№ /16.11.2021
год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в
закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 2708/2020г по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С определение №2241/09.09.2021г, поправено с
определение №2578/12.10.2021г, е прекратено производството по настоящото адм.д.№2708/2020г. по описа
на АС- Варна, образувано по жалба от А.В.И., ЕГН **********,***, против Решение
№ Ц2153-03-78/23.11.2020г. на директора на ТП-Варна на НОИ-София, с което е
отхвърлена жалбата й против Разпореждане № Д-03-000-00-*********/07.10.2020г.
на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП-Варна на НОИ,
с което на осн.чл.40 ал.4 от КСО считано от 07.10.2020г. е спряно образуваното
производство за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност
на жалбоподателката по болничен серия Е №20201335195/17.08.2020г. Със същото
определение ТП – Варна на НОИ са осъдени да заплатят на А.И. адвокатско
възнаграждение в размер на 350лв.
С молба с.д.№14047/27.09.2021г (наречена
частна жалба), уточнена с молба с.д.№15039/14.10.2021г, гл.ю.к.Е. Л. –
процесуален представител на ТП – Варна на НОИ, е поискала прекратителното
определение да бъде изменено в частта за разноските. Изложени са два аргумента:
На първо място се поддържа, че в случая не става въпрос за оттегляне на
оспорения ИАА по см.чл.156 от АПК по инициатива на издателя му, а за
възобновяване на производството – служебно, при отпадане на основанията за
спирането му по см.чл.55 ал.1 от АПК, т.е. в този случай разноски изначално не
се дължат. На второ място се сочи, че съдът е прекратил производството на
осн.чл.159 т.4 от АПК – поради липса на правен интерес у жалбоподателката, а не
на осн.чл.159 т.3 от АПК – поради оттегляне на оспорения ИАА (каквато хипотеза
в случая изобщо не е изпълнена), които според молителите неправилно са смесени
от съда в обжалваното му определение. С тези аргументи е обосновано искането за
отмяна на прекратителното определение в осъдителната му част.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпило
становище с.д.№15558/25.10.2021г от А.И. чрез пълномощника й адв.Я.К., който на
първо място счита молбата за недопустима предвид липсата на правомощия на
първоинстанционния съд по см.чл.248 ал.1 от ГПК да отмени акта си в частта за
разноските, а само да го допълни или измени, каквото искане в конкретния случай
към него не е отправено. В условията на евентуалност поддържа и неоснователност
на молбата, като оспорва аргументите на административния орган и сочи, че
правните последици на процесуалните действия при оттегляне на оспорения ИАА и
при издаване на последващ такъв, с който се отменя действието на предходния, са
аналогични. Нещо повече – в случая, както правилно е приел и съдът,
разпореждането за възобновяване на производството е издадено след срока за
постановяване на решение по същество, а не в хода на съдебното дирене на висящ
процес, т.е. административният орган действително е станал причина за
образуване на настоящото съдебно производство, и точно нему се следва
възлагането на разноските на жалбоподателката. За пълнота е посочено, че в
хипотезите на чл.159 т.1, т.3, т.6 и т.7 винаги е приложима и т.4 (липса на
правен интерес) – законодателят е съобразил възможността за липса на правен
интерес у правоспособен оспорващ, по подадена в срок жалба, която не е
оттеглена и не е направен отказ от оспорване.
За да се произнесе по молбата за изменение
на решението в частта за разноските, съдът прие за установено следното:
На
първо място възражението за недопустимост на молбата за изменение на определението
в частта за разноските е неоснователно. Приложимата по препращането на чл.144
от АПК специална норма на чл.248 ал.1 от АПК изрично урежда както правото на
страните да направят такова искане в сроковете, посочени в нея, които започват
да текат след постановяване на акта по същество (решение или определение), така
и компетентността на съда, постановил този акт, да се произнесе по направените
искания за изменението му в частта за разноските. Съобразно общия принцип на
чл.253 от ГПК, приложим по препращането на чл.144 от АПК, искането е допустимо
и в случай, че с него се иска отмяна на акта по същество в частта му за
разноските, доколкото той не слага край на производството. В този контекст в
конкретния случай искането за изменение на определението по делото в частта за
разноските е депозирано своевременно и от легитимиран субект, поради което е
процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е
неоснователно.
