№ 196
гр. Пловдив, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20255000500010 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №310 от 04.11.2024г., постановено по гр.дело №745/2023г. по
описа на Окръжен съд-Стара Загора, Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на Д. П. С. общо сумата от 40000лв. като обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди по ДП №284зм1429/2017г. по описа
на РУ-гр.Казанлък, ведно със законната лихва от 28.01.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, като иска за разликата над присъдената
сума от 40000лв. до общо претендираната от 100000лв. е отхвърлен.
Присъдена е и сумата от 4000лв. като разноски за един адвокат.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят
Прокуратура на Република България, която го обжалва в частта му относно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 40000лв. с доводи за
неправилност, касаещи вида и срока на изтърпяване на мярката за
неотклонение, поведението на пострадалата Ф, спрямо която впоследствие е
1
повдигнато обвинение по чл.286,ал.2 вр. ал.1 от НК, причините за
продължителността на наказателното производство, предишните осъждания
на ищеца, наличие на основания по чл.5,ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, действително
претърпените вреди съобразно приетите доказателства, несъобразяване на
принципа на справедливостта. Решението се обжалва и в частта за началната
дата, от която е присъдена законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, с твърдения на 28.01.2022г. да е постановен
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, но към тази
дата той да не е придобил стабилитет, а най-рано такъв да е настъпил на
10.02.2022г., тъй като постановлението не е било обжалвано в законовия
седмодневен срок. По подробно изложените съображения се претендира за
отмяна на решението в обжалваната му част и за отхвърляне на иска,
евентуално за намаляване на размера на обезщетението, като бъде отменено и
относно началната дата – 28.01.2022г., от която е присъдена лихва. В жалбата
са изложени оплаквания и във връзка с присъдените разноски за един адвокат
от 4000лв., чийто размер се счита за завишен, тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, и се претендира за намаляване на присъдените
разноски за един адвокат и съобразяването им с уважената част от исковата
претенция.
Ответникът по жалбата Д. П. С. е подал чрез пълномощника си адв.Е. Н.
писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и
искане тя да бъде оставена без уважение, както и да му се присъдят
направените по делото разноски.
Против решението е подадена въззивна жалба и от Д. П. С., чрез
пълномощника адв.Е. Н.. Изложените в нея оплаквания са за това, че с
решението първоинстанционният съд се е произнесъл само по единия от двата
обединени в едно съдебно производство иска за общата сума от 190000лв. –
този за заплащане на обезщетение от 100000лв. за претърпените от него
неимуществени вреди вследствие незаконното обвинение в извършване на
престъпление по прекратеното наказателно производство, през време на което
е бил незаконно задържан, но не и по иска за заплащане на обезщетение в
размер на 90000лв. за претърпените от него неимуществени вреди вследствие
нарушаване на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, съгласно чл.6,§1 от ЕКЗПЧОС. Искането е решението да бъде отменено
2
като неправилно и да се реши делото по същество.
С Определение №11 от 15.01.2025г. е прието, че подадената от
Прокуратурата на Република България въззивна жалба съдържа и молба по
чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските от 4000лв.
за адвокатско възнаграждение, а подадената от Д. П. С. въззивна жалба е
приета за нередовна досежно нейния петитум, както и да съдържа искане за
допълване на решението относно искова претенция за обезщетение от
90000лв. със законна лихва, като делото е върнато на първоинстанционния съд
за предприемане на съответните процесуални действия и произнасяне по
исканията.
След връщане на делото с Решение №67 от 04.03.2025г.
първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца за
допълване на решението относно втората искова претенция от 90000лв. и при
условията на чл.248 от ГПК е осъдил Прокуратурата на Република България
да заплати на Д. П. С. сумата от 4010лв. като разноски по делото, а искането
до общия претендиран размер от 18520лв. е отхвърлил.
Против това решение в частта му, с която е оставено без уважение
искането за допълване на първоначалното, е подадена въззивна жалба вх.
№3602/17.03.2025г. от Д. П. С., която същият е оттеглил с молба вх.
№4558/04.04.2025г. и тя е върната с влязлото в сила като необжалвано
Определение №452/07.04.2025г.
Против същото решение в частта му с характер на определение относно
разноските е подадена частна жалба вх.№3439/13.03.2025г. от Прокуратурата
на Република България, посредством която то се атакува относно присъдените
разноски от 4000лв. за адвокатско възнаграждение по съображения за
прекомерност и липса на мотиви относно начина на определянето му.
