Р Е Ш Е Н И
Е
№……....………./……....……….2020г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на осми юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
мл. с. НАСУФ
ИСМАЛ
при секретар
Галина Славова
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 1060 по описа за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 20270/10.03.2020 г., депозирана от „Североизточно държавно предприятие“ ДП, ЕИК *********, с
адрес гр. *****, представляван от своя законен представител инж. В.Н, действащ
чрез юрк. Атанаска Атанасова, срещу
Решение № 756 от 18.02.2020 г., постановено по гр. д. № 16335/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 7-ми съдебен състав, с което на основание чл. 357 от КТ е признатa
за незаконнa и отменена Заповед № 286/10.09.2019 г., издадена от
въззивника, с която на Г.Р.Г., ЕГН **********, с адрес ***, действащ чрез адв. Р.К.,
е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ поради нарушение на трудовата
дисциплина.
Във въззивната жалба се навеждат подробни
доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на
материалния и процесуален закон. Твърди се, че приетите за установени
фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и оставяне в сила на
Заповед № 286 от 10.09.2019 г. на директора на СИДП ДП - *****. Оспорват се
изводите на първоинстанционния съд досежно липсата на нарушение на трудовата
дисциплина. Въззивникът сочи, че по делото е установено по несъмнен начин, че
въззиваемият не е изпълнил възложените нему трудови задължения, което обуславя
законността на наложеното дисциплинарно наказание „забележка“. Излагат се
твърдения, че работодателят е отчел тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и поведението на
служителя, като на последния му е наложено най-лекото наказание с цел да
се подобри неговата работа. Въззивникът поддържа, че въззиваемият нито е
опровергал представените от него доказателства, нито е ангажирал и представил
доказателства в подкрепа на твърденията си.
В срока по
чл. 263 от ГПК въззиваемият е подал писмен отговор на въззивната жалба. В отговора се навеждат подробни доводи за
неоснователността на въззивната жалба, което обуславя правилността на атакувания
съдебен акт. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Сочи се, че изводите на съда са последица от последователното,
задълбочено и обективно анализиране на цялата доказателствена съвкупност.
Твърди се, че с поведението си въззиваемият не е нарушил трудовата дисциплина,
доколкото е изпълнявал трудовите си задължения добросъвестно и точно, поради
което наложеното наказание се явява незаконно и като такова правилно е отменено
от първоинстанционния съд.
В проведеното открито
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемият, редовно призован за същото
съдебно заседание, чрез адв. Р.К. поддържа
отговора на въззивната жалба, моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на
Окръжен съд-***** съобрази следното:
Производството
по гр. д. № 16335 по описа за 2019 г. на РС-****, ГО, е
образувано по предявен иск с правно основание чл. 357 вр. чл. 188, т. 1 от КТ с
искане за отмяна на заповед № 286/10.09.2019 г. като незаконосъобразна,
необоснована и немотивирана, с която на ищеца-въззиваем му е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че виновно не е изпълнил
произтичащите от учреденото трудово правоотношение задължения.
В исковата молба се твърди, че от
08.01.2015г. ищецът работи в ответното предприятие на длъжност „зам. директор“.
На 10.09.2019г. му била връчена заповед № 286/10.09.2019г. на директора, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Оспорва заповедта като
немотивирана, неправилна, издадена в противоречие с действителната фактическа
обстановка и тенденциозна. Твърди, че на 19.07.2019г. е му връчена заповед №
251 на директора, с която е командирован в ДГС Търговище, ДГС Омуртаг и ДЛС - *****
- гр. Попово по повод установен случай на африканска чума по свинете /АЧС/ в
ДЛС - ***** - гр. Попово. Командироването му с въпросната заповед е било по
начало без преспиване, а при необходимост му се разрешавало да преспи на базата
на ТП ДЛС *****. Поради семейни причини пътувал всеки ден с личния си
автомобил, с което продължителността на работния му ден ставала 14 часа и
повече. За изпълнение на поставената му задача не му е била предоставена
никаква налична документация, мобилен компютър и интернет. Твърди, че през
време на командировката си е предоставял ежедневни отчети, които е изпращал в
края на работния ден от съответното ТП. Първата седмица предвид огромния
първоначален обем на документацията и информацията, изпращал отчетите си от ел.