Съгл.чл.143 ал.2 от АПК подателят на
жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради
оттегляне на оспорения от него административен акт. Действително, в съдебната
практика и в правната доктрина се прави разграничение между действията по
спиране и възобновяване на административното производство по чл.54 – 55 от АПК,
и оттегляне на оспорения акт по см.чл.156 от АПК. В този смисъл съдът изцяло
споделя становището на молителите, че в първия случай се касае за действия в
условията на обвързана компетентност – такива, каквито административният орган
е длъжен да предприеме при настъпване на лимитативно изброените в чл.54 от АПК
юридически факти, докато във втория – при оттегляне на оспорения ИАА в хода на
образувано съдебно производство за проверка на законосъобразността му по чл.156
от АПК, издателят на акта действа в условията на оперативна самостоятелност.
Общото между тези хипотези обаче е наличието на волеизявление на издателя на
акта, резултиращо в едностранно прекратяване на действието му и на породените
от него права и задължения. Така по същество правните последици от
възобновяването на спряното административно производство в конкретния казус, и
от оттеглянето на ИАА са равнозначни – и в двата случая резултатът е
прекратяване действието на Решение №Ц2153-03-78/23.11.2020г на директора на
ТП-Варна на НОИ-София и на потвърденото с него Разпореждане
№Д-03-000-00-*********/07.10.2020г на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП – Варна на НОИ за спиране на производството за
изплащане на парично обезщетение на жалбоподателката. С възобновяване на
административното производство от административния орган де юре и де факто е
постигната претендираната от жалбоподателката отмяна на акта за спирането му,
което има последици в две насоки – от една страна води до последващо отпадане
на правния интерес на жалбоподателката в хода на съдебното обжалване по
см.чл.159 т.4 от АПК, а от друга - и до последваща липса на годен за съдебен
контрол административен акт по см.чл.159 т.1 от АПК. В същия смисъл относно
крайният резултат на възобновяването на производството и оттеглянето на
оспорения ИАА е изложил съображения този съдебен състав и в прекратителното
определение №2241/09.09.2021г по делото.
Прекратяването на действието на оспорения
акт за спиране на административното производство в настоящия казус е направено
в хода на неприключило съдебно производство (независимо от конкретната му фаза)
чрез волеизявление за възобновяване на същото от административният орган, който
е дал повод за завеждане на делото. В константната си практика по този въпрос
ВАС приема, че съществуващата непълнота в разпоредбата на чл.143 ал.2 от АПК, която урежда заплащането на разноски само в една от хипотезите с правен
резултат прекратяване на съдебното производство, а именно – оттегляне на
оспорения акт, следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното прилагане на чл.78
ал.2 от ГПК. Аргумент в подкрепа на изложеното тълкуване е и новата редакция на
ал.3 на чл.143 от АПК (изм. ДВ бр.15 от 2021г), която лишава ответника от право
на разноски, ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Решаващо
при преценката за възлагането на разноските в случая е, че именно административният
орган с поведението си е станал причина за сторените от жалбоподателката
разноски, което обосновава приложимостта на чл.143 ал.2 от АПК. (В този смисъл –
определение №718/20.01.2021г по адм.д.№4049/2020г. на ВАС, VІ отд.; определение
№6365/27.05.2021г по адм.д.№4811/2021г на ВАС, VІ отд.; определение
№2025/16.02.2021г по адм.д.№6055/2020г на ВАС, VІ отд.; определение №3346/08.10.2019г по
адм.д.№10644/2019г на ВАС, VІІ отд.; определение №4154/20.03.2019г по
адм.д.№1668/2019г на ВАС, VІІ отд., определение
№9936/01.10.2021г по адм.д.№8938/2021г на ВАС., VI отд., и др.).
Предвид констатираната липса на изменение
на релевантните факти и на допусната грешка/опущение при постановяването му,
съдът намира, че липсва основание за изменение на прекратителното определение
№2241/09.09.2021г в частта му за разноските, сторени от жалбоподателката в
настоящото производство, които са възложени на ответния административен орган
на осн.чл.143 ал.2 от АПК – както по основание, така и по размер. Изложеното
квалифицира молбата на административния орган по чл.248 от ГПК като
неоснователна и налага оставянето й без уважение.
Така
мотивиран и на осн.чл.248 ал.3 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с.д.№14047/27.09.2021г (наречена
частна жалба), уточнена с молба с.д.№15039/14.10.2021г. от гл.ю.к.Е. Л. –
процесуален представител на ТП – Варна на НОИ, за изменение на определение № 2241/09.09.2021г
по адм.д.№2708/2020г в частта за разноските.
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд-София.
Преписи
от определението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: