РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Пловдив, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Велина Ем. Антонова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600454 по описа за 2024 година
Производството e по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на адв. К. П. К. – защитник на осъдения М.
М. М. срещу определение № 749 от 09.09.2024 г., постановено по ЧНД №
813/2024 г. на Окръжен съд-Стара Загора. С посочения съдебен акт в
производството по чл. 306, ал. 1 т. 1 и 3 НПК е било извършено групиране на
наказанията, наложени по предходни осъждания на М., които се намират в
реална съвкупност, като е било активирано и негово условно наказание.
С така посоченото определение първият съд е приел, че най-
благоприятно за дееца ще бъде да се оформи кумулативна група от
последните му две осъждания, които се намират в реална съвкупност, по която
е било наложено общо най-тежко наказание. При условията на чл. 68, ал. 1 НК
е било активирано и условно наложено на осъдения наказание, като е било
постановено същото да се изтърпи при първоначален строг режим. Такъв
режим е бил определен и по отношение на определеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода.
1
Недоволен от така постановеното определение е останал
осъденият, който го атакува пред въззивния съд, чрез своя защитник адв. К.
К., с искане да бъде изменено, като наместо строг режим за изтърпяване на
общото най-тежко наказание лишаване от свобода, както и на активираното
условно такова, да бъде определен общ режим и за двете посочени наказания.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят
на Апелативна прокуратура-Пловдив изразява становище, че жалбата е
основателна, като намира, че окръжният съд е следвало да съобрази
произнасянето на Апелативен съд – Пловдив по ВЧНД № 383/2024 г. по
повдигнатите от защитата на осъдения въпроси. Моли настоящият съд, при
постановяването на съдебния си акт, да се вземе под внимание съдебната
практика и непререшимостта на правния спор по въпросите, които касаят
оплакванията на защитата.
Адв. Н. К. - И. - защитник на осъдения М. М., който участва в хода
на съдебните прения пред настоящия съд, поддържа изцяло подадената жалба,
по подробно изложените в нея искания, за изменение на атакуваното
определение в частта му за определения първоначален режим за изтърпяване
на активираното наказание на осъдения. Обръща внимание на
обстоятелството, че с оглед произнасянето на Апелативен съд – Пловдив по
повдигнатите въпроси, в случай че не бяха обжалвали определението на
окръжния съд – предмет на контрол пред настоящия съд, би се стигнало до
колизия на две определения на съда, произнесени в процедурата по чл. 306
НПК.
Осъденият моли режимът му на престой в затвора да бъде общ, за
да не е в тежест на родителите си.
В последната си дума иска от въззивния съд да му бъде определен
първоначален общ режим по отношение на определеното за изтърпяване
наказание.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция,
проверявайки правилността и обосноваността на атакуваното определение във
връзка с направените оплаквания и изцяло в съответствие с разпоредбите на
чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от страна,
надлежно процесуално легитимирана, в предвидения за това срок.
2
Разгледана по същество е частично основателна.
За да постанови обжалваното определение, окръжният съд е приел
за установено следното:
М. М. М. е бил осъждан няколкократно както следва:
1. С определение за одобряване на споразумение по НОХД №
2839/2019 г. на Районен съд – Стара Загора М. М. М. е бил признат за виновен
в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което му е
било наложено наказание две години лишаване от свобода. На основание чл.
66, ал. 1 НК изпълнението на това наказание е било отложено с изпитателен
срок от четири години, след влизане в сила на определението за одобряване на
споразумението, а именно считано от 28.10.2019 г.
2. С влязло в законна сила на 13.12.2019 г. определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 3350/2019 г. на Районен съд – Стара
Загора, М. М. М. е бил признат за виновен в извършването на 28.11.2019 г. на
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, за което му е било наложено
наказание при условията на чл. 54 НК глоба от 500 лева.
3. С определение от 11.01.2024 г. по НОХД № 54/2024 г. на
Районен съд – Стара Загора, влязло сила на същата дата, е било одобрено
споразумение, с което М. М. М. е бил признат за виновен за престъпление по
чл. 270, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК - пробация от една година и четири
месеца, при двете задължителни пробационни мерки, като деянието е било
извършено на 18.09.2023 г. На основание чл. 59 ал. 1 НК, при изпълнението на
същото, е било зачетено предварителното му задържане на посочената дата
18.09.2023 г.
4. С влязло в сила на 11.07.2024 г. определение за ободряване на
споразумение по НОХД № 467/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора, М. М.
М. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, за което му
е била наложена кумулативна санкция при условията на чл. 57, ал. 2 и чл. 54
НК – една година лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба
от 2500 лева, като деянието е било извършено на 29.09.2023 г. На основание
чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК от наказанието лишаване от свобода, включено
посочената кумулативна санкция, е било приспаднато времето на
предварителното задържане на М. в периода 29.09.2023 г. - 11.07.2024 г.