По частната жалба е подаден отговор от Д. П. С., с който тя се счита за
неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение.
В изпълнение на указанията с Определение №77 от 20.01.2025г.
окръжният съд е оставил без движение въззивната жалба на Д. П. С. против
първоначално постановеното Решение №310 от 04.11.2024г. до уточняване на
петитума. В отговор е постъпила уточняваща въззивна жалба вх.
№1302/29.01.2025г., според изложеното в която, решението се обжалва в
3
отхвърлителната му част – за сумата над 40000лв. до общата сума на двата
обективно съединени иска в размер на 190000лв., и искането е то да се отмени
в тази му част и исковете да бъдат уважени до общия им размер от 190000лв. с
присъждане на направените пред двете инстанции разноски.
С оглед така заявеното уточнение на въззивната жалба, същата с
Определение №337 от 21.08.2025г. по настоящото дело е оставена без
разглеждане в частта й против решението, с което е отхвърлен предявен от Д.
П. С. против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер над 100000лв. до общо
претендирана сума от 190000лв. по два обективно съединени иска, и
производството по жалбата в тази й част е прекратено. Като необжалвано от
страните прекратителното определение е влязло в сила.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
По искова молба вх.№13467/27.10.2023г. от Д. П. С. против
Прокуратурата на Република България, посредством която е предявен иск за
заплащане на обезщетение от 100000лв. за неимуществени вреди, претърпени
вследствие незаконното обвинение в извършване на престъпление по
прекратеното с постановление от 28.01.2022г. наказателно производство по
ДП №284 зм 1429/2017г. по описа на РУ-Казанлък, през време на което е бил
незаконно задържан и същото не е приключило в разумен срок по смисъла на
чл.6§1 от КЗПЧОС, е образувано гр.дело №745/2023г. по описа на Окръжен
съд-Стара Загора. По впоследствие подадена искова молба вх.
№929/22.01.2024г. от Д. П. С. против Прокуратурата на Република България,
посредством която е предявен иск за заплащане на обезщетение от 100000лв.
за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконното обвинение в
извършване на престъпление по прекратеното с постановление от 28.01.2022г.
наказателно производство по ДП №284 зм 1429/2017г. по описа на РУ-
Казанлък, през време на което е бил незаконно задържан, е образувано гр.дело
№50/2024г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора. С постановеното по това
дело Определение №106 от 24.01.2024г. повторно предявеният на същото
основание и със също искане иск е приет за недопустим и производството е
прекратено на основание чл.126,ал.1 от ГПК, като същевременно е прието, че
4
претенциите по двете дела следва да бъдат разгледани в едно производство. С
Определение №196 от 19.02.2024г. по първото дело е постановено
съединяване за съвместно разглеждане на исковите производства по двете
дела под номера на по-рано образуваното.
С постановеното решение съдът е приел, че предмет на разглеждане са
двете искови претенции за парични обезщетения за неимуществени вреди,
първата от които в размер на общо 100000лв., а втората в размер на 90000лв.,
но, тъй като те са идентични – против един и същи ответник, за едни и същи
факти и обстоятелства, по едно и също ДП, то, съобразно по-големия от двете
претендиран размер от 100000лв., а не с оглед общия им сбор от 190000лв.,
искът да се явява основателен до размер на 40000лв., до който е уважен с
присъждане на посочената сума, а за разликата до претендирания размер от
100000лв. да е неоснователен, за която искът е отхвърлен. С влязлото в сила
като необжалвано в тази му част Решение №67 от 04.03.2025г.
първоинстанционният съд е приел да се е произнесъл по всички отделни
искови претенции на един и същ ищец против един и същ ответник за
идентични фактически и правни оплаквания, поради което да не е налице
непълнота на постановеното от него решение.
При така извършените процесуални действия и произнасяния
настоящата инстанция намира следното: Според задължителните указания по
т.1 от Тълкувателно решение №1 от 27.11.2023г. по тълк.дело №1/2022г. на
ОСГК на ВКС, обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на
наказателното производство в нарушение на чл.6,пар.1 от ЕКЗПЧ може да се
претендира както в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, при която
обезщетение се дължи за накърняване на всички права и неимуществени
блага, нарушени от незаконното обвинение в извършване на престъпление,
включително правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
така и в хипотезата на чл.2б от ЗОДОВ, като право на избор на увреденото
лице е по кой път да търси защита. Правата не могат да бъдат упражнени
кумулативно, за да не се допусне неоснователно обогатяване. В случай, че
увреденият предяви правата си по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, твърдението му за
„неразумен срок“ се включва в обстоятелствената част и е част от основанието
именно на този иск като предпоставка за определяне на по-голям размер на
глобалното обезщетение, като съдът е длъжен в мотивите да обсъди
5
критериите за бавно правосъдие по чл.2б от ЗОДОВ и да посочи каква част от
определеното глобално обезщетение се отнася до вредите от неразумния срок
на производството, в който случай по-късно предявеният иск по чл.2б от
ЗОДОВ би бил допустим като такъв с различен предмет, но неоснователен,
поради забраната за неоснователно обогатяване. В настоящия случай ищецът
е упражнил правото си на защита от неразумен срок на наказателното
производство, обстоятелства за което е изложил в първоначалната исковата
молба, подадена по реда на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, претендирайки глобално
обезщетение от 100000лв. за неимуществени вреди от незаконното обвинение
в извършване на престъпления в продължилото извън разумния срок
наказателно производство. С впоследствие подадената искова молба отново е
претендирал по реда на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ обезщетение за
неимуществени вреди от 100000лв., причинени вследствие незаконното му
обвинение в извършване на престъпление и незаконното му задържане.
Правилно, съгласно чл.126,ал.1 от ГПК, производството по повторно
предявения иск е било прекратено. Неправилно след като производството по
него е прекратено като недопустимо той е съединен за разглеждане с
първоначално предявения. По него, обаче, не е налице произнасяне с
постановеното първоинстанционно решение, чието допълване е отказано с
влязлото в сила решение по чл.250 от ГПК.
При това положение предмет на въззивно разглеждане е предявеният от
Д. П. С. против Прокуратурата на Република България иск по чл.2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 100000лв.,
претърпени вследствие незаконното обвинение в извършване на престъпление
по прекратеното с постановление от 28.01.2022г. наказателно производство по
ДП №284 зм 1429/2017г. по описа на РУ-Казанлък, през време на което е бил
незаконно задържан и същото не е приключило в разумен срок по смисъла на
чл.6§1 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва от 28.01.2022г.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил наличието на
действително претърпени вреди като пряк и непосредствен резултат от
дейността му. Поддържал е наказателното производство да е приключило само
на досъдебната фаза в разумен срок, акцентирайки на процесуалното
поведение на пострадалата Н. Ф. Навел е твърдения за предишни осъждания
на ищеца и водени спрямо него през процесния период други наказателни
6
производства, по които е бил задържан и по които са влезли в сила осъдителни
присъди. Оспорил е претендирания размер на обезщетението като
несъобразен с принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Оспорил е
началната дата на претендираната законна лихва, считайки, че такава би била
дължима от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, а не от датата на издаване на същото.
С обжалваното решение е прието прекратяването на наказателното
производство по ДП №284 зм 1429/2017г. с Постановление №3233 от
28.01.2022г. на ОП-Стара Загора да е основание по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността на прокуратурата. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът е приел, че обвинението е за
престъпления, предвиждащи значителни по размер наказания „лишаване от
свобода“, като е взел предвид търпените през време на наказателното
производство различни тежки мерки за неотклонение първа Задържане под
стража и впоследствие Домашен арест, продължили повече от 4 г.,
обстоятелството, че наказателното производство е надхвърлило разумната
продължителност, като е протекло само на досъдебна фаза, наложената
принудителна мярка "забрана за напускане на пределите на Република
България“, негативните преживявания на ищеца, влошеното му здравословно
състояние, обострено по време на престоя му в следствения арест, обосновало
промяната на мярката за неотклонение от "задържане под стража“ в по-леката
„домашен арест“, психическото разстройство от момента на задържането му
под стража и младата му тогава възраст.
От представените материали във връзка с воденото досъдебно
производство, което не е приложено, се установява, че ДП №284-зм-
1429/2017г. по описа на РУ-Казанлък е образувано по неотложност на
11.12.2017г., съгласно уведомление изх.№384000-24019/11.12.2017г. на
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, и с Постановление от 14.12.2017г.
ищецът Д. С. е привлечен като обвиняем за това, че в периода 03.12.2017г. до
10.12.2017г. в условия на продължавано престъпление в гр.С З и К е отвлякъл
Н. В Ф, като в периода от 18,30 часа на 03.12.2017г. до 19,30 часа на
08.12.2017г. я е държал в частен имот – къща в гр.СV З, ул. П № **, и в
периода от 20,30 часа на 08.12.2017г. до 02,00 часа на 10.12.2017г. в частен
имот – къща в гр.К, ул. Ю № *, като деянието е извършено от две лица –
7
съвместно с Т Д Д и деянието отвличане е с користна цел, като представлява
опасен рецидив – престъпление по чл.142,ал.3,т.1,пр.2 във връзка с ал.2,т.2 и
т.7 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26,ал.1 и във връзка с чл.29,ал.1,б.А и б.Б
от НК. Същият е бил задържан от органите на полицията, а впоследствие за
срок от 72 часа от прокуратурата, внесла на 15.12.2017г. в съда искане за
вземане на мярка на неотклонение „задържане под стража“, каквато е
наложена с протоколно определение от 15.12.2017г. по образуваното и
приложено ЧНД №677/2017г. на ОС-Стара Загора. С протоколно определение
от 20.03.2018г. по ЧНД №103/2018г. на ОС-Стара Загора мярката за
неотклонение е изменена в „гаранция“ в размер на 1500лв. Определението е
отменено с протоколно определение от 27.03.2018г. по ВЧНД №193/2018г. на
Апелативен съд-Пловдив и жалбата на С. за промяна на взетата спрямо него
мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека е оставена без
уважение. С Постановление от 08.08.2018г. мярката за неотклонение
„задържане под стража“ е изменена в „подписка“, а последната е отменена с
Постановление от 18.06.2019г. С Постановление от 06.08.2018г. на същия е
наложена забрана да напуска пределите на Република България, отменена с
Постановление от 18.06.2019г. С декларация от 08.03.2018г. пострадалата Н. Ф
се е отказала от първоначалните си показания и е отрекла да е била отвлечена.
С Постановление от 01.03.2018г. е била назначена съдебно-психиатрична
експертиза на пострадалата Ф, а впоследствие и допълнителна комплексна
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, изготвена на 21.02.2020г.
Наказателното производство е било спряно на основание чл.244,ал.1,т.3 от
НПК за периода 09-16.10.2018г. и за периода 04.01-23.08.2021г., поради
продължителното отсъствие на св.Ф. Проведени са били множество разпити и
очни ставки. С Постановление от 28.01.2022г. наказателното производство
спрямо ищеца С. е прекратено поради липсата на безспорни доказателства за
извършено престъпление, за каквото е бил привлечен като обвиняем, и на
основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК, а материалите са изпратени на РП-Стара
Загора за продължаване на разследването срещу Н. Ф за набедяване по
чл.286,ал.2 вр. ал.1 от НК. Постановлението е връчено на С. на 02.02.2022г.,
според съдържащото се в приложената прокурорска преписка известие за
доставяне, при което седемдневният срок за обжалването му от него изтича на
09.02.2022г. и като необжалвано е влязло в сила на 10.02.2022г.
При така установеното настоящата инстанция намира да е налице
8
основанието на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на
прокуратурата за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие
незаконното обвинение в извършване на престъпление по образуваното от нея
наказателно производство, прекратено поради това, че деянието не е
извършено. Обстоятелството, че причината за образуване и водене на
наказателното производство е свързано с поведението на пострадалата Ф,
отказала се от първоначалните си показания да е била отвлечена, спрямо която
е повдигнато обвинение за набедяване, на което акцентира ответникът и във
въззивната си жалба, не е освобождаващо от отговорността, която е
обективна.
Спорен за страните пред настоящата инстанция е въпроса относно
действително претърпените от С. вследствие незаконното му обвинение по
процесното наказателно производство неимуществени вреди и техния
интензитет, обосноваващи размера на дължимото за такива обезщетение, с
оглед принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и конкретните за случая
обстоятелства.
Видно в тази връзка е, че повдигнатото спрямо ищеца, който към този
момент е бил на 38 години, обвинение е било за тежко престъпление по
смисъла на чл.93,т.7 от ДР на НК, предвиденото за което наказание е
„лишаване от свобода“ от десет до двадесет години или доживотен затвор,
угрозата от налагане на каквото най-тежко наказание несъмнено е свързана
със значителни по интензитет негативни преживявания на притеснения и
страх от възможно осъждане и изолиране от обществото за дълъг период от
време, несигурност за съдбата и бъдещето. Не може, обаче, да не се отчете в
тази връзка, че само след около три месеца пострадалата, която е основен
свидетел, се е отказала от първоначалните си показания за отвличане, което
неминуемо е снижило степента на тревогите. В тази връзка неоправдано
наказателното производство е продължило единствено на досъдебната фаза за
период от повече от четири години, който срок не може да се приеме за
разумен. На ищеца е била наложена и най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“, която, както резонно възразява жалбоподателя-
ответник, не е била заменяна с „домашен арест“ по здравословни причини,
противно на приетото от първоинстанционния съд, а с „подписка“. Тази мярка
С. е търпял за един продължителен период от време от почти осем месеца, а не
9
за четири години, както отново неправилно е приел първоинстанционният съд.
През този период той е преживявал присъщите за нея ограничения, свързани
със свободата на придвижване, средата и начина на живот, правото на труд. В
такава насока са показанията на ангажираните свидетели Д Г и Г П,
пребивавали заедно с него в ареста, които в голямата си част досежно
битовите условия там са неотносими към настоящия спор, тъй като
прокуратурата не носи отговорност за тях. Приетото в тази връзка заключение
от 09.09.2024г. на съдебно-психологична експертиза, според което
психологичното състояние на ищеца за периода на пребиваване в следствения
арест от 14.12.2017г. до 28.01.2022г. е свързано с високо ниво на стрес без
данни за влошено психиатрично състояние, не се възприема относно периода
на пребиваване в следствения арест, тъй като се установи същият да е от
14.12.2017г. до 08.08.2018г. Според заключението, и към момента
емоционалното състояние на ищеца е с преживявания от негативния регистър
– тревога, безпокойство, емоционална лабилност, избягващо поведение, които
са намалили своята острота и интензивност, без да са отзвучали напълно, като
същият от четири месеца е на медикаментозно лечение и в проведеното
интервю е споделил, че от една година е преустановил употребата на
наркотици, променил е живота си и очаква и се подготвя за раждането на
детето си. Цитираните свидетели и експертът-психолог при изслушването му
в съдебно заседание на 17.10.2024г. твърдят за влошено здравословно
състояние на ищеца по време на престоя му в ареста, довело до операция на
бъбрека след неговото освобождаване, за което надлежни писмени
доказателства не са представени, нито са събрани доказателства досежно
причинно-следствена връзка между такова негово заболяване и незаконното
обвинение или задържането под стража.
От представените от ответника доказателства е видно, че ищецът С. е
бил осъждан за престъпления преди образуване на процесното наказателно
производство: с определение №345/20.10.2000г. по НОХД №490/2000г. на РС-
Раднево на основание чл.129 от НК на „глоба“ в размер на 200лв.; със
споразумение от 29.03.2005г. по НОХД №1525/2004г. на РС-Стара Загора за
престъпление по чл.131,ал.1,т.7 и т.12 вр. чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК на
„лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца, чието
изпълнение е отложено със срок от три години; със споразумение от
25.09.2007г. по НОХД №86/2007г. на РС-Гълъбово за престъпление по
10
чл.325,ал.1 от НК на „пробация“; с влязла в сила на 17.11.2010г. присъда от
18.06.2010г. по НОХД №131/2010г. на РС-Стара Загора за престъпление по
чл.131,ал.1,т.4,предл.3 вр. чл.129,ал.1 вр. ал.2 вр. чл.130,ал.1 от НК на
„лишаване от свобода“ за срок от десет месеца при първоначален строг режим,
като наказанието е изтърпяно на 24.08.2011г.; със споразумение от 19.02.2015г.
