Решение по дело №2818/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260538
Дата: 6 октомври 2021 г.
Съдия: Диляна Николова Йорданова
Дело: 20202100102818
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   

№ 317

гр. Бургас, 06.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

Съдия: Диляна Йорданова

 

при секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2818 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от А.Д.Б., ЕГН**********,*** против Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на неоснователно привличане като обвиняем от РП-Бургас по досъдебно производство №431-1343/2015г. по описа на Първо РПУ, вх.пр.11125/2015г.РП, пор.№3895/2015г. за извършено престъпление по чл. 129, ал.1, вр.ал.2 от НК, прекратено спрямо ищеца с постановление от 13.11.2020г. на прокурор при БРП, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба - 08.12.2020г. до окончателното плащане.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление от общ характер по чл. 129, ал.1, вр.ал.2 от НК за това, че на 18.10.2015г. в гр. Бургас, пред дискотека Астория, чрез нанасяне на удар причинил средна телесна повреда на К.М.Б.. Ищецът излага, че спрямо него е била взема мярка за неотклонение „подписка“, която впоследствие била отменена. Посочва, че на 13.11.2020г.  наказателното производство спрямо него е било прекратено с постановление, изх.№11125/2020г. на прокурор при РП-Бургас. Изнася данни, че вследствие на образуваното спрямо него наказателно производство, привличането му като обвиняем и неприключването на наказателното производство в разумен срок се почувствал унизен, притеснен, спрял да се събира с приятели, станал обект на подигравки от познати, спрял да тренира. Непрекъснато чакал да го приберат и да го уволнят от работа, живеел в страх, приятелите се отдръпнали от него, започнал да злоупотребява с медикаменти, трудно общувал с приятелката си и с роднини. Твърди, че искал да избяга и да се скрие, никого не искал да вижда, непрекъснато се консултирал с лекари за лекарства и антидепресанти. Позовава се на неприключване на делото в разумен срок, като според него наказателното дело е продължило необосновано дълго време. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответната прокуратура е подала отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който по същество оспорва иска по основание и размер. Посочва, че не са представени доказателства в подкрепа на твърдените в исковата молба факти относно вида и размера на вредите, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните морални вреди и незаконното обвинение. Според изложеното в отговора ищецът не е ангажирал доказателства, че прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство е придобило стабилитет, на следващо място относно настъпилите отрицателни последици в емоционален план-депресия, стрес, страх, унижение, загуба в институциите, погазени права, достойнство и добро име, както и за влошено здравословно състояние, които да са пряк резултат от повдигнатото обвинение. При условията на евентуалност възразява, че искът е завишен по размер и не съответства на претендираните вреди, на критерия за справедливост в чл.52 от ЗЗД и на икономическия стандарт в Република България, както и на съдебната практика в аналогични случаи, включително на практиката на ЕСПЧ.

        БОС е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено постановление за  прекратяване на наказателното производство от 13.11.2020г.  по ДП №431-1343/2015г. по описа на Първо РПУ, вх.пр.11125/2015г.РП, пор.№3895/2015г. спрямо А.Д.Б. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл. 129, ал.1, вр.ал.2, т.12 вр. чл. 129, ал.1 вр. ал.2 вр. чл. 20, ал.2 от НК. Видно от мотивите на прокуроския акт наказателното производство е образувано на 13.11.2015г. с постановление на прокурор при РП-Бургас, за това, че на 18.10.2015г. в гр. Бургас, пред дискотека Астория, чрез нанасяне на удар причинил средна телесна повреда на К.М.Б..

Видно от приложеното известие за доставяне на стр. 36 по делото постановлението за прекратяване на наказателното производство е връчено на пострадалия К.Б. на 09.12.2020г.

По делото от ищеца, въпреки предоставената му възможност не са ангажирани доказателствата относно датата, на която му е връчвано прекратителното постановление. Не е спорно между страните, че същото е връчено на А.Б., като към настоящия момент е изтекъл срока за обжалването му на основание чл. 243 от НПК по съдебен ред.

От приложеното постановление за продължаване на срока за разследване на прокурор при ОП-Бургас се установява, че наказателното производство е водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.127, ал.1 от НК.

На 22.10.2015г. от органите на досъдебното производство са изискани сведения от А.Д.Б., находящи се на стр.49 по делото.