3
При така установените данни, обоснован и законосъобразен е
изводът на окръжния съд, че са налице предпоставките за кумулиране на
наложените на осъдения М. наказания по последните две от цитираните по-
горе негови осъждания, тъй като престъпленията по посочените присъди се
намират помежду си в реална съвкупност. Деянията и по двете са извършени
по време преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради
което формират реална съвкупност. Ето защо, са налице основанията на чл. 25,
ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК и на осъдения правилно е било определено едно общо
най-тежко наказание измежду така наложените с горепосочените присъди в
размер на най-тежкото от тях. Настоящият съд намира, че това определено се
явява кумулативната санкция по НОХД № 467/2024 г. – една година лишаване
от свобода и глоба от 2500 лева.
Първият съд с основание е постановил общото наказание от една
година лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „строг” режим на
основание чл. чл. 57, ал. 1, т. 2 б. „в“ ЗИНЗС. На основание чл. 25 ал. 2 НК
правилно е приспаднал от него изтърпяната до момента от осъдения част от
наказанията по образуваната съвкупност, както и времето на предварителното
му задържане по НОХД № 54/2024 г. на РС-Стара Загора. На основание чл. 23,
ал. 3 НК окръжният съд е счел, че към наказанието лишаване от свобода
следва да се присъедини и включеното в кумулативната санкция по НОХД №
467/ 2024 г. на ОС-Стара Загора наказание глоба от 2 500 лева.
Във връзка с горното, настоящият съд намира, че ОС е допуснал
непрецизност, като не е отчел, че санкцията по последното осъждане на дееца
е кумулативна и същевременно се явява най-тежкото наказание измежду тези,
включени в кумулативната група. Така не е било необходимо да се ползва
техниката, указана в разпоредбата на ал. 3 на чл. 23 НК, доколкото не е
извършвана кумулация между разнородни наказания едно от които е глоба, а
са налице неделими компоненти на една комплексна санкция. В особената
част на НК за конкретното престъпление, за което е бил осъден М. по НОХД
№ 467/2024 г., законодателят е предвидил възможност за същото да бъдат
наложени едновременно две наказания, поради което съдът, ръководейки се от
правилата на НК, е определил размера на всяко едно от тях по начин, по който
и наказанията в кумулативната санкция, съвкупно (като едно цяло) да
съответстват на целите на наказанието, посочени в чл. 36 НК. Касае се за
основен принцип при определяне на наказанията при съвкупности - първо да
4
се определи наказание за всяко деяние, след което да се наложи най-тежкото,
доколкото при индивидуализиране на наказанието при съвкупност от
престъпления е приложимо правилото, че по-тежкото наказание поглъща по-
лекото – Poena major absorbet minorem. Но ползваната от инстанцията техника
по присъединявана на наказанието глоба от кумулативната санкция към
наказанието лишаване от свобода, макар и непрецизна, не представлява
съществено нарушение, тъй като правният ефект, който би се постигнал, е
същият и поради това не води до нарушаване правата на осъдения.
По отношение на останалите две осъждания на дееца, първият съд
коректно е отчел, че същите не са в съвкупност нито помежду си, нито с
коментираните вече последни две осъждания на М.. Доколкото деянието по
последното осъждане на жалбоподателя, за което му е било наложено
наказание лишаване от свобода, е било осъществено в изпитателния срок на
първото от описаните осъждания на М. по НОХД № 2839/2019 г. и му е било
наложено наказание лишаване от свобода, наказанието от две години
лишаване от свобода по цитираното дело, следва да бъде изтърпяно изцяло и
отделно.
Първият съд не е уважил доводите на защитата, че общото
наказание от една година и приведеното в изпълнение наказание от две години
лишаване от свобода по НОХД № 2839/2019 г. на РС-Стара Загора, следва да
бъдат търпени при първоначален общ режим. Всъщност е имал основание да
приложи чл. 57 ал. 1, т. 2 б. „в“ ЗИНЗС по отношение на определеното общо
най-тежко наказание лишаване от свобода, доколкото кумулативната група
включва умишлено престъпление, извършено в изпитателния срок на
предходно условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да
се изтърпи отделно и сборът от наказанията лишаване от свобода надвишава
две години, но е постановил и двете наказания да бъдат изтърпени при
първоначален „строг” режим, при все предпоставките за това да са били
налице само спрямо общото наказание. Подходът на първия съд е верен при
решаването на въпроса с наказанието, което е било наложено за деянието
реализирано в изпитателния срок на предходното условно осъждане на дееца,
доколкото действащият приложим закон - ЗИНЗС в т. 2 на л. 57, ал. 1 ЗИНЗС е
определил случаите, в които първоначалният режим на изтърпяване на едно
наказание лишаване от свобода следва да е строг. В хипотезата на чл. 57, ал. 1,
5
т. 2, б. „в“ ЗИНЗС такъв режим се определя при осъждането на едно лице за
умишлено извършено престъпление, което е осъществено в изпитателния срок
на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се
изтърпи отделно, ако сборът на двете наказания надвишава две години. Тази
норма правилно е била приложена спрямо наложеното общо наказание една
година лишаване от свобода, като начинът на изтърпяване на наказанието по
сформираната съвкупност правилно е бил преценен от окръжния съд
съвместно с наказанието по НОХД № 2839/2019 г. При това положение,
законосъобразно е определено наказанието от една година да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим.