по НОХД №345/2015г. на РС-Стара Загора за престъпление по чл.131,ал.1,т.7
вр. чл.129,ал.2,пр.5 от НК на „лишаване от свобода“ за срок от една година при
първоначален строг режим с приспадане на времето на задържане от
02.09.2014г. до 12.08.2015г.; със споразумение от 01.09.2016г. по НОХД
№2455/2016г. на РС-Стара Загора за престъпление по чл.343Б,ал.3 от НК на
„лишаване от свобода“ за срок от пет месеца и със споразумение от
04.11.2016г. по НОХД №3216/2016г. на РС-Стара Загора за престъпление по
чл.339,ал.1 от НК на „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, за които с
определение от 02.12.2016г. по ЧНД №3381/2016г. на РС-Стара Загора му е
определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца,
което е изтърпял на 27.01.2017г. Паралелно на настоящото спрямо С. са
водени и други наказателни производства, като със споразумение от
30.05.2019г. по НОХД №1440/2019г. на РС-Стара Загора е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК, за което му е
наложено наказание „пробация“ и е приспаднато времето, през което е бил
задържан 01.02-30.05.2019г., а със споразумение от 29.07.2021г. по НОХД
№1938/2021г. на РС-Стара Загора е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.355,ал.2 вр. ал.1 от НК, за което му е наложена
„пробация“ и „глоба“. След приключване на процесното досъдебно
производство С. е бил привлечен на 30.03.2022г. като обвиняем за
престъпление по чл.116,ал.1,т.6,прдл.1 вр. чл.115 от НК по ДП №447 зм
72/2022г. по описа на РУ-Гълъбово, за което спрямо него е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ с Определение №200 от 31.03.2022г. по
ЧНД №260/2022г. на ОС-Стара Загора, изменена в „домашен арест“ с
Определение №530 от 17.08.2022г. по ЧНД №668/2022г. на ОС-Стара Загора,
изменена в „подписка“ с Постановление от 21.09.2022г., като наказателното
производство е прекратено с Постановление от 20.11.2023г. поради
невменяемост на С. вследствие употребата на психоактивни вещества. В тази
връзка с въззивната жалба за първи път ответникът навежда възражение по
чл.5,ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, поддържайки образуването и воденето на
11
процесното наказателно производство да е по изключителна вина на ищеца,
предвид множеството му предходни осъждания, определящи го като лице с
висока обществена опасност, с което да е допринесъл за увреждането. Освен,
че възражението не е своевременно наведено с отговора на исковата молба, то
не е съобразено с обстоятелството, че изключителна вина на пострадалия би
била налице, когато поведението му е единственият каузален фактор за
настъпване на вредоносния резултат от незаконните действия на ответника,
според задължителните указания по т.3 от Тълкувателно решение №3 от
22.04.2004г. по тълк.дело №3/2004г. на ОСГК на ВКС, като пострадалият с
действията си следва да е създал предпоставки за повдигане и поддържане на
конкретното обвинение, т.е. недобросъвестно да е провокирал и въздействал
върху наказателното преследване. Съдебното минало на ищеца преди
образуване на настоящото наказателно производство само по себе си не може
да бъде причина за привличането му като обвиняем за конкретното
престъпление. Същото, обаче, както основателно поддържа ответникът, е от
значение за определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, и неправилно не е съобразено от първоинстанционния
съд. Преди привличането му като обвиняем по настоящото наказателно
производство С. е бил осъждан седем пъти предимно за средни телесни
повреди, търпял е мерки за неотклонение „задържане под стража“ и наказания
„лишаване от свобода“, а по време на същото е осъждан два пъти и му е била
наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода 01.02-
30.05.2019г. При това положение, но и като се има предвид, че настоящото
обвинение е за най-тежко наказуемото престъпление, следва да се приеме, че
интензитетът на търпените от ищеца страдания не е така значителен, както би
бил за лице, което не е било в подобен контакт с правоохранителните органи и
не е наясно с фазите и процедурите на водения процес, като част от тревогите
и ограниченията през процесния период са били свързани и с паралелно
водените наказателни производства и взета най-тежка мярка за неотклонение.
Отчитайки всички тези конкретни обстоятелства от значение за
прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, настоящата
инстанция намира за справедлив размер на дължимото се обезщетение за
неимуществени вреди такъв от 10000лв., до който искът правилно е уважен и
първоинстанционното решение в тази му част като правилно следва да се
потвърди, а за разликата над посочения размер до присъдения от 40000лв.
12
решението следва да се отмени с отхвърляне на иска за нея, като бъде
потвърдено в отхвърлителната му част за размера над 40000лв. до пълния
предявен от 100000лв. Същото следва да се отмени и относно присъдената
законна лихва за периода 28.01.2022г.-09.02.2022г. /включително/, с оглед
установеното относно влизането в сила на постановлението за прекратяване
на наказателното производство на 10.02.2022г., от когато такава е дължима.
С решението на ищеца са присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в редуциран съгласно разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК
размер от 4000лв. от общо платени по двете съединени дела 18520лв.,
включващи 8650лв. по настоящото. В срока по чл.248,ал.1 от ГПК за
обжалване на решението с подадената въззивна жалба ответникът е заявил и
искане за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение
поради липсата на фактическа и правна сложност на спора. С постановеното
Решение №67 от 04.03.2025г. с характер на определение в тази му обжалвана
част първоинстанционният съд, въпреки непрецизния диспозитив, е отказал да
намали размера на присъдените на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение от 4000лв. Настоящата инстанция намира доводите на
жалбоподателя този размер да не е съобразен с фактическата и правна
сложност на делото за неоснователни, предвид многобройните факти,
инкорпорирани в предмета на делото, и множеството събрани във връзка с тях
писмени доказателства, както и гласни доказателства и експертиза.
Разноските, обаче, следва да бъдат намалени, с оглед уважената част от иска
при настоящото му въззивно разглеждане, на 1000лв.
Жалбоподателят С. претендира за присъждане на разноски във
въззивното производство. Такива той е заплатил за държавна такса в размер на
10лв. за подадената от него въззивна жалба, които не му се дължат, с оглед
цялостната й неоснователност, както и за адвокатско възнаграждение от
3850лв. по договор за правна защита и съдействие от 21.11.2024г. с
упълномощената адв.Н., представен с въззивната жалба, и за адвокатско
възнаграждение от 2000лв. по договор за правна защита и съдействие от
11.12.2024г., представен с отговора на въззивната жалба на ответника, от
които, съразмерно на уважената част от иска, му се дължат разноски от 585лв.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
13
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №310 от 04.11.2024г., постановено по гр.дело
№745/2023г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, В ЧАСТТА, с която
Прокуратурата на Република България – гр.София, бул.“Витоша“№2, е
осъдена да заплати на Д. П. С. с ЕГН:**********, от гр.СV З, ул. П № **, сума
в размер над 10000лв. до присъдената от 40000лв. като обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди по ДП №284зм1429/2017г. по описа
на РУ-гр.Казанлък, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2022г. до
окончателното й изплащане, И В ЧАСТТА, с която е присъдена законна лихва
върху присъдената главница от 10000лв. за периода 28.01.2022г.-09.02.2022г.
/включително/, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. С. с ЕГН:**********, от гр.СV З, ул. П
№ **, против Прокуратурата на Република България – гр.София,
бул.“Витоша“№2, иск за заплащане на обезщетение в размер над 10000лв. до
40000лв. за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконното му
обвинение в извършване на престъпление по ДП №284 зм 1429/2017г. по
описа на РУ-Казанлък, прекратено с Постановление от 28.01.2022г. на ОП-
Стара Загора, ведно със законната лихва от 28.01.2022г. до окончателното му
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №310 от 04.11.2024г., постановено по
гр.дело №745/2023г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, В ЧАСТТА, с
която Прокуратурата на Република България – гр.София, бул.“Витоша“№2, е
осъдена да заплати на Д. П. С. с ЕГН:**********, от гр.СV З, ул. П № **,
сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди вследствие незаконното му обвинение в извършване на
престъпление по ДП №284зм1429/2017г. по описа на РУ-гр.Казанлък,
прекратено с Постановление от 28.01.2022г. на ОП-Стара Загора, ведно със
законната лихва, считано от 10.02.2022г. до окончателното й изплащане, И В
ЧАСТТА, с която искът е отхвърлен за разликата над 40000лв. до пълния
предявен размер от 100000лв.
ОТМЕНЯ Решение №67 от 04.03.2025г., постановено по гр.дело
№745/2023г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, в частта му с характер на
определение по чл.248 от ГПК, с която е оставена без уважение молбата на
Прокуратурата на Република България – гр.София, бул.“Витоша“№2, за
14
изменение на постановеното по същото дело Решение №310 от 04.11.2024г. в
частта му относно разноските за адвокатско възнаграждение в размер на
4000лв., присъдени на Д. П. С. с ЕГН:**********, от гр.СV З, ул. П № **, чрез
тяхното намаляване, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение №310 от 04.11.2024г., постановено по гр.дело
№745/2023г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, В ЧАСТТА, с която
Прокуратурата на Република България – гр.София, бул.“Витоша“№2, е
осъдена да заплати на Д. П. С. с ЕГН:**********, от гр.СV З, ул. П № **,
сумата от 4000лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
КАТО НАМАЛЯВА размера на тези разноски на 1000лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България – гр.София,
бул.“Витоша“№2, да заплати на Д. П. С. с ЕГН:**********, от гр.СV З, ул. П
№ **, сумата от 585лв. /петстотин осемдесет и пет лева/, представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15