На 19.04.2017г. ищецът е привлечен като обвиняем с постановление за привличане на обвиняем на разследващ полицай при Първо РУ-Бургас, за това, че на 18.10.2015г. в гр. Бургас, пред дискотека „Астория“, като извършител в съучастие с още седем лица, са причинили средна телесна повреда на К.М. Б., нанасяйки му удари с юмруци и ритници в областта на лицето, изразяваща се във фрактура на алвеоларния израстък на горна челюст, довела до трайно затруднение на дъвченето, като деянието е извършено  по хулигански подбуди-престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.129, ал.1 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК.

  С постановлението да привличане като обвиняем спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“, като на същата дата му е проведен разпит в качеството на обвиняем.

На основание чл. 234, ал.6 от НПК мярката за неотклонение „подписка“ е била потвърдена с приложеното по делото постановление на прокурор при ОП-Бургас от 05.10.2017г.

По делото е представен  протокол за предявяване на разследването от 01.09.2020г. на старши разследващ полицай при Първо РУ-Бургас, с който обвиняемият А.Б. се е запознал с материалите от разследването.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят М.Ж., който посочва, че през есента на 2015г. узнал от ищеца, че искат да го обвинят за побой в дискотека. Разказва, че А.Б. не искал да излиза от тях, чувствал се депресиран, имал притеснения, че ще влезе в затвора за нещо, което не е извършил, страхувал се да не го изгонят от работа и да не му се подиграват, бил смачкан, имал главоболие, пиел хапчета за високо кръвно налягане. Свидетелства, че се наложило ищецът да посещава лекар, ежедневно пиел хапчета за нерви и за кръвно, започнал да заеква, спрял тренировките. Обяснява, че когато го обвинили А.Б. работил в склад за строителни материали и станал обект на подигравки то колегите си, срамувал се и от отсъствията си от работа пред работодателя във връзка с многократното му призоваване по делото – около 20 пъти, можел да започне работа като охранител или като държавен служител, но поради образуваното наказателно производство не би могъл да се снабди с разрешително за оръжие. Разказва, че дядото на Б. получил стрес от посещенията на полицаите в дома му и няколко месеца след това починал, за което ищецът обвинявал себе си.

Свидетелката Е.С.– баба на ищеца в депозираните показания пред БОС поддържа, че през месец  октомври 2015г. ищецът в продължение на една седмица  започнал да се усамотява в стаята си  и не искал да разговаря с никого, спрял да излиза с приятели. На втората седмица споделил със свидетелката, че станал побой и, че го набеждават, получавал заплахи, че ще лежи в затвора, ако се докаже винта му. Посочва, че внукът й казвал, че много го боли главата, имал повишено кръвно налягане, болял го корема, тежало му, че не е бил там и не е виновен, а го обвиняват за нещо, което не е направил и ще лежи в затвора. Свидетелката заявява, че ищецът изпаднал в депресия, наложило се да посещава психолог, спрял да излиза с приятелката си, както и с приятели, преустановил тренировките, срамувал се като получи призовки както ще каже на началниците си на работа. Излага, че наказателното производство се проточило много дълго време и непрекъснато са му връчвали призовки. Съобщава, че веднъж пет полицаи са дошли да го търсят на адреса и дядо му е получил стрес, като седем месеца по-късно починал. Тогава ищецът започнал да се тормози, че заради него дядо му си е отишъл, казвал, че след време всички ще разберат, че не е виновен, но дядо му няма да разбере. Изнася данни, че А.Б. започнал да заеква и продължава да заеква до сега, като майка му го водила на логопед. Според свидетелката преди това  внукът й бил нормално момче, излизал редовно и спортувал. След случилото се станал нервен, притеснявал се да не го уволнят от работа, имал нарушения на съня, повръщало му се, вдигал кръвно, болял го корема и главата, разделил се с приятелката си.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които са детайлни и последователни и не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.

При така събраните доказателства от правна страна съдът намира следното:      

 Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В случая безспорно се установи, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл. 129, ал.1 вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК за причиняване на средна телесна повреда по хулигански подбуди, за което престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от две до десет  години, като наказателното производство е било прекратено с постановление за прекратяване от 13.11.2020г. на прокурор при РП-Бургас, на осн. чл. 234, ал.1, т.2 от НПК поради недоказаност на обвинението. Предвид на това съдът намира, че в случая е налице хипотезата на незаконно повдигнато обвинение против ищеца, осъществено с действията на органите на прокуратурата, поради което са налице условията за ангажиране отговорността на държавата за репариране на вредите от предприетите от прокуратурата незаконосъобразни действия.