Не такъв е случаят с режима на приведеното в изпълнение
наказание лишаване от свобода, тъй като чл. 57, ал. 1 , т. 2 , б. „в“ ЗИНЗС се
отнася само до наложеното по съответното производство наказание, но не и
до привежданото в изпълнение наказание. В случая наказанието от две години
лишаване от свобода не попада в останалите изчерпателно изброени случаи в
чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС, поради което и първоначално определеният режим на
неговото изтърпяване следва да е общ, съобразно разпоредбата на т. 3 на чл.
57, ал. 1 ЗИНЗС, а не строг. В обсъжданата уредба правомощията на съда са
стеснени по определяне само на първоначалния режим на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, съобразно разпоредбите на НК и ЗИНЗС. В
ал. 2 на чл. 57 ЗИНЗС, са очертани хипотезите, при които се определя
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. Видно е, че първоначалният режим на изтърпяване на приведено в
изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 НК наказание лишаване от свобода, не е
изрично регламентиран, като анализът на хипотезите по чл. 57, ал. 2, б. „а“ -
„в“ ЗИНЗС не дава основание за друг извод. В този смисъл ще бъде отстранен
и недостатъкът на атакувания съдебен акт, свързан с вида на определения
първоначален режим на изтърпяване на преведеното в изпълнение наказание
лишаване от свобода на жалбоподателя.
Не могат да бъдат споделени доводите, изложени в жалбата на
осъдения М., че е възможно определянето на първоначален режим на
изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода, който да бъде общ при
условията на ал. 3 на чл. 57 ЗИНЗС. За да се приложи цитираната норма,
следва да се прецени обществената опасност на жалбоподателя, но неговото
съдебно минало и отношението му към престъпните посегателства не дават
6
основание, същата да се приеме за невисока.
Във връзка с доводите на защитата кое наказание всъщност е
изтърпял осъденият понастоящем, въззивният съд намира, че отговор дава
параграф 1, ал. 3 и ал. 4 ЗИНЗС, където е уредена поредността на изтърпяване
на наложените наказания лишаване от свобода по постановени присъди.
Действително по едно предходно осъждане, е наложен по-лек режим на
изтърпяване на наказанието, а за последващо такова - по-тежък, но става
въпрос за преценка на законодателя, с което съдът не може да не се съобрази.
Разбира се, при изтърпяване на наказанието, за жалбоподателя винаги е
открита възможността на чл. 66 ЗИНЗС за промяна на режима му в по-лек,
съобразно правомощията на началника на затвора, при условията визирани в
ЗИНЗС - за изтърпяна съответна част от наказанието и покриване на
определени изисквания към неговото поведение.
По повод релевираните от защитата съображения, че определеният
с влязлото в сила споразумение общ режим, не може да бъде ревизиран,
следва да се каже, че в случая става въпрос за нова поредна преценка на
начина на изтърпяване на едно общо най-тежко наказание. В производството
по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, въпросът с изтърпяване на общото наказание се
решава наново, поради което отделно определените изпитателни срокове и
режими, губят своето самостоятелно значение.
С оглед на изложеното жалбата е частично основателна, поради
което атакуваното с нея определение на окръжния съд следва да бъде
изменено в посочения по-горе смисъл.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 3 и 6 от НПК Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение № 749/09.09.2024 г., постановено по ЧНД
№ 813/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора, в ЧАСТТА му относно
определения на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС първоначален
„строг“ режим на изтърпяване на наложеното на осъдения М. М. М. наказание
от две години лишаване от свобода, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС
определя първоначален „общ“ режим за изтърпяване на приведеното в
7
изпълнение наказание по НОХД № 2839/2019 год. на Районен съд - Стара
Загора.
ПОТВЪРЖДАВА определението на първия съд в останалата му
ЧАСТ.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8