поща през деловодството на съотв. ТП, а следващите две седмици от личната си
ел.поща. В единични случаи в негово присъствие и под негова диктовка бил
въвеждан текста на докладите му от служителя, на който бил зачислен компютъра.
Твърди, че в рамките на задълженията му по дл. характеристика е това да
ръководи и контролира подчинените структури и при нужда да установява и
отстранява пропуски и недостатъци. В тази връзка ежедневно е изпълнявал
изискванията на прекия си началник, дадени със заповед № 251. Предвид
оперативната си самостоятелност като ръководител, изпълнението на поставената
му задача изисква извършване на нужните операции в застрашените от заразата
райони, съвместно с местните структури, под негово ръководство и в съответствие
с нормативната уредба и изисквания. В тази връзка сочи, че в оспорваната
заповед реално липсват констатации за допуснати пропуски в неговата работа.
Твърди, че в заповед № 251 е посочено единствено, че докладите следва да се
правят в писмена форма и изпращани на посочената ел.поща, т.е. няма изискване
да са подписани, от къде да се изпращат и обстоятелството, че са изпратени от
друг не означава, че не са били изготвени от него. Оспорва да не е присъствал
на командировката в рамките на пълното работно време от 8 часа,
като твърди, че реално е присъствал в повече от установеното раб. време,
предвид естеството на работата и пътуванията. В тази връзка посочва, че не са
му били предоставени за запознаване цитираните в заповедта доклади на
директорите на ТП в ****** и *****, с което е било ограничено
правото му на защита. Сочи да е налице и превратно тълкуване от работодателя на
въпросните докладни записки, доколкото „липсата на данни“ ищецът да е
присъствал през цялото работно време може да е резултат от липсата на такова
запитване от работодателя. И на последно място сочи, че липсват посочени в
заповедта каквито и да е настъпили за работодателя вредни последици от
вменените му нарушения. Искането е за уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор на подадената искова молба, с който исковата претенция
се оспорва като неоснователна. Оспорва се заповедта да страда от сочените от
ищеца пороци и се твърди, че същата е издадена при спазване на процесуалния и
материалния закон. Ответникът сочи, че при издаването ѝ са съобразени
дадените от ищеца писмени обяснения, както и са изискани допълнителни
доказателства – писмена информация от директорите на трите териториални
поделения, в които ищецът е бил командирован. Съобразно постъпилите от тях
докладни записки, ищецът не е присъствал в пълното работно време от 8 работни
часа на мястото на командировката, като наред с това бил възлагал на други
служители от ТП *****и ТП ***** изготвянето и изпращане
от негово име на отчетите за свършената работа, което задължение е било вменено
лично на него със заповед № 251/9.07.2019г. Оспорва тълкуването дадено от ищеца
на командировъчната заповед и твърди, че със заповедта за командироване на
служителя е определено място за нощуване в наличните бази на ТП *****, не само
при необходимост. Твърди, че по повод изпълнение на поставената му задача,
ищецът е следвало да изиска от деловодството наличната документация с
издадените актове по повод мерките и действията за борба с АЧС, с цел да бъде
запознат като част от ръководството на предприятието. Сочи, че всеки ръководен
кадър на предприятието разполага със служебна материална обезпеченост за
изпълнение на задачите си – преносими лаптопи. На територията на цялото
предприятие е осигурена интернет връзка и в трите ТП е било осигурено
материално обезпечение за изпълнение на задачата на служителя. Оспорва да е
налице противоречие между възложеното с командировъчната заповед и задълженията
на ищеца по дл. характеристика. Съобразно последната сочи, че ищецът не е
освободен от изпълнение на конкретни задачи поставени му от директора на ДП,
доколкото длъжността му е пряко подчинена на директора, като има задължение да
изпълнява и други конкретно поставени му задачи от директора, както и текущите