Според съдебната практика на касационната инстанция за да възникне стабилитет на постановлението за прекратяване на наказателното производство по смисъла на т. 4 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, е достатъчно то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 (сега – т. 3) ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда. Съдът намира, че в случая без значение е обстоятелството, че не е изтекъл срока за упражняване на служебен контрол от по-горестоящия прокурор съгласно чл.243, ал.10 от НПК, на който се позовава представителят на ОП-Бургас в с.з. от 18.06.2021г.

 От показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира изцяло, предвид липсата на доказателства, които да ги опровергават, безспорно се установи, че в резултат на незаконното обвинение ищецът изпитвал притеснения, изживял голям психически стрес, били накърнени доброто му име и достойнство в обществото, ограничени социалните му контакти, претърпял негативни последици както в личен, така и в професионален план, както и се влошило здравословното и психическото му състояние – започнал да вдига високо кръвно налягане, да заеква, имал главоболие, повръщал, не можел да спи, изпаднал в депресия, наложило се да посещава психолог и логопед. С оглед на това, съдът намира за доказана по основание предявената претенция за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди.

Що се касае до размера на предявения иск за неимуществени вреди съдът съобрази, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по  чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ правнорелевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.

Решаващо значение за негативно отражение на обвинението върху неимуществената сфера на ищеца има и дългата продължителност на воденото наказателното производство - в този смисъл решение №100 от 08.07.2019г. на ВКС по гр. дело № 2682/2018г, IV ГО. В новия чл. 2б  от ЗОДОВ /обн. ДВ, бр. 98 от 2012 г./, това е  самостоятелно основание за отговорност на държавата, независимо от основателността на обвинението. Когато обвинението е незаконно се увеличават вредните последици за обвиняемия, което е от значение при глобалното определяне на обезщетението по справедливост в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ

Въпреки, че по делото не е приложено ДП №431-1343/2015г., което е присъединено по висящо НОХД№1762/2021г. по описа на БРС, съдът приема за доказани твърденията на ищеца за  претърпени неимуществени вреди от неприключване на досъдебното производство в разумния срок по чл. 6 КЗПЧОС. Предвид не толкова голямата тежест на престъплението, за което е привлечен като обвиняем ищецът и тъй като случаят не се е отличавал с особена фактическа или правна сложност, освен броя на привлечените като обвиняеми и разпитаните по делото в качеството на свидетели лица, съдът счита, че разумният срок за провеждане на досъдебното производство е превишен. Очевидно в пряка връзка с неразумната продължителност на досъдебното производство са ненадлежно извършените съобразно изискванията на НПК процесуални действия по разпознаване на А.Б. и следствен експеримент от действащите под надзора на прокуратурата разследващи органи. По делото не са ангажирани доказателства за недобросъвестно процесуално поведение на ищеца по досъдебното производство, което да е възпрепятствало провеждането на воденото спрямо него наказателно производство и приключването му в разумен срок.

Като съобрази изброените по-горе комплексни критерии, а именно тежестта на повдигнато обвинение за престъпление, за което е предвидено наказание от две до десет  години години лишаване от свобода, пет-годишната продължителност на воденото наказателно производство, обстоятелството, че спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“, както и конкретното отражение на незаконното обвинение върху емоциите, психиката, здравето и доброто име на ищеца в обществото, БОС намира, че обезщетение в размер на 6 000 лева би репарирало в пълна степен причинените му неимуществени вреди вследствие на непозволеното увреждане.

БОС намира, че посоченият размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида и на продължителността на упражнената процесуална принуда.

При горните мотиви съдът счете искът за неимуществени вреди за основателен до размера от 6 000 лева, до който следва да бъде уважен. За горницата над този размер до  размера от 50 000 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 252 лв., представляваща част от направените от него съдебно-деловодни разноски, съответна на уважената част от иска.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на А.Д.Б., ЕГН**********,***, чрез адв. Мариана Димитрова от АК-Бургас, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Фердинандова№20, ет.2, сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева, представляваща представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на неоснователно привличане като обвиняем от РП-Бургас по досъдебно производство №431-1343/2015г. по описа на Първо РПУ, вх.пр.11125/2015г.РП, пор.№3895/2015г. за извършено престъпление по чл. 129, ал.1, вр.ал.2 от НК, прекратено спрямо ищеца с постановление от 13.11.2020г. на прокурор при БРП, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба - 08.12.2020г. до окончателното плащане, като за горницата над уважения до предявения размер от 50 000 лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на А.Д.Б. сумата от 252 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

             Съдия: