№ 3783
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20221100508857 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на молителите Б. Р. И. и В. В. Б., срещу
решение № 20206931/03.11.2021 г., постановено по гр. д. № 5155/2021 г. на
СРС, ІІІ ГО, 91 състав, с което съдът е отхвърлил молбата им за издаване на
заповед за защита срещу С. В. Х., за извършено от него по отношение на
молителите домашно насилие. Въззивниците въвеждат оплаквания, че
обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,
като са изложили съображенията си. Молят атакуваното решение да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което молбата за защита да бъде
уважена. Претендират разноски.
Въззиваемата страна С. В. Х., с възражението срещу въззивната жалба,
моли решението да бъде потвърдено.
В съдебното заседание въззивниците молят първоинстанционното
решение да бъде отменено. Представят списък на разноските.
За съдебно заседание въззиваемата страна, редовно уведомена, не се
1
явява и не се представлява.
Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
молителите в първоинстанционното производство, които страни имат правен
интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим
съдебен акт.
С молба от 29.01.2021 г. Б. Р. И. и В. В. Б. са поискали да се издаде
заповед за защита в тяхна полза, срещу С. В. Х., който е вуйчо на молителя и
брат на молителката, с която да се наложат мерки по чл. 5 от ЗЗДН,
описвайки в какво се изразяват актовете на насилие, извършени спрямо тях на
13.01.2021 г. и на 21.01.2021 г.
С решение № 20206931/03.11.2021 г., постановено по гр. д. № 5155/2021
г., СРС, ІІІ ГО, 91 състав е оставил без уважение молбата им за издаване на
заповед за защита, като неоснователна, осъдил е молителите да заплатят на
ответника направените от последния деловодни разноски в размер на 350 лв.,
както и да заплатят държавна такса в размер на 50 лв.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Настоящия съдебен състав счита, че с представената по делото
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от пострадалото лице В. В. Б.,
не се установява отправената спрямо молителката на 21.01.2021 г. заплаха от
ответника, че ще убие нея и сина й, тъй като такава заплаха в декларацията,
представена със сезиращата съда молба не е декларирана. За това твърдение
не са ангажирани никакви доказателства по делото. Поради изложеното,
молбата за защита на молителката е неоснователна, като недоказана.
Относно соченото в молбата системно домашно насилие, упражнявано
от въззиваемата страна спрямо В. В. Б., извън това на 21.01.2021 г.- молбата
за защита не съдържа описание на актове, не съдържа и дата, час, място и
начин на извършване на съответния акт, използваните средства при
извършването му, поради което е невъзможно да се установи извършени ли са
такива актове на насилие- за такива актове на насилие не са ангажирани
никакви доказателства по делото.
Ето защо първоинстанционното решение в частта му, в която е оставена
2
без уважение молбата на В. В. Б. за защита по ЗЗДН, е правилно и следва да
бъде оставено в сила.
Пред първата инстанция са събрани противоречиви гласни
доказателствени средства относно това дали въззиваемата страна на
процесната дата 13.01.2021 г. е бил в имота си в кв. Илиянци. Свидетелката Ц.
Х.а (дъщеря на въззиваемия) твърди, че баща й през месец януари 2022 г. е
бил у дома й, където са правели ремонт, а свидетелят О.Д. (без дела и родство
със страните) е заявил при разпита, че на 13.01.2021 г. е присъствал на
следните закани от страна на С. към Б.: “Ще ви ликвидирам. Ще се отърва от
вас.“ Видял е, че С. е запасал на колана си пистолет. При това положение
въззивният съд дава вяра на показанията на св. Димитров, като
незаинтересован от изхода на делото, за разлика от св. Х.а, още повече че св.
Х.а е работела и сама признава, че докато е на работа няма как да види дали
баща й е в апартамента й. Показанията на свидетелката Х.а са и вътрешно
противоречиви: „Работех вечерно време… и затова сме работили през деня
рано сутринта“.
Поради гореизложеното, настоящия съдебен състав счита, че се доказа
по делото извършването от ответника спрямо Б. Р. И. на психическо и
емоционално домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение по
отношение на Б. Р. И. е неправилно и в тази му част следва да се отмени, а
молбата за защита на Б. Р. И. – да се уважи. Мерките за защита, които следва
да бъдат определени според настоящия състав, са задължаване на С. В. Х. да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Б. Р. И.,
като на ответника следва да бъде наложена и глоба на основание чл. 4, ал. 5 от
ЗЗДН в размер на 200 лв.
Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда въззивницата В. В. Б. да
заплати държавна такса в размер на 12,50 лв. по сметка на СГС. В настоящия
случай първоинстанционният съд е отказал да издаде заповед за защита по
ЗЗДН срещу ответника, поради което държавната такса по т. 22 от ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, във вр. с чл. 16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
следва да се събере от СГС. Въззиваемата страна С. В. Х. следва да заплати
държавна такса в размер на 37,50 лв. по сметка на СГС ( 25 лв. за
3
производството пред СРС по отношение молбата на Б. Р. И. и 12,50 лв.
държавна такса за въззивната му жалба). При този изход на делото,
основателно се явява искането на въззивника Б. Р. И. за присъждане на
деловодни разноски и съдът му присъжда такива в размер на 375 лв.- платено
възнаграждение на адвоката му в първоинстанционното производство
(упълномощен от двамата молители за възнаграждение в размер на 750 лв. -
молбата и въззивната жалба са уважени по отношение на един от тях).
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20206931/03.11.2021 г., постановено по гр. д. №
5155/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 91 състав, в частта му, с която е оставена без
уважение молбата на Б. Р. И., ЕГН********** за издаване на заповед за
съдебна защита срещу С. В. Х., с ЕГН**********, в частта му, в която Б. Р.
И., ЕГН********** и В. В. Б., ЕГН********** са осъдени да заплатят на С. В.
Х., с ЕГН********** разноски в размер на 350 лв. и по сметка на СРС
държавна такса в размер на 50 лв. , и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на Б. Р. И.,
ЕГН**********, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН срещу С. В. Х., с
ЕГН**********, КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН С. В. Х., с
ЕГН********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Б. Р. И., ЕГН**********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН С. В. Х., с
ЕГН**********, че при констатиране от полицейски орган на неизпълнение
от негова страна на заповедта за защита, полицейският орган е длъжен да го
задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА С. В. Х., с ЕГН********** да заплати глоба в размер на 200
лв. по сметката на СГС.
Препис от заповедта за защита да се изпрати до компетентното
районно управление- СДВР по постоянния и настоящия адрес на С. В. Х., с
ЕГН**********.
Препис от заповедта за защита да се връчи на Б. Р. И., ЕГН**********
4
и на С. В. Х., с ЕГН**********. На последния заповедта за защита да се
връчи със съдействието на полицейските органи.
В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ - ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 20206931/03.11.2021 г., постановено по гр. д. № 5155/2021 г. на
СРС, ІІІ ГО, 91 състав.
ОСЪЖДА С. В. Х., с ЕГН********** да заплати по сметка на
Софийския градски съд държавна такса в размер на 37,50 лева.
ОСЪЖДА В. В. Б., ЕГН********** да заплати по сметка на Софийския
градски съд държавна такса в размер на 12,50 лева.
ОСЪЖДА С. В. Х., с ЕГН********** да заплати на Б. Р. И.,
ЕГН********** сума в размер на 375 лв.- разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. В. Б., ЕГН********** за
присъждане на разноски, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5