разпореждания на прекия си ръководител. Посочва и че т. II
от заповедта е ясно разписано, че отчетът е следвало да бъде подробен писмен,
да съдържа извършената работа на съотв. дата, установената фактическа
обстановка, предприетите мерки и действия и др. и да бъде предоставен по ел. поща
на предприятието. Счита, че липсата на подпис върху предоставяните отчети
препятства доказването на тяхното авторство. Молбата е за отхвърляне на
исковите претенции.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по
делото, a и от приобщения трудов договор №
47/08.01.2015 г. се установява по несъмнен начин, че между страните е учредено трудово правоотношение,
по което ищецът-въззиваем заема длъжността „зам. директор“ с местоизпълнение на служебните задължения – „Североизточно държавно
предприятие“ ДП офис гр. **** и работно време от 08.30
часа до 17.30 часа, както и това, че със Заповед № 286/10.09.2019г. на
Директора, чиято законност се оспорва в настоящото производство, му е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
От приобщената заповед № 251/19.07.2019г. на работодателя
се установява, че ищецът е бил командирован с място на командироване – района
на дейност на ТП ДЛС ***** в гр. Попово, ТП ДЛС Омуртаг в гр. Омуртаг и ТП ДГС
Търговище в гр. Търговище. Задачата и целта на командироването на ищеца е била
ежедневно същият да организира и контролира служителите и лицата стопанисващи
дивеча при изпълнение на конкретно посочени дейности от Инструкция за прилагане
на мерки по надзора след констатиране на положителен случай на африканска чума
по свинете от 19.04.2019 г., както и да следи стриктно за изпълнението на
всички заповеди и разпоредби на министъра и на изпълнителния директор на БАБХ,
касаещи мерките за борба с АЧС. Срокът на командировката е бил 21 календарни
дни, считано от датата следваща връчването на заповедта, т.е. от 20.07.2019 г.,
доколкото заповедта е връчена на 19.07.2019 г. Определени са командировъчни
пари, както и че в срока на командировката, пътуването от офис Варна до
седалището на съответното ТП следва да се извършва с автобус и/или жп транспорт
със съответното заплащане на пътни пари. За място на нощувки са определени бази
на ТП ДЛС ***** гр. Попово. Установява се още, че ищецът е бил задължен
ежедневно да представя в ЦУ на СИДП ДП ***** по ел. поща на предприятието
подробен писмен отчет за извършената на съответната дата работа в изпълнение на
поставената задача, на основание чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата за
командировките в страната. С последваща заповед № 251-1/19.07.2019г. е изменена
първата заповед само относно размера на командировъчните пари.
От представените доклади /3 бр./ от директорите на ТП-ДЛС
„*****“ гр. Попово, ТП-ДГС – Омуртаг и ТП-ДГС – Търговище се установява, че
ищецът-въззиваем в периода на командировката е посещавал административните
сгради на териториалните поделения, като е извършвал и теренни проверки в
съответните райони. Изисквал е информация
от служителите във връзка с предприетите мерки относно ограничаване на
заразата. Констатира се още, че процесните ежедневни отчети са изготвени под
негова диктовка от негово име от служителите на териториалните поделения.
Видно от представените писмени доказателства, находящи се
на л.48 и следващите от първоинстанционното дело, за периода от 22.07.2019 г.
до 26.07.2019 г. ищецът е изготвил и изпратил процесните отчети, досежно
фактическите констатации и предприетите мерки, от служебните електронни пощи на
териториалните поделения, а за периода от 29.07.2019 г. до 09.08.2019 г. /с
изключение на 03.08.2019 г. и 04.08.2019 г./ от личната си електронна поща.
От представеното писмо от 21.08.2019 г. се
установява, че работодателят е изискал от ищеца писмени обяснения по повод
изпълнение на заповед № 251/19.07.2019г., в частност относно нощувките и
констатираните от работодателя нарушения, изразяващи се в това, че отчетите са
изготвени от други служители на ТП, не съдържат информация за извършената от
ищеца работа и относно неспазване на пълното работно време.
