Определение по дело №1469/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№IV-1730

 

23.06.2020 г., гр. Бургас

 

            Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1469 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със седалище: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от директора Светлан Кичиков, чрез юрисконсулт Теодора Цветкова, против Решение № 26 от 07.02.2020 г. по гр. д. № 205/2019 г. на Районен съд – Малко Търново в ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден да заплати на И.В.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. „Меден Рудник“, бл. 70, вх. Б, ет. 1, сумата от 1269, 98 лева, представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 177 часа, положен в периода - от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 30.08.2019 г.  до окончателното й изплащане; мораторна лихва в размер на 117, 90 лева, както и разноски в размер на 350, 00 лева. С решението въззивната дирекция е осъдена да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – Малко Търново държавна такса в размер на 55, 51 лева, както и от бюджета на съда  210, 00 лева за вещо лице.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че за процесния период е била приложима единствено Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Поддържа се, че не е налице празнота в правната уредба, която да обоснове субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Излагат се съображения, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях действа друга специална нормативна уредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Навеждат се доводи за неприложимост на коефициента и поради това, че за служителите  на МВР не е налице съотношение 8 ч. дневен труд  към 7 ч. нощен труд, а 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. Позовава се на правна консултация на проф. Мръчков, която представя по делото, както и на „разяснения“ от 07.09.2010 г. и 09.12.2010 г. на експерти от министерството на труда и социалната политика. Твърди се, че за ищеца не са издавани заповеди за полагане на извънреден труд по реда на чл. 18 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Поддържа се, че неправилността на решението по главния иск влече неправилност на решението и в частта относно акцесорния иск за лихва.

Въззивникът моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира за присъждане направените по делото разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.

            В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия чрез пълномощника му адвокат В.Б., която оспорва жалбата и излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение.

Въззиваемият моли съда да потвърди първоинстанционното решение и да му присъди разноските, направени във въззивната инстанция.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със седалище: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от директора Светлан Кичиков, чрез юрисконсулт Теодора Цветкова, против Решение № 26 от 07.02.2020 г. по гр. д. № 205/2019 г. на Районен съд – Малко Търново, съобразно мотивната част на настоящото определение.  

            Определението не подлежи на обжалване. 

            Определението да се съобщи на страните.  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:            1.                           2.