Р Е Ш Е Н И Е
№ 260031
гр. Първомай, 21.10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 75 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) (чл. 432, ал. 1
от действащия КЗ) и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Ищецът Н.П.Н., ЕГН: **********, с
адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.Л.Б., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ********,
моли съда да осъди ответника Застрахователно акционерно дружество „ДЗИ - О.”
АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от К.
Х. Ч.и Б. А. В.в качеството съответно на Главен изпълнителен директор и
Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Ю.М.К., да му
заплати, както следва:
Ø сумата от 13 000, 00 (тринадесет хиляди)
лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Г. о.“, сключен с ответното дружество със
Застрахователна полица № ****, валидна от 22.09.2014 г. до 22.09.2015 г., за
претърпени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 17.01.2015 г. в
землището на с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, на втори километър от път № ***от
републиканската пътна мрежа, по вина на водача на лек автомобил марка и модел „О.
К.” с рег. № ***, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.01.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението, и
Ø сумата от 3 954, 48 лева (три хиляди деветстотин
петдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от
17.01.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.01.2020 г.
Претендира присъждане и на сторените
в настоящата инстанция съдебноделоводни разноски.
Излагат се фактически твърдения, че с Решение №
17/24.04.2017 г. по НОХД № 60/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай З. М.
К., ЕГН: **********, била призната за виновна в извършване на престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че
на 17.01.2015 г. в землището на с. Г., общ. Първомай,
обл. Пловдив, на втори километър от път № ***от републиканската пътна мрежа при
управление на лек автомобил марка и модел „О. К.” с рег. № *** нарушила
правилата за движение по пътищата, предвидени в чл. 20, ал. 2, чл. 15, ал. 2,
чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
и по непредпазливост причинила на ищеца две средни телесни повреди, изразяващи
се в счупване на лявата бедрена кост и на лявата ключица, довело до трайно
затрудняване на движенията съответно на левия долен и горен крайник, и на
основание чл. 78а от НК била освободена от наказателна отговорност, като й било
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000, 00 лева.
Вследствие на така нанесените му увреждания
пострадалият претърпял болки, страдания и значителен дискомфорт в ежедневието
си. Дълъг период от време бил неспособен да се самообслужва и изпитвал
потребност от чужда помощ. Четири месеца се придвижвал посредством патерици,
като и до момента продължавал да накуцва, носел ортеза за фрактурата на горния
си крайник и имал неспокоен сън. Преживял тежък психо-емоционален шок, две
хирургичски интервенции, болничен престой в три лечебни заведения в продължение
на общо 47 дни, физикални и рехабилитационни процедури и чувствал постоянен
страх от участие в пътното движение. Лявото му бедро останало загрозено от груб
белег с дължина от около 40 см, тъканта около който близо две години след
иницидента непрекъснато се възпалявала. Поради десетмесечната си
неработоспособност прекъснал научната си кариера, която развивал като доктор по
зоология.
Към момента на злополуката Г. о. на виновния водач
била обект на застрахователна закрила при ответното дружество по договор за
задължителна застраховка „Г. о.“, сключен с него въз основа на Застрахователна полица № ***,
валидна от 28.06.2015 г. до 27.06.2016 г.
На 25.10.2017 г. ищецът отправил до ответника претенция за застрахователно обезщетяване на причинените му от
застрахователното събитие неимуществени вреди, които остойностявал в размер на
38 000, 00 лева, а застрахователното дружество определило и му изплатило
за тяхната обезвреда сумата от 25 000, 00 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 1145/27.02.2020 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник застъпва
становище за неоснователност на исковете и моли за тяхното отхвърляне с доводи,
че застрахователното обезщетение от 25 000, 00 лева, което е престирал на
ищеца, репарира изцяло претърпените от него неимуществени вреди от фрактурата
на лявата му бедрена кост при съблюдаване на принципа на справедливостта,
залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва причинната връзка между счупването на
ключицата му и пътнотранспортното произшествие и противопоставя възражение за
погасяване на процесните вземания по давност.