В отговор на исканите обяснения, ищецът е дал
такива, като е посочил, че за нощувки не е ползвал базата по заповедта, а е
нощувал в дома си в гр. Долни Чифлик, както и е посочил, че по време на
командировката си е пътувал само с личния си автомобил, работното му време е
продължавало от 06.30 часа до 20.00 часа, ежедневните си отчети е изготвял сам
и ги е изпращал от ел. пощи на трите ТП първоначално, а впоследствие от личната
си поща. Овладяна е била ситуацията по повод констатирана положителна проба на
чума на дива свиня, като всички взети последващи проби са били отрицателни.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта
– в обжалваната му част.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената
писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният
акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки
за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни
правни норми.
Престирането
на работна сила от едно лице – неин носител, на друго лице, което осигурява
веществените елементи на трудовия процес, по необходимост поставя носителя на
работната сила в определена зависимост от този, за когото се полага трудът. То
изисква спазване на определени правила за осъществяване на труда за другиго, за
използване на чуждите средства за производство, за координиране с останалите
работници и служители и т. н. Това намира отражение в трудовата дисциплина.
Трудовата дисциплина е един от основните елементи в съдържанието на
индивидуалното трудово правоотношение. Нейното спазване е главно условие за
осигуряване на ред и организираност в трудовия процес. Трудовата дисциплина е
едно от основните задължения на работника или служителя по трудовото
правоотношение. В този смисъл понятието „трудова дисциплина” е употребено в чл.
124 и чл. 186, изр. 1 от КТ.
Дисциплинарната отговорност е
санкция за неправомерно поведение на работника или служителя по трудовото му
правоотношение, изразяващо се в нарушение на трудовата дисциплина. За да бъде
уважен искът по чл. 357 вр. с чл. 188, т. 1 от КТ, е
необходимо ищецът да докаже в условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на всички елементи от фактическия му състав, а именно: 1.)
съществуването на валидно трудово правоотношение и 2.) налагането на
дисциплинарно наказание, което оспорва. В настоящия случай, тези
две обстоятелства освен, че не са спорни между страните, се установиха по
несъмнен начин и от събраните в хода на производството доказателства – трудов договор № 47/08.01.2015 г. и
Заповед № 286/10.09.2019г. на директора на СДП.
От друга страна, за да бъде
отхвърлен искът, ответникът следва да докаже в условията на насрещно пълно
доказване следните обстоятелства: 1.) законосъобразността на заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание „забележка”, а именно – че е издадена от компетентен орган, в писмена форма със съответните реквизити, в
законоустановените срокове и че при налагане на наказанието е съобразена
тежестта на нарушението и поведението на ищеца, както и 2.) конкретните задължения на ищеца при изпълнение на
трудовата му функция, които виновно е нарушил.
В конкретния случай е спазена разпоредбата
на чл. 192, ал. 1 от КТ, доколкото наказанието е наложено от длъжностно лице,
натоварено с ръководни функции – директора на СИДП ДП ГР – гр. *****. Работодателят
е изпълнил и своето юридическо задължение, произтичащо от разпоредбата на чл.
193, ал. 1 от КТ, доколкото преди да наложи дисциплинарното наказание е изискал
писмени обяснения от служителя досежно констатираните нарушения на трудовата
дисциплина. Съдът намира, че нарушението е доведено до знанието на работодателя
посредством писмените доклади на директорите на ТП, т.е. на 14.08.2019г. и
15.08.2019г. Наказанието е наложено на 10.09.2019 г. – в рамките на нормативно
установения 2 месечен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ. Спазена е и
материалноправната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ –
заповедта е в писмена форма, като съдържа законоустановените реквизити – данни
за нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст,
въз основа на който се налага, което обуславя и нейната
мотивираност.
Касателно конкретните
трудови задължения, чието неизпълнение е обусловило реализирането на
дисциплинарната отговорност на ищеца, съдът намира следното:
Видно от длъжностната характеристика на служителя-ищец,
същият има задължението да изпълнява точно и добросъвестно текущите
разпореждания и заповеди на прекия си ръководител, т.е. на директора на СИДП,
което е в унисон и с разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ. Със заповед №
251 от 19.07.2019 г. директорът на СИДП е командировал ищеца в района на
дейност на териториалните поделения на държавното горско и ловно стопанство в *****,
Омуртаг и Търговище, като е наредил на командирования-ищец ежедневно да
представя по електронната поща подробен писмен отчет относно извършената на
съответната дата работа в изпълнение на задачата да контролира и организира дейността на
служителите на ТП „ДЛС *****“, ТП „ДЛС Омуртаг“ и ТП „ДГС Търговище“ и лицата
стопанисващи дивеча досежно спазването на мерките за ограничаване и
преустановяване на разпространението на АЧС.
В конкретния случай дисциплинарното наказание е наложено
за това, че командированият служител не е изготвял и изпращал лично всички
отчети за извършената от него работа, което се твърди, че е нарушение на точка II от заповед № 251/19.07.2019 г.; не представил информация за конкретно
изършените от него действия по изпълнение на заповедта – нарушение на точка II и не е присъствал на мястото на командировката в рамките на пълното
работно време от 8 часа на ден.
По отношение на неизготвянето и неизпращането на
ежедневния отчет лично от командирования служител съдът намира, че в точка II от заповедта на служителя му е указано единствено да изпраща ежедневния
отчет в писмена форма по електронната поща на предприятието – ******@****.**, като липсват нарочни указания за начина на изпращане – чрез лично
възпроизвеждане на свършената работа или чрез друг. В настоящия казус от
писмените доклади на директорите на ТП се установява, че отчетите са изготвени
от служители на териториалните поделения под диктовката на командирования
служител, т.е. самите отчети обективират волята на служителя-ищец, като е без
значение фактът, че техническото изписване на съответните ежедневни писмени
отчети е извършено от подчинените на командирования-ищец служители. Правнорелевантният
факт е това, че същите съдържат личните впечатления на ищеца, извършил
проверката в административните сгради на ТП и съответните райони, попадащи под
юрисдикцията им, а не на лицата, писали отчетите.
Съдът не споделя и доводите на работодателя касателно
непълнотата на писмените отчети. Видно от процесната точка II от заповедта, на командирования служител му е указано да се отчита всеки
ден с подробен отчет, без да са посочени конкретните реквизити, които следва да
съдържа самият отчет. Указано му е единствено отчетите да почиват на
установената фактическа обстановка, предприетите мерки, действия и др., т.е.
неоправдано е да се твърди, че липсва информация в отчетите при положение, че
самият работодател не е задал критериите, по които командированият служител да
се отчита, а единствено е посочил базата, на която да формира своя отчет, което
в настоящия казус е спазено.
Ответникът-въззивник не доказва по несъмнен начин и
факта, че ищецът не е спазвал пълното си работно време в периода на
командировката. Работодателят се домогва да установи този факт посредством
писмените доклади на директорите на ТП. Същите обаче не са достатъчни, за да
установят този отрицателен факт, имайки предвид, че мястото на командироването
е района на дейност на териториалните поделения, а не самите административни
сгради, т.е. административните сгради са само част от мястото на работа, но с
оглед и предмета на командировката – организиране и контролиране дейността на
служителите на ТП и лицата стопанисващи дивеча във връзка със спазването на
мерките за борба с АЧС, то командированият служител преимуществено е престирал
работната си сила на терен – в рамките на съответните райони.
Ето защо въззивният съд приема, че поведението на ищеца
не съставлява нарушение на трудовата дисциплина, което да обуслови ангажирането
на неговата дисциплинарна отговорност чрез налагане на дисциплинарно наказание
„забележка“.
С оглед липсата на дисциплинарно нарушение съдът не дължи
произнасяне досежно преценката на работодателя по чл. 189, ал. 1 от КТ,
доколкото такава се прави единствено при виновно неизпълнение на трудовите
задължения.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав намира предявения иск по чл. 357 вр. чл.
188, т. 1 от КТ за основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ
резултат от разглеждането на делото по същество, въззивният съд не може да
ревизира произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от делото,
претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските, направени за защита
във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде
уважена. Същият претендира разноски в размер на 450.00 лева,
представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения
списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие, имащ характер
на разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 756 от 18.02.2020 г., постановено по гр. д. № 16335/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 7-ми съдебен състав.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Североизточно
държавно предприятие“ ДП, ЕИК *********, с адрес гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Р.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата в размер на 450.00 лева, представляваща
сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви
в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: