№ 301
гр. Варна , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20213110200909 по описа за 2021 година
установи следното:
Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на С. С. АНТ. срещу наказателно
постановление № 20-0819-005311 от 21.01.2021 г., издадено от С.М.С. –
началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР, с което му е
наложено посоченото по-горе административно наказание.
В жалбата въззивникът счита наказателното постановление за
неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които посочва, моли съда да отмени наказателното
постановление и да му бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява
лично, представлява се от адв.Анд. Бюкюдж. от Адвокатска колегия Варна.
По същество адв.Б. поддържа изложените във въззивната жалба аргументи,
моли съда да отмени наказателното постановление, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. На 08.04.2021 г. са заведени в деловодството на Районен съд
Варна писмени бележки от ОД на МВР Варна, представлявана от директора
Д.С.П., чрез юрисконсулт К.Л.-А., в които се изразява становище по
същество, моли се съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да
1
потвърди наказателната постановление като правилно и законосъобразно,
както и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията,
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 30.12.2020 г. С. С. АНТ. се явил в Сектор Пътна полиция Варна, за
да регистрира на свое име придобитото на 15.11.2020 г. посредством договор
за покупко-продажба моторно превозно средство лек автомобил Мерцедес
Бенц с номер на рамата WDD2042081F120196. Младши инспектор В. СТ. Д. в
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна установила, че А. не е спазил
едномесечния срок за регистрация по чл.145 ал.4 вр.ал.2 от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/.
Св.Д. съставила акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ серия АА бл.№ 441105 от 30.12.2020 г. на въззивника за
това, че на 30.12.2020 г. в гр.Варна, бул.Януш Хунияди 5, пункт за
регистрация на МПС към Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна е
установено, че А. не е спазил законоустановения едномесечен срок, в който е
бил длъжен да регистрира лек автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег.№ В
4450 ТС, негова собственост, видно от договор за покупко-продажба от
Германия с дата 15.11.2020 г. Актосъставителката е квалифицирала
нарушението по чл.145 ал.4 от ЗДвП. АУАН бил предявен на А. същия ден,
той получил препис от него и записал, че има възражения.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е
издал Наказателно постановление № 20-0819-005311 от 21.01.2021 г., като е
възприел изцяло констатациите, описани в АУАН и е приел, че е нарушена
разпоредбата на чл.145 ал.4 от ЗДвП, за което е наложил административно
наказание глоба в размер на 200 лева, като за основание за налагане на
наказанието е посочена разпоредбата на чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП.
В съдебно заседание бе разпитана в качеството на свидетел
актосъставителката В.Д.. Д. свидетелства, че тя е длъжностното лице, което
съставя актове и фишове в Отдел Регистрация на МПС към Сектор Пътна
полиция Варна, когато не е спазен законния едномесечен срок за регистрация
на МПС. За конкретният случай не си спомня подробности. Лицата, които
представят моторни превозни средства за регистрация собственоръчно
попълвали декларация, както е и в случая, кога са закупили автомобила. А.
представил договор за покупко-продажба с дата, който не бил на български
език. Датата на договора съвпадала с датата, посочена в декларацията за
закупуване на автомобила. При нея вече пристигали документите, когато е
установено нарушението, тя не констатира и квалифицира нарушението, а
единствено съставя глоба или акт за него. При новозакупен автомобил, който
няма все още български регистрационен номер, изчаквали да се изготви
2
малък и голям талон и да му се даде номер и едва тогава на нея се предавали
документите за съставяне на документ за санкция. Тя също сравнявала датата
на договора и датата, посочена в декларацията. По принцип за това
нарушение съставяла фиш, но тъй като А. имал възражения и желаел да
обжалва му написала акт. Съдът кредитира показанията на св.Д. като
обективни и подкрепящи се от писмените доказателствени средства.
Към административно-наказателната преписка бяха приложени като
писмени доказателствени средства:
1. Наказателно постановление № 20-0819-005311 от 21.01.2021 г.,
издадено от С.М.С. – началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР Варна.
2. Заверено копие от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи за компетентност актосъставител и АНО.
3. Заверено копие от Заповед № 8121з-825/19.057.2019 г. на министъра
на вътрешните работи за компетентност актосъставител и АНО.
4. Акт за установяване на административно нарушение серия АA №
441105, съставен на 30.12.2020 г. от В. СТ. Д. – младши инспектор в Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
5. Разпечатка от информационната система на Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна с данни за лек автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ с
номер на рамата WDD2042081F120196.
6. Заверено копие от заявление за регистрационен номер
200819060119/30.12.2020 г.
7. Копие от договор за продажба на употребяван автомобил, изготвен в
Германия на 15.11.2020 г. на немски език, заверено от Събин А..
8. Справка за наложените наказания на С.А. като водач на МПС.
От съда бяха изискани от началника на Сектор Пътна полиция при ОД
на МВР Варна:
1. Писмо с рег.№ 819000-15575/24.03.2021 г.
2. Удостоверение с УРИ № 365р-16208/19.03.2021 г.
3. Заверено копие от заявление № 200819060119 за първоначална
регистрация.
4. Заверено копие от протокол за преглед за техническа изправност на
ППС № 200819015574 към заявление № 200819060119.
5. Заверено копие от резултати от теста за емисии Дизел от 30.12.2020 г.
3
6. Заверено копие от резултати от технически преглед на ППС пункт за
ГТП № 000.
7. Заверено копие от декларация от С. С. АНТ. от 30.12.2020 г.
8. Заверено копие от декларация от С. С. АНТ. като лице, което пуска на
пазара МПС или лице, което внася и/или въвежда МПС на територията на Р
България за лична употреба от 30.12.2020 г.
9. Заверено копие от фактура № 40001330591/30.12.2020 г.
10. Заверено копие от удостоверение № 3518054/30.12.2020 г. от
„Българска рециклираща компания“ – АД.
11. Заверено копие от договор за покупка на употребяван автомобил на
немски език.
12. Заверено копие от удостоверение за регистрация на автомобил част I
на немски език.
13. Заверено копие от удостоверение за регистрация на автомобил част
II на немски език.
Беше извършен превод на представените документи от немски на
български език от легализирана фирма за преводи.
От жалбоподателя бе представен оригинал на протокол за предаване на
превозно средство от 19.12.2020 г. на немски език, заедно със заверен превод
на български език от легализирана фирма за преводи.
Съдът кредитира изцяло горепосочените писмени доказателствени
средства приобщени към материалите по делото на основание чл.283 от НПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, в изпълнение
на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и
провеждането на административно-наказателното производство, съдът прави
следните правни изводи:
Наказателното посатновление е връчено лично на А. на 19.02.2021 г.,
видно от разписката към него, жалбата е входирана на 25.02.2021 г. Жалбата е
подадена в срока на обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна,
срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което същата е процесуално
допустима.
АУАН е съставен от компетентен орган - В. СТ. Д. – младши
инспектор в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна – длъжностно лице
от служба за контрол, предвидена в ЗДвП и определена от министъра на
вътрешните работи съгласно чл.165 ал.1 т.1 и чл.189 ал.1 от ЗДвП в т.1.2 на
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
4
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
началника на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна С.М.С.
съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП, т.2.11 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г.
на министъра на вътрешните работи и удостоверение УРИ № 365р-
16208/19.03.2021 г. от началника на Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР
Варна.
В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Съставен е акт за
установяване на административно нарушение, който формално отговаря на
изискванията на чл.42 от ЗАНН. В инструктивния срок е следвало
произнасяне на административно-наказващия орган по въпроса за
реализиране на административно-наказателната отговорност.
Съгласно АУАН и наказателното постановление С. С. АНТ. е
извършил нарушение на чл.145 ал.4 от ЗДвП, съгласно който приобретателят
на регистрирано пътно превозно средство, който е придобил собствеността на
пътно превозно средство извън Република България, е длъжен в срок до един
месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба.
Според съда правилно е повдигнато обвинение на А. за извършено
нарушение на тази разпоредба на ЗДвП, тъй като след като закупил лек
автомобил не го регистрирал в службата за регистрация на пътни превозни
средства в гр.Варна в срок до един месец.
Съдът счита, че наказателното постановление е обосновано и
посоченото в него нарушение доказано. При предоставянето на автомобила за
регистрация на 30.12.2020 г. жалбоподателят С.А. лично е представил
договор за продажба на употребяван автомобил, изготвен в Германия на
15.11.2020 г. на немски език, от който предоставил копие, на което
собственоръчно записал, че е вярно с оргинала и се подписал.
В попълнената собственоръчно декларация при подаване на
документите за регистрация на автомобила на 30.12.2020 г. С.А. попълнил, че
е закупил автомобила на 15.11.2020 г. в гр.Нецкау Германия.
Действително от въззивника бе представен протокол за предаване на
превозно средство от 19.12.2020 г. и в декларация при подаване на
документите за регистрация на автомобила на 30.12.2020 г. е декларирал, че
превозното средство е влязло в Република България на 25.12.2020 г., но това
по никакъв начин не влияе на задължението му като приобретател на пътно
превозно средство да го регистрира в срок до един месец от закупуването.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен за
5
съда начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл.145 ал.4 вр.ал.2 от ЗДвП, за което била
ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
приложил санкционната норма на чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП, съгласно която на
лице, което не изпълни задължението си по чл.145 ал.2 се налага глоба в
размер на 200 лева. Тъй като размера на глобата е определен от законодателя
във фиксиран размер, не следва да се обсъжда възможнастта за неговата
промяна.
Съдът не приема направеното с въззивната жалба възражение, че
АУАН и наказателното постановление са издадени от некомпетентни органи.
По-горе съдът посочи аргументите за компетентността на актосъставителя и
административно-наказващия орган.
Съдът не приема направеното с въззивната жалба възражение, че е
допуснато съществено нарушение на чл.42 ал.1 т.2, т.3 и т.4 от ЗАНН, като в
АУАН не са посочени мястото на съставяне на АУАН и датата и мястото на
извършване на нарушението, както и пълно и точно описание на нарушението
и обстоятелствата при извършването му и че липсват доказателства, които го
подкрепят. Действително в АУАН не е посочено мястото на съставянето му,
но съгласно чл.42 от ЗАНН това не е задължителен атрибут на АУАН и не е
нарушило правото му на защита. В АУАН е посочена датата на извършване на
нарушението. Нарушението е неизпълнение на задължение за регистриране на
придобито превозно средство, като в чл.145 ал.2 от ЗДвП е посочено точно
мястото, където следва да се изпълни това задължение – службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, това е мястото, където приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е следвало да изпълни задължението
си по регистрацията си и съответно мястото на нарушението. Достатъчно
ясно и конкретно е посочено нарушението, посочен като иззето доказателство
е контролен талон № 6672217, изложени са конкретни и ясни факти, срещу
които нарушителят е имал възможност да се защити, поради което съдът
счита, че няма допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до нарушаване на правото на защита на нарушителя.
Относно направеното с въззивната жалба възражение, че е допуснато
съществено нарушение, като в наказателното постановление не е посочена
датата извършване на нарушението. Действително в наказателното
постановление няма дата на извършване на нарушението. Но там ясно е
посочена датата на придобиване на лекия автомобил – 15.11.2020 г.,
едномесечния срок за собственика да регистрира след придобиване
автомобила, поради което от следващия ден, следващ изтичането на този срок
– 16.12.2020 г. нарушението е осъществено и това може логически да се
изведе от посочените в наказателното постановление обстоятелства. Съдът
6
счита, че в наказателното постановление коректно и ясно е посочено
извършеното нарушение и непосочването в него на конкретната дата на
извършване на нарушението не е от категорията на съществените
процесуални нарушения, довело до нарушаване на правото на защита.
Съдът не приема направеното с въззивната жалба възражение, че в
АУАН и в наказателното постановление не е посочено по какъв начин е
придобито МПС, дали това е станало извън пределите на страната за да се
установи точната квалификация на нарушението. Действително в
наказателното постановление не е изрично посочено, че лекият автомобил е
придобит от А. извън страната, но е посочено, че придобиването е станало въз
основа на договор за покупко-продажба на МПС в Германия. Съдът счита, че
нарушението е индивидуализарано в достатъчна степен, за да разбере
нарушителя в извършването на какво нарушение се обвинява и да може да се
квалифицира правилно нарушението.
Съдът не приема направеното с въззивната жалба възражение, че не е
доказана от административно-наказващия орган идентичността на купувача,
посочен в договора от 15.11.2020 г. и посоченото в АУАН и наказателното
постановление като извършител лице. В договора от 15.11.2020 г. за купувача
са отразени данни: А. С.А., ***, 9000 Варна, България. Действително не е
посочен ЕГН или други индивидуализиращи данни за купувача, но трите
имена отговарят на имената на въззивника и посочения адрес фигурира като
постоянен и настоящ адрес на въззивника. Въззивникът не оспорва неговия
подпис в договора, сам е представил копие от него пред надлежния орган за
регистрация на автомобила, като лично е записал, че е вярно с оригинала и се
е подписал, поради което съдът счита това възражение за неоснователно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
От процесуалния представител на въззивника бе направено искане за
присъждане на разноските.
От процесуалния представител на въззиваемата страна в писмените
бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на
основание чл.63 ал.5 от ЗАНН, нарушителят следва да бъде осъден да заплати
на административно-наказващия орган направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение. От въззиваемата страна не бяха
представени доказателства за направени разноски. С оглед разпоредбата на
чл.63 ал.5 от ЗАНН, факта, че процесуалният представител-юрисконсулт не
взе участие в съдебното производство съдът счита, че следва да бъде
7
присъдена сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно, обосновано и наложеното наказание е
справедливо, поради което го потвърди.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 ат ЗАНН
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 20-0819-005311 от
21.01.2021 г., издадено от С.М.С. – началник на група в Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна, с което на С. С. АНТ. ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на
основание чл.177 ал.6 пр.2 от Закона за движението по пътищата за
извършено нарушение на чл.145 ал.4 от Закона за движението по пътищата.
Осъжда С. С. АНТ. ЕГН ********** да заплати направените по делото
разноски за писмен превод на документи в размер на 40 лева по сметка на
Районен съд Варна.
Осъжда С. С. АНТ. ЕГН ********** на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН,
чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ да заплати на Областна дирекция на МВР Варна сумата от
80 лева за юрисконсултско възнаграждение в съдебното производство.
Отхвърля искането на жалбоподателя С. С. АНТ. за присъждане на
направените разноски по делото като неоснователно.
Да се изпратят съобщения на С. С. АНТ. чрез адв.Анд. Бюкюдж. и
сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено, по
реда на глава 12 от Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението административно-наказателната
преписка да се върне на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8