В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез
пълномощника си поддържа исковете, а редовно призовано, ответното дружество не
се представлява, като с Молба вх. № ***г., депозирана от довереника му, пледира
за отхвърлянето им.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по порядъка на чл.
235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
С Решение № 17/24.04.2017 г. по
НОХД № 60/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, влязло в законна сила на 10.05.2017
г. (л. 19 от НОХД № 60/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив), З. М. К., ЕГН: **********, била призната за виновна в извършването на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 17.01.2015 г.
в землището на с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, на втори километър от път №
667, ІІІ клас от републиканската пътна мрежа при управление на собствения си лек
автомобил марка и модел „О. К.” с рег. № ***, е нарушила правилата за
движение по пътищата, предвидени в чл. 20, ал. 2, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1,
т. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинила на ищеца две
средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 от НК, изразяващи се в счупване на
лявата бедрена кост и на лявата ключица, довело до трайно затрудняване на
движенията съответно на левия долен и горен крайник, и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК била
освободена от наказателна отговорност и санкционирана с налагане на
административни наказания „Глоба” в размер на 1 000, 00 лева и „Лишаване от
правоуправление на моторно превозно средство” за срок от седем месеца.
Фактическата установеност, възприета в мотивите на цитирания съдебен акт,
сочи, че на 17.01.2015 г. при преминаване през десния завой на втори километър
от път № 667, ІІІ клас от републиканската пътна мрежа с лекия си автомобил
марка и модел „О. К.” с рег. № ***, който по данни от Свидетелство за
регистрация – част І № *********/30.12.2014 г. (л. 100 от Досъдебно производство № 20/2015 г. по описа на
Районно управление – Първомай),
издадено от Областна дирекция на МВР – Пловдив, бил нейна собственост, обвиняемата
навлязла в насрещната пътна лента и блъснала движещия се в нея лек автомобил
марка и модел „Ф. Е.” с рег. № ****, управляван от ищеца.
Въз основа на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се изяснява, че към момента на
настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие гражданската отговорност
на виновния водач на лек
автомобил марка и модел „О. К.” с рег. № *** е била обект на застраховане по сключен с ответното
дружество договор за задължителна застраховка „Г. о.” на автомобилистите по Комбинирана
застрахователна полица № ****
от 22.09.2014 г. (л. 102 от Досъдебно производство № 20/2015 г. по описа на
Районно управление – Първомай), валидна от 22.09.2014 г. до 22.09.2015 г. и
осигуряваща покритие на територията на всички държави членки на Европейския
съюз до минималните застрахователни суми по КЗ за събития на българска
територия срещу премия от 199, 72 лева, дължима разсрочено на четири вноски с
падеж съответно 22.09.2014 г., 21.12.2014 г., 21.03.2015 г. и 21.06.2015 г. и
размер съответно 57, 43 лева, 47, 43 лева, 47, 43 лева и 47, 43 лева. Първите
две от тях били заплатани съответно на 22.09.2014 г. и 21.12.2014 г., съгласно Сметки
№ № ****г. и **** г. (л. 103 от Досъдебно производство № 20/2015 г. по описа на
Районно управление – Първомай), издадени от ответника.
В хода на
съдебното дирене в качеството на свидетел е разпитан братът на ищеца В. П.Н..
Поради възможната му заинтересованост от изхода на спора предвид близкото му
родство с посочилата го страна показанията му се преценят в съответствие с
предписанието на чл. 172 от ГПК и тъй като конкретно, логично и обективно възпроизвеждат
непосредствените му възприятия относно релевантните факти и кореспондират с
останалите доказателствени източници, следва да се кридитират.
Същият сочи, че от мястото на катастрофичния удар пострадалият,
който бил в съзнание, но видимо изпитвал силна болка в областта на левите си бедро
и ключица, бил транспортиран с линейка до и приет в Отделение по ортопедия и
травматология при Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ)
„П. д-р С. К.” АД – Стара Загора. Видно от медицинските документи, фигуриращи в
досието за лечението му в посоченото медицинско заведение: Епикриза и. з. 1573
(л. 290 от Досъдебно
производство № 20/2015 г. по описа на Районно управление – Първомай), История на заболяването № 1573 (л. 258 – л. 261
от Досъдебно производство №
20/2015 г. по описа на Районно управление – Първомай), Предоперативна епикриза
от 19.01.2015 г. (л. 279 от Досъдебно производство № 20/2015 г. по
описа на Районно управление – Първомай), Лист за предоперативна анестезиологична
консултация и преценка (л. 280 – л.
282 от Досъдебно производство
№ 20/2015 г. по описа на Районно управление – Първомай), Оперативен протокол № 29/20.01.2015 г. (л. 271 от Досъдебно производство № 20/2015 г. по
описа на Районно управление – Първомай), Анестезиологичен лист № 131/20.01.2015
г. (л. 272 от Досъдебно производство № 20/2015 г. по описа на
Районно управление – Първомай), Трансфузионен лист за преливане на кръв и
кръвни съставки (л. 278 от Досъдебно производство № 20/2015 г. по
описа на Районно управление – Първомай), Клинико-рентгенологичен минимум от
06.02.2015 г. (л. 283 от Досъдебно производство № 20/2015 г. по
описа на Районно управление – Първомай), Фиш за имунохематологично изследване
от 18.01.2015 г. (л. 276 от Досъдебно производство № 20/2015 г. по
описа на Районно управление – Първомай), Фишове за хематологично изследване от
17.01.2015 г. (л. 302 от Досъдебно производство № 20/2015 г. по
описа на Районно управление – Първомай) и от 21.01.2015 г. (л. 301 от Досъдебно производство № 20/2015 г. по описа на Районно управление –
Първомай), Електрокардиограма от 17.01.2015 г. (л. 292 от Досъдебно
производство № 20/2015 г. по описа на Районно управление – Първомай), Резултати
от рентегнологично изследване от 17.01.2015 г. (л. 297 от Досъдебно производство
№ 20/2015 г. по описа на Районно управление – Първомай) и от 20.01.2015 г. (л. 295 от Досъдебно производство № 20/2015 г. по описа на Районно управление –
Първомай), Резултат от микробиологично изследване от 29.01.2015 г. (л. 295 от Досъдебно производство № 20/2015 г. по описа на Районно управление –
Първомай), Фишове за клинико-химични изследвания от 17.01.2015 г. (л. 302 от Досъдебно производство № 20/2015 г. по описа на Районно управление –
Първомай), от 18.01.2015 г. (л. 301
от Досъдебно производство №
20/2015 г. по описа на Районно управление – Първомай) и от 26.01.2015 г. (л. 299 – л. 300 от Досъдебно производство № 20/2015 г. по описа на
Районно управление – Първомай), Фиш – хемостаза от 17.01.2015 г. (л. 301 от Досъдебно производство № 20/2015 г. по описа на Районно управление –
Първомай), пациентът постъпил с
оточно ляво бедро, деформирано с патологична подвижност и костни крепитации в
средна трета и скъсено с 10 см, без сетивни и циркулаторни смущения. През
периода на хоспитализацията му от 17.01.2015 г. до 06.02.2015 г., протекла при
водеща диагноза „Фрактура феморис синистра”, бил поставен на директна
екстензия, след което подготвен за оперативно лечение, и на 20.01.2015 г. му
била извършена операция под интубационна анестезия за открито наместване на бедрената
фрактура с вътрешна фиксация с метална остеосинтеза с плака и винтове, фемур. Отделно
от горното, лявата му ръка била имобилизирана с шина, подложен бил на абдоминална
ехография, хемотрансфузия, хемостаза, хематологични, биохимични,
микробиологични и рентгенологични изследвания, провел консултации с кардиолог,
анестезиолог и специалист от Отделение по физикална и рехабилитационна медицина
(ОФРМ) и лечение с болкоуспокояващи за облекчаване на болките и антибиотици. Поради
неспособност да се изправя през хоспиталния престой останал изцяло в легнало
положение, в което се хранел и удовлетворявал биологичните си нужди, обгрижван
от медицинския персонал.
След като на 06.02.2015 г. бил дехоспитализаран в
подобрено състояние със свален оперативен шеф и спокойна оперативна рана и с
медицински предписания за амбулаторното й превръзване през 3 дни, антибиотична
терапия и антикоагулантна профилактика в домашни условия с медикаменти по схема,
ненатоварване на оперирания крак за два месеца и ходене с две патерици, бил откаран
в дома си в с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, където в продължение на около два
месеца не можел да става, да ходи и да се къпе самостоятелно, бидейки предимно
в постелен режим. За физиологично отделяне ползвал подлога, за придвижване – инвалидна
количка, а за къпане – специализиран стол за баня, като в ежедневието си разчитал
изключително на чужда помощ, оказвана му от неговия баща и от свид. Н., с които
съжителствал. Съпровождан от тях, посещавал профилактични и консултативни медицински
прегледи в гр. Пловдив.
До премахване около месец след инцидента на
шинирането на лявата ръка си служел само с дясната. Известно време приемал
предписаните му антибиотици, а при усилване на болезнеността в увредените
крайници, която усещал перманентно – и аналгетици. Предимно четял книги и
гледал телевизия, разговарял по телефона с приятели, а от някои от тях бил и
посещаван лично.
На третия месец след катастрофата започнал да ходи
с две патерици и да движи по-свободно лявата си ръка, без да усеща болка в
ключицата.
По данни от Епикриза и. з. 3625/438 (л. 9 от гр.
дело № 743/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив), издадена от ОФРМ при Многопрофилна
болница за активно лечение „С. П. - П.” ЕООД, на 26.03.2015 г. бил приет в
споменатото отделение с ограничени и болезнени движения в левия крак, походка с
две патерици и хипотрофична лява бедрена мускулатура и след проведено до
02.04.2015 г. лечение и рехабилитационни процедури по отношение на счупеното
бедро бил изписан с повлияни оплаквания, подобрена походка и тонизирана бедрена
мускулатура и с препоръка за прилагане в домашна обстановка на усвоената
лечебна физкултура, която изпълнявал. На около шестия-седмия месец от
злополуката при ходене спрял да използва помощните средства.
На
23.09.2015 г. постъпил с находка на фистула в средата на стар оперативен
цикатрикс на лявото бедро, зачервяване, чувствителност по ръбовете, болка и
оток в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „С. Г.” ЕАД, където видно
от изготвената Епикриза и. з. № ***г. (л. 10 от гр. дело № 743/2020 г. по описа
на Районен съд – Пловдив) бил лекуван до 09.10.2015 г. при диагноза „Счупване
на тялото (диафиза) на бедрената кост, закрито, състояние след фрактура на ляв
фемур и метална остеосинтеза, наличие на калус”, като на 23.09.2015 г. бил
опериран под спинална упойка за изрязване на образувалата се фистула и
отстраняване на остеосинтезата. В болницата му били извършени изследвания на
кръв и урина, антибиограма, ЕКГ и бил консултиран от рентегнолог, интернист и
кардиолог. Бил изписан със спокойна рана със свалени конци и запазена инервация
и циркулация на крайника, като му бил препоръчан прием на ципрофлоксацин и
превръзки през два дни. После отново се възстновявал на легло един месец, след
който два месеца ходел с патерици. Появилите се по-късно загнояване и силна
болка в оперираната зона били преодолени след медицинска манипулация по
зачистване на отстатъчни конци. Прегледът на ищеца от ортопед-травматолог на
16.11.2017 г., документиран от него в Амбулаторен лист № ***г. (л. 11 от гр.
дело № 743/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив), показал наличие на зараснала
фрактура и на фистула с коричка в областта на оперативната рана, както и самостоятелна
походка, при която според свид. Н. и досега се наблюдавало леко накуцване с
левия крак.
След произшествието пострадалият, който по
професия бил зоолог, обичал природата и дотогава бил в отлично здраве, със
спокоен сън и извършвал услуги по граждански договор с „Н. ****”, свързани с
работа на открито и интензивно движение, бил стресиран, гневял се на
сполетялото го нещастие, станал по-изнервен и сприхав и започнал да спи
неспокойно, а по причина на продължителното му обездвижване работните му
ангажименти били прекратени.
В резултат на двете оперативни интервенции
вертикално по протежение на цялото му ляво бедро останал загрозяващ белег, който
се стараел да прикрива с облеклото си. Лявата му ръка функционирала нормално,
но до ден-днешен при промяна на метеорологичните условия чувствал болка и в
двата увредени крайника, а в бедрото – и при по-продължително натоварване.
Сънят му все още бил непълноценен. До преодоляване на страха си от шофиране
управлявал кола с придружител. Понастоящем бил целодневно трудово зает в
Палеонтологичния музей в гр. А., докъдето се придвижвал с автомобила си.
Изслушаната
съдебномедицинска експертиза (л. 84 – л. 86), която, като обективно, пълно и
компетентно изготвена, се възприема от съда, заключава, че вследствие на
процесния пътен инцидент на ищеца е причинено счупване на лявата бедрена кост и
на лявата ключица. Възстановителният процес е напълно приключил в рамките
обичайната му продължителност съответно от осем-дванадесет месеца и два месеца,
като по отношение на засегнатия крак е протекъл с известни усложнения,
изразяващи се в отслабване на мускулатурата му и фистули в обсега на
оперативната рана. Белегът от нея обаче е физиологично неизцерим. Медицински
сведения за останали в бедрото елементи от остеосинтезата не се откриват сред
доказателствените материали.
Вещото лице
пояснява, че по правило лечението на всички костни фрактури на крайниците изисква
рехабилитация и че болка в увредените места, каквато безсъмнено е била налице
при ищеца, е възможно да се усеща от него и вбъдеще при климатични промени.
Сезиран
от последния с Искане вх. № ***г. (л. 15 – л. 18 от гр. дело № 743/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив) за застрахователни обезщетения за
претърпени от злополучното събитие имуществени и неимуществени вреди в размер
съответно на 3 326, 00 лева и 98 000, 00 лева, ведно със законната
лихва за забава, считано от 17.01.2015 г. до окончателното издължаване, застрахователят
го уведомил с Писмо изх. № 92-15883/24.11.2017 г. (л. 19 от гр. дело № 743/2020 г. по описа на Районен съд
– Пловдив), че определя такива
съответно от 1 420, 00 лева и 25 000, 00 лева, които му изплатил с общ
превод по банковата му сметка с Преводно нареждане за кредитен превод № ***г.
(л. 20 от гр. дело № 743/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив), издадено от „С.”.
При така очертаните
фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Застрахователното
правоотношение, от което ищецът черпи материалното си право, е възникнало преди
приемането на действащия КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), поради което в съответствие с §22 от Преходните и
заключителните му разпоредби се регулира от Част четвърта на отменения КЗ (обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от
01.01.2006 г., отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), а претенцията намира правното си основание в
нормата на чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.), която гласи, че увреденото лице може да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Г. о.”.
Процесното
притезание се основава на договор за задължителна застраховка
„Г. о.” на автомобилистите, по силата на който съгласно чл. 257, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1, изр.
1, чл. 267, ал. 1 и чл. 183, ал. 1 от КЗ (отм.) застрахователят се задължава
срещу премия да покрие в границите на договорената застрахователна сума по
смисъла на чл. §1, т. 5 от Допълнителните разпордби (ДР) на КЗ (отм.), минимумите на която са утвърдени в чл. 266 от КЗ
(отм.), отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица,
включително пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, имуществени и неимуществени вреди, които са свързани с притежаването и/или
използването на моторно превозно средство.
Специалната уредба на обсъжданата застраховка е поместена в Глава двадесет и четвърта на КЗ (отм.), като
за нея е важим и общият регламент на Глава осемнадесета от КЗ (отм.).
С оглед
функционалната обусловеност на задължението на застрахователя от това на застрахования
делинквент по указанието на чл. 154, ал. 1 от ГПК успешното провеждане на
прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
е предпоставено от пълно доказване от ищеца: че е сключил с ответника застрахователен
договор по застраховка „Г. о.” на автомобилистите и че се е осъществило
застрахователно събитие, което по разума на §1, т. 3 от ДР на КЗ (отм.) означава реализиране на покрития риск в периода на
застрахователното покритие и което при този застрахователен продукт се
идентифицира с юридическия факт на извършено от застрахования непозволено
увреждане при управление на моторното превозно
средство, пораждащо според чл. 45 ал. 1 от ЗЗД в негова тежест дълг да поправи вредите, които виновно е нанесъл
другиму.
Доказателствата
по делото легитимират ответника като застраховател, обвързан към датата на процесното
пътнотранспортно произшествие от застрахователно съглашение за задължителна
застраховка „Г. о.” на автомобилистите, касаещо лек автомобил марка и модел „О. К.” с рег. № ***, тъй като е материализирано в изискуемата се от чл. 184, ал. 1, изр. 1
от КЗ (отм.) форма на Комбинирана
застрахователна полица № **** от
22.09.2014 г. (л. 102 от Досъдебно производство № 20/2015 г. по описа на
Районно управление – Първомай) с валидност от 22.09.2014 г. до 22.09.2015 г.
за всички държави членки на Европейския съюз, а изискуемите се към деня на
злополуката вноски от уговорената застрахователна премия са заплатени на договорените
падежи – 22.09.2014 г. и 21.12.2014 г.
Чл. 257, ал.
2 от КЗ (отм.) припознава в качеството на „застрахован” собственика на моторното превозно средство, както и всяко лице, което го
ползва на законно основание.
Следователно по време на автомобилния сблъсък гражданската отговорност на притежателя
на лек автомобил марка и модел „О. К.” с рег. № *** – З. М. К., ЕГН: **********, се е ползвала от застрахователната закрила на
ответното дружество.
Доказани в кумулативна пълнота са и условията на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД: противоправно деяние, вреда, причинна връзка
помежду им и вина на дееца.
Въз основа на Решение № 17/24.04.2017 г. по
НОХД № 60/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, влязло в законна сила на
10.05.2017 г. (л. 19 от НОХД № 60/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив),
което по аргумент от чл. 300 от ГПК е задължително за настоящия съд, разглеждащ гражданските
последици от инкриминирания акт, относно факта на осъществяването му, неговата
противоправност и вината на дееца (в този смисъл Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, Решение № 14/04.05.2011
г. на ВКС по гр. д. №
1493/2009 г., IV г. о., Решение № 47/23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., и
др.), се установява, че на 17.01.2015 г. в землището на с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, на втори
километър от път № 667, ІІІ клас от републиканската пътна мрежа при управление
на собствения си лек автомобил марка и модел „О. К.” с рег. № ***, Зорница Каменова виновно – по
непредпазливост, и противоправно – в нарушение на правилата за движение по
пътищата, предвидени в чл. 20, ал. 2, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл.
44, ал. 1 от ЗДвП, е причинила на ищеца две средни телесни повреди по смисъла на
чл. 129 от НК, изразяващи се в счупване на лявата бедрена кост и на лявата
ключица, довело до трайно затрудняване на движенията съответно на левия долен и
горен крайник.
Приложените
медицински документи, показанията на свид. В. Н. и изготвената съдебномедицинска
експертиза убедително сочат, че вследствие на описаните наранявания потърпевшият
е претърпял негативни психо-физически преживявания във вид на телесни болки и
страдания в областта на травмите, двигателни затруднения, произтичащите от тях дискомфорт,
невъзможност за самообслужване и потребност от чужда асистенция в ежедневието, неработоспособност,
ограничения на физическата и социалната активност, емоционален шок, стрес,
смущения на съня, страх от шофиране и душевни терзания.
Гореизложеното
обосновава становище, че правната сфера на ответното
дружество е обременена с ангажимент да заплати на ищеца до лимита по чл. 266 от КЗ (отм.), който за
случай като разглеждания е фиксиран от чл. 266, т. 1, б. „а” от КЗ (отм.) на 2 000 000,
00 лева, обезщетение
за причинените му от застрахования автомобилист нематериални вреди в размер,
който по указанието на чл. 52 от ЗЗД се детерминира по справедливост. За да
удовлетвори посочения критерий, преценката на съда се ръководи от конкретните
фактически положения досежно тежестта, характера, броя, продължителността и
интензитета на отрицателните въздействия върху личността на пострадалия и от
икономическата конюнктура в страната към момента на увредата.
В контекста на горното е от
значение, че към датата на злополуката ищецът е бил на средна възраст, зоолог
по професия, с некомпрометиран здравен статус и с нормална физическа и трудова
активност. Възстановителният процес на бедрото и на ключицата му е продължил приблизително
съответно единадесет и два месеца в пределите на обичайното по експерното
мнение времетраене в болнична, амбулаторна и домашна среда и е приключил с
оздравяване, като по отношение на
засегнатия крак е протекъл с известни усложнения – хипотрофия на мускулатурата
му, фистули на оперативната рана и последващото
й възпаляване.
В периода на болничното си
лечение, което е с обща продължителност 45 дни, пациентът е претърпял две
хирургични интервенции на лявото бедро – съответно на 20.01.2015 г. под интубационна анестезия за
открито наместване на бедрената фрактура с вътрешна фиксация с метална
остеосинтеза с плака и винтове, фемур, и на 23.09.2015 г. под спинално упояване
за отстраняване на същата и на образула се фистула, и е бил подложен на директна
екстензия, множество хематологични, биохимични, микробиологични, рентгенологични
и ехографски изследвания, хемотрансфузия, медикаментозна и физиотерапия и
лекарски консултации.
След всяка от операциите е бил в леглови режим в
дома си от около съответно три и един месец и е ходел с две патерици съответно
до шестия-седмия месец след първата и близо два месеца след втората. До третия
месец от катастрофата е бил изцяло неспособен да се самообслужва и е бил
обгрижван от медицински персонал и от близките си. Хранел се е и е удовлетворявал
биологичните си нужди в легнало положение. За придвижване е ползвал инвалидна
количка, а за къпане – специализиран стол за баня. До премахването около месец
след инцидента на шинирането на лявата ръка си е служел само с дясната. В
постхоспиталните периоди по медицинско предписание е приемал болкоуспокояващи и
антибиотици и е прилагал рехабилитационни упражнения. До преодоляване на страха
си от шофиране е управлявал кола с придружител.
Вследствие на травмите си е
понесъл физическа болка в областта на счупените кости, която е била по-силна до
края на първата му хоспитализация. Тази от наранената ключица е отшумяла на
третия месец от травмирането, а от телесната повреда на бедрото – след
изваждане на остеосинтезата, като настъпилото впоследствие възпаление на раната
е било придружено с изостряне на болезнеността в тази зона до предприетата
медицинска манипулация по почистването й. И досега при промяна на метеорологичните условия чувства болка и в двата
увредени крайника, а в бедрото – и при по-продължително натоварване. Все още в
походката му се наблюдава накуцване с левия крак, а сънят му е непълноценен.
В резултат на двете хирургични намеси вертикално
по протежение на цялото му ляво бедро е останал загрозяващ белег, който е необратим естетически дефект.
След като обсъди всички изложени психически
и физически поражения и степента на проявлението им при ищеца и взе предвид
икономическите условия към момента на деликта, ориентир за които съставлява
лимитът на отговорност, съдът е
мотивиран да счете за справедлив паричен еквивалент на засегнатите му неимуществени блага сумата от 38 000, 00 лева, от която застрахователят извънсъдебно е престирал
25 000, 00 лева. Казаното аргументира
осъждането му да заплати на увреденото лице претендирания остатък от 13 000, 00 лева, ведно със законната лихва от датата на съдебното завеждане на претенцията –
17.01.2020 г., до окончателното издължаване, с изключение на интервала от
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., през който мораториумът на чл. 6 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г. (с настоящо заглавие Закон за мерките и
действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците) в
първоначалната му редакция (обн, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020
г.) дерогира юридическите
последствия на просрочието.
Противопоставеното от ответника
възражение за погасяване на главното вземане по давност не се споделя по
следните съображения:
Чл. 197 от КЗ (отм.) въвежда
специален давностен срок за погасяване на правата по застрахователния договор
за застраховка „Г. о.” на автомобилистите от пет години от събитието, който след
броене по правилото на чл. 72, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД изтича на 17.01.2020 г., когато
обаче на основание чл. 116, б. „б”,
предл. 1 от ЗЗД се явява успешно прекъснат с
предявяването на иска.
Изцяло основателен е и акцесорният такъв за лихва.
До приемането на новия КЗ по довод от чл. 227, т. 2 от КЗ (отм.) на застрахователна обезвреда подлежи и закъснението
на делинквента от датата на деликта с обезщетение в размер на законната лихва,
за което важи кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД (в този смисъл Решение № 128/04.02.2020
г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., Решение № 95/26.06.2014 г. на ВКС по т. д. №
3060/2013 г., I т. о., и Решение № 60140/09.02.2022 г. на ВКС по т.
д. № 875/2020 г., I т. о.).
Респективно тази, начислена за тригодишния период, предхождащ подаването на
исковата молба, е дължима (в този смисъл Решение № 128/04.02.2020
г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., т. о., Решение № 60140/09.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 875/2020 г., I т. о., Решение № 24/17.02.2009 г. на ВКС по
т. д. № 547/2008 г., І т. о., Решение № 20/30.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 484/2009 г., ІІ т. о., Решение № 46/25.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1328/2019 г., І т. о., Решение № 72/30.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 475/2008 г., I т. о., Решение № 96/18.07.2011 г. на ВКС по
т. д. № 610/2010 г., I т. о, Решение №
95/26.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3060/2013 г., I т. о., Решение №
73/30.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1608/2018 г., II т. о.), и изчислена чрез електронен калкулатор, възлиза
на исковата сума от 3 954, 48 лева.
С оглед изхода
на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА) ответникът следва да заплати, както следва:
1) в полза на бюджета на съдебната власт дължимите се такси и разноски по производството, от чието предварително заплащане ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, а именно: 678, 18 лева – държавна такса за разглеждане на претенциите, и 250, 00 лева – възнаграждение на вещото лице за изготвяне на съдебномедицинска експертиза, и
2) на процесуалния представител на насрещната страна адвокатско възнаграждение за оказаната й безплатна правна помощ и съдействие в размер, определен от съда, но не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От Договор за правна защита и съдействие от 02.09.2020 г. (л. 51) е видно, че адв. С.Б. е
бил ангажиран с безвъзмездно процесуално представителство на доверителя си в
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3, предл. 2 от ЗА. Изчислен по реда на
чл. 2, ал. 5 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от гореспоменатата
наредба, полагащият му се минимален хонорар за всеки от уважените
искове с цена съответно от 13 000, 00 лева и 3 954, 48 лева се равнява съответно на 920, 00
лева и 506, 81 лева, или общо на 1 426, 81 лева.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ДЗИ - О.” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от К. Х. Ч.и Б. А. В.в качеството съответно на
Главен изпълнителен директор и Изпълнителен директор и по процесуално
пълномощие от юрисконсулт Ю.М.К., да заплати, както следва:
1) на Н.П.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по
пълномощие от адв. С.Л.Б., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес за съдебна кореспонденция: ********:
Ø сумата от 13 000, 00 (тринадесет хиляди)
лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Г. о.“, сключен с ответното дружество със
Застрахователна полица № ****, валидна от 22.09.2014 г. до 22.09.2015 г., за
претърпени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 17.01.2015 г. в
землището на с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, на втори километър от път № ***от
републиканската пътна мрежа, по вина на водача на лек автомобил марка и модел „О.
К.” с рег. № ***, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.01.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г. вкл., и
Ø сумата от 3 954, 48 лева (три хиляди деветстотин
петдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от
17.01.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.01.2020 г.;
2)
на адв. С.Л.Б.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, сумата от 1 426, 81 лева (хиляда четиристотин двадесет и шест лева и
осемдесет и една стотинки) –
адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на ответника Н.П.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, и
3) по сметка на Районен съд – Първомай в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 678, 18 лева (шестстотин седемдесет и осем
лева и осемнадесет стотинки) – държавна такса за разглеждане на исковете, и
сумата от 250, 00 (двеста и петдесет) лева – съдебноделоводни разноски по
изготвяне на съдебномедицинска експертиза.
ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ доситето на НОХД № 60/2017 г. по
описа на Районен съд – Първомай, след влизане на решението в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД