата от 2.74 лева за главница от неплатено нетно допълнително
трудово възнаграждение за положен през септември 2014 г. нощен труд, сумата
от 0.59 лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение
за положен през октомври 2014
г. нощен труд, сумата от 2.55 лева за главница от
неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен през ноември 2014 г. нощен труд, сумата
от 4.12 лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение
за положен през декември 2014
г. нощен труд, сумата от 4.70 лева за главница от
неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен през януари 2015 г. нощен труд, сумата
от 4.70 лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение
за положен през февруари 2015
г. нощен труд, сумата от 6.27 лева за главница от
неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен през март 2015 г. нощен труд, сумата
от 1.57 лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение
за положен през април 2015 г.
нощен труд, сумата от 4.70 лева за главница от неплатено нетно допълнително
трудово възнаграждение за положен през май 2015 г. нощен труд, сумата
от 1.57 лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение
за положен от 01.06.2015 г. до 09.06.2015 г. нощен труд, сумата от 13.75 лева
за главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за работа на
официалния празник 24.12.2012 г., сумата от 11.48 лева за главница от неплатено
нетно допълнително трудово възнаграждение за работа на официалния празник 01.01.2013
г., сумата от 13.38 лева за главница
от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за работа на официалния
празник 06.05.2013 г., сумата от 13.66
лева за главница от неплатено нетно допълнително трудово възнаграждение
за работа на официалния празник 01.01.2015 г., сумата от 31.18 лева за главница
от неплатени допълнителни трудови възнаграждения за работа на официалните
празници 01.05.2015 г. и 06.05.2015 г., и законна лихва върху тези главници от 15.06.2015 г. до изплащането им,
както и сумата от 365.59 лева разноски по делото съразмерно с уважената част от
исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от С.Д.Г., против „Ю.” ЕООД, искове за неплатени възнаграждения
за положен извънреден труд през април и декември 2013 г., януари и април 2014 г., и април 2015 г., с мораторни лихви
за забава в плащането им, за неплатени възнаграждения за положен нощен труд
през август, септември, ноември и декември 2012 г., януари, февруари, март,
май, юни, юли, август, септември, октомври и декември 2013 г., януари, май, юни,
юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2014 г., януари, февруари,
март, април, май и юни 2015 г.,
и за неплатени възнаграждения за работа на официалните празници 24.12.2012 г.,
01.01.2013 г., 06.05.2013 г., 01.01.2015 г., 01.05.2015 г. и 06.05.2015 г., В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ,
съответно над сумите от 7.42 лева, 1.51 лева, 78.83 лева, 10.95
лева, 43.03 лева, 5.64 лева, 26.45 лева, 2.79 лева, 3.61 лева, 1.96 лева, 4.51
лева, 2.94 лева, 1.18 лева, 2.94 лева, 1.76 лева, 0.78 лева, 2.94 лева, 1.57
лева, 1.96 лева, 1.76 лева, 4.70 лева, 1.96 лева, 0.39 лева, 2.94 лева, 3.14
лева, 1.76 лева, 1.37 лева, 0.20 лева, 2.74 лева, 0.59 лева, 2.55 лева, 4.12
лева, 4.70 лева, 4.70 лева, 6.27 лева, 1.57 лева, 4.70 лева, 1.57 лева, 13.75
лева, 11.48 лева, 13.38 лева, 13.66 лева и 31.18 лева, до претендираните 11.26 лева, 2.34
лева, 101.38 лева, 14.11 лева, 124.30 лева, 16.33 лева, 42.30 лева, 6.57 лева,
99.42 лева, 18 лева, 18 лева, 16 лева, 12 лева, 16 лева, 8 лева, 8 лева, 16
лева, 16 лева, 20 лева, 16 лева, 20 лева, 6 лева, 10 лева, 18 лева, 18 лева, 18
лева, 14 лева, 16 лева, 14 лева, 6 лева, 14 лева, 20 лева, 18 лева, 16 лева, 16
лева, 8 лева, 18 лева, 24 лева, 14.19 лева, 14.76 лева, 14.76 лева, 16.57 лева
и 33.14 лева, КАКТО и предявените от С.Д.Г. искове за осъждането на „Ю.” ЕООД да му заплати сумата от 21.54
лева за главница от неплатено допълнително трудово възнаграждение за положен в
периода от 15.06.2012 г. до 30.06.2012 г. извънреден труд, с 6.30 лева
мораторна лихва от 01.08.2012 г. до 15.06.2015 г., сумата от 8 лева за главница
за неплатено допълнително трудово възнаграждение за положени 32 часа нощен труд
на 19,22,23 и 27.06.2012 г., сумата от 14 лева за главница от неплатено
допълнително трудово възнаграждение за положени 56 часа нощен труд на 3,9,10,12,15,26
и 28.10.2012 г., сумата от 16 лева за главница от неплатено допълнително
трудово възнаграждение за положени 64 часа нощен труд на 2,6,10,17,18,23,27 и
30.04.2013 г., сумата от 14.76 лева за главница
от неплатено допълнително трудово възнаграждение за работа на празничния 02.05.2013
г., сумата от 16.57 лева за главница от неплатено допълнително
трудово възнаграждение за работа на празничния 31.12.2014 г. и искането за
присъждане на законна лихва върху тези отхвърлени главници от 15.06.2015 г. до
изплащането им.
ОСЪЖДА С.Д.Г. с п.с., да
заплати „Ю.” ЕООД с п.а., сумата от 210.03 лева разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Ю.” ЕООД с п.а., да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Старозагорския
районен съд, сумата
от 41.59
лева за
дължима се за производството държавна такса съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Ю.” ЕООД с п.а., да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Старозагорския
районен съд, сумата
от 219.35 лева за разноски по делото
за заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице съразмерно с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: